Искрено и лично - за свекървите с "любов"

Ти си си дала най-добрата характеристика, което показва, че има шанс да спреш словесния ексхибиционизъм.



Никой не им взема синовете, те си остават такива до края на живота си, иначе "все пак майката", както обичате да наричате свекървата си, би се водила майка само до навършие на пълнолетие на сина си, което не би ви устройвало, когато имате собствени деца, нали? Проблемът е, че повечето майки и съпруги не правят разлика между любовта  към  майката и съпругата, те са коренно различни, и за това  произтичащата от там ревност и всевъзможни опити за надмощие.

Според мен най-честият проблем е, че под вола се търси теле и от двете страни... Влага се смисъл в думи, които може да са казани я поради глупост, я поради словесна диария, я поради вродена простота на индивида... Ако хората не се концентрираха толкова върху конкретни думи, щеше да е далеч по-лесно. И да не забравяме разликата в поколенията, защото хората над 50год. са отглеждани при съвсем други условия, с коренно различен мироглед и това автоматично предполага ситуации на взаимно неразбиране. Тогава е въпрос как да се отиграе ситуацията, за да не се получават баталиите, за които много хора пишат.
На второ място като проблем поставям зависимостта от родителското тяло. Задавали ли сте си въпроса защо на запад ги няма тези пунически войни между снаха и свекърва? Защото живеят отделно, нямат очаквания едни към други, няма го чувството на зависимост, което изражда до голяма степен отношенията.

Тук нещата са съвсем различни..ако свекърва ми е вдовица от 45годишна и допреди 3-4 години е живяла със големите си синове, то майка ми е вдовица от 27 годишна...определено по болна и е темата за самотата.
Репликата на свекърва ми не бе проява на комплекс, а на простащина, но както и да е....

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се 2-3 дни след като се "гаджосахме" със сина й (на следващия ден тя му купи презервативи, а аз бях така   )
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Страхотни - винаги съм се чувствала удома си като им ходех на гости, винаги е помагала със съвет когато имахме нужда, правеше ми подаръци по разни поводи(коледа, РД...) от което ми ставаше доста неудобно
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Като нещо нормално и в реда на нещата - бяхме 6 години и половина заедно
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Неоценима - подготвяхме сватба от София в Бургас и тя ми помагаше изключително много - запази ресторанта(който ние избрахме), за всяка идея която ми хрумваше най-късно след 2 дни имах предложения за реализацията й (без възражения, избора дали ще се съглася пак беше мой), участваха (заедно с нашите) в избора на храната, поръча цветята за украсата...
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Започна да гледа на мен като на дъщеря, за което аз нямам нищо против (въпреки че по общо съгласие я наричам по име), месец след сватбата ми правиха операция и беше 1 седмица в къщи да ми помага... угажда ми на всякакви щуротии които ми хрумнат...
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Понякога ме изнервя това, че дори като я питаш за мнението й казва: "Каквото решите" а ние примерно се двоумим и наистина искаме да знаем тя какво мисли...
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не, защото тя никога не се опитва да ми каже какво да правя, а ако реши да посъветва го прави тактично и пак оставя ние да си решим

Виж свекър ми и майка ми могат да направят комбина на типичните свекъри от които повечето тук се оплакват /малко офф темата, но на мен това ми е мъката /:
1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Не помня как се запознах с него, той беше дълго време извън БГ. Майка ми обаче подложи милото на кръстосан разпит с поглед "внимавай какво ще кажеш"
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Той се държеше дружелюбно, майка ми мърмореше за годеж /баща ми се правеше че не го забелязва/
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Той - нормално, майка ми онемя (за първи път откакто я познавам тя нямаше какво да каже) ... после беше щастлива
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Много голямо участие разбира се, но за всяко нещо което кажех първата реакция беше "ама как", "ама защо", "това не може да стане", "това не трябва така да го наравите, направете го иначе"... имахме скандали (предимно с баща ми) за гостите
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
С него - същите, говорим си повече. С нашите милото стана най-обичания мъж на земята  
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Постоянните съвети за всичко... И майка ми и свекър ми обичат да дават съвети  
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Да... много са... първата ми реакция е от рода на "Няма"... после се замислям, но понякога правя наистина напук.

основният проблем е от изградения модел .Може би след години ще сме по-цивилизовани.
Свекървите са били подложени на такъв модел:да казват мамо,да се подчиняват на нашите баби и оттам е проблемът.Мислят си че трябва да им се върне това привидно уважение и на тях.
Ние пък сме по-непокорни и войната е налице.
Абе смотана работа.Вместо да са видяли че от това полза няма и да спрат тази традиция,само се поставят в ситуации неразбрани от нас.
Аз си мисля че ще отмине тази мода на война между снахи и свекърви,но след няколко поколения,когато се изгради малко по-модерно мислене.А до тогава ?!

Все тая, всъщност.  Съдя по себе си, много съм тънкообидна на някои теми.

Отговорите на първите няколко въпроса се припокриват,така че ще отговоря с разказ.
Запознах се със свекърва си два месеца след като се събрахме със сина й.За тези два месеца получих предложение за брак,правихме годеж(у нас) и разбрахме,че ще ставаме родители-нещо,което ,напук и на учене и на всичко,много исках.
Та,свекървата се видя изправена освен пред новината за предстоящото бракуване на първородния,така и пред бащинството му и...пред мен. След много време разбрах защо мъжът ми е постъпил така :1во,че е свикнал да живее и да се оправя сам 2ро,защото одобрението на майка му не е струвало нищо,за което тя сама си е виновна.

Първите ми впечатления сааа.....ами...Обикновена жена,гледа ме подозрително,малко лицемерничи,говори  много и все за абсолютно незначителни неща.Направи ми много лошо впечатление,че не чука,преди да влезе и изобщо не я плаши перспективата да ни завари със сина й в ...ъъъ...неудобно положение или мен по "бели гащи".

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Ми...привидно добре,предполагам.Мъжът ми им е казал насаме.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?

Изобщо не дойдоха на сватбата,нито участваха в подготовката.На мен не ми направи впечатление-бях прекалено развълнувана и най-важното-не допусках,че не са дошли не защото нямат възможността,а защото не искат.Пък и не са мои родители,а негови,така че...той си знае.Така си мислех тогава.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се след раждането на детето.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?Еххааааа.....
Ами,започвам с лицемерието :след доста време разбрах,че родата на мъжа ми е мислела,че детето не е от него,а аз съм го вързала насила.Никой не посмя да повярва,че всичко е станало толкова набързо,защото сме се обичали.И ,честно казано,и досега не съм съжалила,че стана така!
РАзбрах какво е означавала прекалено подробната история за начина,по който сама направила аборт след второто си дете,която история ми се разказа още като се разбра,че ще ставаме родители.Още тогава ми мина нещо през главата,но не допуснах да си помисля,че е истина.

Досега не съм видяла да се е проявила като майка на сина си.Когато бяхме изпаднали в жестоко затруднение,тя го лъжеше и мамеше,че ще помогне.
Във връзка с това...страшно много ме изнервяХА постоянните лъжи.Патологичен случай,ей!
Казала на мъжа ми,че ще му прати пари да си поправи колата(никой никога не я е молел за нещо такова).И той се зарадва!Зарадва се не заради парите или за колата,а за това,че майка му е обърнала внимание,за жеста!Колко много се е лъгал!
Брат му го излъга по същия начин дни след това.Всъщност,не знам нещо,за което да са му казали истината!Нужно ли е да казвам колко много го е боляло?
Лъже съседките си,че ние със сина й правим големи изложби в най-известните галерии в София.Е,колкото и да ми се иска да е вярно,не е.Това научи мъжът ми,когато една от тея съседки го е ..поздравила за успеха му.
На Коледа като се чухме,свекъра каза,че били сами на Бъдни вечер.Даде ми да говоря със свекървата,която се похвали,че вчера са прекарали "страшно весело"със семейството на бъдещата ми етърва.

Първия път,в който усетих,че почвам да я мразя,беше след изписването на мен и бебчо от болницата.Много преди това бях казала на мъжа си,че ще имам нужда от малко почивка,да се "аклиматизирам"..Не много,може би няколко дни или дори седмица,преди да настане "панаира".Е,това ми желание не беше уважено.Не само това.Изписаха ни в четвъртък,те казаха,че ще дойдат в събота(не сме обсъждали,просто ни го съобщиха),а в петък се обадиха,че вече са тръгнали!Раждането беше доста тежко-без обезболяващите аз не можех да си седна на д-то да си накърмя детето!В края на седмицата глезените ми бяха подути като футболни топки, а аз ревях,защото се уплаших,че от напрежението кърмата ми ще спре.Нали знаете....хормони,следродилна депресия....

НИкой не ме броеше за нищо.Аз бях само инкубатор и дойна крава.И на всичкото отгоре ми е било "много лесно да лежиш по цял ден".Е,да ,с всичките слуги и детегледачки..какво ми остава да правя?

Веднъж като дойде  освен,че не ме  поздрави,не си и изми ръцете след 300 км пътуване по мръсни гари и автобуси и ми изтегли буквално детето от ръцете.

"НИе ще дойдем да си я вземем".Това за детето,казано с възможно най-заповедническия тон.Да,бе,да!

В началото като идваше обсебваше цялото домакинство.Тя ще сготви,тя ще пренареди чиниите,тя ще реши какво и как да се яде.....А хигиената...Веднъж заварих мръсния парцал,с който бърша пода на кухненския плот.Била избърсала чиите с него.... Интересно какво я е накарало да вземе точно този парцал ,след като определено не го е намерила в кухнята....

И още и още и още ...
Много работи,които мисля да поспестя.
Вече не контактуваме.И смятам да си остане така!Няма да допусна детето ми да страда и да бъде лъгано !

Забравих последния въпрос:
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не.Държанието ми е продиктувано от напълно справедлив гняв от съвсем реални обиди и поведение от отсрещната страна.

Ужас!!! Моята също обича да лъже - МНОГО!!! Дотолкова, че често забравя за какво е излъгала и променя версията. Спомням си последния път - бях я поканила на гости и я чакахме със сложена трапеза, а тя се обади и каза, че чакала пред лекарски кабинет в предприятието където работи и имало поне 100 човека пред нея и едва ли ще дойде. Мъжът ми веднага набра домашния й телефон и тя взе че вдигна... От тогава не съм я канила на гости без повод и сега пък е недоволна от това...
Според нея пък аз знам поне 3 езика и имам поне 2 висши образования, а мъжът ми също е висшист. Е аз имам едно висше образование и "владея" два езика, а мъжът ми така и не се дипломира от чист мързел, но тя се хвали на хората и ни поставя в смешни ситуации.
Често обяснява на близки и роднини как "нейните деца" /визирайки мен и мъжа ми/ много я уважават... и са в прекрасни отношения с нея... Искало ми се е, но никога не може да стане докато е с рогата напред...
И по-интересното е, че след като майка ми почина аз почти всеки ден карах мъжа ми да й звъни, за да я чуе как е. Казвах му "Звъни й докато е жива. После и да искаш няма да може..." /бях разстроена и много чувствителна/. Той милия и звънеше и тя започваше да се кара с него, като не пропускаше да отбележи, че "жена ти не ти дава да общуваш с мен"... Спрях да го карам да й се обажда, за да не го ядосва излишно. Сега пък казва "ама от жена ти ли те е страх да ми се обадиш?"....
Няма угодия...

Сега като ви слушам се сещам и за още 2 неща които мноооооого ме дразнят....
Едното е как ни разнася по познати и непознати....кога и какво сме яли, къде с кого и къде сме излизали...детето какво казало, какво направило, от какво било болно...наскоро разбрах, че обсъждала с една далечна роднина...как АЗ съм била болна, имала съм разстройство, какви хапчета съм пила
Като се видим все разпитва за неща около моите близки и познати, приятели,които ама никак не би трябвало да я интересуват т.н.....
Обсъжда всички от блока и квартала...кой бил плешив, кой бил дебел, другият пък какъв мръсник бил...
Другото нещо е, че напук на вашите свекърви моята е "най-зле"...все за нея работа няма, ако има то не става за нея, защото.....(еди си какво) а е само с основно образование.
Лекарите само на нея не и обръщат внимание и само на нея не и поставят точна диагноза...Всъщност всички са лошите от филма...само тя е "Мара-принцеса"

1.Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления, останахте за нея след първата си среща?
-Тя работеше в Гърция и отидохме при тях, да се запознаем.Първо впечатление, че е много кротък и мил човек.
2.Какви бяха отношенията ви с нея,докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
-Общо взето, контактувахме само по телефона.
3.Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
- С много радост.
4.Взе ли изобщо участие, в подготовката за сватбата?
- Не защото работеше в Гърция и нямаше как.Пък и тя е човек който, не се бърка.
5.Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата.
- Според мен нищо не се е променило.
6.Най изнервящите и действия, думи и т.н.
- Имало е моменти които сме се изнервяли. но щом немога да кажа конкретен случай, то те са обикновенни битовизми.
7.Имали случаи,в които осъзнавате,че отношението и  държанието ви към свеки, не е правилно и въпреки това и го правите на пук?
-Не, просто не съм такъв човек.

Ще попълвам лексикон 
1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Съпругът ми ме представи. Тогава бяхме съвсем пресни гаджета (на няколко часа) Тя беше болна и се притесни, че е рошава.
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Уважавах я. Тя мен - не знам. Сдържан човек е и ми е трудно да определя.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Мисля, че тя знаеше това преди нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Взе. Поомага ни да направим късметчетата. Не ни разреши (по-скоро свекър ми) да се оженим в Събота, защото Неделя била определена за такива събития. На мен ми беше все едно.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Определено се промениха. Откакто имаме деца, тя е дясната ми ръка. Живее близо до нас и винаги "поема" децата когато искаме да сме сами. Докато бяха бебета идваше всеки ден (първите 1-1.5 месеца) за да свърши нещо: переше, чистеше, гладеше, понякога готвеше.
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Не ми разрешава да си бия децата. Когато ни дойде на гости нищо не ще. Много е изнервящо.
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не бих казала "напук", но има. В мой ощърб. Все се опитвам да я поучавам.

И в предишната тема споменах, че тя е свестна жена.

Знаток,това за боя сериозно ли го казваш?Не те питам дали си биеш децата,а дали не се шегуваш с отговора а 6-ти въпрос.Нали знаеш,че внучетата са по-мили от собствените деца.В този смисъл едва ли има нормална баба,която да одобрява внучетата й да бъдат бити.Не че малките не си го заслужават понякога,но това е друга тема.

Нормална баба сигурно не, нашата определено е от ненормалните.  На принципа  което не се оправя с бой, се оправя с много бой.И двамата с дядото са на този акъл. За това и няма шанс да си оставя детето при нея без мен.