Искрено и лично - за свекървите с "любов"

Сега след като вече пуснах темата смятам, че е редно първият отговор да бъде мой.
1. Със свеки се запознахме преди почти 8 години на ден на града. Тя и тогава 20 годишният ми мъж бяха излезли да се разходят само двамата. Тогава с него бяхме само приятели и аз не й обърнах особено голямо внимание. Месец по-късно обаче вече бяхме гаджета и той ме заведе вкъщи да ме запознае с мама, където станах свидетел на най-грандиозния скандал който бях виждала до момента /не беше свързан с мен, но все пак показваше липса на възпитание/. Впечатленията ми за нея - ужасни!!! Чудех се как е успял мъжа ми да се самовъзпита абстрахирайки се от тази семейна среда.
2. Докато бяхме гаджета на всяка една наша среща тя му звънеше с молба да се прибере по различни поводи - кога за да й закачи пердетата, кога за да й оправи кранчетата, кога защото се била порязала и нямала лейкопласт. С оглед на това, че живеят заедно ми се миждаше абсурдно да го кара всеки път да бърза заради нещо.
3. При новината, че ще се женим /след като бяхме гаджета 2,5 години/ тя изпаднала в истерия, а на следващия ден срещайки се с мен ме молеше почти през сълзи да си живеем заедно ако искаме, но да не се женим /явно зада ни е по-лесно да се разделим/.
4. Относно подготовката за сватбата успя да ни съсипе хубавите моменти - настояваше да присъства на всяка покупка /което ние не допускахме в резултат на което следваха грандиозни скандали по време на които обиждаше всичко живо както й дойде/.
5. Слет сватбата си остана като преди това - опитваща да ни командва, постоянно вдигаща скандали и това без умора.
6. Най-много ме изнервя, когато се опитва да дава нареждания за неща, които нямат нищо общо с нея /къде ще прекараме празниците, какви дрехи да носим аз и синът й за да изглеждаме добре, как да сготвя рибата за Никулден  , това че постоянно настоява мъжът ми да й се изявява в ролята на шофьор на такси и т.н./ Но най- вече ме ядосва това, че категорично отказва да разбере, че ние сме самостоятелна семейна единица и вземаме решенията си сами и се налага мъжа ми постоянно да се кара с нея , за да й го обяснява.
7.Да. Има случаи в които осъзнавам, че не съм права, но повярвайте ми изобщо не изпитвам угризения на съвестта. Толкова нерви ми е създала вече тя , че изобщо не мога да се почувствам виновна.
Анализ: Сега се замислям, че ако не беше подкарала от самото начало със скандали сигурно и аз нямаше да й ходя напук. По принцип съм много кротък човек и нямам подобни отношения с никого. Интересно е да отбележа, че тя почти никога не се кара направо с мен, а все с мъжа ми, което ме изнервя още повече, защото му ги казва такива, че като го погледна след това и ми става жал за него.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се преди да имам идея, че един ден ще ми е свекърва . С добро - съвременна жена.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Пак рядко се виждахме, но бяха добри.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Никак. На всички казахме при свършен факт.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Отговора по т.3 дава информация.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се постепенно. Не помня точно кога. Май докато бременеех и след като се роди малчо.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Много са. Най ме дразни това, че не мисли какво говори говори и всички нейни близки се опитват да замажат с "Тя си е такава". Когато ми писна, казах, че и аз съм си такава и да не се очаква от мен да целувам ръка и да се сниша. Сега сме добре - виждаме се на годината 1-2 пъти, не се чуваме

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Нищо не правя - нито напук, нито не напук.

Отдавна нямам проблем с който и да е от родата - не се натрапвам и очаквам същото от хората, на които не се нравя.

Желание да не общуваме изобщо отдавна имам и аз - обаче за мое нещастие хората са измислили мобилните комуникации, а и живее на 5 минути /не смее да идва неканена/, но и телефона ми е достатъчен. Нарочно звъни, когато знае, че мъжът ми си е вкъщи, за да е сигурна, че чувам разговора.
А с останалата част от родата им нямам проблеми - възпитани и интелигентни хора /повечето/, които обаче също не общуват с нея, което е показателно. 

Гони те параноята, честно!
Иначе ми е ясно защо са ти така обтегнати нервите, това което пишеш е 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме се на рожденния и ден. Останах с впечатлението, че е властна жена с добър апетит, която много държи на семейството си.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Оженихме скоро след като станахме гаджета.Виждали сме се малко пъти за това време, но се отнасяхме с любезна вежливост една към друга.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
С радост. Все пак повече от 30 години бе чакала някой от синовете и да се ожени, пък и аз съм стока.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Точната дума е намеса, а не участие. За някои от нещата направих компромис да бъдат така, както тя иска. Но други категорично не приех. Най - фрапиращото бе, че направи скандал за  менюто за сватбата и го определихме , така както тя настояваше, а след това с бъдещият ми съпруг ходихме да го променяме.

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
След сватбата-не, промениха се след раждането на детето.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Идването и у дома без покана и по всяко време на деня и това, че си  беше втълпила, че с раждането функциите ми на майка се изчерпват и тя ще гледа бебето по нейните железни методи-къпане в сол, мазане с мас, ранно захранване, обличане до пълно изпотяване...Освен това искаше да взема детето, без предварителна уговорка и без това да е съобразено с моите планове и намерения.

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Не.

Не ме гони параноя мила. Тя просто знае точно в колко часа той всеки ден се прибира от работа и звъни точно 10 минути след това /явно му дава време за пазар/ 

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
На рождения ден на мъжа ми, бях поканена у тях специално. Прекрасни впечатления. Взаимно прекрасни

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Идеални. Даже веднъж, като се бяхме разделили с мъжа ми/ още гаджета/ тя му беше вдигала гири хич и да не си мисли да й води друга снаха Много се смях после, като ми разправяше мъжа ми.

3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Нормално. Но няколко седмици преди това като й казах, че ще става баба, изпадна в шок Доста неочаквано й дойде, но като се освести, много се зарадва

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Не, никакво. Както и никой друг от семейството. С мъжа ми държахме да си организиране всичко сами, а родителите ни да бъдат поканени като гости

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Не се промениха. Имах търкания със свекът ми относно първото ни дете, защото на него му се искаше да взима по-дейно участие, отколкото се полага на един дядо Но със свекърва ми - не, никакви проблеми.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Няма такива. Направо е злато тая жена. Виж, майка ми колко ме е изнервяла, не е истина просто

7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
Да Има едно нещо, за което я дразня непрекъснато, но то е на шега - предаването на проф. Вучков

Към авторката:
Мисля, че си спомням предишната ти тема, ако не се лъжа очакваш дете скоро. Не се оставяй омразата и неприязънта да те обсебят. Остави мъжа си да и угажда, ще дойде време и сам ще вземе решение относно приоритети си. Игнорирай я и ще спре да ти се натрапва. Не и доставяй удоволствие да вижда как се задушаваш от негативни чувства към нея. Мисли за себе си, детето си, мъжа си - в този ред .
Когато ще идва - излизай, има хиляди начини - намери своя.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Запознахме след като вече живеехме заедно със сина й. Не ме хареса - не ме е обидила, но си личеше!
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Никакви - не се виждахме и чувахме.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Зле! Каза, че може би няма да може да дойде и имаше претенции за датата!
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
Дойде в деня на подписването, като гост!
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Започна да показва, че не ме харесва, а аз като добре възпитана преглъщах това
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Липсата на каквато и да е заинтересованост от нейна страна за сина й и за внучето й, което изгубихме (за нея аз май въобще не съществувам)
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
До сега не съм правила нищо напук, но след последната ни среща се замислям . . .

1.Съпругът ми,тогава мое сравително прясно гадже,ме заведе изненадващо у дома си.Първо впечатление-бях втрещена,защото тя го посрещна със скандал за нещо дребно,още преди да види,че не е сам.
2.Много добри.Разбирахме се отлично.Подчертавам миналото време.
3.Нормално.Но все още имам усещането,че го прие като необходимото зло.
4.Отчасти.Това,което помня най-ярко беше,че почти я беше страх да не пожелая традиционна булчинска рокля.Ние спазихме обичая булката да се облича от свекърите /т.е. те да платят тоалета/,а младоженецът-от тъстовете.А булчинските рокли,както знаем,са доста скъпи.
5.След сватбата почти не.Промениха се след като забременях.
6.Не мога да определя точно.Може би тоталната й незаинтересованост към нас и най-вече към детето и склонността й да не си мери приказките.
7.Не.Причината да отговоря така е в точки 5 и 6.

1.Има ли моменти в които не мислиш за свекърва ти?Може да ги споделиш.Ако има такива де.
2.Има ли тема в която не си писала за свекърва ти?Просто питам.
3.Мислиш ли ,че тази жена, свекърва ти,е родила ,отгледала и възпитала достоен за теб мъж?



Моля те да отговориш честно,но имайки предвид бушуващите ти хормони напълно те разбирам.Предполагам,че си умно момиче и се чудя как  отделяш толкова време да пишеш за свекърва ти ?Късмет и щастливо бременеене!



ще чакам следващото ти писание за свекърва ти

Правилно си спомняш  . Само че тук става въпрос за нещо различно - за това, което с течение на годините е довело до тези чувства.  С мъжа ми се разбрахме - лошото е, че в резултат на посещенията му при мама в болницата тогава аз до преди два дни бях на антибиотик /разбира се може и да не е това причината, но е кофти съвпадение/. Той го разбра и се чувства много виновен /което не е било целта ми/. Маминка обаче не можа да разбере и сега се чуди защо не искам да се срещам и разговарям с нея. Ами много просто - точно заради съвета който ми даваш  "Мисли за себе си, детето си, мъжа си - в този ред ." 

Ето и моите отговори:

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
Буквално ни хвана в крачка. Бяхме в тях, а тя се върна неочаквано рано от работа. Как ми падна сърцето в ... като чух ключа в ключалката, е-е-ех! Тя се държа супер, и вътрешно се хилеше, но пред мен не го показа.
2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
Страхотни. По магазините ни мислеха за майка и дъщеря.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
Много се зарадва, но и без това ние вече си живеехме заедно, било то у тях или у нас.
4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
В началото - не натрапчиво. Аз я каних да избираме рокля, да видим ресторанта. Последните дни свекърът ми се о...а с претенциите си, но предполагам, че и аз не съм подхождала достатъчно дипломатично.
5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
Промениха се към по-лошо. Около сватбата се скараха много лошо с майка ми. Уж не официално, но от тогава като се ивдят и на мене лошо ми става.
6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
Като се роди Кая ми я дърпаше от ръцете буквално, но бързо се отучи. Пред хора й се е случвало да обяснява как те гледат детето, те ни готвят, те ни плащат, те ни...всичко. Опитвала се е да държи сметка на мъжа ми пред мене  и да го обвинява, че не може да разчита на него. Според мене първо безпочвено и второ - неделикатно пред мен.
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
На пук не й правя, но на моменти действам предубедено. Въпреки всичко съзнавам, че в нея надделява доброто. Но парен каша духа.

1. Как се запознахте със свекърва си и с какви впечатления останахте за нея след първата си среща?
    След като 3 години бяхме гаджета и със съпруга ми решихме, че ще живеем заедно, той ме запозна с нея.

2. Какви бяха отношенията ви с нея, докато с мъжа ви още не бяхте бракувани?
    След неуспешен опит за гостуване и известни критики - Никакви. За общо 5 години отидох да я видя веднъж, когато беше излезнала от болницата и мъжът ми беше при нея да я гледа известно време.
3. Как свекито прие новината, че ще се бракувате?
    Беше учтиво информирана, че еди кога си е поканена да присъства на нашето скромно тържество.

4. Взе ли изобщо участие в подготовката ви за сватбата - избрани моменти ако отговора е "да"?
    Не. Нейните задължения се заключаваха в това да дойде до София и да се настани в хотела, който бях избрала за нея. Опитите за напътствия за сватбата ги приех с усмивка и с обясненията "Много благодаря, ценя мнението ти, но нещата ги разбирам другояче."

5. Как и дали се промениха отношенията ви след сватбата?
    Никак. Продължавам да съм все така любезна, учтива и почтителна към майката на съпруга ми. Всички съвети относно житие, светлина в живота, начин на обличане, раждане и т.н. ги слагам в графата "Говори си, не ми пречиш." Нашата е настървен любител на наставническо-менторския стил на общуване, който аз й позволявам да изявява, за да не се чувства потисната.

6. Най-изнервящите й действия, думи и т.н спрямо вас, синчето й и евентуалните й внуци?
    Няма такива, защото всичко зависи от това как човек се държи и какво ще допусне. Още в началото действах в стил "моят дом, моята крепост", като за минута не съм забравяла любезния, учтив и уважителен тон към нея. Най-смешния случай беше, когато ми изпрати извадки от любими рецепти и рецептурна книжка, които аз най-любезно, учтиво и уважително върнах по същата транспортна схема с обяснението, че нямам време да готвя.
 
7. Има ли случаи в които осъзнавате, че отношението и държанието ви към свеки не е правилно и въпреки това й го правите напук?
    Не, защото винаги съм много положителна, усмихната, любезна, уважителна и учтива и след това лицевите ми мускули са схванати по 1 седмица след срещи от 3тия вид

И най-накрая давам есенцията на нашите взаимоотношения: всяка полемика е излишна. Винаги я изслушвам до край, обяснявам колко е ценно мнението й за мен и след това правя, каквото  съм си решила. Твърде отдавна осъзнах, че не съм слънце, за да огрея навсякъде и факта, че някой не ме харесва, твърде слабо ме вълнува. Не съм политик, за да гоня одобрението на електората. Тази стратегия на поведение си я изработих и в служебните отношения след дълги опити да преместя стената с глава.