Духовете на старите връзки

  • 3 925
  • 64
Или иначе казано: Когато една връзка така да се каже "умре", готови ли сте да пуснете духа и да го преодолеете или цял живот ще сме обречени да бъдем похищавани от духовете на миналите връзки?

Виж целия пост
# 1
Зависи от връзката.
Виж целия пост
# 2
Понякога витае един  край мен. Проблемът си е негов, да не е ставал дух.
Виж целия пост
# 3
Една любов винаги измества друга, така че... влюбвайте се Simple Smile
Виж целия пост
# 4
Да де, зависи от връзката. Тук става въпрос за връзки, които са придобили известна сериозност.
Виж целия пост
# 5
И със сериозност, и без, влюбиш ли се отново, остава само спомен, бил той приятен или не. Макар, че преди влюбването понякога да ти се струва, че животът е от сив по-сив, даже и свършил  Confused
Виж целия пост
# 6
Добре, а след влюбването, в момент на страхотно щастие, изведнъж духа се върне и те прасне по главата като бумеранг? И още нещо. Все си мисля, че колкото и да попадаме на различни хора, типажа, който търсим е един и същ като цяло. Което от  своя страна неизбежно те кара в някакъв момент да върнеш лентата назад.
Виж целия пост
# 7
, типажа, който търсим е един и същ като цяло.
Търсим едно и също, но често химията, влюбването или както искаш го наричай, те кара да го виждаш в хора, които определено го нямат.
И ако все пак си си взел поука от миналото, няма да търсиш това, което веднъж си разбрал, че го няма. Не че не можеш да потърсиш друго, но все пак да не разводнявам.
Виж целия пост
# 8
Добре, а след влюбването, в момент на страхотно щастие, изведнъж духа се върне и те прасне по главата като бумеранг? И още нещо. Все си мисля, че колкото и да попадаме на различни хора, типажа, който търсим е един и същ като цяло. Което от  своя страна неизбежно те кара в някакъв момент да върнеш лентата назад.

В момент на страхотно щастие просто няма как да те прасне никой по главата, освен ако не си всъщност влюбена.  Simple Smile Относно типажът - да, така е. Затова или го уцелваме от раз и се кротваме или се лутаме, опитваме много и пак се кротваме. Евентуално, де, понякога не става.
Обикновено жените търсим типажът на бащата  Blush
Връщаш лентата назад, ако не си намерила човека.  Peace
А иначе никой не е застрахован от разочарование, но трябва да се научим да отсяваме иху-аху-то от истинското  Simple Smile
Виж целия пост
# 9
Витаят.
Виж целия пост
# 10
Но виж, като ти гледам аватарът, мога да ти кажа, че духът на моята Шира /ротвайлерката ми/ няма да ме напусне никога, но това е друго  Cry
Виж целия пост
# 11
Когато дойде края на една история, просто отхлабвам хватката и я пускам да си отиде. Не поглеждам назад, понякога дори и споменът е толкова блед, че ми е трудно да си припомня детайлите на това, което е било. Всяка нова любов ме поглъща дотолкова, че ми е трудно да повярвам, че онова момиче/жена в предишната връзка съм била аз. Накратко - всеки път започвам на чисто. Единственото трудно е да си повярвам, че дошъл краят. Това понякога отнема месеци и е болезнено, понякога нечовешки болезнено.
Говоря на базата на 3 - 4 връзки, кои по-серизони, кои - не толкова, но при всичките съм обичала с цялото си сърце...
Само един призрак ме преследва през времето, призракът на една несъстояла се поради куп обстоятелства любов... И все още понякога се питам какво ли би било ако...
Но вярвам, че някой ден и това ще отмине.
Относно типажа - при мен винаги е различен - предполагам в различните етапи от живота си имам нужда от съвсем различен мъж. Надявам се този, който е сега до мен и се надявам да остане до края, ще успее да се променя и да се развива с мен, така че да бъде винаги, интересен, повокиращ и всепоглъщащ. както досега, 4 години вече...
Виж целия пост
# 12
 Витаят, витаят и още как, даже ги и сънувам чат-пат, та на сутринта се чудя какви чудеса ме навестяват на сън. Но... каквото било, било, няма как да се върне, остават си хубавите спомени и ако сме с късмет - добрите приятели.
Виж целия пост
# 13
Абсолютно.
Хич не я и броя за връзка, ако не си е заслужавала, в тези случаи съм 'форматирала диска' отдавна.
В останалите... доста шепот се носи от отвъдното около мен.
Това е положението, някои носят по един кръст, на моя гръб е цяла дъскорезница.
За нищо не съжалявам обаче, нямаше да съм това, което съм без тези 'духове' около себе си.
Хубава тема Simple Smile
Виж целия пост
# 14
Витаят.
Понякога дори чак се материализират  Wink .
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия