Днес преди пет години загубих моето ангелче. Загубих го завинаги. А как ми се иска да е при нас? Минава времето, а аз продължавам да търся тези кафяви очи... Днес ми е тъжно... Успокоявам се мислейки, че така е трябвало да стане, че така е най-добре, но не спирам да си задавам въпроса как щеше да изглежда сега на пет години?
Благодарна съм, че си имам още едно ангелче(да ми е жив и здрав), което е вече на три години, но... винаги ще има едно но. През останалото време потънали в ежедневните грижи някак си минава времето, но когато дойде тази дата ме връхлитат наново всички спомени от раждането, от самия ден, от новината, от моето чувство, че нещо не е наред, че нещо ще се обърка, всички емоции, всички въпроси - защо на нас? къде сгрешихме, а въобще сгрешихме ли някъде? Какво би било ако не беше станало така? Въпроси на който никога няма да намеря отговорите. Моля се там горе моето ангелче да е добре.
"Нигока няма да се предам - може да падам, но ще ставам!..."
Виж целия пост
Благодарна съм, че си имам още едно ангелче(да ми е жив и здрав), което е вече на три години, но... винаги ще има едно но. През останалото време потънали в ежедневните грижи някак си минава времето, но когато дойде тази дата ме връхлитат наново всички спомени от раждането, от самия ден, от новината, от моето чувство, че нещо не е наред, че нещо ще се обърка, всички емоции, всички въпроси - защо на нас? къде сгрешихме, а въобще сгрешихме ли някъде? Какво би било ако не беше станало така? Въпроси на който никога няма да намеря отговорите. Моля се там горе моето ангелче да е добре.
"Нигока няма да се предам - може да падам, но ще ставам!..."
намери сили в себе си да продължиш напред. 
