Работещ ум - празно сърце.
Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?
- Публикувана: 12 фев. 2009, 15:22 ч.
- Последно мнение: 14 фев. 2009, 23:31 ч.
# 16
12 фев. 2009, 16:51 ч.
Умът е родител.Сърцето дете.
Детето винаги прави това,което родителя забранява!
Виж целия пост
Детето винаги прави това,което родителя забранява!
# 17
12 фев. 2009, 16:57 ч.
Всяка забрана води до конфликти, дискомфорт.
Имам два вида мечти. Постигането на едните води до удволетвореност на душата, постигането на другите задоволява умът ми.
Не знам пред каква дилема е изправен героят ти, за да си зададе този въпрос, но така извадено изречението ти, не ми говори нищо. Оставам с впечатлението, че той е обичан, но умът му забранява да се възползва от тази обич.
Може и да греша, но аз така го разбрах.
Виж целия пост
Имам два вида мечти. Постигането на едните води до удволетвореност на душата, постигането на другите задоволява умът ми.
Не знам пред каква дилема е изправен героят ти, за да си зададе този въпрос, но така извадено изречението ти, не ми говори нищо. Оставам с впечатлението, че той е обичан, но умът му забранява да се възползва от тази обич.
Може и да греша, но аз така го разбрах.
# 18
12 фев. 2009, 17:27 ч.
Колкото му позволиш, толкова ще понесе. Въпросът е защо да "понася" любов? Мога да отговоря само за себе си - ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми? Любовта подчинена само на инстинкти, изпепеляваща страст и компромис с ума е временна - дали ще са 9 седмици и половина, дали ще са 5 години, ако в главата нещата не са подредени няма да е завинаги.
Потребностите на сърцето се задоволяват бързо и често от по-малко, отколкото би трябвало, непретенциозно е сърцето. В един прекрасен ден захранването тип "ама нали истинската любов е сляпа" вече не върши работа, тогава се намесва умът и те спасява от пускането на тема в ДиС
.
Виж целия пост
Потребностите на сърцето се задоволяват бързо и често от по-малко, отколкото би трябвало, непретенциозно е сърцето. В един прекрасен ден захранването тип "ама нали истинската любов е сляпа" вече не върши работа, тогава се намесва умът и те спасява от пускането на тема в ДиС
.
# 19
12 фев. 2009, 17:29 ч.
Въпросът ми звучи латино, затова ето ви една латино песен по темата:
http://www.youtube.com/watch?v=cRNmA70EteM
Виж целия пост
http://www.youtube.com/watch?v=cRNmA70EteM
# 20
12 фев. 2009, 17:54 ч.
... ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми?
Не считай участието ми в темата за отговор на въпроса ти. Ще го използвам като въдица за интерпретацията ми. По-скоро ще цитирам по памет реплика на една от отчаяните съпруги от едноименния сериал, която много ми хареса.
"Обратното на любовта не е омразата. Обратното е безразличието. Ти ме мразиш, значи не съм ти безразлична. Щом ме мразиш това означава, че ти пука за мен."
Нямам спомен дали репликата продължи с "Щом ти пука за мен значи ме обичаш." Не съм и убедена в това. Може би омразата е в резултат, че бившата любов не е била докрай и лично задоволена или е била наранена до изродясване. Вероятно умът не е успял навреме да забрани на сърцето да понася изродената любов, за да се стигне до омраза.
Много мрачно стана, но няма да го трия.
Харесвам подобни теми, ако не са лигави.
Виж целия пост
... ако един човек не занимава ума ми как ще владее сърцето ми?
Не считай участието ми в темата за отговор на въпроса ти. Ще го използвам като въдица за интерпретацията ми. По-скоро ще цитирам по памет реплика на една от отчаяните съпруги от едноименния сериал, която много ми хареса.
"Обратното на любовта не е омразата. Обратното е безразличието. Ти ме мразиш, значи не съм ти безразлична. Щом ме мразиш това означава, че ти пука за мен."
Нямам спомен дали репликата продължи с "Щом ти пука за мен значи ме обичаш." Не съм и убедена в това. Може би омразата е в резултат, че бившата любов не е била докрай и лично задоволена или е била наранена до изродясване. Вероятно умът не е успял навреме да забрани на сърцето да понася изродената любов, за да се стигне до омраза.
Много мрачно стана, но няма да го трия.
Харесвам подобни теми, ако не са лигави.
# 21
12 фев. 2009, 17:58 ч.
Не е мрачно SAKRI , това е истината. Понякога, може би точно когато умът е в конфликт със сърцето обичаме и мразим едновременно ... това е разкъсващо може би, но не и мрачно.
Виж целия пост
# 22
12 фев. 2009, 18:20 ч.
Отговарям, без да разсъждавам- не виждам как мога да разделя нещата. Сори, естерче, много тийн ми звучи въпросът ти
Виж целия пост
# 23
12 фев. 2009, 18:23 ч.
Умът е най-добрия приятел на Сърцето ми. Сърцето е по-мъдро,Умът е по-предпазлив. Сърцето често пъти рискува да се нарани,Умът е този,който ближе раните му. И двамата,като добри партньори,правят компромиси. Може би Сърцето прави повече компромиси от Ума,но това е,защото винаги по-мъдрият отстъпва.
Виж целия пост
# 24
12 фев. 2009, 18:33 ч.
При мен тези двамата действат отделно един от друг.
Умът се намесва рядко и само в крайно критични случаи, когато сърцето е пред пръсване.
От тук си правя извода, че съм оцеляла към момента, понеже съм умна
Виж целия пост
Цитат
Колко любов може да понесе сърцето, преди умът да му я забрани?
При мен тези двамата действат отделно един от друг.
Умът се намесва рядко и само в крайно критични случаи, когато сърцето е пред пръсване.
От тук си правя извода, че съм оцеляла към момента, понеже съм умна
# 25
12 фев. 2009, 18:53 ч.
Ум..., сърце.... Малоумна обич..., безсърдечен ум...., хладнокръвна дисекция на чувства може би се случва след безразборно и безотговорно преяждане с тях.
Виж целия пост
# 26
12 фев. 2009, 19:04 ч.
Умът не би могъл да забрани нищо на сърцето,
защото цитирам:
"Сърцето си има свои закони, които разумът не познава !"
Това си го пишехме в лексиконите
И все пак, понякога е по-добре умът да надделее.
Тогава бихме си спестили куп неприятности и драми.
Да, можем и да загубим, но кой знае ???
Виж целия пост
защото цитирам:
"Сърцето си има свои закони, които разумът не познава !"
Това си го пишехме в лексиконите
И все пак, понякога е по-добре умът да надделее.
Тогава бихме си спестили куп неприятности и драми.
Да, можем и да загубим, но кой знае ???
# 27
12 фев. 2009, 19:13 ч.
На любов сърцето ми много носи... не е , като на вино
Умът ще забрани , ако пожелая...
Виж целия пост
Умът ще забрани , ако пожелая...
# 28
12 фев. 2009, 19:14 ч.
Въпросът е, че в повечето случаи умът се манипулира по лесно от това какво би казало обществото и още куп други неща, дали е редно или нередно, докато сърцето се съобразява единствено с нас. То не ни предава. Така, че не се знае от гледна точка на индивида кое е по съхраняващо и по добро.
Виж целия пост
# 29
12 фев. 2009, 19:30 ч.
Разумът да надделее над чувствата,трудна работа?Всъщност сигурни ли сме човек със сърцето ли изпитва чувства,нали мозъка ръководи цялото тяло? 
Виж целия пост
Препоръчани теми