проблема с гърнето

И аз. С малкия син - успех! Ура! Ама сега е на година и осем и не ще и да чуе за гърне. Реве, та се къса. Е къде изчезна навика, кажи ми?
Големият син - реве, та се къса като бебе. На 2 г. 3-4м. махнах памперса. Просто го махнах. В началото беше стрес за детето - дълго време стискаше, после се напикаваше, после почна да пишка по команда, накрая сам си казваше. Доста по-късно почна да казва и за 'голямата' работа. Тъй че истината е, че момент винаги идва, дори и да е малко по-късно, отколкото ни се иска. 

За едни е личен избор,за други вътрешна потребност(необходимост)
Навика не е изчезнал.Това е период на отрицание.Не се отчайвай и отказвай!

Нищо страшно няма, щом детето е здраво 

И аз се притеснявах за късния памперс на дъщеря ми и все не ми се вярваше като ми казваха, че ненаучено дете няма. Ами --  няма, наистина :  )
Спокойствие и "вслушване" в самото дете е моят съвет. Те сами си показват, когато са готови. Няма нужда от натиск и излишни травми и за двете страни.

Дете, което ходи, говори, рисува, катери се, люлее се, храни се само и т.н. /на тази възраст е нормално всичко това/, следва да познава и организма си и да ходи до тоалетна, поне докато не спи, където е нужно. ЕБХ няма нищо общо с три годишното дете. Доколкото знам тя се прилага от новородено, тук въобще не става въпрос за това. Детето се научава на много неща, когато просто има кой да го научи. То и на 10 може да се приучи да чете, например, но не в това е въпросът. Научаването няма много общо с дресировката, учене и дресиране са различни неща и при бебетата, и при малките деца, и при учениците.

Към авторката, понеже искаш съвет как да го научиш, а не дали трябва, просто остави детето по гащички и при напишкване леко се забави при смяната им. Говори и не се отказвай, не връщай отново памперса, след като веднъж вече е махнат. Не се стресирай, бъди спокойна и уверена в това, което правиш, не викай, не се карай, не го превръщай в проблем. Прави се, че не ти пука, постепенно ще спре да ти пука и наистина.
Аз махнах памперса при двамата ми сина преди да навършат две години, но с гърнето се запозната на една. Малкият ми син е на 2 г. и 9 месеца сега. Вече не се изпуска и през нощта. Пробвах преди това на по 8 и 10 месеца- не стана. Просто махах гърнето в тези случаи и след 1-2 месеца опитвах отново, докато на годинка се получи и при двамата. На година и половина вече си казваха спокойно и след това просто махнах памперса. Имали сме инциденти първите няколко дни, еднократно, след което всичко отшумя. Не е проблем, просто махаш- и толкова, детето е достатъчно голямо. На тази възраст, хлапетата дори разказват приказки и пеят песнички, обясняват състоянието си, боли ли ги, къде ги боли, гладни ли са, жадни ли са, т.е. правят добри връзки и се познават достатъчно добре.
Ако не иска на дъската- на гърнето. Аз, например, го държа в голямата ни баня, точно срещу детската стая. Малкият си го знае и сам си го носи, събува си гащите, свършва си работата и ме вика да му помогна в обуването. Може да се опиташ и да държиш детето на тоалетната без дъската, може дъската да му е неудобна.

Аз не мога да разбера как ще махна памперса преди да съм го научила да казва?! И да го оставя с урина и ако по гащите. 
Има си памперс гащи по удобни за времето през което детето е в процес на отказване. Едва, когато е напълно готово и винаги казва, тогава се маха. Това за мен е най логично и аз така съм практикувала. На 2 години го махнах, започнах да го уча на година и девет месеца.

"...На година и половина вече си казваха спокойно и след това просто махнах памперса."-
т.е. при нас децата осъзнаха какво правят на гърнето, казваха. За да осъзнаят, обаче, се запознаха с това гърне. Не е страшно.
" Имали сме инциденти първите няколко дни, еднократно, след което всичко отшумя. "- без "грешки" как ще се научи. По- трудно и по- бавно е, а и няма смисъл. Когато е постоянно сухо, то не разбира за какво иде реч. Когато се подмокри осъзнава ясно последицата от усещането, че му се пиша и че ако не го направи където е нужно, се измокря.
Никой не казва детето да се държи така цял ден, просто то трябва да разбере последицата само и неприятният ефект от поведението си. С много други умения в живота на децата е същото.

Стана ми жал за децата ти    Представям си още с какво ги тормозиш, за да са "възпитани"

Aйде ,стига де.Жал,та какво има толкова.
Моята дъщеря когато стана на 7 мес. започнах да я слага на гърне.За около седмица се научи да ака само на гърнето.На 1г. и 3м. сама си махна дневния памперс.Вече говореше и каза че иска да пиша на гърнето.Когато и покажех памперса започваше да пищи. Но това само с дневния ,нощния махнахме на 2г и 2-3 месеца.

Judy , поста ми не беше насочен към твоя, а по повод изказването на авторката, че вече махнала памперса, а детето се държало така все едно е със. 

Моето проговори на три години, но махнах памперса спокойно на две.  Така, че връзка с говора няма, може да показва и със знаци или директно да отива и да го прави.

Съжалявам, но не разбирам майчинската амбициозност детето да прави неприсъщи за възрастта си неща, да се дресира и стресира. Не разбирам и напъните детето да чете на 5 години или да прави други такива неща, с които родителите да се фукат. Нямаме комплекси и притеснения, че децата ни ще останат невъзпитани или ненаучени, а се опитваме да следваме природата и да не правим нищо насилствено. Ние пари за памперси имаме и това не ни притеснява, нямаме проблем и с мнението на хората и не виждам нито една причина да дресирам децата си, да налучквам времето на изакване, за да спестя един памперс.

Че кой е казал, че с депресии или от амбиция една майка е отучила детето си на 2 години да речем. 2 - 2 и половина е възраст, в която най често децата са готови за това. Ако има затруднения самото дете, ОК, но ако няма, защо насила да го държа с памперса и изобщо да не му покажа къде е нормалното място за тази нужда извън гащите?
За болни амбиции смята само ако на всяка цена се мъчи детето в бебешка възраст да речем на годинка, че и по рано знам за такива случаи и да се правят драми и да се измъчват децата, оставени с ако или урина в гащите.

Да, така е, специалистите дават като индиция за готовност за ползване на гърне определени умения на детето- напр. точно говорене, изкачване на стълби и т.н. жалони, по които съм се ръководила и аз и с което становище на тези специалисти съм съгласна напълно. Разбира се, че не всички следва да са налице, те само са примерно изброени, но наличието на един- два е достатъчно, за да се постави началото.

Нищо неспецифично няма в това едно дете над две годишно да ползва тоалетната по предназначение. Парите за памперси нямат никакво значеие в случая.
Всяко учение може да не бъде научено своевременно, може да се научи и по- късно, но, както пише и М. Ибука, научаването на ново нещо води до развитие и научаване и на други неща- информация, умения. Ако чакам да почнат сами да се учат да пишат и четат, да смятат, да се държат подобаващо при определени ситуации, да разпознават цветове, да редят мозайки, да рисуват и танцуват и нищо не правя по въпроса, определено ще забавя развитието им. Възпитанието в каквито и да било навици, умения и познание е активен, не пасивен процес, поне при хората. При животните възпитание няма, там има просто отгреждане. 
Какви депресии, какви съчинени амбиции? Че аз не помня, точно за гърнето, децата ми да плакали, да са се дърпали. Когато не разбираха за какво става въпрос, писах- просто махах гърнето и го слагах отново след определен период. На година е нормално да разберат определен уред за какво служи.
Не е въпрос нито на пари, нито на хвалби- пука ми на мен колко форумци ще разберат на каква възраст децата ми правят еди какво си. Когато обаче майка запита как съм научила децата си да правят това еди какво си отговарям, надявам се да помогна.

Прави ми впечатление, че момиченцата по-бързо и лесно се приучват. Бях го чела преди, но сега като гледам подписите на потребителките, писали тук, откривам, че има нещо вярно.   Момчетата са калпазани. 

  Не знам, Ана, но авторката има момиче и то не е научено, моите са момчета и на тази възраст бяха.
понеж знам как съм постигнала успех, го споделих.

Е, разбира се, че не може да е твърд принцип.  Но и от познатите си съдя - момиченцата на 2 г. няма никакви проблеми в това отношение, докато моите юнаци и синчета на приятелки бяха "по-назад".