samotna maika po prinuda

  • 2 024
  • 13
Здравейте!
Да започна с малко предистория. Имам дъщеря на 4 години. Не съм се омъжвала, но със мъжа ми си живеехме заедно. От 2 месеца правихме и опити за второ дете (още не знам дали са успешни). Всичко беше добре, докато преди една седмица не се оказах сама с детето. Не защото не се обичаме вече, напуснал ни е и т.н. Просто не може да е с нас и да иска. Няма го вече...
Тук чета за много самотни майки, но това което срещнах е  свързано най-вече с това как да се отървем от ужасните си мъже, да се справяме след срещите си с тях и т.н., а не как да се справим без тях. Как да бадем силни, когато сме имали до вчера човек, на когото сме разчитали, как да обясним на детето, че тати вече не е с нас, как да се справим със сълзите, как да продължим да работим, да спим, да се храним дори? Как? Казват ми "Трябва да си силна!", на думи е лесно, ама как да стане това?
Виж целия пост
# 1
първо - съжалявам за това, което ти се е случило, и дори не смея да твърдя, че знам какво е или че мога да си го представя дори.
ама - те и повечето тук са `по принуда` или не те са избирали.
не ми се рови, ама имаше една тема на мам валя и там милк много хубаво бе казала, щото ти имаш едно предимство, можеш да изградиш образ на идеалния баща, което е мисия невъзможна за много от нас, че първо ще трябва да ги убием, преди да стигнем до `за мъртвите или добро, или нищо`.
а колкото до рецептата за `трябва да си силна`, вярвай, ще се изненадаш от себе си.
то и аз не планирах да правя кариера от силата, ама като стоиш пред избора да бъдеш силен или хич да не бъдеш...съгласи се, че не е кой знае какъв избор.
просто си дай време и кураж ти желая  bouquet
Виж целия пост
# 2
mamsi12, преди всичко безкрайно ти съчувствам!... Hug Hug Hug
sugarfree вече ти е казала всичко за което аз самата мога да се сетя в момента, така че излишно е да повтарям същото с евентуално други думи.......... Само ще допълня, че тук сме най-вече затова да си даваме сили..., затова пиши винаги когато почувстваш необходимост дори само да излееш насъбралата се в теб болка...
Кураж и търпение! Hug /Казват че времето лекувало.../
Виж целия пост
# 3
Преди всичко - съболезнования  Hug

Момичетата са го написали, но да се включа и аз по въпроса за силата. Така, както темата е "самотна майка по принуда", бих добавила, само че и всяка "самотна майка, ще или не ще става силна по принуда".

Аз, лично се дразня, когато всички ми казват "колко си силна". Ами силна съм, защото нямам избор, иначе толкова много понякога ми се иска да съм слаба и да мога да разчитам на някой друг.

Желая ти възможно най-скоро да се поуспокоиш, клише е, знам, но времето наистина лекува. Най-малкото болката поизбледнява. Дай си време, а силата сама ще дойде  Hug
Виж целия пост
# 4
Горе главата и се усмихвай, майките нямаме избор да не сме майки, така че нещата ще се оправят, нали сте здрави и детенцето ти няма лоши спомени от "таткото" ... вариантът ти е добър! Ще се справиш, разчитай на любовта си към детето и на неговата, стискам ти палци и те прегръщам силно
Виж целия пост
# 5
  УСПЕХ !!!

Ако за миг си представиш, че по света има майки, в много по-критично и
отчаяно положението от тебе - дали за този миг ще се почувстваш по-добре...?
Но пробвай !!! Аз поне така се зареждам със сили да продължа.
Радвай се на малкото съкровище, което е до тебе и дай всичко от себе си
да израстне виждайки една усмихната и спокойна мама ! Стискам палци
  Peace
Виж целия пост
# 6
Няма думи, които да ти кажем и да утешат болката ти.
Нито да ти дадат силата. Ти сама ще я намериш, защото детето, което имаш има нужда от теб, обичта ти, грижата ти.
Виж целия пост
# 7
Mamsi12, ще ти кажа нещо, което може и да прозвучи гадно, но за мен е истина.
Ние не сме загубили мъжете си, а сме се отървали от тях или поне се борим за това. Ние страдаме за дечицата си, които имат биологически бащи, но те не дават пет пари за тях. При теб е друго - ти си загубила любимия човек, бащата на детето си. Страдаш сигурно много повече от нас. Но когато детето те попита къде е татко му, ти с чиста съвест и без вътрешна борба ще кажеш: Тати го няма, той не е с нас. Но тати ТЕ обича и те гледа отнякъде. Аз не мога да кажа това. Защото не искам и най-вече защото не е така. Нашият биологичен татко не ни обича. Помисли от тази гледна точка и мисля, че ще ти поолекне.
Бъди силна и обичай съкровището си - взаимно ще се се избавите от мъката.
Всичко ще се оправи някой ден!
Кураж!
Виж целия пост
# 8
Mamsi12,  моите съболезнования. Не знам какво да ти кажа, но се надявам ТУК да могат да ти помогнат!

Виж целия пост
# 9
  Моите съболезнования Flowers Rose Flowers RoseПрегръщам те и ти пожелавам и сила,и кураж да продължиш напред с детенцето! Тя ще бъде твоята опора,а ти-нейната,тя ще е твоят свят,а ти-нейния,а образа на любимия човек винаги ще е до вас.И вярвам,че ще ви закриля и пази....
 И ще продължите-със спомена,с болката и любовта,но никога не забравяй ,че не си сама-имаш себе си,имаш и дъщеря си,а може би и още едно съкровише.Направи всичко за тях!
Виж целия пост
# 10
Няма думи ,който да те успокоят,или да ти дадат кураж.
Много силна прегръдка на теб и малката ти дъщеричка.
Мотивация ти е дала линка към нашата темичка.Тя е доста тежка за четене,още по-тежка за писане,но за мен е едно спокойно кътче за споделяне.Заповядай.
Виж целия пост
# 11
Няколко пъти започвам да пиша, но се оказва доста трудно... Моите съболезнования. Няма нищо по-страшно от това да загубиш любим човек. Но ти имаш прекрасно дете от този мъж - то носи неговата кръв. Моя приятелка загуби мъжа си един месец след сватбата и направи спонтанен аборт. Винаги съм мислела, че ако имаше дете от него, щеше да й бъде по-лесно (условно казано по-лесно, защото мъката е ужасяваща). Кураж, бъди смела... заради детето си!  bouquet  bouquet
Виж целия пост
# 12
И аз се записвам във вашия клуб от днес  Cry
Виж целия пост
# 13
mamsi12, oceana, елате при нас http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=359647.0;all
Знам колко боли, защото съм минала по пътя, по който вие сега тръгвате. Не искам и не мога да ви утешавам, не мога дори да обещая, че с времето болката намалява /поне при мен не е/, но се научаваме да живеем с нея - и заради децата си, и заради любимия, когото сме загубили, и заради себе си...

 Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия