Кога ви стана по-лесно?

  • 5 517
  • 132
... с гледането на децата? Има ли такъв момент или всичко със задна дата е по-лесно от днес?
Виж целия пост
# 1
Все още на моменти лесно нЕма  Laughing, но пък може би човек свиква с новата си роля на родител и някак си се справя по-добре  Peace.
Виж целия пост
# 2
Определенно всичко със задна дата е по-лесно.Всеки период в развитието на детето е различен и изисква различни нужди.
Виж целия пост
# 3
Най-лесно ми е било, когато синът ми беше бебе, но тогава не мислех така.
Виж целия пост
# 4
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
Виж целия пост
# 5
Когато стана на почти 2г и започна да си казва сам Peace
Също спокоен период бе от 6-ия до 9-ия мес.
Виж целия пост
# 6
 Simple SmileОх,лесно няма.И аз съм се питала,особено когато малката беше бебе и нямаше кой да ме смени за минутка дори.

На този етап,когато горе-долу се обслужва сама,казва какво й се иска ,заиграва се ,говорим си и т.н. ми е много приятно гледането Grinning
Виж целия пост
# 7
Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.
Виж целия пост
# 8
.
Виж целия пост
# 9
Мисля си...и май ми става все по-лесно. Като беше бебе ми беше най-трудно.
Виж целия пост
# 10
ми за мен лично, колкото по-голямо е детето е по-лесно, естествено всяка възръст си има проблемите, но самото дете става все по-самостоятелно и по-разбиращо и разсъждаващо, което помага Wink
Виж целия пост
# 11
Аз мога да кажа, че имам много "лесни" деца... голямата никакви грижи не ми е създавала, а отскоро е съвсем самостоятелна. А новия бебок е разкош. Направо незнам какво да правя по цял ден...чудя се понякога с какво съм заслужила такива добри деца...особено като чета неволите на някои майки тук във форума.
Виж целия пост
# 12
Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.
Peace
Виж целия пост
# 13
Все пове4е се заиграва сама и мисля,че ми става по-лесно.
Виж целия пост
# 14
И аз все това се чудя, кога ще ми стане по- лесно, само дето като гледам за сега маий само по- трудно ми става
Виж целия пост
# 15
След като навърши година и половина определено започна да ми става по-лесно.
Дали свикнах напълно с майчинството или просто детето поотрасна не знам.
Виж целия пост
# 16
Ами след като навърши 1 г взе да ми става по-лесно, заиграва се само детето.
Виж целия пост
# 17
Когато беше бебе ми беше най-лесно.
Виж целия пост
# 18
Най-лесно и най-приятно ми беше през първите две години. Най - трудно между две и три.
Виж целия пост
# 19
Най-лесно ми беше, когато тръгнаха на детска градина. Четири години и те, и аз си поживяхме добре.
Допреди това - носи, мъкни, сменяй памперси, храни в устата, тичай след детето, че ще се навре под люлките... с една дума - мъка.
А сега - с двама ученици, безкрайно немотивирани да учат допълнително, безкрайно уморени от ежедневното ранно ставане, кисели, капризни... гадна работа.
Виж целия пост
# 20
Да си родител  не е лесно! Така че от тук нататък щом сме поели този дар и тази отговорност лесно нЕма! Laughing
Разликата идва от там , че има периоди ,които са по-напрегнати и такива, които биват по-спокойни!
Иначе всичко със задна дата изглежда много по-лесно , след като е  преминало. Simple Smile
На мен сега ми е т.нар. по-спокоен период т.е. имам син на 5години , който говори и се обслужва сам , и гледането е много по-лесно и не чак толкова напрегнато, но пък живот и здраве съвсем скоро ми предстои доста напрегнат период. Очертава се предучилищен момък и живот и здраве хубаво бебе! Peace
Така че няма лесно! Живи и здрави да са ни децата !  bouquet
Виж целия пост
# 21
май е трудно да към 3г. После децата са големи,рязбират някои неща,заиграват се...
Виж целия пост
# 22
Когато малкия стана на 9-10 месеца и си установи режим ми стана по-лесно!
Виж целия пост
# 23
Като беше малко бебе ми беше най-лесно. След коликите. Значи, може би, между 3м и година.
Виж целия пост
# 24
Когато беше бебе, ми беше по-лесно от сега. Някъде от 0 до 9 месеца беше най-кроткото дете на света. Сега е неуправляем, спря да спи нощем, но пък е много по-интересен и не ми скучно с него.
Виж целия пост
# 25
Еднакво трудно е.В различните периоди само нуждите се променят.
да , така  е .Освен това човек  свиква с новата си роля на родител и се справя . Simple Smile
Виж целия пост
# 26
В голяма степен зависи от детето.
На мен ми беше много добре, когато Анди беше на около 10 месеца. Още не ходеше, пълзеше си, заиграваше се сама - абсолютен ангел. Сега като поотрасна и стана вече по-самостоятелна определено е доста по-добре.
Виж целия пост
# 27
До сега не ми е било кой знае колко трудно.
Единствено покрай проблемите с кърменето и нощното ми неспане се чувствах изтощена, но бебето беше толкова кротко, че гък не казваше и аз успявах поне психически да не се изморявам и може би така понесох по-лесно неспането.

Сравнително трудно беше в периода на прохождане, защото ходих след нея на всяка крачка, да гледам да не се удари. Също и навън, когато се опитваше да лапне всеки срещнат фас, камък или болук. В интерес на истината, адски изнервящо ми беше, понеже улиците са осеяни с всевъзможни боклуци и беше непрекъсната борба.

Но мисля, че истински трудното тепърва предстои. Като започне да се налага, да се тръшка, да иска разни неща, които е трябва да забранявам...
Виж целия пост
# 28
Никога не ми е било трудно  Wink

.....ако е имало нещо то е било от незнание  Wink
Виж целия пост
# 29
Сега ми е по-лесно.
В началото, когато детето беше малко, имаше моменти, в които бях "в чудо".
Виж целия пост
# 30
За мен лично след като навърши годинка ми ставаше по-лесно.Е най-лесно вече към 3 годинки.
Виж целия пост
# 31
Аз като родих ми казваха да се радвам сега,докато е малко и нищо не прави! Аз казвах,че е много по-лесно като е пораснало детето! ДА ама НЕ! Точно обратното е,представям си нататък как ще е! #Crazy
Виж целия пост
# 32
Когато родих Laughing...шегичка
..ами по лесно някак си стана,след годинката когато мина на едно спане..
..денят минава толкова бързо,че Crazy
Виж целия пост
# 33
винаги има нещо за което ще кажеш че е по трудно,в началото са нацяло зависими от нас -родителите,след 2 годинки почват да стават независими,а сега на 3 мога да кажа че на моменти се опитва да остава сам и да не търси даже компания за игра ,незнам какво ни очаква само повтаря че иска бебе и аз се замислям..
Виж целия пост
# 34
След втората година, т.е. на 2г. и няколко месеца. Вече ми е много, ама много по-лесно. Щом искам второ... Mr. Green
Спокойно, всички периоди минават...а после идват други, кои по-лесни, кои по-трудни, но избор нямаме... Wink
Виж целия пост
# 35
До сега съм нямала особено трудни моменти,въпреки, че гледаме детето сами...Мъжо като е на работа и оставам с бебка...Неудобства съм имала,когато да речем я кърмя,а пък ми се ходи до тоалетна  Mr. Green
Или вляза да се къпя,а тя се разплаче за нещо си...
Може би като проходи ще ми стане трудно  newsm78
Виж целия пост
# 36
   Като тръгна на градина и по принцип след като започна да говори смислено и да си казва какво иска или какво я боли.
Виж целия пост
# 37
Никога не ми е било трудно...
Виж целия пост
# 38
Дъщеря ми вече ще стане на 5 години, но не намирам да ми е станало по-леко.  Tired Е, може би, защото има и едно диво мъжко попълнение, което е на година и половина, та може би и затова.  Mr. Green
Виж целия пост
# 39
след като синът ми навърши 2 год. вече смея да твърдя че ми е лесно,той беше много ама мнооого ревливо бебе.Сега говори разбирам го а и ходи на градина
Виж целия пост
# 40
Колкото расте малката са ми по-лесни грижите Wink
Виж целия пост
# 41
Колкото повече расте детето, толкова по-лесно ми става, поне на този етап. Разбира, говори и може да се изрази, по-самостоятелен е.
Виж целия пост
# 42
Моят син е вече на 12г. но най лесния период ми беше този в детската градина - госпожите бяха готини той ходеше с желание и на мен ми беше спокойно. А сега в училище притесненията вече са други и с нарастване на възраста стават по големи
Виж целия пост
# 43
Не ми е било кой знае колко трудно,и за сега е така.
Виж целия пост
# 44
То е малко нагло да се изказвам, щото синът ми е само на 2 месеца. Но, като си спомня каква агония беше първите седмици с постоянното неспане и възстановяването от секциото... С всеки ден ми става по-лесно и приятно. Няма го стресът от тоталното неизвестно - какво да направя, как да го направя и т.н. ...
Виж целия пост
# 45
Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно  Wink
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо  Crazy
Виж целия пост
# 46
Откакто стана на 3 г. определено ми е в пъти по - лесно  Simple Smile
Виж целия пост
# 47
Най-лесно ми е било, когато синът ми беше бебе, но тогава не мислех така.

Подкрепям  Peace
Сега би ми било по-лесно ако не боледуваше толкова  ooooh!
Виж целия пост
# 48
Засега не ми е много лесно.Май когато Меги беше бебе беше по лесно от сега,
тогава само ядеше и спеше. Peace
Виж целия пост
# 49
Аз пък мисля, че сега ми е по- лесно, от колкото когато се будеше в 7 - 8 сутринта  #Crazy...
Виж целия пост
# 50
Да отглеждаш деца никога не е лесно... EmbarassedВинаги има за какво да мислиш и за какво да се притесняваш.Моите деца са били много трудни бебета.Ревли ви и изискващи цялото ми внимание.Като прибавим и факта ,че мъжа ми постоянно пътува,цялата отговорност изцяло пада върху мен.Имало е моменти ,когато ми се е искало да скоча от балкона Twisted EvilНо пък си заслужава ,какво бихме правили без тях Hug
Виж целия пост
# 51
Сега ми е много по лесно  Wink . Всъщност по леко ми е от както проходи, т.е. от 10 месечна, започна да си обикаля самичка, без да мрънка неуморно, повече се заиграва сама, търси ме само когато и стане скучно, дете-мечта  Laughing . Ама да знаете какво бебе беше само ......  ooooh!
Виж целия пост
# 52
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
Всичко със задна дата е по-лесно
Виж целия пост
# 53
Никога не ми е тежало гледането на Мартин. 
Виж целия пост
# 54
За мен сега е най-лесния период-спане,ядене,спане ядене,къпане и пак същото.
Трудното идва по нататък....
Виж целия пост
# 55
Само с коликите беше трудно.
Виж целия пост
# 56
Сега като се замисля,коликите и буденето нощем през час..
..не би било по лесно от болестите като почнат ясла Confused

..така че всяка трудност с времето си!
Виж целия пост
# 57
Ми знам ли newsm78
Отмина периода на коликите, тях не ги усетихме много, много, даже изобщо.
Зъбите за момента избиват безпроблемно.
Отмина и обръщането от гръб по корем и страха да не падне от леглото.
Минахме периода когато се изправяше по мебелите и беше още нестабилен.
Минаха първите стъпки и ходи стабилно.
Сега сме на периода "да се докопам до всичко което може и не е вдигнато достатъчно на високо", ходи прав по ръба на леглото....
Не знам кога ми е било по-лесно чесно казано.
Всеки период си има предимства и недостатъци.
Виж целия пост
# 58
не мога да кажа, че някога ми е било трудно...но ако трябва да сравнявам "най-лесно" ми беше непосредствено след раждането, в новородения период
Виж целия пост
# 59
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"
Всичко със задна дата е по-лесно
Peace
Виж целия пост
# 60
При мен май се очертава да е обратното - стана ми по-лесно като поотрасна! И това не е, защото детето ми става по-кротко, а по-скоро става по-самостоятелен и по-интересен! А вероятно и вече се понаучих да бъда майка!
Виж целия пост
# 61
С дъщеря ми винаги ми е било много трудно. А сега малкия е едно кротко агънце Mr. Green Да се надявам че така ще си остане. Поне с него да нямам проблеми Tired Ама и двамата си ги обичам безкрайно много и колкото и да ми е трудно мисля че всичко минава и заминава Heart Eyes
Виж целия пост
# 62
С този мой пакостник лесен момент не съм имала,още от новородено си беше инат ама само си ревеше сега хем реве хем бели прави!
Виж целия пост
# 63
От раждането до 1г. и половина беше супер, никакви грижи не ми е създавала, ни колики е имала, ни зъби усетих кога излязоха, нито е боледувала, занимаваше се сама, заспиваше сама, абе дете мечта  Hug и после като му прещрака нещо на това дете, до 3 г. ми разказа играта  ooooh! пакости, пакости, пакости, невъзможана беше  Crazy после постепенно започна да отминава и вече след 4 г.    стана човек Laughing

Нощем се будеше до късна възраст, но в просъница си пиеше млякото и въобще не се разсънвахме  Mr. Green
Виж целия пост
# 64
Малко труден въпрос, но ще се напъна и ще отговоря  Simple Smile

Със синът ми, сега ми е по лесно - поотрасна започна мааалко да е по самостоятелен, да не изисква толкова много време и внимание - започна и нощно време да спи що годе нормално...
...с малката, като бебе, сякаш намях дете, но сега - започнах определено да изпитвам трудности  Crazy
Виж целия пост
# 65
Ами тъкмо ми стана по-лесно и пак взех,че се усложних! Crazy Шегичка! Mr. Green
Виж целия пост
# 66
Определено в началото ми беше тегаво и много притеснено за това дали се справям достатъчно добре в ролята на майка Confused
Виж целия пост
# 67
 Моето момче не ми е създавало почти никакви проблеми като бебе. Най-труден ми беше периода докато проходи. Сега е на почти две годинки и мога да кажа, че ми е по-лесно, вече си говорим, разбираме се, заиграва се сам, казва ми какво иска...Прави и бели, но това е между другото. Мисля, че колкото е по-голямо детето по-лесно става. Peace
Виж целия пост
# 68
След като проходи и навърши годинка някъде ми поолекна малко.

Вече стоеше в количката,а преди това не искаше-рев,рев и пак рев,аз го нося на ръце,а с другата бутам количката.И в нас го разнасях постоянно.Когато проходи ми стана много лесно,защото щъкаше напред-назад,а аз успявах да свърша нещо.Разходките бяха ок,бягаше насам-натам,ритахме топка и т.н. Ама като наближи 2 и отново се започна Crazy

Сега пък е голям бандит,много се катери,а мен все ме е страх от тези животозастрашаващи високи пързалки и катерушки.Но определено ми е по-лесно.Вече и говори,та се разбираме с думи,не само със знаци и жестове Laughing
Виж целия пост
# 69
Сега на две години определено ми е по лесно ,играе си сама ,казва какво иска и т.н.
Виж целия пост
# 70
ми за мен лично, колкото по-голямо е детето е по-лесно, естествено всяка възръст си има проблемите, но самото дете става все по-самостоятелно и по-разбиращо и разсъждаващо, което помага Wink
След втората година е вече малко по-разбиращо човече, с което може да се разговаря.
Виж целия пост
# 71
Определено по-лесно ми стана като свършиха коликите и спрях да се цедя и беби започна да спи сама в стаята си т.е. някъде 5-ти месец.После остана вечерния рев от 17-20ч. и ми късаше здравата все още останалите нерви.След година ми стана още по-леко.Тичането след нея ми се струва забавно,на фона на другите екстри,които ми предлагаше преди това.Сега и говори и е забавна,въпреки че винаги съм нащрек.
Виж целия пост
# 72
За мен критрия за лесно е да се наспя. Всичко останало се оправя, но това почасово ставане нощем и друсане на вече понатежалото бебе е голям проблем.
Виж целия пост
# 73
Като беше бебе ми беше най-трудно физически и психически-имам ли кърма,нямам ли,защо не е акало 3 дни,защо е качило по-малко,заспиваше с люшкане в люлка/понякога отнемаше около 1-2 часа/,а нощем като по часовник на всеки час се размрънкваше.През деня спеше  2 пъти по 30-40 минути,а вечер заспиваше към 23.00-23.30 и ставаше към 6.00 часа.
Откакто направи 1 годинка нещата станаха много по-лесни-научи се да заспива сама в леглото си,вечер си ляга в 21.30 и става в 8.00 като цяла нощ не й чувам гласа.
През деня започна да спи по 3 часа-от 14.00 до 17.00часа
Заиграва се сама,само да й дам нещо,което не е виждала и може 1/2 час да го изучава и да не ми обръща внимание.
Виж целия пост
# 74
Малко дете-малки ядове. На 100% е вярно. Преди години съм мислила, че да гледаш бебе е най-трудно. Пълна глупост. Сега съм на мнение, че от пубертета по-лошо няма, но да видим като се заженят момите...
Виж целия пост
# 75
като бебе ми беше най лесно Peace
Виж целия пост
# 76
След няколко дена ставаме на 7 мес. До този момент първите 3 мес. ми беше трудно. Първият месец бях изтощена , имах анемия. След това колики, приспиване само на ръце. Чаках с нетърпение събота и неделя татито да помага, да ме отмени, дори бях доволна само да измие шишетата и да превари вода- толкова ме изнервяха тези неща. Но след този период тя си създаде режим, вече и знам номерата, както казват познавах си детето кога и от какво има нужда и ми е много по-лесно. За по нататък не знам как ще е, но живи и здрави е важно да сме.
Виж целия пост
# 77
Колкото по големи стават ми става все по-трудно.
Виж целия пост
# 78
За всеки явно е различно. И така би трябвало да е. Децата са различни. Колкото по-голям става ми става по-лесно.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен.  По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага Laughing Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп. Laughing
/Други с деца на тази възраст точно сега взеха да се оплакват повече.Така че рецепта и правила няма.
Виж целия пост
# 79
Определенно всичко със задна дата е по-лесно.Всеки период в развитието на детето е различен и изисква различни нужди.
Абсолютно вярно Peace
Виж целия пост
# 80
Лесно няма като родител, но пък е много прекрасно Hug
Нямам по-хубав период в живота си от този от както станах Мама Hug
Виж целия пост
# 81
Няма лесно! Каката е в пуберитета почти и наистина ГОЛЕМИ ДЕЦА - ГОЛЕМИ ГРИЖИ! Бебешкия период е най-сладък, но не най-лесен. Да си майка е за цял живот - докато очите ти гледат и все за нещо се притесняваме.
Виж целия пост
# 82
Няма лесно.Според мен е вярно че малки деца малки проблеми -големи деца големи проблеми,но пък да си майка е най хубавото нещо на света  Heart Eyes
Виж целия пост
# 83
Най-лесно ми беше след 2-рия месец може би  newsm78 Когато спря да се нааква по "н" на брой пъти и да сменям памперс след памперс.

Но наистина най-лесно ми беше когато стана на около 8-9 месеца  Peace
Виж целия пост
# 84
Според мен колкото по-малко е детето,толкова е по-лесно гледането.
Виж целия пост
# 85
За всеки явно е различно. И така би трябвало да е. Децата са различни. Колкото по-голям става ми става по-лесно.
Аз имам ужасни спомени от бебешкия период. До лудост съм стигала от безсъние. Нищо не можех да свърша, нито в домакинството, нито за по-голямото си дете, нито за себе си. Постоянен рев беше и спеше на ръце. Бях се зомбирала.
След 8-9 месеца ми поолекна. Защото на 9 проходи и стана по-самостоятелен.  По-спокоен стана. Спеше сам, не на ръце.
С всеки изминал ден ставаше все по-лесно. Започна да разбира и много да ме слуша. Абее много добричък ми е сега /на 1г 4 мес. е ./, даже ми помага Laughing Направо не мога да повярвам, че това е ревящият вързоп. Laughing



Точно това и аз щях да напиша Wink
Виж целия пост
# 86
На този етап мога да кажа,че като проходи ми стана по-лесно  Peace Ноооо времето ще покаже  Wink
Виж целия пост
# 87
Аз мисля, че докато са бебоци са лесни. Т.е. обратното лесно ми беше, сега все по-трудно ми става. Както имаше една поговорка "малко деца-малки грижи,големи деца-големи грижи !"

Съгласна съм,че когато са бебоци са по-лесни за гледане.
Виж целия пост
# 88
На този етап мога да кажа,че като проходи ми стана по-лесно  Peace Ноооо времето ще покаже  Wink

Странно, обикновено като проходят тичането след тях се увеличава многократно.  Laughing
Виж целия пост
# 89
Най-лесно ми е било, когато синът ми беше бебе, но тогава не мислех така.
Харесва ми този отговор, предполагам, че след време така ще отговарям за дъщеря ми Crazy
Виж целия пост
# 90
На мен никога няма да ми е лесно.Едно мине,друго дойде. Laughing
Иначе  ми стана по-лесно когато започна да яде всичко(все нещо гризеше и мируваше),когато проходи(не го разнасях на ръце постоянно),когато проговори(започна по-малко да плаче),когато започна само да се обслужва(тоалетна,миене,хранене,обличане)
Виж целия пост
# 91
Мен пък сега ми е лесно и се чудя кога ще стане трудно... newsm78
Виж целия пост
# 92
Незнам кога ще ми е най-лесно.То май лесно няма Mr. Green,но определено до към 3-4 месец ми беше най-трудно.Лесно,трудно-харесва ми Grinning.
Виж целия пост
# 93
Най-лесно ми беше в 4мес., през останалото време никак не ми е, но то си зависи и от настроението и нагласата в момента, в който пише човек за това, при това нямам база за сравнение с друго свое дете, а пък чуждите на пръв поглед понякога изглеждат лесни, но майките им си знаят най-добре как са вкъщи, нали?  Wink
Виж целия пост
# 94
не ми е било лесно - само когато спи ми е най-лесно
всеки ден става по - трудно
Когато детето е послушно все си мисля , че на майките им е лесно . Peace
Виж целия пост
# 95
Малки деца - малки ядове,
големи деца - големи ядове! Simple Smile
Виж целия пост
# 96
От както стана на 4 месеца.
В началото имаше колики, нощно неспане, хранения повече, може би най-вече странна и непозната ситуация  Peace
Виж целия пост
# 97
Мен пък сега ми е лесно и се чудя кога ще стане трудно... newsm78

точно де - сега му е лесното, колкото по-голямо става толкова по-трудно. особено ако спи по цяла нощ (като дъщеря ми)....
Виж целия пост
# 98
Аз чакам да ми стане лесно Cry
Виж целия пост
# 99
все е трудно. просто се сменят проблемите. не скучаем  Laughing
Виж целия пост
# 100
Пак се връщам да споделя с болка, че последните дни ми е най-трудно. Такива притеснения и ревове изревах - детето ми се разболя за първи път, а дори не се знае какво и е точно, направо ме беше страх да не я загубя. Затова всичко останало до преди това ми се струва много лесно, само здрава да е, останалото само ни калява търпението, волята, благородството, ако щете и т.н. все неща от полза, според мен, не само изхабени нерви и отегчение, де.  Wink
Виж целия пост
# 101
никога не ми е било трудно/засега./ Simple Smile
Виж целия пост
# 102
Хората са казали големи деца, големи проблеми.Моето е още мъничко и за сега ми е лесно и дано така продължава Praynig
Виж целия пост
# 103
Колкото повече порастват, толкова по-трудно става.
Няма да разказвам, но си спомням с носталгия времето когато децата ми бяха бебета.
Виж целия пост
# 104
Аз гледам да се забавлявам, не да мисля колко ми е трудно Thinking  Имало е моменти, в които съм изпадала в кризи. Не малко пъти съм ревала от нерви и напрежение, но това се дължи на факта, че уча и по време на сесия ми е много трудно. През другото време нямам оплаквания Peace Като малък спеше по цял ден, сега дрънка нещо по цял ден. Едва ли ще стане лесно някога Mr. Green
Виж целия пост
# 105
Става ми все по лесно колкото по голям става.При мен правилото за големи деца- големи проблеми засега не важи.
Докато беше малко бебе и не знаех какво му е ми е било най - трудно
Виж целия пост
# 106
Най-трудно ми беше първите 6 седмици след раждането.
Не знаех на кой свят се намирам
Оттам насетне е имало трудности, но като цяло мога да кажа че майчинството, от шестата седмица насам, ми е носило само наслада.
Виж целия пост
# 107
От трудно  до трудно има огромна разлика.
Както са казали мамите преди мен"Малки деца-малки проблеми,големи деца-големи проблеми.
Като бебета е трудно ,но знаеш че повечето неща зависят от теб и можеш да направиш най-доброто за бебето си.
Вярно е ,че си недоспал-обаче бебето е пред очите ти. baby_neutralВярно е ,че го разнасяш на ръце,вършиш куп неща,умората те наляга като за световно ...обаче то е едно цяло с теб.
По принцип към 3-4 годинки са вече по- лесни за гледане.
Като станат обаче на 8-9-10 години....тогава нещата стават толкова сложни ,че отново става доста по-трудно.
Опасностите,от които трябва да предпазваш  /да помагаш и посочваш/ на едно по-голямо дете са много повече.
Виж целия пост
# 108
Малки деца - малки ядове,
големи деца - големи ядове! Simple Smile
И аз съм на това мнение,и определено голямо значение има нагласата.
Аз се бях мобилизирала и не съм усетила трудности и след раждането на сина си.

Но,връщайки се назад във времето,осъзнавам,че досега е било по-лесно,от тук нататък
предстоят по-сложните и важни години по отношение на възпитанието на децата.
Виж целия пост
# 109
Стана ми чуствително по-лесно когато щерката стана на 2г.Това е грубо, защото към 1г. и 10м. и изби и последния зъб и изведнъж от кисело, мрънкащо, тръшкащо се бебе за 2-3 месеца се превърна в малко момиченце, което можеше що-годе да си каже какво иска. На 3г. стана още по-лесно  Wink
Всички ми казваха "малко дете-малки грижи, голямо дете-големи-грижи" и това ме побъркваше. Да, пак има грижи по каката, но от друго естество. По-скоро трябва да си напрегнеш мозъка, а не да будуваш по цяла нощ или да тичаш с парцал, памперс и шише с мляко до безкрайност, което за мен е ужасно затъпяващо и изтощаващо  Crazy
Аз незнам как е по-нататък, защото детето ми е още малко, но имам чувството, че бих отговорила по абсолютно същия начин като цитирания, защото механичните неща и недоспиването за сега ме докарват до моментни /ненарочни/ нервни изблици. Имам племенник, който е първи клас и с него мога да се оправя почти във всяка ситуация, и оттам си правя изводите, че с по-големи деца е по-лесно Hug
Виж целия пост
# 110
За мен сега е доста по-лесно, от колкото като бяха бебета.
Сега вече разбират и могат да си кажат всичко. Играем, забавляваме се. Понагат ми.
Нямат нищо общо с ревящия вързоп.
=========
Според мен обаче най-трудното предстои. Голяма отговорност е да възпиташ детето си, да го  научиш на живота, да го  усетиш и да му дадеш правилна насока. Ей това е трудна и отговорна задача.
Когато децата пораснат страховете и притесненията също растат. Имам в предвид възрастта на пубертета. Важна е средата, но и  и личният пример. Така, че няма лесно родителство. /освен ако друг се грижи за децата ти/
Виж целия пост
# 111
Най-трудно ми беше докъм 1 година и половина физически. След това е по-лесно, но идва НЕ то и ината. Сега вече е лесно, кризите са рядкост и искам още деца Heart Eyes
Виж целия пост
# 112
Нямам особенно голям опит / само една година/, но за сега мога да кажа че не ми е било трудно. Не зная в бъдеще как ще е.
Виж целия пост
# 113
С прохождането нещата мн. се промениха. От този момент нататък мн. ми олекна. Преди това беше постоянно на ръце и общо взето лично време нямах. Вече все повече разбира и определено ми е по-лесно отколкото беше бебе. Повечето нощи спи, въобще няма място за сравнение.
Виж целия пост
# 114
Колкото повече растат, толкова по-лесно ми става.
Виж целия пост
# 115
При нас стана лесно,когато баткото навърши 3 годинки.Беше достатъчно самостоятелен,разбирахме се,изобщо беше лесна комуникацията.
Сега с второто мисля,че е по-лесно.Май си е по-спокойно бебчето.
Виж целия пост
# 116
Сега мога да кажа, че ми е много по лесно от преди няколко месеца. Сега ходи сама, всичко разбира каквото и казвам (макар че не винаги ме чува) , започва да се заиграва сама. Най трудно ми беше с прохождането, докато стана стабилна и винаги трябва да си до детето и да го държиш
Виж целия пост
# 117
Всеки ден става все по - сложно. Като се обърна назад, всичко ми се струва в пъти по - лесно.
Виж целия пост
# 118
От малкия ми опит до сега мога да кажа че сега ми е най лесно-когато е на около 9 месеца.Това че спи почти не пробудно цяла нощ,и през деня му се събират 3 часа сън-е те това е голям рахат.Родих се просто.Това недоспиване ме убиваше.
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава  ставаш:crazyeyes: Crazy

За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете Peace
Виж целия пост
# 119
На мен никога не ми е било трудно, не ми е тежало.
Вярвам, че всичко е въпрос на нагласа. Когато човек се нагласи положително и има за цел да се наслади на времето, което има с малкото ангелче, няма трудни моменти. Всичко преминаваш с умивка на уста и благодарност, че именно на теб се е случило. Благодарна съм на Бог за всяка секунда, прекарана със семейството ми и поради тази причина не ми е било тудно. Вярвам, сигурна съм, че всичко е на психологическо ниво.

 
Виж целия пост
# 120
  При мен лично има периоди- в началото ми беше много трудно, после от 6 до към 9 месеца беше истинско удоволствие , после пак последва доста труден период , сега в момента ми е много приятно , не лесно , но много по- спокойно! Знам , че ще има много още по- трудни моменти в зависимост от особеностите на възрастта , но както то децата растат , така и ние растем като родители и се чувстваме по- уверени.. Научих се да отделям  време за почивка, макар и малко лично време ,хоби...когато е възможно Confused-Въпреки че се гледаме сами- намира се време за всичко , стига да се организираш Hug
Виж целия пост
# 121
На мен ми е невероятно лесно да гледам деца, съвсем сериозно.  Laughing
Имам 2 - с четири години разлика. Бебенце на 4 месеца, и батко на 4 години и 5 месеца. Много по-лесно, отколкото да ходя на работа, макар, че и работата ми не беше трудна. Незнам как го правя, но намирам време за всичко, и за себе си. Дори когато съм с двете.
Виж целия пост
# 122
За мен става все по-трудно, но и дъщеря ми е палаво дете и лесно беше само първия месец, когато само спеше
Виж целия пост
# 123
Майчинството с дъщеря ми ми беше лесно цялото, защото тя беше великолепно бебе - спи, където я сложа, яде всичко, разхожда се кротко в количката, златна беше.  Hug Трудното беше, че още учех магистратурата си, но това е друга тема. Второто майчинство ми беше лесно след 2-ия месец, когато свикнах с мисълта, че сама ще се оправям с две бебета, а и те още бяха кротки. Като направиха година и като проходиха.... започна веселотоооооо....  Twisted Evil  #Crazy Twisted Evil
Виж целия пост
# 124
Кое му е по-лесното   newsm78 Тревогата, мисълта дали всичко му е наред е все същата.
Иначе за физическите грижи- да, по-лесно е. Вече е самостоятелен и прекарва повечето време при дядо си   Mr. Green
Виж целия пост
# 125
Синът ми е на 4 и половина и за този период ми е било лесно и много трудно,но някакси нещата са балансирани и успявам да се справя 
Виж целия пост
# 126
Лесно няма, всеки период си има трудности  Peace
Виж целия пост
# 127
Ами като цяло моите деца са лесни за гледане.
Старая се да откликвам на техните нужди, които се променят според възрастта. Понякога ми е трудно да балансирам с всичките си ангажименти и задължения, но гледам да не се затормозявам много и да не се амбицирам да съм перфектна. Когато аз съм спокойна, и децата са спокойни и не създават проблеми.
Виж целия пост
# 128
Аз си мисля,че по-лесно става,когато стават по-големи и по-самостоятелни.
Виж целия пост
# 129
Преди  ми е било по-лесно,защото само спеше.Сега ми е по-трудно,но  пък ми е по-интересно,защото не спира да прави магарийки Laughing Wink
Виж целия пост
# 130
мога да кажа кога ми беше най-трудно: първите десетина месеца. След като проходи и се занимава сам вече е по-добре, мога да си свърша нещо вкъщи, докато той се занимава
Виж целия пост
# 131
От малкия ми опит до сега мога да кажа че сега ми е най лесно-когато е на около 9 месеца.Това че спи почти не пробудно цяла нощ,и през деня му се събират 3 часа сън-е те това е голям рахат.Родих се просто.Това недоспиване ме убиваше.
Мисля че най-първото и важно условие за да "ти е лесно" е да си имал пълноценен сън и почивка.Тогава всички грижи през деня ще ти се струват по-леки.
Но когато си зверски недоспал, а от там и уморен-ден след ден-тогава  ставаш:crazyeyes: Crazy

За възпитанието на децата е ясно,там нещата за отглеждането на децата са в съвсем друга насока,мисля че авторката има впредвид преди всичко физическите усилия при обгрижването на едно малко бебе и дете Peace

Абсолютно същото беше и при мен. Макар че Анди още от бебе спеше през нощта доста добре, а след втория месец започна да се буди сутрин чак след 10 часа.  Heart Eyes
Виж целия пост
# 132
не мога да кажа че преди ми е било по лесно а сега по трудно или обратното мисля че нещата са комплексни има и от двете в всяка възрастова граница поне при мен е така
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия