Как убедихте половинката си

  • 7 502
  • 102
Мили мами, да ви питам, някой имал ли е проблеми в това да убеди половинката си да осиновите детенце? Как го решихте този проблем. Благодаря ви
Виж целия пост
# 1
би ли се регистрирала, такава е традицията тук  bouquetкъм случайни гости се отнасяме с малко недоверие.....

по въпроса. никак не реших проблема. осинових детето сама. ние нямаме брак, така че нямаше и проблем. седях пред алтернативата или да остана цял живот без дете, или да реша на момента.

мъжът ми беше стриктно против. като се започне от етнос, та се стигне до това, че аз според него все още търся себе си и моментът е неподходящ да ставам майка Mr. Green
много го бива да промива мозъци и аз се бях поддала. така се случи, че съдбата ме притисна до стената и трябваше да взема конкретно решение за едно денонощие. добре че имах смелостта, защото бях съвсем сама и освен подкрепата на майка ми и една приятелка, която беше на 2000 километра от мен, нямаше кой да ми вдъхне и капка смелост.

аз не съм злопаметен човек, но тези дни никога няма да ги забравя. усещането за безпомощност, страхът и ужаса. просто беше ад.

сега, след две години и половина не съжалявам за решението си. естествено, половинката ми се присламчи и сега е баща-маняк.
обожава детето, сменя памперси, приспива, къпе, храни.

знам, че за следващото ще водя много по-малка война, защото ще имам съюзник в лицето на детето. но пак
ще е война. някои хора никога не се учат от грешките си Twisted Evil

с две думи, ако трябва да избирам между дете и мъж, веднага избирам детето. този път без въобще да се замисля.

нас ни води обичта и желанието да сме майки, естествените ни инстинкти.
мъжете понякога се водят от егоизма, страха и нежеланието за поемане на такава голяма отговорност. по мое виждане за тях е и важно, че те не са биологичните създатели. пак инстинкти.
Виж целия пост
# 2
При нас нямаше нужда от убеждаване.Мъжът ми взе решението(може би аз подсъзнателно съм го водила към това).И преди ,котато водехме борбата да родя,и сега винаги съм чувствала подкрепата му.Според мен ,когато детето ще бъде осиновявано от семейство,най-добре и двамата родители да са на еднакво мнение.
Виж целия пост
# 3
eстествено, че това е идеалното положение, но опитът показва, че мъжете имат нужда от повечко убеждаване.
за съжаление..........
Виж целия пост
# 4
и аз имам същия проблем не мога да убедя половинката си нещо мъжката гордост му идва в повече и не знам какво да правя Stop
Виж целия пост
# 5
Насочвай го бавно и полека,докато и на него му се прииска да си осиновите детенце!Най-лесно ще е ,ако имате познати с осиновени деца.Много мъже смятат ,че трябва задължително да се възпроизведат.Като гушне детенце за пръв път,ще си промени мнението.
Виж целия пост
# 6
и аз имам същия проблем не мога да убедя половинката си нещо мъжката гордост му идва в повече и не знам какво да правя Stop

Абе зависи какъв е проблема. Мойто като заговорихме беше... резервиран. Задълбах в разговорите и се оказа... че въобще го е страх баща да става. Аз бях в шок... хем толкова години опити да имаме деца... хем го е страх когато конкретно се оказа че можем да имаме деца.

За второто обаче той ме нави.
Виж целия пост
# 7
Не ми се е налагало да го убеждавам... След четвъртата спонтанна неуспешна бременност, приключила с тежка операция, той каза "Стига". Не искаше да чуе за ин витро. Думите му бяха: "Аз те обичам повече от това да ми родиш дете. Не мога повече да гледам как се измъчваш. Ще си осиновим дете." Решението беше обсъдено и след няколко дни подадохме документи. След по-малко от година вече имахме прекрасна дъщеря. Grinning
Виж целия пост
# 8
matakosmata, регистрирана съм, обаче, моля те да уважиш решението ми да пиша анонимно.
Проблемът е такъв, че ние вече имаме две деца, които са прекрасни. Знам какво ще ме питаш - защо ти е да осиновяваш тогава. Не мога да обясня. Искам това от година насам. Не е моментно. Снощи гледах по БТВ репортерите дечицата в домовете. Гушках бебка и си мислех как тези дечица няма кой да ги гушне.
Но той не иска да осиновим детенце. Нито пък да станем приемно семейство. Сложно е, не мога да го обясня. А не мога да го натиря, защото моите деца ще останат без татко.
Искам по някакъв начин да го убедя, сърцето му само да узрее, обаче не става и не става.
Виж целия пост
# 9
точно аз няма да питам за какво ти е Mr. Green
самата аз искам много деца, за да мога да дам шанс за по-добър живот. напълно обмислено и премислено.
с първото дете задоволих огромното си желание да съм майка, макар, че когато я взимах подбудите ми бяха други.
разбирам те напълно, разбирам и мъжа ти.

това, което ми хрумва е, да започнете да ходите в някой дом. зависи къде живееш. навсякъде има групи от майки, които ходят в домовете, свържи се с тях. първо иди сама, после го убеди да дойде с теб. мисля, че довод от сорта, след като не искаш да осиновим или да сме приемно, ела тогава с мен в дом, е напълно приемлив.
мъжете не са лоши животинки Winkно трябва да стигнат до някои идеи сами, или поне да си мислят, че на тях им е хрумнало.
няма нужда да го натирваш, просто трябва да си търпелива в убеждаването и да му намериш слабото място. ако децата вече сами могат да изявяват мнение, привлечи и тях като съюзници.

шегата настрана, макар че нямат нашите инстинкти, малко са тези мъже, които след няколко посещения в дом не отварят сърцето си са децата там..........
просто опитай.

аз например преди исках 5, сега искам 7 деца. повечето хора ме считат за луда и мислят, че са само празни приказки. е, аз не си го слагам на сърце, а чакам да му дойде времето. детето ми е още малко и ревниво, но след максимум две години ще е узряла за братче или сестриче и тогава нападам...............
тъй като дълги години се занимавах с инвалиди, тежко болни млади хора, искам да имам и дете със специални нужди, защото знам, че ще мога да се справя. интересното е, че мъжът ми, който навремето беше ужасно и стриктно против цигани и инвалиди, абе въобще против всички, които са различни, сега май поомекна и подобна мисъл не му е чужда. а той е много костелив орех.

изясни за себе си на каква възраст би искала да е детето и каква отговорност би могла да поемеш и започвай да работиш по въпроса.  bouquet
Виж целия пост
# 10
Има една такава стена, плътна и дебела. Първия въпрос, които на който не мога да му отговоря:
- защо го искаш. Нямам рационален отговор, какво да му кажа. Просто ме боли сърцето за дечицата. Казвам му, ами ако майка ми ме беше оставила, или твоята..
Години наред чакахме първата ми щерка, Господ ни прати две прекрасни дечица, имаме дълг към него... Даже като започна да говоря за това, охлажда тона и излиза от стаята
Виж целия пост
# 11
Цитат
Не ми се е налагало да го убеждавам... Думите му бяха: "Аз те обичам повече от това да ми родиш дете. Не мога повече да гледам как се измъчваш. Ще си осиновим дете."

И при нас стана почти буквално така. С тази разлика, че при мъжа ми проблемите бяха известни и той още преди да се оженим заяви, че никога няма да осинови. елате ни вижте сега, какъв татко си имаме Simple Smile

За второ обаче не можах да се преборя Sad

Но иначе, мисля, че мъжете заобичват децата, когато почнат да се грижат за тях. Иначе така, "абстрактно" май не им заработват инстинктите. Подкрепям идеята за посещение в дом, за конкретно дете, с което да се виждате, да му носите това-онова и пр. Стискам ви палци!
Виж целия пост
# 12
Той ме убеди да увеличим възрастта до 3 г. и преди 20 дни подадохме молбата.

Относно осиновяването не помня кой пръв подхвана темата.
Виж целия пост
# 13
matakosmata, регистрирана съм, обаче, моля те да уважиш решението ми да пиша анонимно.
Проблемът е такъв, че ние вече имаме две деца, които са прекрасни. Знам какво ще ме питаш - защо ти е да осиновяваш тогава. Не мога да обясня. Искам това от година насам. Не е моментно. Снощи гледах по БТВ репортерите дечицата в домовете. Гушках бебка и си мислех как тези дечица няма кой да ги гушне.
Но той не иска да осиновим детенце. Нито пък да станем приемно семейство. Сложно е, не мога да го обясня. А не мога да го натиря, защото моите деца ще останат без татко.
Искам по някакъв начин да го убедя, сърцето му само да узрее, обаче не става и не става.

И аз да ти кажа, че те разбирам.

Винаги съм искала да осиновя дете, или да стана приемна майка просто така, без причина, без подбуди, без логика и то дълго преди да помисля за мои собствени деца.
За мое огромно съжаление не сполучих с мъж който да ме обича и разбира, но може би някога ще изпълня мечтата си и моите две дъщери ще имат прекрасно братче или сестриче.

Пожелавам ти успех.  bouquet
Виж целия пост
# 14
Към мама Въпрос : мислих много по твоята дилема. Ще споделя нещо с теб.
Аз походих по домовете за деца от различни възрасти, разказвах на  съпруга ми видяното, преживяното, изплаках неказаното. Той понякога ме съжаляваше, казваше че това много ме разстройва и натоварва емоционално, но не посмя да ми забрани да го правя. Радваше се с мен за всяка успяла"акция", а за някои деца се интересуваше повече. Сега знае подробности за проблемите на повечето от тях. Но не дойде нито веднъж с мен. А и аз не настоявах. Важното е, че живота на тези деца вече не му изглежда като сценарии от Холивудски филм, а нечия жестока реалност. И най-вече засили се желанието му да промени това за поне едно дете, и това ще бъде нашето дете...
Опитай и ти. Бавно и методично, без да натрапваш идеята. Просто в началото само споделяй преживяното и видяното. Дано се получи. Ще ти трябва повече време, но не се отказвай. Успех!   bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия