не знам дали съм права

  • 3 177
  • 35
# 15
Сядате и си изяснявате отношенията.
Аз пък не разбирам подобно отношение на родители, към децата им.
Ок, те са построили къщата, но никой не ги е карал да дават етаж от нея на детето си.
Но щом веднъж са го направили, тоест дали са нещо - приемат, че вече не е тяхно и толкова.
Заключваш си вратата и ще се научат да не влизат по всяко време, когато им скимне.
Виж целия пост
# 16
Можеш просто да им кажеш,че не е удобно да влизат по всяко време.Че няма лошо да общувате всекидневно,но не и по всяко време на деня.Но както описваш,щом така нахълтват и идват да си гледат телевизор,едва ли ще разберат.Явно смятат,че щом са ти дали къща,могат да си правят каквото си искат в нея,защото си е тяхна.Бих те посъветвала наистина да си заключвате и за да влезат,да трябва да звъннат.Ако започнат кавги,наистина може да потърсите друго разрешение-кредит и покупка на жилище.Макар ,че знам ,че едно местене е кошмар.Това сигурно ще ги ядоса-най-вече заради хората.Та или ще се замислят и ще опитат да не се чувстват господари на дома ви.Или ще стане по-лошо.А във втория вариант наистина ще е трудно да се живее и вие просто наистина ще се вземете в ръце и ще си вземете свое жилище.На съпругът ти в един момент просто ще му писне.Желая ти успех!Направи всичко възможно най-тактично,все пак са родите
Виж целия пост
# 17
Чакай, чакай, че работата стана много дебела.
Изсипали сте хиляди за ремонт - защо? За да ви е уютно и приятно на вас или за жилище, което не само, че не е ваше юридически, ами и е наречено на друг? Не обсъдихте ли тези неща предварително с вашите? Те обещали ли са ти нещо или ти сама реши, че щом налееш пари в имота, това автоматично го прави твой? А те дали не разчитат да се пренесеш да живееш в тяхното жилище, за да ги гледаш на старини?
Каквото и да си пишем тук, това са си ваши взаимоотношения, седнете и като разумни хора се изяснете и с брат ти, и с родителите ти. Чисти сметки - добри приятели.
Виж целия пост
# 18
И аз не разбирам защо изобщо живеете при тях - явно пари имате - идете на квартира..... или си изплащайте жилище или каквото там.....
Из начало ако не е крайно наложително  не бих живяла нито с моите нито с на мъжът ми родителите....
Вие сте отделно семейство - дръжте се като такова......

За ремонта - никой, никога няма да ви върне парите...нали ти е ясно.... дали сте ги без да ви кълчат ръцете...преглъщате го и толкова.......


Щом сега не ви се изнася - научи се да си заключваш вратата и  разговаряй с родителите си, как стоят нещата.
Виж целия пост
# 19
Или обсъди с родителите си проблмите, произтичащи от съвменстното ви съжителство и изискванията и очаквнията си към тях  или се изнасяйте на квартира.
Парите за ремонта просто ги забрави.
И за в бъдеще не бива да постъпвате толкова наивно, инвестирайки собствени средства заоблагородяването на 'чужд' дом.
Виж целия пост
# 20
Чакай, чакай, че работата стана много дебела.
Изсипали сте хиляди за ремонт - защо? За да ви е уютно и приятно на вас или за жилище, което не само, че не е ваше юридически, ами и е наречено на друг? Не обсъдихте ли тези неща предварително с вашите? Те обещали ли са ти нещо или ти сама реши, че щом налееш пари в имота, това автоматично го прави твой? А те дали не разчитат да се пренесеш да живееш в тяхното жилище, за да ги гледаш на старини?
Каквото и да си пишем тук, това са си ваши взаимоотношения, седнете и като разумни хора се изяснете и с брат ти, и с родителите ти. Чисти сметки - добри приятели.
Наречено, искам да кажа на брат ми още навремето. Нали уж се счита,че жената отива при мъжа. Не, ние не сме се натресли, ами те ни предложиха като се оженихме. Ми то е естествено. Пък и брат ми вече не беше тук. Не са ми обещавали точно този етаж, но са говорели ,че един на него и един на мен. Като решихме за ремонта казаха,че е добре да си го оправим. В крайна сметка няма защо за мислим за друго жилище, направили са къща за нас. Това са техни думи.не съм говорила за преписване на етажи, въпреки,че си го мислих, но нямах смелост да искам такова нещо.
Виж целия пост
# 21
Е нали това са твоите родители, на тях  ако не можеш да кажеш което мислиш, какво щеше да правиш при свекърва и свекър. newsm78 Като са такива брусове пък врътни ключа. Един два пъти като бутнат затворено, може и да поразредят свижданията.
Виж целия пост
# 22
Какво значи - жената отива при мъжа като се ожени.....ми ако не се ожени, ако се разведе, ако овдовее.....

Не е ли логиката - имаш 2 деца гледаш да им осигуриш равни условия...кво значи на брат ти наречено, пък на теб нищо....или долният етаж е нарочен за теб, горният за него...но  докато са живи ти на улицата...нещо не го разбирам това деление на къщата.....
Виж целия пост
# 23
Да кажа и аз при  нас как стоят нещата.
Приписаха ни етажа-с всички официални документи за покупко-продажба.
Това обаче на никого не пречи да ни се меси в живота.Никой не се качва без покана и не влиза без да почука,обаче...
Всяка събота сутрин се звъни по телефона,че има закуска-ами и аз мога да правя мекици и баници.А ние не обичаме да закусваме.Първото ни хранене в събота е около 12,30.
Преди няколко дни чули,че се чисти печката и звънят на милото да отидем да обядваме.Той им казал,че не е вкъщи-беше излязъл с приятели.Ама как така,как Диди сама ще пали печката?Ти защо си на кафе,а не си при нея?Няма да я оставяш сама и да ходиш да пиеш през деня и т.н.....
Аз мога сама да си почистя и запаля печката и не считам,че една бира по обяд е напиване.
Като казахме,че плануваме сватбата да е в петък се почна една критика-как щели да дойдат хората,които са отдалеч-пък те са само две семейства.
Данимира според мен си права.Поговори с родителите ти,засвидетелствай им уважението си и потърси такова спрямо твоето семейство от тяхна страна.  bouquet
Виж целия пост
# 24
Представям си как се чувстваш. Ние бяхме някакъв аналог на "Всички обичат Реймънд" в наш си вариант:

Това беше и моята асоциация за авторката. Според мен хорато не могат да се променят,говоря от личен опит. Обмислете варианта квартира наистина. Може и продажба на къщата-за да си купете 2 отделни жилища,ама ми се струва от прочетеното, че вашите сигурно няма да го одобрят.Трети вариант обясняваш как се чувстваш ползваш си ключа,включваш ги в част от сметките поне.В началото ще е кофти, но пък може и да си нагодите да бъдете повече като съседи. Винаги се чудя защо по-възрастните не ни приемат като равноправни, а винаги ни гледат като малките им деца. Ние вече си имаме нови семейства! Това си е сблъскат на двете поколение...
Виж целия пост
# 25
Ясно е, че имотните отношения са сложни и объркани. Но щом живеете там, трябва да се оправят другите. Това, че живеете в тяхната къща, не значи, че могат да ви се качват на главата. Ако не им харесва - да ви изгонят, ще ви направят услуга.
И инструкции за млади семейства - поне на 1 ч. път от родители.   
Виж целия пост
# 26
А брат ти, като продумва за връщане, продумва ли да му освободите етажа? (не отговаряй моля)
Възрастните могат да бъдат много досадни. Особено когато очакваш през цялото време да влетят и да ти пречат.
Можеш да сложиш райбер "заради бебето - да не излезе да падне по стълбите" и като се качват и тропат им обяснявай "то нали заради бебето..."
Не насаждай на съпруга си вина "не е осигурил покрив". Даже не го и пиши. Защото може и да търпи заради теб. Криво му е, че "всеки влиза", но не е предложил да се изнесете. Може и да се притеснява, че не щеш да си далеч от мама и тате.

Ако не можеш нищо да предприемеш - свикни. 32 години си ги търпяла, ще ги потърпиш още 32.

Не виждам защо да се изнасяте на квартира. Имате си дом. Имате си "кофти съседи"  Laughing Навсякъде е така.
Виж целия пост
# 27
Аз мисля, че може би деликатно трябва да поговориш с родителите си и да им кажеш, че най-вече заради спокойствието на детето трябва да разредят неочакваните посещения.
Виж целия пост
# 28
Не си права, че досега не си си осигурила пространство и че позволяваш на баща ти да ти говори по този начин.

Такааа, и аз не бих посмяла да се преместя по време на криза и без сигурен доход, достатъчен, и с бебе.

НО ще настъпя газта - първо, баща ми, ако ми говори така, ще го поставя на място. Да се буди бебето, е нудупостимо. Какво е това "не смея това, не смея онова"?! Ама да те унижават (защото това правят), да унижават съпруга ти и да тормозят децата и семейството ви като цялост, смееш?! Ми погледни си приоритетите!
Поискай да ти се припише етажът (и остави тези работи от турското робство - къде отива булката, къде зетят).
Смени бравата и заключвай или направо направете, ако имате възможност, отделен вход и стълби.
Брани си достойнството и това на съпруга си!
Брани спокойствието на децата си!

Вие на практика сте две семейства там. Твоето семейство е в страдателна позиция и ти си отговорна за това. Те са ти родители, те така се държат по навик, но ти си тази, която трябва да покаже, че нещата са се променили и ти искаш своето място в тази къща.

Повечето ще кажат, че не е ваша и нямаш морално или друго право да искаш промени. Вярно е, от една страна, от друга вашите живеят на ваша издръжка по отношение на комуналните, така че сте квит, а и за какво са им 2 етажа?! Данъка кой го плаща?! Я стига, в момента е криза, всеки гледа с какво да помогне, вие сте с 2 деца. Родителите ти просто са изключително несъобразителни хора в прекия смисъл на думата, а ти в стремежа си да си добра към тях правиш зло (буквално!) на собствените си най-близки хора, за които трябва да се грижиш на първо, не на второ, място!


И няма да стане само с деликатно говорене! Трябва твърдост, неотстъпчивост и постоянство!

И смени бравата! Заключи!
Виж целия пост
# 29
Моят съвет е да се отделят всички сметки- отделен електромер, отделен водомер, че и парното може да стане само за единият етаж.   Вместо родителите да помагат на младото семейство , те намерили да цуцат. smile3504 
   Не може така. Колкото и да ти е неудобно подхвърли за преписване на етажа. Моя позната така- ремонти обзавеждания и накрая сестрата на мъжа живее там на хубавичко, а те по други къщи.Брат ти може нищо да не казва сега, но повярвай ми от личен опит знам, че всичко се извърта на 180 градуса.
    Ние така платихме ремонта на девера за преписаната му от баба му къща, а ние останахме в къщата на свекъра( той е починал). Уж деверът нищо не искаше да му наплащаме, но после освен 50 000 през 1998г. му платихме и 1/ 3 от стойността на нашата къща(добре, че беше преписана) баш когато бяхме с бебе на 7м. Останахме без кола, с много заеми, но пък има господ- той се разведе вече 2 пъти и сега е по чужбина- няма къде да се върне. Със свеки живеем в общ двор, но всеки си знае сметките.

   Така ,че колкото и да ти е трудно и най-вече неудобно не се чувствай задължена никому. Гледай си доброто за семейството, а родителите педя настрани.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия