Цитат на: Мери
Едва ли ще ти помогнат каквито и да било обяснения
Доста странна констатация!!!
Според мен е повече от нормално едно мъничко детенце, което през целия си живот е било близо до мама, когато се наложи да се отдели за няколко часа при хора, които не познава, среда, която му е чужда ... и още една камара отежняващи ситуацията подробности ДА СЕ РАЗСТРОИ, ДА РЕВЕ, ДА СЕ ТРЪШКА и въобще да протестира със всички средства, с които разполага.
И тук е мястото на мама, която трябва да обяснява дълго и упоително, че тя не го изоставя, че тя трябва да работи и то ще прекара няколко часа при тези мили лели, че там то ще се забавлява чудесно с другите деца, ще си намери приятели и ..... тя всяка мама си знае
Ще минат няколко тежки и за двамата дни и постепенно на него ще започне да му харесва, ще спре да плаче, ще отива с кеф и всичко ще се оправи.
Поне с мойта хубавица беше горе долу така. Първата седмица докато отивахме към яслата тя ревеше на отиване, а аз на връщане
Но ако твърдо сте решили да дадете детенцето си на ясла, трябва да сте постоянни и твърди, а не то като плаче да го спрете, после пак наново и т.н. до безкрай, защото ще ви се качи на главата
Желая ви леко преминаване през този труден момент!