Отново за агресията при децата

  • 6 649
  • 120
На детска площадка сме синът ми е седнал в една количка идва друго дете с майка си и започва истерично"Исам аз тук ....." удари детето ми през лицето ,аз естествено си го взех и се настани в количката.Майката ми се усмихна аз не разбрах кое е веселото и си тръгнах.Не ме притесни реакцията на детето ,а тази на майката .
Втората случка е тази която ме потресе -отиваме към кола и посредата на улицата 4-и 10год. скейтърчета крещят по един дядо с колело някъде към 80год.Аз се намесих явно човека им е направил забележка да се мажнат от улицата /парка е на две крачки/  едното взе да удря колелото със скейборда ,захвърилих си детето да ги разделя онова през мен продължава да замахва и да псува ,ударите по колелото не му бяха достатъчни  Sick Опитах се разумно да обясна ,че е абсурдно да удря и псува възрастен човек естествено обидите се прехвърлиха в/у мен .Направо си мислех да го накарам да ми даде телефон на майка си ,но след първата случка се замислих ,че едва ли реакцията щеше да е адекватна .Не съм от сладкодумните дори не знам защо пускам темата ,може би просто да споделя .
Виж целия пост
# 1
възпитание
Виж целия пост
# 2
А може би майките им се гордеят, че "строяват" другите деца на детската площадка, а после като я докарат до скейта вече и те самите не могат да ги контролират. За съжаление е пълно с такива примери.
Виж целия пост
# 3
На детска площадка сме синът ми е седнал в една количка идва друго дете с майка си и започва истерично"Исам аз тук ....." удари детето ми през лицето ,аз естествено си го взех и се настани в количката.
Защо?
Обясняваш съвсем спокойно и внимателно на другото дете, че когато свърши твоето, ще дойде и неговият ред. Спираш го, ако тръгне да удря, и толкоз.

За втората случка нямам думи ooooh!
Виж целия пост
# 4
ужасно е Mr. Green
и аз всеки ден ставам свидетел на какви ли не безумия...
и все си мисля,че всичко тръгва от семейството и възпитанието или липсата на такова...
а и в детските градини и училищата също е пълно с ужасни примери...и някои учители имат вина...
и цялото ни общество като цяло...
Виж целия пост
# 5
Всяка от нас е свидетел на такива неща и то ежедневно, ежечасно....

Незнам в първият случай ,не бих си тръгнала. С риск да си навлека неприятности ,все пак бих казала нещо на майката ,защо на детето какво да кажа, поведението се определя от възпитанието му .
За вторият случай незнам- ужасно е !Ако се опиташ да им кажеш нещо на децата може да направят нещо на теб и твоето дете и да избягат.
Виж целия пост
# 6
Виждала съм подобни случки, все още не сме били потърпевши на чак такава агресия.
Честно казано аз не знам как бих реагирала на подобна случка....едва ли ще си замълча, но и ако някой ми се усмихва на среща (в лицето на майката на агресорчето), явно и на нея толкова и пука какво прави детето и.

Има и културни и възпитани деца....има и крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.
Виж целия пост
# 7
Виждала съм подобни случки, все още не сме били потърпевши на чак такава агресия.
Честно казано аз не знам как бих реагирала на подобна случка....едва ли ще си замълча, но и ако някой ми се усмихва на среща (в лицето на майката на агресорчето), явно и на нея толкова и пука какво прави детето и.

Има и културни и възпитани деца....има и крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н...

Освен че мнението ми се припокрива с това,мисля си,че едно 2год. дете стига до такава агресия,защото това вижда и изпитва на собствен гръб.Днешна случка - майка бие детето си и му обяснява,че не бива да удря другите деца.Е,какво разбира детето в този случай?Ти няма да биеш другите,но аз теб ще те бия...  Възпитание...
Виж целия пост
# 8
Ние пък имаме на детската площадка едно тригодишно Аби /момиченце/, което, като види дете на пързалката, тича да се качи и то, за да бутне другарчето си от пързалката. Баба му се смее и му казва "Не така Аби, ще бутнеш детето", но в същото време й държи ръчичката и и помага да се качи по-близо до вече качените деца.
Другото е, че Аби дърпа от децата играчките им, а баба й никога не носи играчки. Ситуацията ви е ясна. И вече като видим, че Аби е на площадката се местим на пейките по-нататък в парка пред блока. Разговаряла съм с бабата на Аби, за да видя как възприема поведението на детето, но тя явно го намира за забавно и така я насърчава. Страшното е, че моята Ния и Аби кандидатстват за една и съща първа група в кварталната градина. А приемат ли  Аби, не ми се ще да си представя какво чудо ще е.
Виж целия пост
# 9
Ужасна картинка!
Няма да коментирам случките, повече от ясно е, че съм изпълнена с негодувание.
Напоследък имам голям проблем със сина си. Проблемът ми идва от това, че не знам как да го възпитам, кое е правилното. Направо се "разкъсвам".
Вече 2-ра седмица Тони не иска да ходи на градина, реве сутрин, моли ме да не ходи. Казва, че не му харесвало там. На въпроса ми "защо", ми отговаря, че децата са лоши и го бият. Питам го дали ги бие и той, а той ми казва, че не ги бие, защото аз не съм му давала. Постоянно му казвам, че не трябва да бие и закача децата, да не ги дразни и явно се оказва в ситуацията на пасивния, на жертвата. Баща му се ядоса един ден и му каза да бие, щом го бият. но той упорито отказва, защото "мама каза да не се бия". Дори самата аз вече заех позицията да го карам да отвръща, а не да си стои, но той и мен не иска да ме послуша. Страда много, очевидно е. Вчера ми каза, че иска да се превърне в робот и да убие всички деца в групата. Представяте ли си каква злоба е натрупал в себе си заради това, че е възпитаван да не е агресивен. Започвам да си мисля, че така е по-опасен, отколкото ако удари някое дете и продължи да играе.
Направо не знам, какво да правя и какво да му говоря. Така искам да го насоча правилно, а не ми идват идеи.
Виж целия пост
# 10
Има крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.
   Ами как откъде?! Когато на едно дете се крещи непрекъснато, в дома, в детската ясла/градина, когато се го шамарят непрекъснато.... ето от къде! Децата са наш, огледален образ, копират поведението ни, ние сме им модел за подражание! Не е възможно дете да удари, ако не е било удряно!
   Ще разкажа и аз една случка, която ме потресе. Детето ни играе в пясъчника, аз съм близо до него и го наблюдавам. Зад гърба си чувам разговор между мъж и жена. Мъжът казва ядосано: "Ще отида и ще го нашамаря", а жената му отвръща: "Я си стой тука, какво толкова е станало", той отвръща: "Не виждаш ли, удари момиченцето", а тя отвръща троснато: "Ами това е парк!".
    Друга случка: сядаме с детето в пясъка и правиме формички от пясък, идва един батко /4-5 годишен, известнен с наглото си държание, толеринано от майка му/, уж неволно ровейки в пясъка развали всички формички, запазвам спокойствие и го моля да се мръдне леко в страни, за да не ни разваля играта, при което хлапето се изплю в пясъка пред мен. Правя му забележка, че това не е възпитано, последваха 2 изплювания. Майката стои наблизо, но се намесва само, ако нещо се случи на нейното дете. Същата тази майка, не взе никакво отношение преди дни, когато детето й силно удари в коремчето малко 2-годишно дете, въпреки че беше на крачка от него и видя всичко, а имаше наглостта да насърчи и оправдае постъпката му, защото му били развалили кофичката от пясък.
   Няма да комертирам повече, но и аз започвам да се чудя дали възпитавам правилно? Аз винаги реагирам, когато детето ми неволно бутне някое друго дете, напомням, че трябва да е по-внимателен, до сега не е проявявал агресия, не е удрял, НО Е УДРЯН, и страда от това, защото вече на 2,5 г. знае, че това е лошо и ме пита защо децата го удрят. Как да обясня на толкова малко дете защо другите удрят и му причиняват болка?!  Детето ми усеща на свой гръб последиците от моето възпитание.... за съжаление.
Виж целия пост
# 11
 Всичко, което сте написали е вярно  Sad. Агресията се разраства , и не може да се прецени как точно да възпиташ детето си. Ако го научиш да отвръща - има опасност да го пребият. Ако го научиш да търпи - също може да го наранят.
 Имам кротки деца ,никога не са посягали , отстъпвали са и т.н. Големият едва към 9 год. възраст осъзна ,че понякога трябва да си твърд. Много рядко ще отвърне ,търпи ,говори ,но като го вбесят - плаша се! Малкият също е тормозен от няколко деца в групата / не само той ,тези същите бият всички деца/. Родителите - никакви мерки. Ужасявам се от момента в който ще отидат в училище , и през междучасията ще са сами. Уча малкия като го бият, да бие и той. Но пък той се плаши, че госпожата ще го накаже. Побойниците също биват наказани ,но после си продължават. Просто има деца , на които няма кой да обясни кое е правилно и хубаво , и кое - не.
 Единственото ,което правя е винаги да защитавам децата си /когато са прави ,разбира се/. Когато се наложи говоря с родителите , защото това ,че те нямат съвест не значи ,че моето дете ще е потърпевшо!
Виж целия пост
# 12
Ето няколко майки след мен се чудят как да постъпват с децата си и на какво да ги учат. Дали на това да са културни, възпитани, да не удрят и бият другите....или точно обратното.
И защо? Поради простата причина, че повече от половината деца са агресивни, лошото им поведение се толерира от майки, бащи, роднини (или основно от човека, който е зает с детето през повечето време).
Защо тези хора не вземат да си научат децата да се държат нормално, а не да се усмихват при поредното безобразие на детето си?
А ние трябва да се чудим как да си опазим кротките деца и да ги научим да се защитават. Но си мисля, че едно малко дете трудно разбира какво е защита и в един момент ще започне и то да удря и бие безпричинно.
И така с този порочен кръг накрая всички стават побойници.
Виж целия пост
# 13
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.
Копират.
Ето една сцена и от мен. Момиченце бута количка с кукла и отива към площадката. В момента, в който пристигат, хваща куклата, започва да я блъска в земята и да вика "На ти, ще ти покажа аз на тебе, ще те науча едно хубаво!" И млати здраво куклата. На майката и стана неудобно и каза "Недей, маме, да биеш куклата", а детето "Няма пък, искам да я бия!".
Дали куклата нещо се е провинила или детето е видяло това някъде?
Виж целия пост
# 14
Има крайно изнервени и стигащи до истерия деца.
Интересно ми е обаче едно.....кога и как едно 2г дете се изнервя дотолкова, че да удря други деца, родители, баби и т.н.
От къде му идват ядовете и проблемите да речем....че има толкова агресия в него? Ето това не мога да си обясня наистина.
   Ами как откъде?! Когато на едно дете се крещи непрекъснато, в дома, в детската ясла/градина, когато се го шамарят непрекъснато.... ето от къде! Децата са наш, огледален образ, копират поведението ни, ние сме им модел за подражание! Не е възможно дете да удари, ако не е било удряно!
   Ще разкажа и аз една случка, която ме потресе. Детето ни играе в пясъчника, аз съм близо до него и го наблюдавам. Зад гърба си чувам разговор между мъж и жена. Мъжът казва ядосано: "Ще отида и ще го нашамаря", а жената му отвръща: "Я си стой тука, какво толкова е станало", той отвръща: "Не виждаш ли, удари момиченцето", а тя отвръща троснато: "Ами това е парк!".
    Друга случка: сядаме с детето в пясъка и правиме формички от пясък, идва един батко /4-5 годишен, известнен с наглото си държание, толеринано от майка му/, уж неволно ровейки в пясъка развали всички формички, запазвам спокойствие и го моля да се мръдне леко в страни, за да не ни разваля играта, при което хлапето се изплю в пясъка пред мен. Правя му забележка, че това не е възпитано, последваха 2 изплювания. Майката стои наблизо, но се намесва само, ако нещо се случи на нейното дете. Същата тази майка, не взе никакво отношение преди дни, когато детето й силно удари в коремчето малко 2-годишно дете, въпреки че беше на крачка от него и видя всичко, а имаше наглостта да насърчи и оправдае постъпката му, защото му били развалили кофичката от пясък.
   Няма да комертирам повече, но и аз започвам да се чудя дали възпитавам правилно? Аз винаги реагирам, когато детето ми неволно бутне някое друго дете, напомням, че трябва да е по-внимателен, до сега не е проявявал агресия, не е удрял, НО Е УДРЯН, и страда от това, защото вече на 2,5 г. знае, че това е лошо и ме пита защо децата го удрят. Как да обясня на толкова малко дете защо другите удрят и му причиняват болка?!  Детето ми усеща на свой гръб последиците от моето възпитание.... за съжаление.
Отвратителна работа! Confused Аз вече изпитвам някакъв див ужас при мисълта ,че детето ми скоро трябва да тръгне на градина и аз няма да съм там да я защитя!Изобщо не преувеличавам като казвам ужас......Тя е много кротка и мила с другите деца,но вече почна да копира по-големите ...
Досега не се е случвало друго дете да я удари ,но знам,че и за това ще има първи път.Мисля,че докато аз съм там децата не смеят да си позволяват волности.Поглеждат малката,след това поглеждат мен многозначително,сякаш проверяват дали гледам и пак се обръщат на другата страна.Не съм сигурна,разбира се....
Това с детската агресия е нещо страхотно!Забелязвам,че все повече родители се наслаждават на факта,че детето им се "справя добре " и "поставят на място" децата на детската площадка.Аз сигурно няма да си сдържа нервите,ако стана свидетел на такова поведение,от което да пострада детето ми!
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия