момченца на 3,5 годинки

Типично поведение на индивида в група - борба за власт и надмощие.

И аз разбрах от 1 пост
И без група индивидът на 3 и половина точно се държи като отвързан на моменти.Аз агресия не търпя и знаят,но с неприемливи думи/обиди,подскачане със стиснати юмруци,крещене като на пазара и пр.се боря всеки ден.Струва ми се нормално честно казано(макар и да ме дразни ужасно),учи се да изразява емоции сега,като цяло,а и за мъж конкретно, не е лесна работа. Нашият има постоянен дразнител от ден 1 (сестра си) и с времето се понаучи на соц.умения,при вас сега е зор голям  да дели територия,говорене и време да им узреят главите му е майката.

Започваш да придобиваш представа как се гледат заедно повече от едно малки деца.  Делят територия, играчки, внимание (на родители и др.) Големият ми син е в период на свръхразвито собственическо чувство върху играчките си. Учим го да изчаква своя ред, да предлага играчка за замяна, да поиска мило, това което желае. Освен общи играчки, има и свои лични играчки, за които единствено той решава дали да се ползват от някого или не...

и моят син доста се е променил в последно време-опира и до периоди от развитието,и до характера на конкретното дете...нещата се променят.и това ще мине.търпение и спокойствие.и адекватно възпитание разбира се.

Абсолютно съм съгласна.

Не знам какво е това и как може да се спре, но и аз съм "развяла бялото знаме". Май всичко е конфликт за територия, чувство за собственост, ревност.
Когато синът ми е сам вкъщи, т.е. няма друго дете, е спокоен и играе добре сам, занимава си се. Щом дойде племенникът ми, който стана на 5 год., вкъщи настава война без мир. Настръхвам само при мисълта, че племенникът ми ще идва да го гледаме. Дразнят се - кой започнал първи, обиждат се - "ти си бебе" е най-обидното, удрят се, сбиват се даже, хапят се, бутат се. Не си дават играчките. Покрай техните отношения се скарват и родителите, въпреки че напоследък се опитваме да не взимаме отношение и така по-леко минават нещата.
Обясняваме им с добро, че са братовчеди, че трябва да се обичат и да са заедно и да се защитават, но още в мига, в който говорим с тях, започват отново да се дразнят. Ако свекърва ми се скара на единия, когато ярко се е проявил, другият веднага застава на негова страна и двамата се съюзяват срещу нея, но иначе са...
Наказвали сме ги да не могат да си играят, а да стоят седнали на дивана и нищо да не могат да правят - никакъв ефект.
Оня ден, за да ги сближа, викам - ще ги накарам да играят на една игра - скривам предмет и ги напътствам с "топло" и "студено", а после им давам награда. Взеха си наградите и виждам, че са пръснати играчки по пода. Помолих ги да ги съберат, ама и двамата се дърпат. Тогава казах, че ще дам награда на този, който събере играчките, и двамата се втурнаха и се сбиха кой да ги събере. Племенникът ми блъсна сина ми в секцията, а синът ми се ядоса и го ухапа по ръката. Последва рев.
Е, кажете ми, как да подходиш, та да има ефект?! Ни е с добро, ни е с лошо.

При момчетата чувството за конкуренция и налагане на авторитет е по-изявено.  Естествено опитват се да се наложат по абсолютно първобитен начин - с бой, крясъци, неподчинение и т.н. При моя син забелязах подобно поведение, когато за първи път прекара няколко месеца заедно с братовчед си при родителите ми. И двамата са на една възраст, тогава бяха на по 4 години. На всичкото отгоре са доста различни характери и накрая направо не можеха да се понасят. Горе-долу на 4 започна да посяга и на сестра си, която пък е голям дразнител и умира от удоволствие да го провокира. Тя самата не е имала подобен период. Според мен правилният подход е да се говори с детето. Аз винаги обяснявам, че човек трябва да умее да се доказва и с думи и с правилни постъпки, а не с бой и дивотии. Само дето при нас разговорите обикновено се водят след като премине кризата, иначе пуска шалтера и нито приема, нито предава.  Да успокоя мамите, които сега влизат във фазата, надежда има, просто не се отказвайте да говорите и обяснявате до втръсване. 

вчера питах възпитателката в детската  защо е така изнервен вечер и дали няма конфликт при тях ... тя каза че няма конфликт , а има криза на растежа и че доста в момента са така шумни и хаотични. щял да се оправи 

Напълно те разбирам за какво говориш. Синът ми е на 3+г. и постоянно се прави на динозавър, на тигър, реве, "заплашва", прави някакви "страшни" гримаси, щял да се бие ...

От скоро ходи на детска градина и редовните реплики са "Аз съм пръв", "Аз имам еди-какво си" или "Аз мога еди-какво си", но със задължителното уточнение "а ти нямаш" или "а ти не можеш".

Обяснявам му, понякога му правя забележка, но като цяло не му се дразня много, защото смятам, че това е някакъв начин да се чувства по-сигурен и мисля, че ще отмине скоро, пък и той е доста разбрано и спокойно дете, но все пак има нужда да изрази напрежение, притеснение, енергия, някакви мисли, които още не може да подреди в главата си.

Успокоявам се, че не е само моят син 
Иначе се борят и за самостоятелност, а и естествено искат да са най-добри във всичко...
Ох дано да е за кратко, че не се издържа вече.

 

Разбралите защо не обяснят и на останалите?

Разбрах само, че група деца са си играли... и че това по някаква причина представлява голяма драма...

Ох, позната тема. Не криза ами критическа възраст направо - тропане с крак, рев за нищо (т.е ако не е неговото), сръдни, тръшкане. Децата на тази възраст делят не само играчки и територия, а и влияние, внимание и приятелство вече, забелязвам напоследък

Моят синковец като е с 1 дете, що годе играе добре, но станат ли повече от 3ма все започва война. Мисля, че у4ителките в детската трбва да ходят с антифони и на посточнни транквиланти. Не проумявам как се справят, ама чест им прави.

Сашо е на фаза да обижда- "ти си лош/а", "ти не ми приятел/ка" и "няма да те поканя на рожден ден" са най-големите сръдни. По-често обаче самият той е обиденият и сърдит на света. След 5 минути минава, ама аз вече съм афектирана 

Ох, на мен пък ми е супер смешно това с 'кризите', ще ме извините.  Аз тези кризи ги наричам с една-единствена дума - растеж. Възпитание му е майката. Обясняваш, говориш, ако трябва - наказваш (разумно).

И ние сме като другите- същата работа, но е нормално!

Ръмжи, крещи, реве, сърди се, посяга, заканва се, мята камъни,  при все че знае че не разрешавам и говоря, говоря говоря, какво може да се случи.Стиска юмруци, идва с научени странни и неприлични думи от детската градина. Дивашка работа, но ще премине все някога...!

       У нас е същата лудница всекидневно. Карат се за играчки, бият се, хапят се, крещят.  Когато са поотделно, все едно че нямаме деца. Говорим, говорим, говорим, понякога и пошляпваме по дупетата. За сега не можем да се похвалим с особени успехи в умиряването. А в детската градина са послушни. Но това било често срещано явление, каза госпожата. В градината да са спокойни, а после в къщи си изразходват енергията.