Когато другите деца командват вашето

Благодаря на всички. За жалост нещата са сложни и деликатни, поне за мен. Не че искам детето ми да е лидер, обаче искам да харесва и уважава себе си, защото съм сигурна, че това е абсолютно необходимо на всеки човек. И като я гледам как слуша другите и изпълнява командите им, ей тук отвътре нещо ме стяга за гърлото...
Отглеждането на дете не е лесна работа. Май да го храниш и обличаш е най-лесната част от родителските задължения...

За съжаление и аз започвам да си мисля същото 
Имахме случка,бях още бременна,стоя на пейката докато тя се пързаля,имаше и едно по голямо момиченце,което нарочно си хвърли куклата от пързалката долу и каза "Дай ми куклата,малката."При което моята щерка без да се замисля,послушно отива и тръгва да и я занася,аз обаче за разлика от вас не се стърпях и и казах да остави куклата и ако иска момичето да дойде да си я вземе,не и е работа нейна да донася играчките на децата.


Същата и моята,ако не харесва някого,просто го подминава и въобще няма да даде да я заговорят или пък да я пипнат 

Все повече си мисля,че грешката е моя,много ми тежи,че аз я направих такава,да не се бие,да не удря,да отстъпва  и то заради едно комшийско дете,което ако тя вземеше играчка,започваше неистово да пищи,защото е решило вече ,че и то я иска  /на същата възраст е детето като моята дъщеря/ и аз все я молех да отстъпва и така вече на всички отстъпва и всички я командват  ,но вината си е само моя   

За мен е важно децата да разберат, че е важно да си пазиш собствената индивидуалност и да уважаваш тази на другите. Пътят към съхраняването й обаче преминава през опити да ги научим на толерантност към другия, непрестанни усилия да се пресече агресията от всякакъв тип, ако има такава, и  създаване на ориентири в някакви общочовешки ценности.
Как си го представям- говорене още в най-ранна възраст, че ако ти обичаш, харесваш да правиш еди какво си..., той, тя имат предпочитания за друго. Какво ви харесва на двамата, коя игра бихте могли заедно да играят? Децата обикновено сами си се намират пресечните точки, но когато са по-малки е важно да разберат, че колкото други деца, толкова други светове. Така и за възрастните. Всичките едновременно си и приличат, но и се различават.
Най-често конфликтни /ако въобще може да се нарекат по този начин/ ситуации с моето дете се получават, заради времетраенето на интересите му. Той е доста съсредоточен за двегодишно дете, ако си намери любимо занимание може от 15 минути до половин час, час да се занимава без проблем /да се рови в пясъчник, да се люля, да слуша как му чета, да си драска с тебешири, с пастели, да се пуска по пързалка, да бута определена кола, да рита топка и т.н./ Някои от връстниците му, повечето, сменят непрекъснато една игра с друга. Скучно им е обаче да са сами в заниманията си и започват да го дърпат, той пък упорито повтаря, че не иска. Засега в тези опити за налагане обикновено няма победител, най-често има двама или повече сърдити. Това, което правя е да се опитам да му обясня, че еди кой си смята за по-интересно например да се гонят и затова го вика, но ако той много иска да продължи да се занимава с това, което прави в момента, може вкъщи да продължи или да обясни, че много му харесва и би искал още да играе. Най-хубаво би било да си измислят нещо, което харесват двамата, тримата и т.н . Предлагаме им алтернативи, обикновено все се намира такава, която се одобрява от всички, поне за кратко.

Не не се намесвам ако всичко си е спокойно, но ако играта загрубее се намесвам. Добре е да отбележа, че на дъщеря ми рядко и се случва да я командват, но се случва и тя не се оставя определено.

И при нас е така  Ще следя темата 

И аз така бих постъпила, въпреки, че моята дъщеря е командорката. Нея досега никой не я командвал... Обаче като казвам командорка нямам предвид, че е грубиянка. Не знам как, но успява да си постига своето с мирни и негрубиянски методи. Поне когато аз съм била с нея, това съм видяла

Случвало се е да ми се оплаче, че дете й е казало, че примерно гащите, потника, суичъра и т.н. й били грозни. Тя не се впряга много, но щом го споделя аз съм длъжна да отреагирам. Питам я дали харесва въпросната дреха. Тя казва "Да" и аз отговарям, че значи всичко е наред. Никога, обаче не казвам, че другото дете не е право, а обяснявам, че всеки има право да харесва или да не харесва нещо. Така, че няма за какво да има драма  

Изобщо като цяло мисля, че ако детето има самочувствие няма да допусне да бъде командвано. Може някой да реагира остро на тази реплика, но аз опредлено го мисля.  Когато човек има реална представя за възможностите си ще знае кога да отстъпи и кога да настъпи. А точно това за мен означава човек да има самочувствие.

На колко годинки е дъщеричката ти?Защото аз си мисля,че примерно на 3 г.едно дете не знае какво е самочувствие,а и по големият проблем мисля,че не е от самочувствието,а от това,че са прекалено добрички и сме се опитвали да ги възпитаваме към добро и към отзивчивост,но те приемат нещата буквално,поне при нас така стоят нещата.

Ето пример,в детската градина ,в групата на дъщеря ми има момче,което е доста по "набито" от нея и доста по  силно,от известно време ми се оплаква,че или я бута,дърпа за дрешката или пък я дърпа за косата,след като аз говорих с учителките,явно нещата продължават и то ги прави когато никой не гледа,казах на дъщеря си да се защитава и да не го оставя да я бута,блъска или скубе,а тя отговори "Не мога,още съм малка,а и не трябва така,той е лош,но Мими ще бяга"   Е ,това според мен е от добрина...

На 6 е сега.. но и на 3 и на 6 все една и съща си е.. е, с тази разлика, че напоследък е нахитряла яко   Между другото тя е много добричка. Една майка от детската градина се учуди, че хуква да помага, когато някое дете се удари. Отива, интересува се как е, какво е станало, помага. Тя каза, че малко деца биха го направили. Това, обаче не й пречи да се изявява като лидер в група и изобщо не могат да я командорят. Така си е от малка. Тя тръгна на ясла на 1 г. и 3 м. и винаги са ми казвали едно и също и в яслата и в градината - Александра е лидер. Но когато я засегнат, ударят или нещо подобно наказва. Дори един ден, наскоро беше, момчетата, с които е голяма приятелка ми се оплакваха, че ги е набила. На мен ми стана много смешно.. 3 момчетии изтъпанени ми казват 'Ама, тя Саша ни бииии". Как ги е била е ясно... след 5 минути пак са били приятели   Аз я питах защо го е направила и ми обясни, че я дразнели нещо там, не помня какво беше. Разбира се че й обясних, че човек удря когато е изчерпал запаса от думи, а това не би трябвало да става толкова лесно   Е сега ми е смешно като го пиша, защото аз тия неща ги приемам за нормални, бият се, карат се, после се целуват. Няма нищо извън нормалното поведение на децата. Но пък в тяхната група няма деца побойници. Забелязала съм, че Александра никога не удря първа и е много справедлива. Винаги се бори за някаква кауза, вярно детска, ама кауза   И всички са й приятели от раз, още като ги види. Почва веднага да ги комадори, но ги смята веднага за приятели  
Когато беше на 3 г. не са се били,  и тя не се е оплаквала, и от нея не са се оплаквали в тази насока. Та всъщност понеже говорех за самочувствието, имала си го е и на 3 г., разбира се такова като за възрастта й.

Дея, в случай като вашия аз съм казвала винаги "Защитавай се! Няма да позволяваш да те блъскат и дърпат!", защото колкото и да е разтропана със сигурност и нея са блъскали. Никога, обаче не казвам удряй и бий. Казвам защитавай се с идеята да я оставя тя да избира как да се защитава. Ето при твоята Мими и бягането е решение, и то е защита. Учи я да е комбинативна, а не да се предава и да се самосъжалява "мен ме бият", има и такива деца. Всяка ситуация е различна. Нека в главицата й да светка лапмата "Защитавай се! Не позволявай да те тормозят!", а как ще го постигне, нека тя да реши. Твоето дете си реагира според мен напълно адекватно  
Не твърдя, че дъщеря ми е такава от моето възпитание, може би е повече до характер, защото тя е премного буйна и в същото време добронамерена към децата.

Искрено ти благодаря,нямаш си представа колко ми бе полезно това твое мнение,за да изясня сама за себе си грешката и си как да постъпвам    Още веднъж благодаря

Ааа, ма чакай.. не е задължително да допускаш грешка   Това, че аз реагирам така и според мен дава резултат, не значи, че при теб ще върви.. и освен това може да се окаже в един момент, че аз греша. Абе всичко е толкова индивидуално... отношенията майка-дете са цяла вселена необятна. Аз на моменти мечтая да има кротко дете, ама на! - нямам  

Свекърва ми така като малка едно момче й е дърпало плитките. Майка й казала един ден, ако още един път ми се върнеш ревяща и с разплетена плитка ще те спукам от бой  И свекървата при следващото дръпване на плитка ошамарила младежа. И голям респект имали после от нея. Ама тя е била дива като моята.. Разбира се, не съм привърженик на тоя начин на действие, обаче пък всичко си има граници. Що той да я малтретира пък тя да не може да му зашие шамар. Били са 1-2 клас 

Разбира се,не е задължително да е грешка,може би аз гледам от друга камбанария нещата,искам да умее да се защитава,да не е толкова свита и претенциозна откъм отношенията  си с децата,но явно всички е индивидуално,ще се продължавам да говоря с нея и да и обяснявам 

Гледам, наблюдавам отстрани, но не се меся......Само ако по някакъв начин сметна,че ситуацията плаче за намеса - тогава се намесвам и то главно като викна моето дете уж да ми помогне с нещо.....В къщи обеснявам и казвам къде какво е могло да се направи. Гледам,че на едно дете, което много обича да се налага, в последно време синът не обръща никакво внимание.......И това ме радва, защото е резултат от приказките в къщи......Радвам се,че той не влиза в конфликт, просто другото, когато се опита да се наложи - моето отговаря твърдо и сериозно,че не иска да ходи с него някъде напр. Без да се карат, без да има скандали........

Аз нямам много такива проблеми. Моята дъщеря се очертава като лидер в някой групички с деца, в други не е. Но аз не се меся. Много си говорим в нас за това.

Не го виждам като голям проблем, но ще дам примери с малко нюанси.

Ако "командването" се изразява в това, кой ще измисли игра или става въпрос за играчки- не се меся; децата могат сами да се нагодят и да си играят.

Но едно приятелско дете беше започнало да "наказва" моето, заповядвайки му да излезне от стаята и да стои на стълбите (моето изпълнило и висяло на стълбите, ревейки). Обяснявах надълго и нашироко, че никой друг освен аз и баща й няма право да й налага наказания, и че ако някое дете се отнася така с нея, тя трябва да му каже на (доста) висок глас "Нямаш право да се държиш така с мен!" и после да ми докладва за такива случки.

Ей, това е ужасно!