Помните ли времето преди HiTech

  • 1 208
  • 17
Мамета, помните ли времето преди компютрите, интернета и мобилните телефони?
Аз днес се чудя как сме се справяли. Ами като закъснеехте за среща какво правехте? Помните ли как ви се промени живота? Аз не... Не сме имали нужда от такава комуникация или сме живеели по-просто и спокойно?
Чудя се как щях да се чувствавам сега ако го нямаше нета, форумите, имейлите, кю-то. Или пък щеше да е по-добре?
Виж целия пост
# 1
Неса, помня ги, как да не ги помня. Като учех в средното икономика тъкмо навлизаха компютрите - работехме с ДОС системите  Crazy Laughing. Щракахме иначе на ония трактори пишещите машини, удряхме по елките, но пък не мога да кажа, че ни е било лошо. Мисля, че новостите в техниката просто ни разглезват. Естествено всяко едно си има плюса и минуса.
- Ако закъснея за среща - аз май никога не съм закъснявала  newsm78 Mr. Green
- сигурно сме живеели по-спокойно. Не е имало причина да се дразня примерно, че еди кое си е по-евтино от еди къде си
- ако ги нямаше форумите и нета - ми.....сигурно щяхме да имаме повечко време за приятелите, семейство, нови запознанства - знам ли  newsm78, то може ли сега човек да си представи така живота Naughty . На времето пишех писмата на ръка, прилежно сгънати в плик и хайде по пощата. Пък сега - трак, трак по компютърчето, сенд имейлчето Embarassed Thinking Simple Smile
 Но пък не можем и да живеем назад във времето. Нещата се развиват и ние с тях. След време тия машинки може и да изчезнат и да започнем да се разбираме телепатично (едва ли ще е по мое време Crazy Joy)
Виж целия пост
# 2
И аз съм от не най-младите тука (да се изразя меко и любезно спрямо себе си) така че много добре си спомням тия времена. Даже понякога с носталгия си мисля за тях и разбира се се чудя как сме живели тогава. Когато заминах за чужбина на практика само аз имах е.мейл. Нито един от приятелите и познатите ми нямаше е.мейл в къщи. И Интернет клубове нямаше в БГ още. Представяте ли си и такива времена е имало и то не толкова отдавна...Le-le kolko pisma съм изписала на ръка. И с какво нетърпение си отварях пощенската кутия... А сега от там освен сметки реклами, друго не изпада. А сега май преминаваме вече на ново стъпало на развитието: всички имаме PC-та вкъщи, имам и интернет, но не ни остава време да си пишем. А може би и желание, защото дори и при тези удобства не мога да пиша всеки ден на всички и човек все отлага.

По отношение на мобилните телефони, за мен нещата не се промениха особено. Аз хич не ги долюбвам и май основно ме търсят, аз много рядко се обаждам. А за среща, ами и преди и сега, все едно и също. Когато закъсняваш този с който имаш среща има избора да те изчака или nе. И да се обадя и да не се обадя, човека стои и си чака и не му е особено приятно. Но пък поведението ми с останалие телефони много силно се промени. Когато заминах за Германия просто не можех да си позволя да се обаждам за повече от 10 мин/седмица до БГ. Сега говоря с часове защото междувремено тези услуги станаха безкрайно евтини.
И така, Хонда е права, може би загубихме нещо с новия си начин на живот основно защото много от контактите ни вече минават през копютри, но не можем да си позволим да изостанем от времето...
Виж целия пост
# 3
Мамета, помните ли времето преди компютрите, интернета и мобилните телефони?
Аз днес се чудя как сме се справяли. Ами като закъснеехте за среща какво правехте? Помните ли как ви се промени живота? Аз не... Не сме имали нужда от такава комуникация или сме живеели по-просто и спокойно?
Чудя се как щях да се чувствавам сега ако го нямаше нета, форумите, имейлите, кю-то. Или пък щеше да е по-добре?

Разбира се! Аз дори помня времето на черно-белите телевизори и грамофонните плочи. Направо съм архаична! Ние си имаме колекция от грамофонни плочи, които слушаме с удоволствие, обаче много често трябва да се сменят Laughing Друго си е СД-то - включваш и цял ден слушаш музика.
Аз помня много добре и времето на пишещите машини и на постерите приготвяни от художник (през първите две години от работата ми). Тогава в катедрата ни нямаше компютър - аз донесох първия от Финландия през 93 година и за една година станах "спец" по използването му. Интернет имах през 95, а преди това - телефон за връзка. И аз като Хонда помня ДОС системите и още мога да пиша команди на тях!
Виж целия пост
# 4
Разбира се! Аз дори помня времето на черно-белите телевизори и грамофонните плочи. Направо съм архаична!

И аz, и аz, Лаура.  Peace Гледай сега как ще се иzдадем кои сме старите пушки...
Виж целия пост
# 5
Разбира се! Аз дори помня времето на черно-белите телевизори и грамофонните плочи. Направо съм архаична!

И аz, и аz, Лаура.  Peace Гледай сега как ще се иzдадем кои сме старите пушки...

Аз отдавна съм си признала!
И аз като теб не си ползвам мобилния телефон много. Имам такъв отдавна (във Финландия бяха масова практика още в началото на 90-те), но го ползвам само за да поддържам връзка със съпруга ми когато ходим някъде. Сега си мислим да си купим и радиотелефони, защото са по-евтини например ако решим да се дирим из Торонто или Монреал, или из двора Laughing.
Виж целия пост
# 6
Е как да не помним времето на 4ерно белите телевизори, дето за да работят се налагаше да им праснеш един по капака отгоре  Mr. Green

помня и пло4ите на майка ми на Лили Иванова и Емил Димитров с 4ерно бели снимки на по 25 години.

Помня как щракахме по плавиатурите на "Правец" с 4ерен монитор и зелени 4исла.

Помня 4е играехем на ластик, топка, криеница,сега Цви4ката играе само на компа, говори с приятелки на компа, вижда се с тях на компа  Confused...


Оба4е съм ли4ност която гледа напред, и  все си задавам въпроси как ще е в близкото бъдеще, след 20, 30 години, когато ще се подпираме или на бастун или на по млад мъж  Flutter Тогава със щракане на пръсти или думи ще се контролира вси4ко.  Peace Има да ни се смее тогавашното поколение колко сме анти4ни и кореспондираме помежду си с някаква остаряла техника като GSM от трето поколение.  hahaha  Whistling
Виж целия пост
# 7
И аз съм от старите пушки  Mr. Green
И си лягах с Сънчо на чернобелия талавизор. И партитата на мама и тати с грамофонните плочи или голямата щайга с магнитните ленти и тайно записаните песни от Радио Ерусалим.
Даже и телефон нямахме в къщи  Shocked

А сега.... малко ми е носталгично по ония времена и затова от време на време си правим парти само за нас с мъжа ми долу в дискотеката ни само с грамофонни плочи

За близките контакти и писмата - някак си не ми липсват в ежедневието, но по празници ми става болно ако ми е празна пощенската кутия. Благодарна съм на това развитите, че както бях изолирана тук сама, зажадувала за човешки контакти на български, не мога да си наваксам с вас.
Благодаря ви че ви има и че ме търпите  Wink   bouquet
Виж целия пост
# 8
Заради тези черно бели телевизори си мислех, че футбол се играе на асфалт и се чудех как не ги боли като паднат  Laughing
На грамофона слушах редовно Лили Иванова и Емил Димитров Wink
За срещи редовно закъснявах, но приятелите ми ме познаваха. Кажа ли там съм отивам, но в колко часа не е ясно. Понякога и по 2 часа са ме чакали  Crazy
Татко работеше в чужбина и по месец чакахме писмата докато пристигнат Sad Когато мъж ми отиде в Германия, водехме много усилена кореспонденция, още си пазя тези писъмца  Heart Eyes Прелитаха за седмица, май имаше напредък при транспорта им Wink
После първите имейли не се изпращаха веднага а се чакаше по ден, два в зависимост кой сървър ползваш.
Да живеят мобилните телефони и Интернета, страшно ми облекчават живота!!!!
Виж целия пост
# 9
Е и аз не съм от най-младите пушки Simple Smile. Помня ги черно-белите телевизори и режима на тока... В тоалетната баща ми беше наредил 2 акумулатора от трактор и ги зареждаше, когато има ток, за да гледаме вечер телевизия. Така можех да заспивам с Педя човек-Лакът брада на миризмата на свещи, които дядо ги правеше от остатъците парафин. Помня и грамофоните - имах си "Храбрия шивач" и го знаех на изуст. Нямахме си детска площадка, затова играехме на строежа до вкъщи. Още ми стоят белезите след няколко щурма срещу "апашите"... И как исках да яхна магарето на село, но то не ме разбра правилно  Embarassed. Имаше много ухание в ония времена и детство (да си призная, ако имам един ден деца, все пак предпочитам да не приличат на мен...оуу...).
Но сега просто не мога да си представя живота по същия начин. Светът е променен. И не помня как да се радвам, както някога в детството. Дори днешно детсвто не си го представям. И наистина не помня как се спрвяхме с комуникациите, когато излизаше проблем. Сигурно съм била още малка (като си разбиех главата някой си ме отнасяше в къщи, не ми е трябвало да се чудя на кой да се обадя  Wink)... И не можеш да пиша писма...все забравях да ги пусна в пощата...
Виж целия пост
# 10
Е и аз не съм от най-младите пушки Simple Smile. Помня ги черно-белите телевизори и режима на тока... В тоалетната баща ми беше наредил 2 акумулатора от трактор и ги зареждаше, когато има ток, за да гледаме вечер телевизия. Така можех да заспивам с Педя човек-Лакът брада на миризмата на свещи, които дядо ги правеше от остатъците парафин. Помня и грамофоните - имах си "Храбрия шивач" и го знаех на изуст. Нямахме си детска площадка, затова играехме на строежа до вкъщи. Още ми стоят белезите след няколко щурма срещу "апашите"... И как исках да яхна магарето на село, но то не ме разбра правилно  Embarassed. Имаше много ухание в ония времена и детство (да си призная, ако имам един ден деца, все пак предпочитам да не приличат на мен...оуу...).
Но сега просто не мога да си представя живота по същия начин. Светът е променен. И не помня как да се радвам, както някога в детството. Дори днешно детсвто не си го представям. И наистина не помня как се спрвяхме с комуникациите, когато излизаше проблем. Сигурно съм била още малка (като си разбиех главата някой си ме отнасяше в къщи, не ми е трябвало да се чудя на кой да се обадя  Wink)... И не можеш да пиша писма...все забравях да ги пусна в пощата...


Моето детство не го заменям за нищо, обаче и сегашните деца не бива да ги мислиш! Днешното детство (поне за моето дете) е една поредица от прекрасни изживявания, интересни места; посещения на тематични паркове, детски площадки, плувни басейни, пътувания, игри. Първият и въпрос сутрин е "днес къде ще ходим?" и обикновено наистина ходим някъде, а и вкъщи си има люлки, пързалки и много играчки (тук има дори "библиотека" за играчки, откъдето вземаме ралични неща всеки месец). Малко ти изместих темата, но както с високите технологии, така и с детсвото - нещата са различни, но не непременно по-лоши.
Виж целия пост
# 11
Разбира се! Аз дори помня времето на черно-белите телевизори и грамофонните плочи. Направо съм архаична!

И аz, и аz, Лаура.  Peace Гледай сега как ще се иzдадем кои сме старите пушки...

хе хе може да се мерим кой е по-стар. Аз помня и ролковите мегнегофони. Леля ми имаше такъв и ми се струваше върха на техниката. Купон с леля ми и нейните приятели и ролковия магнетофон са едни ярки спомени от ранното детство  Laughing как само копнеех като порастна и аз да си имам такъв

по-късно пък имах компютър Комодоре с касетофон.  Програмите се записваха на касетофон и съответно се четяха после от касетката. за най-елементарна игра трябваше човек да чака поне половин час докато се зареди. Редовно блокираше

Помня и една вечер дето не знам с колко години състари баба ми. В къщи нямахме телефон - къде ти такава екстра. По някакъв повод жената трябваше да ме гледа, което не беше често и съответно жената си беше притеснена изначално. Ние след училище решихме да идем на разходка, после на кафенце, после на театър и тн.... Като се прибрах баба ми висеше от няколко часа на балкона. Ами аз какво съм виновна, че не мога да я предупредя.  #Crazy

Наскоро с детенце си говорехме за напредъка на техниката и той ама изобщо не можеше да разбере как така не е имало и-майли

а иначе ми липсват само картичките на нова година
 
Виж целия пост
# 12
Магнетофоните и аз ги помня. Майка ми имаше такъв и ме е била записала като ревящо бебе, след това го подари на един от братовчедите ми  Close, въпреки, че аз им се молех да го запазят за мен. Е, ние пък имахме впоследствие радиограмофон, така пък си слушах детските приказки. Имахме телевизор Пирин, с него гледахме първа програма и след ного въртене на антената и "през снежинки" можехме да видим и какво има по сръбската ТВ. Лятото играехме до късно, редовно някой се прибираше с ожулени колена, имаше кино в селото и по плакатите гадаехме дали е хубав филма. Телефон..него го имахме, но на мен ми беше все едно. Бях в 6-7ми клас, когато в нашето училище докараха компютър. Той така си стоеше заключен, защото никой не можеше да работи с него. Чак в последната година в гимназията пипнах за първи път Правец8.
А сега ... раждането на синът ми беше оповестено веднага чрез мобилното ало, СМС и ММС, първите снимки от появата му на този свят бяха направени с дигитална камера, прехвърлени по интернет и получени готови на хартия по пощата, без да се налага да си подавам носа навън. Рецептите за обеди, вечери ги намирам в интернет, а не питам съседки. Дори с мъжа ми се сгаджосахме благодарение на интернет.....
Любопитно ми е на какво ще се радват внуците ни след време Thinking
Виж целия пост
# 13
Мамета, помните ли времето преди компютрите, интернета и мобилните телефони?
Аз днес се чудя как сме се справяли. Ами като закъснеехте за среща какво правехте? Помните ли как ви се промени живота? Аз не... Не сме имали нужда от такава комуникация или сме живеели по-просто и спокойно?
Чудя се как щях да се чувствавам сега ако го нямаше нета, форумите, имейлите, кю-то. Или пък щеше да е по-добре?

 Laughing Laughing Laughing С всичко се свиква. С хубавото - най-лесно! Wink
Виж целия пост
# 14
Много готина тема Peace,с кеф из4етох вси4ко написано(само ,4е е много малко Sad).Ами аз май сьм най - малката тук Embarassed Laughing(4акайте да се похваля Laughing),но май имам спомени ,за неЩата ,за които говорите и вие.Спомням си ,4е имаше грамофон в нас ,но беше реликва ве4е(тогава ,когато си го спомням).Но работеше и сьс сестра ми слушахме Лили Иванова Simple Smile.4ерно бял телевизор имахме но в сьЩото време имахме и цветен ,който прили4аше пове4е на огромен куфар отколкото на телевизор ,но си го имахме Heart Eyes.Бяхме пьрвите в квартала с такьв.
За среЩите...... Thinkingами аз май като по4нах да ходя по среЩи ве4е имаше мобилни телефони.....е в на4алото нямаше ,но тогава изхода беше да 4акат Crossing Arms.
На мен най- много ми липсват писмата Cry Cry Cry Cry.Всяка сутрин ти4ах кьм поЩата да проверя дали имам неЩо,а сега както беше написал някой по горе ,само реклами и сметки идват Sad,и някое друго заблудено писмо ,което задьлжително сьм си изпросила аз ,заЩото ве4е никой няма желание да се занимава с "тези неЩа" Cry Confused.Аз пьк на празници умирам да пиша карти4ки и да праЩам на вси4ки роднини и приятели Whistling,само дето в моята поЩа полу4авам карти4ки само от родителите ми и от някоя и друга благотворителна организация.Но пьк пове4ето полу4или карти4ките ми пишат веднага имейли да ми благодарят за "труда" Confused,слагат някоя дуга виртуална карти4ка в интернет пространството и до там......само ,4е тези карти4ки с времето се губят и не можеш да ги отвориш ,когато поискаш и да ги докоснеш................ехххххх,как се разтроих.....а си спомням как имах едно гадже унгарец и един италианец(по разли4но време де) и как 4аках с нетьрпение писмата в поЩата.
Ех....................оба4е естествено аз интернета не си го заменям за ниЩо.
По този повод ако някой иска карти4ка да казва ,да ми праЩа адреса си на ли4ни и Ще му пратя Winkсериозно Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия