наскоро открих тези гениални теми http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28316
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=181318
http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=28778.280
За съжаление, те вече са заключени, за сметка на това Муньовците още се разхождат по света необезпокоявани и неизобличени...
Затова отварям темата отново, започвайки с разказа за моя последен Муньо (автоматично се и самономинирам за Муня на годината, задето стоях с този човек 2 години и кусур).
Живеех с един младеж, който смяташе себе си за безгрешен и прекрасен. Намираше за нужно да озаптява лошия ми характер с шамари, но не беше той виновен, а аз - такава една зла и заядлива... Той никога и за нищо не е виновен - ако го хванеш на калъп - пак ще ти обясни, че ти си го предизвикала - примерно с това, че вчера месото е било прегоряло и тпй е бил така травмиран, че му се е наложило да търси нежност на друго място...
Та, на историята - скарваме се ние, ама лошо.. Той отива в хола да спи, аз оставам в спалнята. По някое време бивам събудена с думите:"Не смятам, че е подходящо аз да спя на дивана, при положение, че аз съм платил за това легло - следователно то е мое!"
Историите са много, но сега нещо блокирах - давам път на младите...