Бъдещият "татко" не реагира на щастливата новина като по филмите...

В нашата къща аз бях по-шашнатата... Освен това ми казаха, че са две и за малко да легна да умирам  .... А колко мен един ентусиазъм .... И приятелят ми и родителите ми , всички ми се радваха докато аз ставах все по-жълта. Затова си мисля, че във всяка двойка има баланс, единият е емоционален - другият "практичен" и така... С времето се оказа, че бебенцето е едно/ доста пълничко  / , аз относително се нормализирах и така...

Пожелавам ти да се насладиш на лека бременност 

Леле, как могат да помислят едро бебе за 2?    Ако ми бяха казали 2 аз щях да се побъркам 

На първо място искам да ти честитя ПРИКАЗНАТА новина и да ти пожелая безпроблемна и лека бременност и наистина най- прекрасното бебче на този свят    А за реакцията на таткото от написаното до сега би трябвало да си забелязала, че надали са повече от двама тези татковци, които са реагирали "като по филмите" , а пък замисляла ли си се, че по филмита твърде често тези така радостни татковци обикновено после също толкова драматично изоставят децата си. Предполагам, че освен, че му трябва време да осъзае случилото се, също така ако е отговорен човек се е замислил и за всички отговорности, които произтичат от раждането на едно малко бебче, което говори за това, че е сериозен и отговорен човек, а не някой дето сега ще се радва, пък после като опре ножа до кокъла ще му мисли. Дай му време да подреди нещата в главата си и се опитай да го предразположиш да сподели с теб какво го тормози- така ще можете и двамата да видите, че всеки от вас изпитва и страхове наред с радостта си от новината, че те са напълно нормални и обсъждайки ги ще откриете най- доброто решение на всичко. А след като виждам, че с теб сме от един квартал, като си дойда в България може да се видим на по кафе и като се има предвид как се радвам на бебенца и бременни ще видиш една реакция....и филмите ще ти се сторят бледи  Горе главата и недей да притискаш половинката си с такива очаквания....а и ти самата сега си малко по- чувствителна от обичайно, така че нищо чудно след време да ти се сторят направо смешни нещата, които сега така те разтройват   

Най- напред честито!!! Лека бременност и безпроблемно раждане. За реакцията на таткото не се притеснявай. Когато аз казах на мъжа ми, че съм бременна, знаеш ли той какво направи? Отговорът му беше *Хубаво, какво ще ядем, че съм гладен?* Щях да го убия с камъни. После разправяше как до годинката нямало да го пипне детето, защото бебетата били едни такива малки, а сега само той къпе бебка. Първите дни когато ни изписаха от болницата идваше от работа по два три пъти вкъщи, за да види щерка си. Сега когато сме на консултация звъни задължително

Честито! Не му се вързвай ,мъже какво да ги правиш!Остави му време да се опомни ,или просто не може да си покаже емоциите .

Моми4ето е разстроено , защото не е полу4ило реакцията ,която е о4аквало.А мъжете не са изразителни ...ами колкото и да не са ....сега е бил момента да се  ИЗРАЗИ....ба ти шока ...4ак пък толкоз ...Той 4е ще  свикне , ще  свикне с мисълта , оба4е пропуска  хубави моменти сега в на4алото ....затова я боли.

И аз да бях щях да се  ядосам ....оба4е .....разли4ни  хора .....дай му време....

Искрено ти пожелавам мъжът ти да се осъзнае в най-скоро време, но съм сигурна че рано или късно ще стане.
При нас и двамата бяхме, като ударени с мокра кърпа. И двамата го искаме, но не мислехме че ще стане толкова бързо /стана от първия път/. Освено това, поне при мен беше така, когато нещото се случи и осъзнаеш че вече не е хипотеза, ми стана леко притеснено. Дори и в момента ме налягат такива объркани чувства от време на време, но това не значи че не искам бебето.
Та идеята на цялото това писане беше, че хората реагират различно.
Успех и само положителни емоции занапред 

Не се притеснявай,защото и при мен беше същото.Да не говорим,че се бях вманиачила да купувам списания и книги на тема"бременност" и да изчета,колкото се може повече информация.Той само стоеше отстрани и ме гледаше безучастно,при условие,че бяхме планирали бебето..Това може би не е уместно да ти го пиша...,но едва като падна бебето в третия месец и той се разплака от болка,разбрах че просто е таял в себе си радостта.Просто приеми,че всеки човек реагира и изживява по своему нещата,които му се случват.Късмет и много,много лека бременност с един по-весел и щастлив татко

Благодаря мили бъдещи и настоящи майчета за милите думи и подкрепа! Много ми се иска наистина проблемът да е просто въпрос на време да се осъзнае! Само дето се тормозя, че просто отказва да приеме тая мисъл - минаха две седмици вече, а той не е обелил дума за това; все едно че всичкоси е по старому...А когато аз споменах веднъж - веднага измести темата с  друга. Притесненията ми най-вече идват оттам, че преди месец остана без работа, всъщност точно тогава направихме бебенце. Оттогава обаче не само не търси нищо, но го удари на пиене, лежане по цял ден вкъщи, вечер излизане с приятели, събота и неделя - на риба. Виждаме се само вечер късно за по час...Чувствам се безкрайно самотна. Всякакъв опит от моя страна да провокирам разговор за тази ситуация с неговата работа или с детето - никакъв резултат!Много мрази да "трябва да си поговорим". Аз обаче се притеснявам, защото вече имаме неплатени сметки, а аз самата имам три кредита, които изплащам...Намерих си втора допълнителна работа като сервитьорка - само за вечерта - тайно се надявах че това ще го провокира, че ще поеме нещата в свои ръце. Неговата реакция беше - "И сега какво, като работиш на две места, още по-рядко ще те виждам, така ли?" Сама разбирам че дълго няма да изкарам на втората работа, но съм толкова уплашена, че ...вече си мисля, че нарочно изчаква и не си търси нищо само за да ми покаже колко сме зле финансово и как не е момента за дете, та дано да размисля...Може би да е грехота, че така мисля, но... няма да се предам,искам това дете и ще се боря със или без него.

gwendoline, това също е напълно нормално. Мъжете не са като жените да обичат да хленчат, да се оплакват и т.н. Те обичат да контролират нещата и като стане нещо такова - положение в което не са пълноценни им става толкова криво, че предпочитат да скрият истинските си чуства, а покрай тях и себе си 
Моя понякога изпада в такива ... депресии.  Мълчи и гледа на някъде. В началото се опитвах да го заговоря и след като го натисна, не само че не споделя претесненията си, ами и започва да си измисля как да ме обвини мен...  След известно време, като усетя че е в такова настроение просто не говоря с него и след време пак се обичаме.
На мъжете им е много трудно да признаят, че нещо не им върви. Те са щастливи като имат достатъчно пари за любимата си.
Така че моя съвет в този случай е просто му дай време да си намери работа и да си стъпи на крака. И най-вече не го карай да говори за това. Бъди до него и му повтаряй че вярваш в него и че той ще се справи, но не като че му натякваш че е зле.
Успех с твоя любим и не забравяй че в теб има едно човече, което има нужда ти да си спокойна.

Честито за бебо!!! Пожелавам ти лека бременност и един прекрасен малък човек след 9 месеца!!!
И добре дошла на земята, далеч от холивудските измишльотини. Та аз самата му търтих един рев като разбрах, че съм бременна, а как да не се шокира бъдещия татко. Колкото до липсата на работа кака смяташ, че ще се стресне да си търси друга след като ти се разпъваш на още една работа и спомагаш да свържете 2-та края. Просто се отказваш от сервитьорството и му заявяваш, че не можеш да се справиш и на двете места. Като опре ножа до кокъла в края на месеца, когато дойдат сметките, да видиш как бързо ще се мобилизира. Не е нужно да се правиш на всеможеща, още повече предвид новото ти състояние.

Не се притеснявай! Аз също съм по-емоционална, докато таткото е по-рационален. Аз усетих гордостта му по начина по който се хвалеше на прятелите си, че са ми открили втори пулс. И мен не са ме носили на ръце, като по филмите, но не съм го и очаквала.
А после, когато го види и го усети ще се почувства горд, сигурна съм.
Дай му време да се адаптира. Все пак на теб природата ти е дала една дължина преднина, ти си създадена за това, а и хормоните ти са в бойна готовност.

Въобще не се притеснявай! Както са ти казали и преди мен, мъжете не винаги реагират като нас, а и е съвсем нормално да са изплашени. Когато забременях за първи път и моя съпруг не реагира като по филмите, и аз очаквах, че ще ме вдигне, ще ме разцелува, а той само каза: "не е лошо, значи, вече да се оженим. Не искам детето ми да няма истинско семейство.", и толкова... И аз бая си поплаках, тогава, още повече, че не бях сигурна дали го искам и дали съм готова да имам дете, а виж ни сега! Имаме прекрасно момиченце, което обожаваме. Обичаме се повече от всякога и очакваме второто си бебе!

За мен пък реакцията му не е нормална и аз бих го направила луд И нашия татко от шока не знаеше как да реагира първите 5сек,а и беше на работа..съобщих му го по тел Ама,едва затворих и получих смс,че са му се насълзили очите от радост:)

Та мислълта ми е,че  е трябвало да се освести после...какво е това хладнокръвие

Ох,съжалявам,чак сега прочетох последното написано от gwendoline
Как може да не го стимулира мисълта за детенцето му????Не искам да коментирам