(Тъжна) тема за размисъл.

  • 3 477
  • 61
Здравейте,
една тъжна темичка подхващам.
Преди месец и нещо се роди детенце на един мой колега. Уж нормална бременност, всичко ок, ама бебето се роди с невероятни малформации. Не синдром на Даун, а някаква друга ужасия, даже докторите не я знаеха и я гледаха по книгите. При което водя аз следния разговор с шефа ми (който ми съобщи какво е станало преди да каже на другите)
аз: ама аз затова винаги казвам, че едно ехо е недостатъчно! (в Холандия имаш 1 ехо, 12 седмица, ако всичко е ок. друг е въпросът, че тия малформации трябва да са ги видели и тогава)
той: е какво ще направиш и да имаш още едно ехо? е, добре, сигурно ще си подготвен по-добре психически какво те очаква.
аз: е може да прекъснеш бремеността
той: мислиш ли, че това са решения, които хората трябва да взимат?
тук аз спрях, не се впуснах в дебат, че то по тая логика и да не лекуваме тежките болести, а и това бебе сега що ще го оперират, нали така е трябвало да стане, щом се е родило така, по неговата логика.
Вие как мислите? Правилно ли е? аз лично много искам трето дете, но толкова ме е страх от нещо такова. ако ми кажат, че детето ми ще има напр. синдром на Даун няма да се поколебая да направя аборт. Не заради мен, а заради самото дете, което по-трудно би се наместило в това общество. И заради другите ми деца, които няма как да не страдат от разликата в отношението, защото няма как да няма такава.
Оф, дълго стана. Надявам се да ме разберете.
Поздрави, Сара
Моля ви само да не става дискусия за здравната система в Холандия.
И да не се стряскат бъдещите майки тук, ние българите нали сме прости си ходим и на други еха, а това определено е можело да се види на ехо, даже е първия път!
Виж целия пост
# 1
Не мога еднозначно да отговоря...наистина си е страшно като помислиш за това...Аз като теб също искам детенце - само, че второ Wink и тук преди 3 седмици и аз почти се бях отказала...страхувах се....от...
Една позната тук преди почти 3 седмици - след нормална бременност роди и детенцето и след 2 часа почина smile3518...казали и че имало малшанс да живее и за това така се е получило Sad...Не мога да приема това за отговор...за това, че ако по време на бременост се установи някаква болест...ох, не знам...страшно ми звучи и по добре да не мисля за това, че тъкмо отново се бях навила за второоооо Sad
Да са ни живи и здрави дечурлигата...е най-важното newsm10 newsm17
Виж целия пост
# 2
Аз го преживях, продължавам да го преживявам и за сетен път ще кажа, 4е съм имала поне 15 ехографии, 1ният от които 4Д с перфектен доплер, 2 амниоцентези, 1 магнитен резонанс.Нито един път не се издаде 4е има нещо странно.
Какво да ти кажа, всяка бременност е късмет, никой не е застрахован. Никой.
Виж целия пост
# 3
Защо да е тъжна темата ти. Просто си е за размисъл
Аз лично имах големи страхове за нещо подобно. Мисля че и друг път съм споменавала, че заради чернобилските истории едно време, бях откачила на тема дете с малформации та си наложих да ми направят амниоцинтеза за щерката.
След това докато детето растеше, видях тук какви грижи полагат и какви програми има за интеграция на децата с увреждания в обществото, че за второто като ме питаха дали искам аз категорично отказах.
Дори в курса дискутирахме тая тема и май повечето бяха с моето становище - едно дете е дар от Бога и ние сме длъжни да направим всичко възможно то да се чувства щастливо и обгърнато с любов, пък било то и с най- тежките малформации.
Преди няколко седмици пред мен стоеше този въпрос отново на дневен ред и се надявам скоро пак да бъде. Все си мисля, че ние сами си създаваме проблеми с заради предразсъдъци.
Виж целия пост
# 4
Ох, хич не искам да се включвам в тази дискусия, още по-малко да определям кое е правилно, кое не. Само искам да ти кажа, че и в Холандия като навсякъде другаде можеш да направиш различни допълнителни изследвания за Даун и други заболявания. Затова не се страхувай от трета брменост. Просто тези неща не се покривът от касата и си ги плащаш частно. Друг е въпроса че и след най-подробните изследвания не може да се изключат всички възможни тежки малформации и заболявания. Нито пък може да изключиш че на еди каква си възрат детето ти няма да се разболее от нещо нелечимо. Затова рецептата е просто да не мислиш по тия въпроси. Ако си в рискова група, направи колкото е възможно повече изследвания за да ти е мирна главата. Ако не си, трябва да се обмисли внимателно какво има смисъл да се прави и основното е да гледаш оптимистично. Аз всеки ден си повтарям че в крайна сметка повечето деца на тая планета се раждат здрави.

Виж целия пост
# 5
Ох, нещо съвсем се ошашках (правилно ли го написах Wink )
Аз бих го преживяла и бих приела едно дете с малформации, но мисля,че е много трудно да го обясниш на едно тригодишно...
Виж целия пост
# 6
Ох, нещо съвсем се ошашках (правилно ли го написах Wink )
Аз бих го преживяла и бих приела едно дете с малформации, но мисля,че е много трудно да го обясниш на едно тригодишно...
Аз затова ти споменах за предразсъдъците.
Те са наши, не на нашите деца. Децата нямат такива и приемат всички останали деца с недъзи като най нормални деца. За тях в съзнанието им това не е дефект или нещо неприятно, лошо или както искаш го наречи
Скоро в Деца с увреждания (единия от подфорумите тук) имаше дискусия точно за отношението на другите към тези деца.
Погледни там да видиш и ще разбереш какво ти говоря
Виж целия пост
# 7
....Аз затова ти споменах за предразсъдъците.
Те са наши, не на нашите деца....
Мисля, че тук мога да се съглася с Фиданка. Лично съм наблюдавала дъщеря ми как "реагира" на "специалните" деца. Ами не й прави впечатление. Но съм забелязала, че дори и в детските научнообразователни програми на Сибибис показват такива деца и насаждат още от малки в децата, че това е нормално, че такива личности са добре дошли в обществото. Ние родителите се чувстваме по-некомфортно и то не от нещо друго, ами от това, че в Б-я тия деца се крият от обществеността (щото разбираш ли те са "черната овца"). Възхитена съм от това как се грижат за тях тука. Не пожелавам на никоя майка обаче дори и да се доближи до такова преживяване.
Сара, Вяра е напълно права. Ако не си в рискова група, просто се помъчи да изхвърляш подобни мисли. За себе си поне съдя, че при първата си бременност бях много по-спокойна, защото знаех по-малко. А това колко ехографа ще се направят..........мене ако питаш - божа работа. И 200 да са, пак може нищо да не се види на тях.
Пожелавам здраве на всички ви и здрави бебета да се раждат.  Hug

ПП: И сега в друга тема като се вметна израза "Внезапна смърт" влязох в гугъл и взех, че попаднах в страничка с починали от това деца............. Cry . Не знам как да го приемам, как да го разбирам, Тея ни е живият пример, но може би така е трябвало, така "онзи горе" е решил, че трябва да бъде. Така всеки от нас минава през различен вид "изпитание" в своя живот. Изпитание, което в никакъв случай не трябва да е смърт. Всеки от нас е преживял нещо лошо, дай боже да е все по-малко.
Виж целия пост
# 8
Кои реакции намирате за нормални  от Деца с увреждания
Виж целия пост
# 9
Ох, нещо съвсем се ошашках (правилно ли го написах Wink )
Аз бих го преживяла и бих приела едно дете с малформации, но мисля,че е много трудно да го обясниш на едно тригодишно...

Спред мен не си права,определено. Аз имам дете с увреждане и родих дъщеря ми 9 години след него. Тя е здрава, слава богу, но просто си нямаш на идея какво състадателно и грижовно дете стана, въпреки че е още на четири години. Въпреки страданията покрай синът ми, съм щастлива че от нея ще излезне един борбен и състрадателен човек.
Виж целия пост
# 10
Ние родителите се чувстваме по-некомфортно и то не от нещо друго, ами от това, че в Б-я тия деца се крият от обществеността (щото разбираш ли те са "черната овца").
Аз имам позната в Бг с детенце с диагноза аутизъм и при нея ситуацията е такава. Чувстват някаква вина и срам  Confused

Тук доста 4есто виждаме навън възрастни хора и деца с увреждания и никой не си обръща главата да ги огледа или да шушука нещо. Да не говорим за направените удобства и улеснения достъп навсякъде за хора с инвалидни коли4ки.

Вси4ко опира до възприятия и на4ин на мислене. За съжаление в Бг е "балканско"  Confused
 
Виж целия пост
# 11
наистина би било не4ове6ко да убиеш плода в себе си ..но.. ще ви разкажа една история ...
моя позната забременя ..  4акано първо дете .. радост ...вси4ко върве6е добре ..докато един ден с таткото не отидоха на 2-рата мисля екография -спомням си 4е бе6е ве4е над 4 месеца бременна - и там установяват 4е - плода расте . развива се нормално ..но няма крака ?! ...лекарите сами са и предложили аборт - като са и казали 4е не могат да гарантират дали ще износи детето ...и ако го роди 100% ще е увредено . жената си е избрала аборта - никак не я виня и обвинявам . мисля 4е и аз бих го направила - поне за сега така си мисля ,колкото и да ми струваше .
а ина4е и на мен ми харесва 4е в испания доста добре интегрират децата с недъзи в обществото . може би затова тук толкова много се виждат . като доидехте за пърив път не си ли казахте -колко много деца с Даун има тук - аз си го помислих ..ама по нататък осъзнах защо е така . тук дори има 1 у4ител с даун - преподава в нормално у4илище .
Виж целия пост
# 12
Пак по повод синдрома на Даун
Спомням си навремето бях още в 10 клас, класната ни беше бременна с второ. Късна бременност, висок риск от малформации, но тя от страх от аборт при амниоцинтезата не си я направи и износи бебето докрай
Беше невероятно съсипана, когато бебето и се роди с синдром на Даун.
Дори не и дали да го подържи, ами направо го взели и го занесли в дома за бебета с увреждания в Бузовград. Шанса да оцелеят дълго там е равен на нула
Тази жена както се беше подмладила покрай бременността, за 1 месец след раждането така рухна, че остаря с още 10 г.
Ей, това не можах да проумея тогава как така ще ти отнемат детето и ще го оставят на произвола на съдбата, а няма да ти дадат и най малкия шанс да опиташ да го отгледаш колкото Господ му е отредил

Някои от вас познават историята на Искрица Надежда, каква съпрова е срещнала когато е взела решението да си отгледа детето. Такива като нея може да направят наистина нещо в българското общество да се променят предразсъдъците и да се мисли малко по като на Запад.

Аз лично не съм чула за такъв дом за изоставени деца с увреждания тук. Всички си гледат децата.

В нашето село миналата година се роди бебе с тежка малформация. Родителите събираха пари за да могат да идат в Флорида на делфинотерапия. Сега се върнаха и имаше в местния вестник благодарствено писмо до всички дарители помогнали тая мечта да се осъществи. Детето е направило голям напредък и всички са много щастливи (аз си изрязах статията, защото участвах в дарението)

Защо това не може и в България да се организира. А има Делфинариум!
Виж целия пост
# 13
....Някои от вас познават историята на Искрица Надежда, каква съпрова е срещнала когато е взела решението да си отгледа детето. Такива като нея може да направят наистина нещо в българското общество да се променят предразсъдъците и да се мисли малко по като на Запад.

....
Вярно е това за нея. Наистина голяма борба и усилия е положила срещу "благоразумието" на докторите. Аз много пъти съм й казвала, че се прекланям пред силата й  Hug
Виж целия пост
# 14
Фиди делфинотерапия има тук и Испания !!! кажи им на хората да знаят . мисля 4е даже във валенсия бе6е..
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия