Обичате ли стихове? - 3

Публикувана: 14 май 2007, 16:52 ч.
Последно мнение: 24 окт. 2007, 00:05 ч.

57 893
784

kremi - Ентусиаст

K

Ентусиаст

14 май 2007, 16:52 ч.

Не ми прощавайте!
Павлина Йосева Стоянова (pin4e)

Не ми прощавайте! Красива и желана.
Виновна съм. А вие ме мразете!
И Господ полудя по мен. Избраната.
Бедрата ми са дълги междуметия.

Гърдите ми са твърди. Безкомпромисни.
А гледката е трудна за понасяне.
Косите ми са горди. Недокоснати.
А кожата ми гладка като ласка.

Оплювайте ме! Хищно ме хулете.
Не ставам да съм цветето във вазата ви.
Сълзата ми е щедра. Отхапете си!
Облизвайте се. Вкусна и опасна съм.

Душата ми е гола. Като лятото.
(А дързостта е прошка към страха ни.)
Щастливо ненавиждана. Богата.
И съм добра! И дишате праха ми.

Мразете ме за думите ми! Мога ги.
Сънувайте ме. Алчно. Ненаситно.
Наричайте ме кучка! Аз съм огън.
Обичам ви. Но обожавам истината.

Виж целия пост

E

Регистриран

# 1 14 май 2007, 23:42 ч.

Такава съм
(ariel)

Сутрин е млада и девствена
моята истинска същност.
Слънчеви нишки разресвам
и пускам вятъра в къщи.

После съм тиха, следобедна.
Косите ми стават тежки.
И вадя от скрина спомени
за стари, случайни грешки.

Събличам тъгата привечер
и ставам луда и хубава.
Заплитам си цветни кичури.
До залез бясно танцувам.

А нощем съм дива и златна.
Ухая сладко на медовина.
По тялото ми пълзи луната.
И се топи наполовина.

Понякога съм метличина.
Друг път – каменно цвете.
Такава съм – все различна.
Менят ми се цветовете.

Виж целия пост

E

Регистриран

# 2 14 май 2007, 23:46 ч.

Отсъствие
(mila)

За да те съхраня,
за да ме съхраниш,
за да не избледнея,
за да не избледнееш,
за да запомниш искрите
в уморените ми очи,
за да запомня усмивката
на бледото ти лице…
ще изчезна,
ще се размия,
ще се стопя
нейде в пространството
необятно –
сянка без очертания,
силует безконтурен,
мъгла…
Тогава,
в това отсъствие
на въпроси,
коментари,
уморителни спорове,
трагични истории,
признания закъснели,
своенравия и
женска суета,
тогава,
в таз безсловесност и
безкритичност,
в тази от нищо несмущавана
идеално-хармонична,
искрящо бяла,
девствена тишина,
ще си помислиш
(може би)
и ще почувстваш
(може би),
че ти е пусто,
че е непълно,
че даже губиш смисъла
без моята
търсеща,
объркана,
нетърпелива,
тревожна,
иронично-саркастична,
по детски наивна,
по женски коварна
душа.

Виж целия пост

Ентусиаст

# 3 15 май 2007, 13:22 ч.

Цитат на: ester в пн, 14 май 2007, 23:46

Отсъствие
(mila)

За да те съхраня,
за да ме съхраниш,
за да не избледнея,

Страхотно е bouquet

bouquet

от мен това:

Склад за стари чувства

Душата ми е склад за стари чувства.
По рафтовете й събират прах
отминали вълнения с изкуствени
звезди, разпределени между тях...
Безредно пръснати из чекмеджетата
омрази, гордости - тъй важни вчера,
сега са смешни до парчетата
от моите неуспешни кариери.
На пода легнали са кротко
щастлива леност, мързел заядлив,
съмнения и радости, жестокост,
копнеж един, бил някога красив.
Един до друг са подредени
приятели до бивши врагове.
Забравено из телефонните тефтери
усещане за есенно море...

И някъде, във дъното на склада,
след куфара, за който все не съм готов,
зад някаква измислена ограда
държа в кутийка нашата любов.

автор: 4i4o

Виж целия пост

E

Регистриран

# 4 16 май 2007, 12:20 ч.

Чрез дявола до Бог се извисих...

автор: pin4e

Очите ти - съвсем- не са звезди.
А изгревът е точно като залез.
Любов не можеш с враг да споделиш.
И сам да изядеш гергьовско агне.

Косите ти - съвсем - не са реки...
( вода нe е достатъчна - за рафтинг.)
Чрез Дявола до Бог се извисих.
А вечността е кратка - да повярвам.

Ръцете ти са - просто- две ръце,
които са обучени да галят.
Ако успея да се влюбя в теб -
последният ти Рим ще дозапаля.

Виж целия пост

E

Регистриран

# 5 16 май 2007, 12:26 ч.

Пресечна точка

По остриетата на риска
жонглираме без капка страх!...
И че душата ми те иска -
тъй неусетно осъзнах!...

В кои животи изживeни
обвързани сме – ти и аз?
В чия ли памет диво стене
страстта, останала без глас?...

Не знаем отговори точни,
но тлеят спомени у нас...
Ще си останем непорочни,
макар и в сетната си страст!...

Пресечна точка ли сме двама –
от карма, спала векове?...
Дори това да е измама –
поделяме си я на две...

Пресечна точка от разпятие,
сияние околовръст...
Две линии – Отвъд изпратени,
пресечени във тежък кръст...

Но лумне ли любов кармична,
спасението е Любов!...
В телата ни тя плахо срича,
но за душите ни е зов!...

Ванилин ГАВРАИЛОВ

Виж целия пост

E

Регистриран

# 6 16 май 2007, 16:17 ч.

Толкова щастие. Стига ми.
автор: esperanca

Колко пожарища есенни
ме горяха, но вярна останах.
Колко премени на кестена
се меняха, душата му браних.

Колко лета натежаваха
като броеници жиците.
Колко гнезда опустяваха
от носталгия по птиците.

Колко любови заставаха
пред вратата ми - кукувици.
Нашето огнище опазих
от погледи, без зеници.

Толкова всичко минало
е насновало живота ми.
Стискам здраво кълбото...
Толкова щастие. Стига ми.

Виж целия пост

Потребител

# 7 16 май 2007, 20:44 ч.

Устните ти се събличат...
Тебе не искам да те издигам
горе--в сърцето. За да не паднеш.
К. Кондова

Усещам те. Набъбват слепоочията.
А устните ти бавно се събличат.
Години. Нетърпими многоточия
от собствени забрани. За обичане.

Качих те във сърцето си, високото.
(логично е след всеки връх да има падане).
На ниско е удобно. И жестоко.
И като мъртво раждане е пладнето.

Намразих се от обич безпричинна.
(по миналото исках да въздишам).
Голямата любов е зряла диня.
Разрежеш ли я...сокът й изтича.

Павлина Йосева.

Виж целия пост

A

# 8 16 май 2007, 23:25 ч.

Защо те обичам ли?

автор: mini4ka

Ами... пътят за никъде все минава през тебе
и усмихваш (не зная как) най-горчивите утрини.
Знаеш как да превръщаш всеки миг във безвремие
и се връщаш (на този праг) мой след всяко сбогуване.

Ами… пътят за някъде пак минава през тебе.
И по него (случайно уж) всяка хижа е с огън.
Знаеш как да превръщаш всеки вик във очакване,
затова продължавам след всяко „Не мога”.

Всъщност… всичките пътища се пресичат в сърцето ти,
но не питам за карта, аз сама съм посоката.
Всъщност… просто е – отдалече не ме питаш за зимата,
а ми носиш (пак отдалеч) надежда за стопляне.

На баща ми

автор: mini4ka

Ще се науча вече да не плача
и всички теореми за обичане.
Да не подавам брадва на палача,
да отговарям само едносрично.

Ще се науча как да ставам рано
и да не лягам не с когото трябва,
да се опирам върху мъжко рамо.
(А пък палачът нека иска брадва…)

Ще се науча, че снегът в ръцете ми
пред мириса на пролет се стопява,
че просто хора са дори поетите.
И ще държа сърцето си отляво.

Ще се науча колко струва хляба
и как да различавам две и двеста.
Че сънищата ми се сбъдват в сряда.
(И няма да сънувам в сряда песни).

Ще се науча! Цял живот ще уча.
Не се сърди, ала сега не смея.
Сега ми трябва време да се случа.
Ако ли не – то време да живея.

Виж целия пост

R

# 9 17 май 2007, 13:36 ч.

Незнам от кого е, но много ми харесва

...Когато те намерих, знаеш ли....
почувствах, че отново съществувам!
Когато ме прегърна, .. помниш ли...
аз спомням си, че много се вълнувах!
Подадох ти и двете си ръце,
и в прегръдка те около теб се свързаха!
Обичам те, тъй както никого не съм обичала!
Обичай ме! От никой друг не съм го искала!
Когато ми говориш, .....
казвай ми все думите от първите ни срещи!
Две думи трябват само: "Вярвай ми!"
Една любов завинаги ни срещна!
Безценните богатства ще ти дам -
любов, взаимност и довере.....
и знай, че няма да си сам,
защото ние с теб сме се намерили!

Виж целия пост

K

Ентусиаст

# 10 17 май 2007, 16:01 ч.

Присъщо

Присъщо ми е да създам начало
на границата на изгубен смисъл.
Да нямам край, когато се раздавам.
Присъщо ми е просто да обичам.
Да бъда остро камъче в обувката,
което те боде откъм петата,
когато примирено си отстъпил
от истинската същност на нещата.
Отива ми да съм невидима. Но рамо
за мигове, които те повалят.
Троха, която може да нахрани.
И мисълта, която съзидава.
На тебе е присъщо да си празник.
Да викнеш песен, да разлееш вино.
Да вдигнеш най-щастливата наздравица,
че трънчето в петата ти го има.

Виж целия пост

E

Регистриран

# 11 17 май 2007, 16:25 ч.

Каквато ме пожела
(вероника)

И утре може би отново ще съм твоя,
притихнала, застинала от празнота.
Да дам от себе си каквото още мога
и след това наистина да си вървя.

Без думи, обещания и сълзи,
захвърлила ненужни фрази,
излишни болки, мисли и мечти -
каквато ти ме пожела...

Умело с грим ще се прикрия,
усмивка здраво за ръката ще държа.
Не ще узнаеш в мен какво се крие
там, отвъд плътта...

Страстта единствена ще ръководи
голи, ненаситни две тела.
Истински ще бъдат само
капки от потта...

Утре може би ще бъда твоя -
нежна, мила и добра.
Тяло, без душа и рани -
каквато ти ме пожела...

Виж целия пост

E

Регистриран

# 12 17 май 2007, 16:34 ч.

)
Румяна Йорданова Симова (osi4kata)

Не биваше
да казвам на Дъжда,
че ми е слабост
и че съм щастлива,
когато златокоса есента
със неговите сълзи ме опива...
Кой дявол знай защо му се открих...
Наивност, всъщност - глупост женска...
Избързах влюбена.. Сега не бих...
Не бих признала, че съм пленница...

Но късно е... Изплаши се Дъжда.
Те, дъждовете, винаги се плашат,
когато някоя побъркана жена
от щастие и от любов заплаче.

Не биваше да казвам
на Дъжда...
Те, влюбените, все избързват...
Посърна без Дъжда ми
есента.
А аз... Аз може би съм мъртва.

Виж целия пост

Потребител

# 13 17 май 2007, 19:43 ч.

Еротично

Леко по скулите ще те целуна.
Май пренебрегваме женските скули.
Аз съм ловец, ти си златна кошута
и ще се любим високо над мурите.

Имам Дамянов и Фотев. Обикнах
всяко дърво от върха чак до корена.
Ще те прегърна и в теб ще надникна.
Имам ръце с много пръсти и пориви.

Мед и бадеми си сложила в кожата,
две орхидеи, параклис и спомени.
Виното там да вплетеш ако можеш
и да останат очите отворени...

Колко си бяла и колко си истинска,
бял цвят от слива си, тънка бреза си.
Свръхвиолетова мащерка пиринска,
неповторяем нюанс от дъга си.

Пълна си с кестени - топли, изпукани.
Пълна си с обич и предизвикателства.
Нежност от изворно тихо бълбукане.
Нямам потребности от доказателства.

Пия мечтите ти, пия те цялата.
Пия те. Пия. И пия, не спирам.
Пия от черното, пия от бялото.
Пия, умирам,

къде се намираме...

Кирил Кирилов(Киарт)

Виж целия пост

S

SEMEINA_25_SF

Регистриран

# 14 18 май 2007, 15:09 ч.

А К О
Ако владееш се, когато всички
треперят, а наричат теб страхлив;
Ако на твоето сърце едничко
се довериш, но бъдеш предпазлив;
Ако изчакваш, без да се отчайваш;
наклеветен - не сееш клевети;
Или намразен – злоба не спотайваш;
но… ни премъдър, ни пресвят си ти;

Ако мечтаеш, без да си мечтател;
ако си умен, без да си умник;
Ако посрещаш Краха – зъл предател –
еднакво със Триумфа – стар циник;
Ако злодеи клетвата ти свята
превърнат в клопка - и го понесеш,
или пък видиш сринати нещата,
градени с кръв – и почнеш нов градеж;

Ако на куп пред себе си заложиш
спечеленото, смело хвърлиш зар,
изгубиш, и започнеш пак, и можеш
да премълчиш за неуспеха стар;
Ако заставиш мозък, нерви, длани –
и изхабени – да ти служат пак,
и крачиш, само с Волята останал,
която им повтаря: “Влезте в крак!”

Ако в тълпата Лорда в теб опазиш,
в двореца – своя прост човешки смях;
Ако зачиташ всеки, но не лазиш;
ако от враг и свой не те е страх;
Ако запълниш хищната Минута
с шейсет секунди спринт, поне веднъж;
Светът е твой! Молбата ми е чута!
И главно, сине мой – ще бъдеш Мъж!

Ръдиът Киплинг

Виж целия пост

Препоръчани теми

Търся електронна книга - 47

33 156
320

Литературен клуб

Творческо вдъхновение -1

78
3

Литературен клуб

Фентъзи и фантастика - 24

16 181
393

Литературен клуб

Приемайки общите условия за ползване на сайта, потребителят се съгласява да се запознае с правилата и политиката за ползване на форума и да ги спазва, както и при ползването на сайта да съблюдава българското законодателство, интернет етиката, правилата на морала и добрите нрави.

НЕГ.БГ АД не гарантира за достоверността и пълнотата на съдържанието и не гарантира, че предоставените услуги ще удовлетворят изискванията на потребителя, нито че ще бъдат непрекъснати, навременни и сигурни. С приемането на общите условия потребителят се съгласява, че използването на предоставените услуги и информация е изцяло на негов риск и отговорност.

НЕГ.БГ АД няма задължение да извършва наблюдение на информация, публикувана от потребителите, както и на информацията, съхранявана, пренасяна или направена достъпна чрез сайта, нито да търси факти и обстоятелства, указващи извършването на неправомерна дейност от страна на потребител.

НЕГ.БГ декларира, че потребителските данни няма да бъдат предоставяни на трети лица, освен при поискване от съответните компетентни държавни органи или длъжностни лица, които са оправомощени да изискват такава информация съгласно действащото законодателство.

НЕГ.БГ АД си запазва правото да изпраща анкети за проучване и подобряване на удовлетвореността от предлаганите стоки и услуги, маркетингови проучвания с цел разработка и предлагане на нови стоки и услуги в сайта, както и непоискани търговски съобщения до регистрираните потребители с цел информиране за нови услуги и стоки, предлагани от дружеството.