Обичате ли стихове? - 4

  • 68 905
  • 779
# 765
Многоточия


Какво ли си мислиш сега ...
... точно в този момент.
Мисълта ми се чуди ...
... а земята потръпва едва.
Защо ли очите ти луди ...
... отново до болка ме дърпат.
Тишината остава сама ...
... и заспива на твоето рамо.
Дали твоя глас ще пробуди ...
... дъждовната жива вода.
Летят ли и в теб пеперуди ...
... по тъмно същински кошмар.
Какво ли си мислиш сега ...
... в този миг равен на вечност.
Дъхът ти дали ще събуди ...
... една малко прашна душа.
Виж целия пост
# 766

Хареса ми...
Виж целия пост
# 767
обичам
Виж целия пост
# 768

Радвам се  Hug



Въпросителни


Когато ме събличаше разбра ли
защо под дрехите оставаше тъга?
Клепачите защо са натежали
от лепнещата по ресните самота?
Онази страшна истина прозря ли
за моето мълчание мотив?
С огнените ми коси игра ли
до мощен и отчаян взрив?
Когато се обличаше видя ли
как капеха два облака дъждовни?
И перли в шепа ти събра ли
за огърлица капчици любовни?
След стъпките ми ти крещя ли
за лунното сребро и слънчевото злато?
Когато ме изпепели ти изгоря ли
в тъмното като кандило свято?
Виж целия пост
# 769
не
Виж целия пост
# 770
Днеска от желание обзета,
съм на ударна диета.
А пък е едно менюто-
няма мазно, няма люто.
И така без гък, без оф,
почвам със варен картоф.
Леле, вторник е - извара,
влак от релси ще изкара.
Охаа, следва кашкавала,
него лапам като невидяла.
Кренвирши -четвърти ден.
Неприятни са за мен.
Добре че имам силна вяра,
инак ще ги заменя за скара.
Петък-риба. Тъй не става.
Чак от глад ми премалява
еб...ла съм му мамата,
ще си взема най-голямата.
За душата ми омайно биле,
следва печеното пиле,
Таз диета ме не стресва,
даже взе да ми харесва
ох, приседна ми яко,
че в неделя съм на мляко.
С него вие помислете,
как ще си нахраня зверовете.
И отново понеделник-шест яйца,
поне да бяха във кайма.
Вторник -зеле, не издържам
Като лъв съм, не се сдържам.
После чай и мед,е вече се нетрае,
това и Емилова го знае.
И не е ден, а два.
От глад не мога да заспя.
Петъка със плодове обкичен,
сякаш съм на остров екзотичен.
Абе искам да съм там,
ама кротко кротко да си ям.
Пържолка, даже две,
а после пушено филе.
После пак и пак,
та двадесет дена чак.
Пуста да е таз диета,
чак не ходя до клозета.
Но и браво пак на нея, щото
взех да хващам пак окото

Виж целия пост
# 771
15 години от една почти забравена любов...
повод, да споделя две любими песни...


Почти забравена любов

Защо се връщаш? Недей!
Не мислиш ли, че малко късно идваш ти?
Защо се връщаш? Недей!
Та аз за теб забравил съм почти!

Не ми припомняй! Недей!
Какво били сме някога един за друг.
Не идвай вече, не , недей!
Отдавна любовта я няма тук.

Забравих аз отминалите дни,
не можем с теб да върнем любовта!
Нали в живота веднъж идва тя!

Не се завръщай, недей!
Отдавна любовта напусна този дом!
Не се завръщай, недей!
Намерила е другаде подслон!

Не се завръщай, не,не,не, недей!
Та аз отдавна свикнах да живея сам!
Не се завръщай, не, недей!
Ще мога ли да ти простя не знам!
Ще мога ли да ти простя не знам!

По първи петли

От шума на много хора,
от досада и умора
към съня си тръгвам и мълча.
От пера на късни птици,
от безброй висящи жици
не намирам своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще осъмна с цвете във ръка.

Припев:
По първи петли закъснели следи
преминават през мен и потъват в очите ми.
Сутрин.
Прах от звезди и подкови звънят
на протрития праг и възкръсва денят ми...
Сутрин.

От вика на някой буден,
от смеха на някой влюбен
ще усетя че съм жив и нужен.
Сред пера на ранни птици,
сред безброй висящи жици
ще намеря своята врата.
От кога не съм се връщал
в този град и в тази къща?
От кога ключът ръждясва в мен?
От прозорец на мечтател,
от тъга по стар приятел
ще остана с цвете във ръка.


Виж целия пост
# 772
много обичам стихове
Виж целия пост
# 773
моят любим е Изворът на Белоногата
Виж целия пост
# 774
моят любим е Изворът на Белоногата
Пост-нала съм го по-напред...прекрасно е! Една любима моя част:
......Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене
. . . 
Виж целия пост
# 775

моят любим е Изворът на Белоногата
Пост-нала съм го по-напред...прекрасно е! Една любима моя част:
......Няма там, аго, по вази,
няма там стени таквизи,
зиме със здравчец обрасли,
лете със сива лиляка;
няма там бяло кокиче,
ни теменужка дъхава
между къдрави шубрачки;
в поля чернока аглика
на всяко рано пладнище -
злат минзухарец в равнище,
ни ален божур в странище...
В моята мала градинка
доста е мене, що имам:
всякакви ружи шарени,
шарени жълто, алени,
дребен босилчец черночък,
син кремък, жълта латинка,
бял кремък чисто сребърен,
бисерно, росно леденче,
крехка върбица клоната,
стволяста камха рехата,
червен седянко вечерен,
синкави рохли ранници,
карамфил зимен и летен,
ширбой ми кичест ператен
и морав стратул бархатен. . .
Тез живи цветя няма ги
в ваште, аго, градини!
Там всичко расте насила
и дето расте, там вене
. . . 

Не мога да го чета и да не плача. Всеки път.  Имам чувство, че това съм аз и така ме боли за България като чета този стих.   
Виж целия пост
# 776
***

Надежда Захариева

Ще глождиш окото на моята памет
като прашинка, знам.
Ще трепкам с клепачи, ще плача, но няма
да те прогоня оттам.

Късно си сложих, уви, диагнозата:
влюбена до уши.
В метастази съм цялата - нежно розови
видения и мечти.

Облъчвам ги с присмех, ала душата ми,
откакто се помня човек,
за пръв път се дърпа в мен от инат и
не иска да чуе за лек.
Виж целия пост
# 777
По повод Надежда Захариева, много ми е странно колко малко хора познават стиховете й. Тя е страхотен поет, страхотен. 

РАВНОВЕСИЕ, Н.Захариева

В твоя поглед внезапно се стъмва.

Бръчка мълния сбира за миг

двете вежди. И бурята гръмва.

И настига ме първият вик.

Върху мене, във малката стая,

гръм след гръм пада по-страховит,

но спокойно ги срещам, че зная -

не на мен, на света си сърдит.

Викай! Викай! Излей си душата!

Вън не може - крещи у дома!

Изсипи върху мене вината

на голямата лоша земя!

Звярът-мъка, старателно скриван

от света, тук без страх отключи!

Викай! Викай! Пред други не бива!

Но пред мене недей да мълчиш!

Аз безропотно ще те изслушам.

Викай! Кряскай! Обиждай! Вилней!

На човека му трябва отдушник -

насъбраното зло да излей.

Злото ти да преглътнеш не можеш.

Не е залък то, знам, за мъже.

Викай! Кряскай! Обиждай! Убождай

с думи, с поглед, със мисъл, със жест!...

Е, какво...Тъй ще минем през дните

със неравен, но все пак общ ход.

...Всички бури в света гръмовити

имат своя тих гръмоотвод...



Виж целия пост
# 778
Бяло перо
вятъра до мен довя,
бяло перо -
бял стих
от крилото на мойта любима...
Бяло перо -
тя ме вика...
Разтворих всички пътни карти
за да намеря най-краткия път...
Изчакай ме там,
не отлитай...
Аз идвам.
Виж целия пост
# 779
Докосване, Открадната Целувка,
Трева, Щурец и Пълен Мрак,
Сълза, Облизване, Милувка,
Ухо, Ухапване и Смях.

Дъжд, Луна и Вятър Топъл,
Капки, Гръм, Треперещи Тела,
Гърди и Устни, и Заглъхващ Вопъл,
Ръка, Венера, Сетива.

Любов, Усмивка, Красота
Желание, Прегръдка, Грях
Копнеж, Възторг и Светлина
Екстаз до Лудост, Смях.

Ритъм, Страст, Кълбо от Чувства,
Животни, Звуци, Стон в Нощта,
Звезди, Небе, Вдъхновение за Изкуство
Сливане, Отпускане и Лекота

Отдаденост, Мълчание, Мечти
Адреналин, Докосване, Оргазъм
Раздяла, Трепети, Сълзи
Припадък, Шок, Сърдечен Спазъм.

Обида, Болка, Алкохол
Безчуственост, Ритник, Падение
Горчилка, Вопъл, Счупен стол
Студ, Умора, Унижение.

Безпомощност, Омраза, Самота
Ридание, Покруса, Страх
Безцелно Лутане и Суета
Агония, Премрежен Поглед, Мрак.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия