опъната до скъсване, трепти.
Секунда още и навярно с нищо
не ще я залепим ни аз, ни ти.
Единият, поне за малко само,
да беше поотпуснал своя край…
Наистина ли е беда голяма
самодоволното „Нали бях прав!“…
За примирителното „Да“, насила
изтръгнато от моята душа,
пространството помежду нас скъсило,
дали да се упреквам във лъжа?
И да оставя подлото „Все аз ли?“
фатално да ме дръпне настрани…
Посоката на чаканото щастие
едва ли е в самотните ни дни…
На всичко мое миговете лобни
на всичко наше може би са лек…
…Макар че няма поза по-удобна
от позата на неразбран човек…
````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````````
Любов е да помогнеш.
Любов е да дадеш:
на гладния - надежда,
на сития - копнеж,
на силния - неволя,
на слабия - кураж ,
на веселия - милост,
на тъжния - мираж,
на скромния - посока,
на алчния - сърце,
на имащия - радост,
на можещия - цел,
на гордия - утеха,
на плахия - мечта,
на властника - боязън,
на роба - доброта…
ЛЮБОВ е да раздаваш
душата си без жал
и мигом да забравяш
кому, какво си дал.