Обичате ли стихове? - 6

  • 61 072
  • 831
# 825
Сама

Сама... сама...
Задъханият влак
повтаря злобното си предсказание.
От днес нататък - все сама, сама,
останала без нощи и без памет.
Сама... сама... сама до онзи ден,
във който ще застанеш пред
вратата,
от хиляди любови уморен.

И ще попиташ:
                     "Още ли ме чакаш?"


Таня Пенчева


*  *  *

Тя


Отива си. Отива си и плаче.
Прегръща те, но все пак си отива.
До прага има още седем крачки -
оттатък е земята на щастливите,
които населяват своя остров
и даже не усещат, че те има,
не те сънуват в юлските си нощи
и нямат кръв по устните от името ти.
Не я целувай - тя ще си отиде,
макар че седем крачки са безкрайност.
На твоя материк е само миналото,
отвъд е все пак някакво начало.
Ключът ще се стопи върху дланта й.
Остава миг - сега ако извикаш,
преди да е прекрачила през прага,
тя няма да си тръгне вече никога...
...със глас на нощна птица е вратата.
Две токчета през улиците пусти
заглъхват. И заплака тишината.
От името й свети кръв по устните ти.


Таня Пенчева

*  *  *

Ако оплюеш Магдалена

Ако убиеш присмехулник
ще се научиш ли на смях?
Ще се изпразниш ли от грях,
ако охулиш богохулник?

Ако оплюеш Магдалена
ще те зачене ли Мария?
Ако Ахил не те убие
ще оцелее ли Елена?

Ако застреляш непробуден
ще се научиш ли да спиш?
Ако поробиш пеперуда
ще можеш ли да полетиш?...

Елица Мавродинова
Виж целия пост
# 826
имам любим стихоплетец - продължавам да го вдъхновявам...  loveuuu
Виж целия пост
# 827
Храм сред снежните планини

Трябва да е дяволски студено
тече водата още върху камъни
но дърветата са вледенени

там бял е покривът на храма
до дървото диво потъмняло

дребният човек с голяма шапка
върви навел глава над пропастта -

Фан Кван създаде горната картина
в епохата ужасна на терора.


                            Кенет Уайт



Виж целия пост
# 828
Обичам и още как...
Вазов,Дебелянов,Ботев,Смирненски...-винаги като чета и плача newsm45

Ето нещо и от Петя Дубарова:

Удавени звезди...

Удавени звезди в морето плуват.

Солта цвета им свеж е прегорила.

Как тихо, без дори да се сбогуват,

изгубиха и светлина, и сила.

 

Но моето сърце ще се превърне

в гробница за тях, във пирамида

и живи, преродени ще ги върне,

узрели във плътта му като в мида
Виж целия пост
# 829
Сънят ресници не притваря...


Сънят ресници не притваря -

разбит в тревоги и копнеж.

А виж - на масата догаря,

топи се лоената свещ.

Знам, няма чудеса, но чакам

унил и сам... и натъжен -

по белите пътеки в мрака

да дойдеш тая нощ при мен.


Откровение


Натежал е на дните простора,

накипял от безпътни мъгли...

И сърцето, преляло от горест,

ме боли, ме боли, ме боли...

 

Кой ще чуе? Защо да говоря?

За вас чужда е мойта тъга...

Но ще чакам врата да отворят...

Докога... Докога... Докога?...

 

Като друмник бездомен в умора

спирам тук, път изходил голям...

Отворете ми, милички хора!

Аз съм сам!... Аз съм сам!... Аз съм сам!

 

Нямам нищичко. Само неволя!

Но аз няма да ви огорча...

Кротко в ъгъла седнал на стола

ще мълча... ще мълча, ще мълча!

 

Всеки път има край и начало,

дъжд заплиска ли - ще превали.

А сърцето, от мъка преляло,

няма никога да отболи...

 
Пеньо Пенев
Виж целия пост
# 830
 ЕЛА

Мълчание гласа ми грабна
и скри го в шепот на листа,
сълзите ми в роса превърна
и пръсна я във утринта.

Ръцете ми в молитва стисна
и сплете в клони на ела,
нозете с корени овърза
и спусна в рохката земя.

На кръстопът дърво ме стори,
под сянката ми да се спреш,
зелена нежност да те гали,
да вдишаш моя мириз свеж.

Да те приспя, д...а те омая,
да ме усетиш във съня,
да пожелаеш да ме имаш
по-влюбена от всякога.

Да се събудиш със усмивка,
във мойте клони на ела,
в сърцето с болка да откриеш,
че липсвам ти, че съм ЕДНА!

Евгения Георгиева
Виж целия пост
# 831

    НОВОТО ГРОБИЩЕ НАД СЛИВНИЦА

        Покойници, вий в други полк минахте,
        де няма отпуск, ни зов за борба,
        вий братски се прегърнахте, легнахте
        и "Лека нощ" навеки си казахте -
                до втората тръба.

        Но що паднахте тук, деца бурливи?
        За трон ли злат, за някой ли кумир?
        Да беше то - остали бихте живи,
        не бихте срещали тъй горделиви
                куршума... Спете в мир.

        Българио, за тебе те умряха,
        една бе ти достойна зарад тях,
        и те за теб достойни, майко, бяха
        И твойто име само кат мълвяха,
                умираха без страх.

        Но кой ви знай, че спите в тез полета?
        Над ваший гроб забвеньето цъфти.
        Кои сте вий? Над сянката ви клета
        не мисли никой днес освен поета
                и майките свети.

        Борци, венец ви свих от песен жива,
        от звукове, що никой не сбира:
        от дивий рев на битката гръмлива,
        от екота на Витоша бурлива,
                от вашето ура.

        И тоз венец - той няма да завене,
        и тая песен вечно ще гърми
        из българските планини зелени,
        и славата ще вечно пей и стене
                над гробни ви хълми.

        Почивайте под тез могили ледни:
        не ще да чуйте веч тръба, ни вожд,
        ни славний гръм на битките победни,
        към вечността е маршът ви последни.
                Юнаци, лека нощ!

        1885

Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия