В помощ на кандидат-осиновителя

Ние в дома в Бургас занесохме играчка, която ни помогна при срещата, детето се заигра с нея, докато беше в ръцете ни. А пакетът памперси се прие с радост от персонала.
При срещите ни с приемни семейства нищо не сме носили. Там, някак си, усещахме, че децата са сякаш техни. По-различно е. Чак на втората среща с приемното семейство занесохме книжка за дъвчене.

Лъчка беше в ЦНСТ, носех й кукла. Получи се неловко, защото на срещата присъства и едно момченце - било болно и не го пуснали на градина, а служителката била сама и нямало кой да го гледа... За 1-2 дни я счупили, от яд и завист. Вторият път й занесох книжка от серията "Приказки любими в рими" и нея я скъсали, след делото й занесох обувки, купени от кварталното магазинче - да ги пробва и евентуално да ги сменим, чорапки - изписаха я със стари 2-3 номера по-големи обувки, с които я пращаха на градина. Подаръците, които носех служеха за някакво разчупване на леда, за установяване на контакт. Единият път занесох и две кутии сухи пасти - за всички деца и за персонала. Накрая при изписването и торта за другите деца.
Емил беше в приемно семейство. При първата ни среща му купих музикална дрънкалка, дълго време му беше любима играчка. Всеки път му носех по нещо дребно, той все пак беше бебе. При предаването занесох скромна почерпка, социалните я дадоха на приемната майка /торта и кола/. Двете седнахме в едно заведение, пихме кафе, дадох й да го нахрани за последно, да се сбогува с него. После ни закараха до автогарата. Всички дреболиите, които му купих бяха в багажа му. Поддържам контакт с приемното семейство, миналата година им ходихме на гости. Беше много вълнуващо. Приемната майка беше много щастлива и горда, че сме отишли, че на живо вижда колко е добре детето, успокои се, че всичко е наред и ... продължи напред.
Занесете нещо дребно на детето, да установите контакт. На дома - ако решите да го осиновите. Успех, дано това е вашето детенце.

Добро утро, благодаря ви за отговорите. Вчера купих една малка играчка/гумена/.

Първо се извинявам, че публикувам като анонимен. Аз съм Ани.
Преди няколко дни ходих да взема пакета от документите от Закрила на детето,  с които се кандидаства за осиновяване. Дежурната социална беше много любезна.
Каза, че ще имаме двама социални работници, които да работят по нашия случай - един за нас кандидат осиновителите, а другия социален работник ще работи с препоръчителите.
В някои от тях трябва да си опишеш историята на семейството?
Какво дете исскате да осиновите - възраст, пол, брой.
Причини поради които искате да осиновите дете?
Имате ли хронични заболявания?
Какво значи граждански статус?
Религия?
Бихте ли осиновили

Личните въпроси са много, да и много лични - дълбаят до дъното на душата ти, както каза една приятелка.
А сега конкретно.
1. На въпроса за граждански статус се отбелязва омъжена; неомъжена; разведена; вдовица - това, което е вярно за теб. Аз като самотен родител пиша - неомъжена
2. Религия - отбелязваш - християнска/мюсюлманска или др, атеист. В последствие, ако пишеш че си склонна да осиновиш дете, с произход и религия, различни от твоите в доклада пишат, че ще го възпитаваш според неговите произход и религия /поне при мен писаха така, въпреки, че аз имах ограничения за произход/. И разбира се, всички са наясно, че осиновявайски едно дете то става част от нашето семейство и го възпитаваме според нашата религия /ако сме религиозни/
3. Причини - какви причини може да има - повечето от нас просто искат да имат дете/ деца, макар че се срещат и осиновители с биологични деца
4. Относно заболяванията - така и така ти искат медицинско. преценяват дали нямаш заболяване, което да ти попречи да се грижиш за дете или да го оставиш твърде рано сирак. По принцип това не е пречка, освен в случаите, когато излага детето на риск - едва ли човек с психично заболяване би станал осиновител.
5. Мисля, че се отнася до историята на теб и съпруга ти като семейство /ако си омъжена/- къде и как сте се запознали, откога сте женини и т.н имате ли деца - общи или от предишни връзки...

Ани: Може ли да  пишем, че не сме религиозни, това много ли е крайно?
А как на детето,което ще се осиновява му се определя религията? На база на това какво майка му е посочила ли?

Препоръчителите е добре да са семейства с брак и деца, нали така?

Никога не са ме питали дали съм религиозна и в каква степен. Детето ми е МОЕ дете и ще го възпитавам според моите възприятия. В коя религия е родено? Няма такава глупост. Религията е въпрос на осъзнат избор. Това, че аз съм християнка не означава, че детето ми няма да предпочете друга религия, когато порасне, според своите собствени възприятия. Как изобщо пък забравих да питам коя е нейната религия по рождение, та да я възпитавам в нея   Няма да има проблем да пишете, че не сте религиозни. Това в никакъв случай няма да ви навреди. А поръчителите няма нужда да имат брак, достатъчно е да имат деца и да ви напишат по пет реда препоръка.

Препоръчителите е добре да са хора, които познават кандидатите добре и от достатъчно време, а не случайни хора. Едната ми препоръка е от вдовица с деца и внуци, а другата от моя колежка и приятелка, която не е омъжена и стана майка няколко месеца след мен. Не е имало изискване поръчителите да са семейни и с деца.
Аз съм атеист, не съм кръщавана. Родителите ми са родени преди 1945 и са кръщавани в църква, но не са религиозни. Това е по-скоро информативно, а не определящо за оценката/доклада.
Предполагам, че религията на детето се определя от етническата му принадлежност. Но ако българска двойка осинови дете от турски произход, то ще му сменят името и ще го възпитават спрямо семейните/българските/ традиции. Така че, това е проформа /може да са ползвали за модел американски въпросници /

Във връзка с религията, очаквайте въпрос "Бихте ли осиновили обрязано дете, според мюсюлманските традиции"? Поръчителите не е задължително да са семейни и да имат деца.

Не е задължително да има ровене и дълбаене, нас никой не ни е тормозил в тази насока. Всичко е формално и цели да се подготвят документите. Аз работя с хора и също формално питам неща от живота им, колкото да си оформя съответния документ. Но ги предупреждавам, че не питам от любопитство и да се меся в живота им. Нужна ми е информацията колкото да си свърша работата.
Друг е въпросът, че когато си по-чувствителен и интелигентен, ти се струва, че ти бъркат в душата с въпросите.

Не ми се струва редно и е много жалко да говорим за формалности при процеса за осиновяване на дете, нали целта на това сравнително дълго тримесечно проучване е именно да се прецени родителският капацитет на кандидат-осиновителите. Формално този доклад може да се напише и за 15 минути. В днешно време при осиновяване на животни се прави проучване, а какво остава за осиновяване на дете.

Здравейте,
Някой осиновявал ли е от доста далеко, например няколко стотин км?  Чувам, че като е по-близко детето дори последните дни се взема да преспива през вечер в бъдещите родители. Ако бъдещите родители са от 400-500км разстояние, може би се остава, (който може да си го позволи де) на хотел последните дни преди делото и докато се вземе детето, че поне с бъдещата мама да свикне детето?
Някой да сподели опит или какво е чувал?

Аз осинових от около 300км и проблемен транспорт. Дори след делото не ми разрешиха да изведа детето до кварталния магазин, за да му премеря обувки. Казаха ми да й нарисувам крачето и така да меря. Но тя беше в институция. Ако е в приемно семейство и на по-големи възраст (6-7 години) може и да разрешават. Това с приспиването знам, ч с прави при настаняване в приемно семейство в периода на напасване и преди извеждането на детето от институция.
След първото ми виждане подадох исковата молба, че ще осиновя детето. След седмица отидох да я видя пак и останах да преспя на хотел, за да ползвам и следващия ден да я видя за два-три часа (водиха децата на куклен театър и ме поканиха). След 10-12 дни беше делото. Тогава преспах две вечери у роднини в близък град. След седмица си я вземах. При мен проблемът дойде от факта, че до последния ден майката имаше право на посещения!!! Дори след делото! Проблемът с адаптацията създадоха социалните, които след вписването в регистрите (около 4-5 месеца преди делото ) не спазиха закона и не прекъснаха посещенията, както и, че не е работил психолог с детето да го подготви за осиновяването. Синът ми го видях 3-4 пъти, той беше в приемно семейство на стотина километра, бебе на 3-4 месеца. Не е имало никакъв проблемните първите часове до днес. Много бързо и лесно се адаптира, като че ли от раждането си е живял с нас.

Силно се надявам да няма такава практика да се дават децата да приспиват където и да било. Докато тече процедурата по осиновяване, след това делото, и докато не мине законовият срок, след който вие ставате законни родители на детето, права върху това дете има този, под чиято опека е то. Можете да го посещавате в удобно за вас време и да го съгласувате с приемното семейство или дома, но да вземете детето - не. И на мен не ми даваха дори да оставам насаме с нея. Това се случи чак на третата ни среща, въпреки, че и тогава жената беше изпаднала в ужас, но беше събота следобяд и тя трябваше да обгрижва другите деца от групичката на моето и нямаше как да стои при нас. Хора всякакви и не знаеш на кой, какво му се върти в главата. А това са деца, не някакви предмети. Представете си, че сте приемен родител, носите отговорност за детето, и изведнъж се появяват бъдещи родители за това дете, а вие трябва да им дадете детето да спи при тях. Ами няма да съм спокойна, докато аз отговарям да неговия живот и неговото здраве. Моето дете, въпреки, че ме беше виждало само три пъти и то през период от една седмица между срещите, когато отидох да си я прибера, веднага се гушна, помаха на леличките и си тръгна с мен без драма. Прибирайки се в къщи, все едно винаги си е била там. Нямаше рев, нямаше истерии. Първата вечер изкара един репертоар песни, докато заспи. След това пееше малко и през нощта, но сигурно точно тогава я мъчеха и зъби. Така, че не се притеснявайте!

И двете ми деца са осиновени от Дом.Не са били в приемни семейства.Голямата преди 7г. малката преди близо 3г.
Голямата беше в град на около 100км. от нашия, ходихме само в съботите да я видим,тогава имахме възможност.От дома ни казаха ,че ако сме в града можем да ходим всеки ден да я виждаме в удобен за тях час - имаха в предвид когато не спи защото тя си беше бебе на 6м.Само на първата среща имаше хора от дома с нас и още тогава в същия ден подадохме документи за осиновване.На следващите срещи нямаше представител от дома при нас.Дори ни позволиха да я снимаме след като вече сме подали документи.В деня на делото отидохме и се прибрахме.След това чакахме две седмици докато си я вземем.Бързо се адаптира и това е защото беше малка.
Малката я осиновехме от дома в нашия град. Имаха опрдлени дни за свиждане и през друго време неможеше да се срещаме с нея.Тя беше на 1г и2м.Виждахме я веднъж седмечно, на втората среща заведохме и кака и да я види и да се запознаят.На третата среща вече плачеше за нас като си тръгвахме.На всички срещи имаше представител от дома.Не ни позволиха да я снимаме дори когато мина и делото.Когато си я прибрахме у дома нямаше драми и бързо се адаптира.