На кръстопът дали да кърмиш

  • 9 476
  • 12
На кръстопът дали да кърмиш
От Алисън Хътън


 
Решението да се кърми не е лесно за всяка жена. Някои жени са взели решение, дълго преди бебето да се появи. Аз бях една от тези жени. Никога не съм искала да кърмя. Макар да уважавах избора на всяка жена, която иска да кърми, бях сигурна, че кърменето не е за мен.

 Знаех, че ще се чувствам неудобно да кърмя и честно казано, нямах желание дори да пробвам. Докато бях бременна с Хана, се информирах за адаптираните млека, купувах шишета и се оплаквах, че ще трябва да изтърпя препълването на гърдите. И изведнъж, около 2 седмици преди датата, за която бях определена да родя, нещо ме обзе. Имах желанието, кой знае откъде дошло, поне да пробвам кърменето. Повярвайте ми, бях потресена от това откритие, както и майка ми, приятелите ми и съпругът ми. Все още не зная откъде дойде това желание или защо отне толкова време да се появи.

Когато казах на мъжа си, че ще се опитам да кърмя, той беше много радостен. Когато попита какво ме е накарало да си променя решението, наистина не знаех какво да кажа. Все му казвах, че млякото ще се появи така или иначе, защо поне да не пробвам? Той напълно се съгласи с мен. Майка ми също беше шокирана. Но всички ме подкрепяха. Нищо не знаех за кърменето. Доверих на съпруга си, че ме е страх да не би да не се получи. Все пак не бях посещавала подготвителни класове по кърмене, нито бях чела книги. Той бързо ме увери, че всичко ще е наред. Напомни ми, че жените са кърмили откак свят светува и беше доста сигурен, че те също не са ходили на уроци. Така че постоянствах с намерението си. В очакване на раждането на Хана, смених Similac-а (марка ад. мляко- бел. прев.) с помпа на Авент, шишетата - с подложки за сутиени и разбира се, се запасих със сутиени за кърмене.

Когато Хана се роди, веднага засука. Аз се радвах и бях щастлива да установя, че преживяването е по-малко неудобно, отколкото бях очаквала. Бях сигурна, че мога да продължа да кърмя 6 седмици. 6 седмици, между другото, беше срокът, който си бях "дала", за да кърмя. След това тя трябваше да се справя сама. 6 седмици станаха 8 -- които станаха 12 ... които станаха 6 месеца. Спрях да си поставям срокове след това. Открих, че тя и аз сме много щастливи и не виждах причина да се опитвам да я отбивам. Не работех и можех да я кърмя когато си поиска. Не бих заменила за нищо на света връзката, която се изгради между нас посредством кърменето. Роднини и приятели, които знаеха колко "сигурна" бях в решението си да не кърмя, все още ме подкачат на тая тема. Макар че НИКОГА не бих си натрапвала мнението на когото и да било, силно насърчавам всички да опитат. Няма нищо за губене и има доста какво да се спечели. Била съм от двете страни на барикадата и ми е лесно да разбера гледните точки и на двата лагера. Само че ще съжалявам ужасно много, ако някой пропусне шанса да вземе участие в това прекрасно изживяване.

Желая ви успех!


Преведе Summer от www.babycorner.info
Виж целия пост
# 1
Много хубав разказ.  newsm10 Ако го прочете някоя жена, която все още се замисля дали да кърми със сигурност ще опита поне. Много мило ми стана като го прочетох.
Виж целия пост
# 2
Откъде го намери това разказче,Бу? Направо ми изпълни душата!   bouquet
Виж целия пост
# 3
Сладко!
Виж целия пост
# 4
А ето и моят разказ:
Моята най-близка приятелка от училище роди 2003 година. Прекрасното момченце Борис беше от малко по-мързеливите бебета, а майка му имаше вдлъбнати зърна. Така по една или друга причина двамата не можаха да се справят с кърменето. Но мама Зара беше упорита и цедеше на 3 часа и даваше кърмата от шише.
Така веднъж отидох да ги видя и попаднах на процеса на цедене. Помпата беше спринцовка на НУК, а гледката никога няма да я забравя. Зърната на приятелката ми бяха много тъмни, а гърдата, от която цедеше беше почти цялата "влязла" в помпата. От зърното й цвърчеше кърма на всички посоки, а лицето й изразяваше поносима болка. Това ме потресе. Видях много близък мой човек в образа на крава - доиш се и даваш полученото на бебето. Видя ми се толкова грозно и безсмислено, че решението дойде от само себе си - НИКОГА НЯМА ДА КЪРМЯ!!!
Аз не съм кърмена, а я - нищо ми няма - здрава, права... Трябва ли да се превръщам в крава заради нещо толкова маловажно???
Покрай радостта да гледам как расте тяхното слънчице поисках и аз дете. И така след като се оженихме през 2004, с много упорство от моя страна убедих мъжа ми, че е прекрасно да си родител. Започнахме упорито да бебеправим. Междувременно аз открих сайта БГ-Мамма и портала Зачатие и си изработих план за забременяване. Той подейства и на 26 октомври 2004 година бе зачената принцеса Сияна Heart Eyes
Малко по-късно открих, че към любимия сайт имало и форуми. Регистрирах се и започнах да пиша. В началото само в Майки, докато един ден случайно попаднах на Кърмаческия (тогава още не беше разделен). Беше ми изключително странно да чета мненията на Бу, да не говорим за факта, че още кърми Shocked Но постепенно се пристрастих. "Издъвках" Библиотеката и започнах всекидневно да следя новите теми във форума и как момичетата тук помагат на всеки в затруднено положение. Разглеждах албумите, в които снимка на кърмеща мама беше нещо съвсем нормално. Допреди това бях виждала само веднъж в живота си жена да кърми "истински", от гърдата си, когато бях на около 8 годинки. Започнах да сънувам как кърмя, четях темите за това какво носи кърменето и постепенно се фанатизирах Grinning Реших, че това е най-доброто, което мога да дам на детето си и ще направя всичко, което зависи от мен, за да мога да кърмя.
Повечето от вас знаят за това ми желание, което вече е една осъществена мечта. Всичко това дължа на ВАС.
Поклон, благодарности и... мнооого ви обичам Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 5
Браво, Ассинка, твоя разказ по нищо не отстъпва на горния Wink
Хубаво е да се разказват такива истории, аз лично съм склонна да повярвам повече на някой изпатил и намерил решението, отколкото на книга или статия.
Аз и преди съм казвала, че "Книга за кърменето" я имах много преди да родя Тони, но съветите в нея ми се струваха доста пресилени, а резултатите граничещи с невъзможното. Друго е да знаеш, че тук, там, някъде има и друг, който е бил с твоя проблем и се е справил. Това някакси ти дава сили да опиташ и ти.
Виж целия пост
# 6
Аз пък винаги съм искала да кърмя, но за съжаление с първото си дете претърпях пълен провал Sad Предполагам сами ще се сетите защо - неадекватни съвети от педиатри и близки и пълно невежество от моя страна Confused
Сега открих форума и ако не бяхте вие, сигурно щях да се откажа още първата седмица Hug Heart Eyes
Виж целия пост
# 7
Това все едно аз съм го написала за второто ми дете...  Grinning
Виж целия пост
# 8
Това все едно аз съм го написала за второто ми дете...  Grinning

И аз за теб се сетих докато го четох  Wink

Виж целия пост
# 9
Толкова сладко е всичко, ще взема и аз да се навия да кърмя повече от 6м/за сега това ми е психологическата бариера/!
Виж целия пост
# 10
Асинка, аз пъ се разплаках от твоя разказ. За мен никога не е стояла дилемата дали да кърмя, или не. Струваше ми се естествено, ако имам мляко- да кърмя. Но първите няколко седмици бях точно в образа на дойната крава и ми беше доста тежко от това. Ако се бях отказала тогава, сигурно и 10 деца да имах след това- не бих ги кърмила. А сега, когато това е просто период, за който смътно си спомням, ми е много жал като чета за други момичета в това положение.
Виж целия пост
# 11
Цвети, извинявай, че съм предизвикала такава емоция Sad Hug Аз отдавна исках да разкажа как се промених и да благодаря на всички в този форум Heart Eyes
А на дружката за следващото бебе ще й подаря една помпа на Авент. Така никога няма да се повтори ужаса за нея и за някой друг, който ще присъства. Praynig
Виж целия пост
# 12
Днес започна международната седмица посветена на кърменето - 1-7 октомври. В Торонто се отбеляза с групово кърмене - 74 жени и 77 деца, не мога да кажа бебета, защото имаше и 4-годишни. Така че имате още мнооого време, какво ли ще кажат комшийките и свекървите тогава, не ми се мисли  Laughing ...
Радвам ви се на постингите, късно открих форума но за второто и аз ще опитам Grinning.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия