Добра майка?

  • 1 261
  • 19
Темата ми е продиктувана от една друга обсъждана във форума. Та въпроса ми е следния: коя майка е добра? Тази която оставя детето си на 6мес., за да се върна на работа и да му осигурява някакъв стандарт (въпреки, че едва ли на детето му трябва нещо повече от храна, сън и любов), или тази която го гледа до 2 и повече години, дори с цената на известни лишения? Тази дилема стои и пред мен и засега не знам на какво да се спра. Мерси предварително.
Виж целия пост
# 1
 Въобще не си поставяй така въпроса. Можеш да си много добра майка ходейки на работа и много лоша майка стояща си вкъщи при него.
 Ако ти се налага да тръгнеш на работа почвай, ако имаш възможност остани, но не си втълпявай, че заради това си по- добра или по-лоша майка.
 Аз съм оставила дъщеря си на 1.6 г., а сина на 1 г. и започвах работа. Само аз си знам как съм се чувствала при постоянните въпроси "А не ти ли е мъчно за децата"/защото ги виждах събота и неделя /-идвало ми е да ударя човек след този въпрос. Сега знам, че в моята ситуация съм направила най-доброто и за тях и за себе си . Обичам ги много и те го знаят. Дали съм най-добрата майка не знам, но мисля, че за тях съм /мога да направя всичко заради тях/.
 
Виж целия пост
# 2
аз не виждам пряка връзка между не/ходенето на работа и това да бъдеш добър родител.

първата си дъщеря гледах докато навърши 5 години - учех, работех у дома и т.н.
втората си дъщеря оставих на бавачка, когато навърши 5 месеца.
за коя ли съм по-добра майка?
Виж целия пост
# 3
много е деликатен въпросът...и тъпо да прозвучи си мисля, че всяка от нас е най-добрата за детето си
Виж целия пост
# 4
Съжалявам, но мнението ми е, че всяка майка, която обича детето си е най-добрата за него и този въпрос е глупав. Аз оставих детето си на 7 месеца на ясли (започнах да го оставям за малко откакто навърши три и половина), за да работя, но не мисля, че съм лоша или по-негрижовна, необичаща и т.н. към него. Мисля, че както това е идеалното дете за мен, така и аз съм идеалната майка за него.

Всеки сам си преценява какво да направи и решенията му не могат да го направят по-лош или по-добър като родител. В крайна сметка тук самите обстоятелства си казват думата.
Виж целия пост
# 5
Аз лично се чувствам по-добра майка, ходейки на работа. Като съм вкъщи все нещо чистя, готвя, изнервям се от еднообразието. Като съм на работа през деня общувам с много хора, грижа се повече за външността си, върша нещо различно и като се прибера съм отдадена изцяло на децата си и общуването ни е пълноценно, така ги усещам аз нещата.
Виж целия пост
# 6
Труден ти е въпросът newsm78
Бих казала, че критерий за това до колко добра е една майка е не колко време тя прекарва с детето си, а как го прекарва.
Има майки, които си седят в къщи, уж да гледат децата си, но не са им прочели и една приказка и не са ги завели другаде, освен в кварталното кафене. Има и такива, които се връщат в 19 от работа, но за час два-дават много повече на децата си от първите.
Най-добре направи това, което наистина искаш - ако ти се работи и не ти се стои повече в къщи - отивай на работа. Така ще си по-щастлива и полезна за детето си.  Ако с него ти е най-добре -  гледай си го  - на 6 м. наистина то има най-много нужда от теб, а не от нещата, които ще му купиш
Виж целия пост
# 7
незнам дали съм най-подходящата да ти отговоря, понеже тепърва ми предстои да стана майка, но ще споделя поне мнението си, изградено от лични наблюдения. и в двете групи (ако мога така да ги нарека) си има и добри и лоши. едва ли това, че оставяш шест месечното си бебе да ходи на ясла или да го гледа някой те прави лоша майка. вкрайна сметка на никой не е чуждо че света в който живеем, или по-скоро обстановка на това ниво в нашата страна е такава, че почти никой не може да си позволи, или по-скоро да издържи да гледа семейство с 150лв месечно. не всички мъже работят на достатъчно платена работа, че да могат да издържат съвсем сами домочадието си. затова се налага и ние да работим. дори и работеща, ти може да си също и прекрасна майка. в другия случай - не работиш и стоиш вкъщи. вярно, че си по цял ден с най-скъпото си човече, но като дойде момента да му купиш дрешка, храна, играчка или каквото и да било друго, а не ти стигат средствата и гледаш само най-евтиното, което не винаги означава качествено, какво? дали ще се чувстваш най-добрата майка тогава? според мен всичко си е много индивидуално, зависи ти как го чувстваш и какви възможности имаш.
а от моя личен опит да споделя. моето семейство преди да се омъжа, имам предвид майка ми и баща ми, никога не са разполагали с много. обикновенно чаках с нетърпение стипендията за да си купя обувки или дрехи, неща от първа необходимост, които родителите ми не винаги са имали възможност да ми осигурят. иначе имах най-прекрасните родители на света. много ме обичаха и майка ми ни е гледала със сестра ми докато тръгнахме и двете на училище. но винаги ни тежеше липсата на средства. другият пример е една много близка до мен жена, която остави детенцето си още на третия месец при баба му за да работи. самотна майка със собствен бизнес. със седмици не го виждаше. пропусна първото му зъбче, първата му крачка, първата му думичка и какви ли не мили моменти. вярно осигури му стандарт, но на каква цена? детенцето вече е на 5 годинки и редовната му реплика е "Ти пак ли ме оставяш?"...
незнам какво друго да ти кажа и извинявай за фермана дето го изписах.
всеки сам решава и се преценява какво е най-добро в неговия случай
Виж целия пост
# 8
Стоенето в къщи не води до доброта а до затъпяване, съдя по себе си - не съм почвала работа откакто съм родила Сиси/сигурно има и изключения:-)/. Останало момичетата са ти го написали. Не си вменявай чувство за вина.
Виж целия пост
# 9
Въросът за връщането на работа мисля, че е индивидуален за всяка една жена. Най-добре е да се запиташ как ти би била по-щастлива-вкъщи или на работа, кое ти носи по=голямо удовлетворение-граденето на кариера или миговете с детето ти. И аз често съм на кръстопът... Thinking
Едно е сигурно, който и път да се избере другото винаги ще липсва  Laughing
Виж целия пост
# 10
Не се терзай с тези въпроси. Другите майки, са ти го казали. Искам само да добавя, че за детето не е важно количеството внимание, а качеството. Може за три часа да си с него, но всеотдайно.
Всяка майка е най-добрата да детето си, независимо работеща или не. Peace
Виж целия пост
# 11
За мен такъв въпрос не съществува.Аз съм си избрала стратегията - да работя и да се грижа за децата си. Баткото е тръгнал на ясла на 1.9 г., а малкия на 1.5г. Не съм пропуснала нищо от живота на децета си. Първо зъбче, първи стъпки и т.н. Бабите ни са далеч, и със съпруга ми се справяме сами. Трудно е, но не и невъзможно. Вечер, когато се приберем в къщи, едновременно готвя вечеря, пея песнички на Малчо, и пиша съчинение с баткото. Когато човек иска нещо, винаги може да го постигне.Така че, мили мами, хуквайте на работа, но винаги оставяйте време за децата. Това,че ще си седиш в къщи и ще си разбиваш нервната система не значи, че обичаш детето си повече.
Виж целия пост
# 12
много е деликатен въпросът...и тъпо да прозвучи си мисля, че всяка от нас е най-добрата за детето си
Абсолютно съм съгласна. Никак даже не е тъпо , а това е истината  Mr. Green!!!
Виж целия пост
# 13
Мнооооого тежка тема и за мен.
Още преди да се роди Криси, имах намерение да си я гледам, докато навърши 3 годинки и да не я давам на ясла. Но това лято получих  много добри предложения за работа, дълго премислях, отчитах плюсовете и минусите... И реших да започна, защото освен добро заплащане, това е и възможност за професионално развитие и растеж нагоре. Освен това прецених, че детето има нужда да общува със свои връстници, а не само с мен, с баща си и наличните баби и дядовци. Записах Криси на ясла, големи вълнения, голямо нещо...
Сега сме си вкъщи, вече 10 дни, тя е с хрема и кашлица. И не мога да спра да си мисля, че жертвах детето в името на личните си амбиции, че вместо да съм вкъщи и да си я гледам, аз ходя на работа, която много исках да получа... "Помагат" ми и изказвания от сорта :"Ами ето, аз ти казах, ама ти..." или " Оооох, миличкото, толкова мъничко на ясла..."
Трудно ми е, но не и невъзможно да се справя и с работата, и с грижите за детето. Трябва ми само малко време, за да се адаптирам към новото си ежедневие. И здраве.
Само да не ми бръмчат кофти мисли из главата Rolling Eyes
Виж целия пост
# 14
Добра или лоша - това няма значение за детето, за него е важно, че ТИ си неговата майка, както за теб е важно, че ТО е твоето дете. Като тръгнеш на работа и се прибираш вечер, ще усетиш, че детето ти е липсвало, не само ти на него и ще можеш да си дадеш отговор дали си струва. Многократно съм се убеждавала, че нощем като не мога да заспя, нищо не ми действа по-добре от това да си гушна децата, особено малкото. Тати не е в състояние да ми даде достатъчен покой и щастие, а само децата.
От раждането (предполагам и преди това) съществува връзката майка-дете, независимо дали си даваме сметка за нея. Аз най-силно я усещам когато съм изнервена и не мога да заспя. И колкото повече порастват децата и стават самостоятелни, толкова повече тази връзка се губи. Както и детския аромат - аромата на косичката.

Но не можеш да прецениш предварително. И винаги има изход - или да се върнеш по майчинство - никой не може да те спре, или да продължиш, ако видиш че това е по-добрия вариянт. Съмнения от рода дали си добра или лоша майка винаги има. Отговор на този въпрос може да даде само твоето дете, но това ще стане чак като порастне.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия