Тва мойто вече не може да му се каже живот! 
Ми туй мое дете-бебе - терористче изобщо спря да спи!
Денем реве постоянно и само се носиме, не че спира да циври и така...
Нощем просто вече незнам как да постъпя: заспива към осем девет вечерта, към 11.30 - 12.00 ядеме зя последно и до към 2 часа е добре. После явно огладнява, защото започва едно нервно мятане из кревата, пръхтене, скимтене, забиване на носа във възглавницата/търси да яде/ и това продължава до 5.30-6.00 докато не се нахрани. После веднага заспива, но...за около 40-50 минути и край!
Междувременно пие вода със захар като провал, но това помага зо около 10-15 минути и цирка почва отново. Дори помислих да му върна нощното хранене, но дали не е вредно? Той и без това е 7 и кусур кила и 68 см. на три месеца
Целия ден след това преспива за по малко, ако сме навън спи и по час - час и половина, иначе вкъщи ми спи в ръцете и щом го оставя сънят изчезва след около 10-15 мин. Просто съм на ръба на всичката си човешка психика и физика
Вие как се справяте, т.е. тези, които имат такива хлапета, ако има такива де?
Ние нощем се караме, денем се обичаме и изобщо .... малък кошмар!
Случва ми се дори от време на време да издрусам нещо от сорта "за кво ми беше да раждам пак..." и след като ми мине яда почвам да роня сълзи и да си гушкам сладурчето - много го обичам и в сърцето си никога не съм съжалила за него.
Виж целия пост
Ми туй мое дете-бебе - терористче изобщо спря да спи!
Денем реве постоянно и само се носиме, не че спира да циври и така...
Нощем просто вече незнам как да постъпя: заспива към осем девет вечерта, към 11.30 - 12.00 ядеме зя последно и до към 2 часа е добре. После явно огладнява, защото започва едно нервно мятане из кревата, пръхтене, скимтене, забиване на носа във възглавницата/търси да яде/ и това продължава до 5.30-6.00 докато не се нахрани. После веднага заспива, но...за около 40-50 минути и край!
Междувременно пие вода със захар като провал, но това помага зо около 10-15 минути и цирка почва отново. Дори помислих да му върна нощното хранене, но дали не е вредно? Той и без това е 7 и кусур кила и 68 см. на три месеца
Целия ден след това преспива за по малко, ако сме навън спи и по час - час и половина, иначе вкъщи ми спи в ръцете и щом го оставя сънят изчезва след около 10-15 мин. Просто съм на ръба на всичката си човешка психика и физика
Вие как се справяте, т.е. тези, които имат такива хлапета, ако има такива де?
Ние нощем се караме, денем се обичаме и изобщо .... малък кошмар!
Случва ми се дори от време на време да издрусам нещо от сорта "за кво ми беше да раждам пак..." и след като ми мине яда почвам да роня сълзи и да си гушкам сладурчето - много го обичам и в сърцето си никога не съм съжалила за него.
.От нощното хранене , тя сама се отказа .Абе вие не сте ли много малки още да спираш нощното хапване 
.
Сега повечко я гушкам, но най-вече когато се оглеждаме в огледалото или си седим заедно на дивана. 
,нямахме колики и през пове4ето време спеше.Абе все едно нямахме дете.След това два месеца не искаше да седи в коли4ката изобщо,като го сложех и посиняваше от рев 
,та се носехме през това време в кенгуруто.След това имахме малко затишие.
Като се има в предвид,4е сам си премахна нощното след първия месец и след втория храненето което беше в 10,казвам ви 4е на мен си ме хваща яд като му дам сега да цока през ноща.Даже по някога цока ти 
