Яко ми писна да кърмя!

Зъхи ей за това ти говорех - като не те вижда детето за няколко дни ще "забрави" за кърменето. И като се върнеш вкъщи ще си живее те в мир без кърмене. Както казах децата много бързо се адаптират към промените.
Не мисли, че не чета внимателно и не съм те разбрала, че търсиш безболелнен начин за отбиване. Но това ми е идеята и я споделем с теб. Успех ти желая

Офффф, знам бе, душа Просто чета по диагонал, щото нЕмам време и забравям кой какво е писал...

Благодаря, че сте толкова отзивчиви и извинявайте, че ви се навиках...  Нещо съм изпушила яко!  Може би не ми е само кърменето виновно (както се предположи някъде по-горе...) . Но то допринася в голяма степен за умората и изтощението, което чувствам напоследък.
Отгоре на всичкото съм в астрологическа дупка, ставам вече на 30, имам голям проблем с тазобедрените стави вследствие на бременностите и въпреки, че ми се размина операцията, трябва да ми бият едни вътреставни инжекции, от които много ме е шубе.  Отделно от това струват 1000 лв, не ми се мисли откъде ще ги намерим, като едва си плащаме сметките в настоящия момент... мъжът ми ме ядосва... синът ми се влачи все болен... Емата ме дебне като империалист... Абе нямам думи (обяснявам се само, за да разберете защо пак ми избиха чивиите)...
Трябва нещо да го реорганизирам това кърмене и да преценя ще го бъде ли изобщо, защото не мога повече така...

Леле, Поля, направо ме отчая...

не ти се меся, но погледни това:http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=24812.msg481396#msg481396
за съжаление в момента нямам време да потърся някоя статия в нета, имам само на хартия
вредата може да бъде много по-лоша от повреждане на зъбите или създававне на лош навик

Приемам извиненията!Не съм имала за цел да обиждам,нито си въобразявам,че ти казвам нещо кой знае колко ново.Просто се опитах да помогна.Мир!
Дано намериш верния път!

Не мога да се похваля с дълъг кърмачески стаж, поне за сега, но се включвам в темичката, защото все пак продължавам да кърмя. Правя го сутрин и вечер. Постепенно беба разбра, че през деня яде друго. Изобщо не се и сеща за гърдата. Дори някоя вечер иска биберона, а не да суче. А за нощното хранене винаги ми е било много чудно как повечето бебета, а и деца вече, продължават да се будят за ядене. И лично според мен нещата опират до навика. И двете ми деца от много малки сами започнаха да пропускат нощното кърмене- лягат в 21 и се събуждат в 6. Просто в момента кърменето не ми тежи и дори е удоволствие.
Зъхи, съвет сякаш не мога да ти дам. Но като цяло си мисля, че за мен единствен проблем би било нощното хранене. Дано намериш оптимално доброто решение и за двете ви с беба   

Ооооо,душа - това много добре обяснява всичко, включително защо Емата така се е вкопчила в теб. Мъниците са изключително чувствителни към нашите настроения и емоционални сривове - те не разбират от какво са предизвикани, а просто усещат неравновесието и това, че ти си напрегната и нещастна и понеже тези емоции внасят голям дисонанс и в собствения им свят, се опитват както да оправят нещата да себе си и да се почувстват сигурни чрез единственото нещо, което възстановява собствената им хармония - сученето, така и индиректно да ти помогнат на теб да се успокоиш с кърмаческите хормони. Може би ако се опиташ да погледнеш нещата по този начин, няма да те дразни толкова поведението на Емата - а на практика кърменето би могло да ти създаде спокойствие и хармония, ако му се отдадеш и му позволяваш да те отпусне, просто това да са моменти, в които да релаксираш и да не мислиш постоянно за всичките проблеми. Трябва известна собствена нагласа от твоя страна, но не е непостижимо. Честно казано, в такива моменти едно отбиване носи много повече проблеми, отколкото решения за тях - защото веднага те сблъсква със следните неща, които изискват незабавно решение и никак не ти улесняват живота - с какво ще я храниш, като отказва адаптето; с какво ще я успокояваш, като се буди и пищи за цица; откъде ще намериш силите и нервите да я гушкаш и да компенсираш несученето, за да не се чувства отхвърлена; в добавка как ще понасяш едно нещастно и постоянно мрънкащо бебе заедно с притеснението дали няма да има някаква алергична реакция към млеката и дали изобщо ще се храни нормално. Всъщност като погледнеш от друг ъгъл, кърмейки я си спестяваш доста притеснения и ти се улеснява живота, а не обратното. Не го казвам, за да те разубеждавам и да не отбиваш - а просто за да си създадеш за себе си ясна представа с какво ще се сблъскаш. Струва ми се, че в цялата фрустрация ти се фокусираш само върху положителните неща, които според теб ще ти донесе отбиването, като повече самостоятелност и Емата да не е постоянно залепена до теб (което според мен е абсолютна заблуда, защото е по-вероятно хептен да ти се лепне като гербова марка, след като целия й свят главоломно се променя и вече няма такъв контакт с теб), а не отчиташ реално трудностите, с които ще те сблъска това решение.
Надявам се това поредно дъъъълго писание от мен да ти е от помощ поне донякъде във взимането на решение - иначе ако можем някак да ударим едно рамо, казвай

Мила ако спреш да кърмиш , това означава ли че друг ще гледа бебето вместо теб? Щото от моя опит с първото ми малко кърмено дете , на възраста на Емата също беше кошмарно , имах периоди почти без нощен сън и също бях луднала Така че от многото стресиращи фактори около теб , не си го изкарвай на кърменето! Ако има кой да я гледа - дай го на душата за няколко дни ,изцеждай за да се съхрани млякото и като ти олекне ще видиш че ще искаш да кърмиш!

Включвам са за да споделя скорошния си опит, който надявам се ще ти бъде от полза, а и напълно съвпада със съвета, който ти е дала Хедра за няколкодневно цялостно отдавне на бебето.

Както някои от вас знаят скоро пътувахме до Германия с кола. Пътят е почти 2 дни (с една нощувка в хотел по пътя). През тези 2 дни освен кърмене, гушкане и игри на задната седалка на колата с Тони друго не сме правили. Явно дедето се насити на мен, защото по време на целия ни престой там тя беше адски самостоятелна, дори се научи да пълзи, което и даде още един повод да не ме търси - сега открива всичко интересно по земята и това я вълнува много повече. Вече 3 дни сме си тук в БГ и се оказа, че и тук почти не ме търси и не започва да мрънка, когато ме види. Изобщо промяната е коренна, а аз се чувствам майка не едно много по-самостоятелно дете.

Не мога да бъда 100% сигурна, но за мен това двудневно пътуване ни сближи толкова, че чак и писнах Знам, че е малко трудно предвид твоето положение - баткото, таткото, грижите за къщата, но нищо не ти пречи да опиташ. Всичко друго може да почака, а и нямаш какво толкова да губиш. Както казва Хедра - нужно е просто да погледнеш под друг ъгъл и да се наслаждаваш на изживяването.

аз се включвам да кажа, че точно на 8 месеца Ния се кърмеше през час....ядеше си твърда храна и си цокаше 2 пъти по-често. къде го слагаше всичкото това ядене, не знам. на всичко отгоре започна да се буди и нощем да яде/на 3 месеца сама си беше спряла/. имах чувството, че сме в първите месеци. това продължи около месец и после сама разреди кърменията. та, има шанс за нормален живот, Зъхи
според мен, ако се опитваш да налагаш на бебето някакви свои идеи за развитие, нещата стават по-лоши...поне за моето овне съм сигурна, че е така!
успех ти пожелавам!

Ей, тва и мен ме побърква .Как може като е с баба си(свеки) да е по-тих от водата, по-нисък от тревата, а само като ме види и почва с фасоните....После кой да ми повярва, че ме побърквал...Всички викат "Ауууу, че кротко и спокойно дете" и бла, бла, бла.Щото не им е в къщата и на цицата

Когато моето бебе беше на 8 месеца започнах да намалявам броя на кърменията. От 7-8 /ден станаха 3, от които едно нощно. Това беше за мен най-подходящия вариант хем да продължа да я кърмя(отбих я на 1 г. ), хем да не откача, както ти го описваш.  Аз не можех да си представя да понеса психически това, което е описала belinda -вечно търсене на цица, искане и тн. И реших да намеря начин да уравновеся нещата-да кърмя възможно най-дълго за мен, но и да не бъде непоносимо. Моят съвет е да не пренебрегваш изцяло твоето психическо и физическо равновесие в името на кърменето. намери вариант , според който хем да кърмиш,хем да не страдаш.

Именно, за да не полудявам, в момента ве4е се кърмим само сутрин и ве4ер. И двамата засега ни устройва.
Смятам, до два, максимум три месеца да отбивам и се надявам да стане безболезнено 

Зъхи, опитай се да разтовариш по някакъв на4ин напрежението.

Нищо не става... Снощи пробвах да я накърмя и да я оставя да си заспи сама, а не на гърдата - беше ужас... въртя се, мрънка, заспа чак след час. През нощта пробвах да не я кърмя и да й давам шише с вода - рееееев! Пак провал! Сутринта - друг опит - след овесените ядки, които й дадох за закуска, вместо да я накърмя, й дадох шише адаптирано, като мислех, че ако не е гладна, може и да заспи сама. Нищо подобно. Плака почти половин час. Накрая не издържах и пак й дадох да суче и така заспа... Няма отбиване, това е, ще се кърмим до първи клас...