Добър ден, дами! Хайде на кафето.
Боби, момиче, просълзи ме. Толкова вълнуващ миг е майчинството. Лошото се забравя. От моето раждане си спомням само мига, в който ми казаха:" Честито! Имате момиче! Мома! С прическа!" И след това погледнах часовника на стената. Показваше точно 17:15 минути. И след това едната акушерка, много здрава и едра жена, ми показа едно опаковано в болничнозелено на цвят парче плат бебе. А бебето ме гледаше с огромни очи насреща и сякаш казваше:" Ето ме, аз съм тук и съм добре, но ти си почини". И до днес очите на дъщеря ми са големи и хипнотични. Спомням си също как вместо да поспя, стоях и гледах спящата красавица в кушетката до мен и не смеех да откъсна очи от нея. Как за първи път я прегърнах, за да я накърмя (силно казано и двете бяхме неопитни) и онова блажено чувство детето да заспи така. Ох, разревах се! Всичко друго съм забравила. Така че, мила Боби, наслаждавайте се със съпруга си на всеки един миг. А някои сподели с нас.
lenny_pld , добре дошла при нас. Прехвърлих заглавията от темите. Подушвам, че сме от една порода. Ще има за какво да си говорим.
Хубав ден ви пожелавам, мили момичета!
