Бясна съм!!!

  • 7 643
  • 36
# 15
Дар, пиши ми на лични  Hug
Виж целия пост
# 16
Тук съм вече.

Големи умници тези социални, изумих се, представям си ти какво си преживяла.

Виж целия пост
# 17
Дар  Hug
И аз побеснях като изчетох ...

Поредният пример, че не трябва да си правилен гражданин в неправилна държава с неправилни служители.

Те като са се усетили, че са в нарушение са тръгнали да си замазват а...о и са се о....и съвсем т.нар. социални. Щото нищо "социално" няма в действията им  #2gunfire.

Аз се чудех  newsm78 дали да натопя нашите, че не са дошли да зърнат малкото ни дете, ама няма да се занимавам въпреки че не е правилно. Деца не бива да се раздават без контрол!
Виж целия пост
# 18
На море съм, но видях, че си пуснала тема и прочетох - не съм изумена, нормална ситуация за нашата скапана държава. Не се разправяй с тях вербално - жалби до дупка навсякъде. Има юристи, сигурна съм, че са те посъветвали, къде да се жалваш. От мен прегръдки - затова влезнах  Hug
Виж целия пост
# 19
Дар, ето и от мене една кофа солена вода от морето, да ги удавиш! clean
Виж целия пост
# 20
Дар, успех! Hug
Виж целия пост
# 21
Голям екшън  ooooh! и не съм учудена!нареди ги както трябва! Аз докато се грижих за онези деца, полусирачетата, се наслушах и нагледах на какви ли не неща тука...и бях бясна за какво ли не....обаче при тебе нещата са съвсем, съвсем други.....чакам да прочета какво е станало като си ги посетила.. #2gunfire
Виж целия пост
# 22
Има какво да се направи по въпроса.
Виж целия пост
# 23
Мираетке, разчисти си пощата  Hug
Виж целия пост
# 24
Съжалявам, че не ви държах в течение, но не ми остава никакво време. Посетих социалните след една седмица.
Те дори не осъзнават с какво занимават, камо ли че са свършили нещо нередно...

За сетен път си давам сметка, че нито социалните борби ще направят децата ни по-щастливи, нито жалбите.
Както някой беше казал: дайте ни по-добри майки и ще станем по-добри!
Така реших.  Simple Smile
Виж целия пост
# 25
Мираетке, разчисти си пощата  Hug

OK
Виж целия пост
# 26
Съжалявам, че не ви държах в течение, но не ми остава никакво време. Посетих социалните след една седмица.
Те дори не осъзнават с какво занимават, камо ли че са свършили нещо нередно...

За сетен път си давам сметка, че нито социалните борби ще направят децата ни по-щастливи, нито жалбите.
Както някой беше казал: дайте ни по-добри майки и ще станем по-добри!
Така реших.  Simple Smile
Сигурна съм, че си взела най-доброто решение за теб и за децата  Hug
Виж целия пост
# 27
Аист, сгрешила си човека. На мен морални приказки не ми действат, аз живея в реалността и предпочитам действието пред думите. На думи съм се наслушала.

Фокси, мисля че взех правилното решение за всички, не само за нас с децата. И всъщност, имаше по-голям успех от жалбата.
Виж целия пост
# 28
Ох, като чета думите ви си спомням колко нерви покъсахме и ние, докато приключи всичко.
На път бях да се откажа, заради тези гадни недомислици по пътя на осиновяването!!!!!!
То не беше забавяне от съда, понеже не съм пратила копие на платежното за таксата на особения представител.
А от съда казаха, че почти всички като мен забравят да го пратят - явно всички сме МНОООГО тъпи.
После - след един месец чакане на нищото - изпратих платежното по пощата, но се обаждах 5 пъти, докато го издиря къде е стигнало - на горния етаж. От съда ми казаха, да не се обаждам, че съм навъртяла много телефон и да не се притеснявам, защото нещата не се губят, просто се бавях. Ако не беше трагично - направо си е комично.
На делото не се яви директорката на дома на детето - бяхме бясни. След делото служителката от съда й се обадила да подпише, че е запозната с решението на съда с дата по-ранна от тази на която е получила писмото, за да минат по-бързо 14-те дена за обжалване на решението. / Отново парадокс - всички страни са съгласни за осиновяването, но по закон има 14 дневен срок за обжалване?!?!/. Вземам решението на съда - и какво да видя - ми то сбъркано - датата на раждане на детето не е неговата.  Звъня в съда, те ми казват да се върна да го поправят. Отивам, междувременно виждам, че преди РЕШИ пак са сбъркали. Нямам думи. Дадоха ми всички преписи - за РДСП-то на детето, за дома, за нашите социални и за общината. Отивам в общината да дам преписа и да ми извадят акт - служителката ме поглежда изпод вежди и пита - защо аз й го нося, че се пращало по служебен път. Казах й - за да стане по-бързо. А тя каза, че акта ще стане след няколко дена. НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА.Всеки казва - аз съм до тук. Всеки уж си е свършил работата, пък ние ставаме на луди докато приключи всичко. Мислех да напиша писмо за това как става осиновяването - но вече ми мина.
Виж целия пост
# 29
С ръка на сърце мога да кажа, че се борихме СРЕЩУ държавата за да вземем едно дете да го отгледаме.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия