Бясна съм!!!

Пардон! Изтекли са двете години. Решението е влязло в сила с дата 25.06.08
И така... проверката е извършена извън всякакви правомощия.

според мен можеш спокойно да се ожалиш пред директора на социално подпомагане с копие до РДСП или обратното. ще са длъжни да ти отговорят, а би трябвало отговора да е след извършена проверка. спокойно можеш да ги заплашиш и с прокурор за нарушаване на оня член за тайната на осиновяването. ако пък си сигурна, че е станало за това дума в градината, направо ги топи в прокуратурата ... може и нищо да не излезе, но то и само проверката и обясненията стигат за тормоз ...
наясно ли си кои служителки именно са се явили - имена; както и какво са говорили? в смисъл, колкото повече факти знаеш, толкова по-добре.

така на прима виста, ще потърся основанията и по-точни фрази допълнително. абсолютно права си да си бясна!

а може би е добре да вдигнеш телефона и да се накрещиш на директора на Социално подпомагане какви ги вършат служителите му и да му обясниш устно колко трябва да се притеснят ...
щото социални няма много ... ще обезкръвиш хептен и така обезкръвената система ... но е добре да им се зачервят ушите!

а пък да ти кажа, мен най-добре ме оправя един добър скандал. от писане полза обикновено няма или минава твърде много време, докато се удовлетвориш ...

боже, и аз набрах ...
има ли поражения в градината?

Дар дано скоро се успокоиш, че аз от месеци съм им набрала.....

Дар, желая ти да си търсиш правата до край! Много нерви време и пари ти пожелавам да имаш, ако решиш това.

Разбира се, понеделник преди работа съм там, нали казах = на 10 метра от социалните живея! Виждат мен, майка ми, децата непрекъснато, но ако не ги поздравя, се правят на ударени, кой ни познава? Веднъж не са спрели да питат, ей така, как сте, от кумова срама!
И след една година нахлуват в детската градина!
Дали има поражения?
Ми... деттео ми още не знае. Госпожата е казала на майка ми, аз нали съм лош родител, ходя на работа, та не мога да си взимам детето от детска!
Какво мислиш са казали: Ми така наминаваме...
Гаранция са обяснили ЗАЩО.
Това е малък провинциален град, дали ще има поражения? Ще има, но този път аз ще ги нанеса първа.

Стига, Вела... стига с таз система, стига с това безропотно добродушие!
Онзи ден майка ми ги питала, що не се сетихте да минете, когато дъщеря ми беше без редовна работа и се измъчи да прави какво ли не, за да си гледа децата, а те й отговорили: Тя е трябвало да е наясно и да си е сметнала, когато е поела отговорност, че е способна да се справи.
Правилно.
В това число влиза и правото ми да защитя интересите на децата ми като го предпазя от безмозъчни чиновници.
Само стой и гледай.

Аист, някои хора ме знаят лично и са свидетели, че не се чупя лесно. Ни пари, ни време ми трябва, с гол инат и убеденост, че съм в правото си, ще им потърся отговорност. До понеделник ще съм спокойна, което е лошо, защото ще действам с хладен разум. Някои неща не са за прошка, защото така се тръгва по пътя на компромисите. Няма да я бъде.

ами има няколко нива на отговорност за виновните в случая -

- дисциплинарна - ако и доколкото директорът на СП реши да я търси и колкото я намери. ти можеш да информираш, но те не ти дължат обяснение кого как са наказали;
- можеш да пуснеш жалба от действията на администрацията и те трябва да ти отговорят;
- ако са изтропали за осиновяването в градината, кифлите носят наказателна отговорност и можеш да пуснеш жалба в прокуратурата за това;
- можеш да съдиш дирекция СП за обезщетение за причинените ви вреди, в случая главно неимуществени, в следствие на неправомерно упражняване на функциите им - има закон за отговорността на държавата и т.н. ... това вече ще си е битка ...

горе-долу това е ... нищо не е бързо от тия неща и нищо не поправя нанесените вреди реално, нито обидата ...
ако аз съм чиновник, сгазил този лук точно, най-би ме безпокояло това с прокуратурата. за другото може да се храни известна увереност, че ще ме пропусне или слабо да ме засегне лично.


един добър скандал не изключва нищо от това, а има невероятен терапевтичен ефект! аз обичам скандалите

Не бой се, за какво мислиш ще се завтека понеделник там? Това са жени и майки, не само чиновници, ако им липсва компетентност, не е оправдание, че акъл, сърце и душа им липсват. Няма да децата си да изкарам беса, я!
Мерси за информацията, ей на това за прокуратурата исках потвърждение. Останалото също няма да пропусна. Четвърта година все подминавам, това, онова... все карай, все от нас да мине, само да сме здрави... а не!

Аз треперя как да си подготвя детето, откъде да започнем, те - кифлите му с кифли, решили всичките ми дилеми! Ми кво толкова... Ей, ще ги накарам да плачат, не помня кога за последно съм била толкова бясна. И сълза не мога да пролея, така изстинах днес като научих.

много съм ръждясала ... аз си мислех за 145 НК, и зачитайки се се поотчаях, ама не, то е 284 НК ... по-дебело е за кифлите.

дано утре пише някой, дето е по-вътре от мен

Пете,за Ел.Пелин ли става въпрос?

В4ера пак тези ми скъсаха нервите в дома в Доганово

Дар, каквото и да предприемеш, от личен опит мога да ти кажа, че оплаквания на ниво общинско РДСП не дават никакъв ефект. Те се защитават един друг, навързани като свински черва и само те прехвърлят от един "компетентен орган" (при нас - шеф на отдел ЗД и после шеф на цялото РДСП) на друг. Там можеш само да им вдигнеш подобаващия се скандал за да се разтушиш ти самата, ако прецениш за нужно.

Виж, на ниво РДСП София-град обръщат внимание на жалбите и издават адекватни разпоредби. Не знам обаче дали за вас това е шапката. Това ако решиш да се жалваш за да бъдат разгледани действията на социалните служителки от висшестоящите относно тях органи и евентуално да им бъдат наложени някакви санкции.

Ако искаш да действаш чрез прокуратура - това е вече друго, там нямам нито опит, нито компетенции

Дар с право си бясна,и има за какво.Докато четох и аз побеснях......Ами ако искаш да запазиш тайната на осиновяването,от всички,тогава какво....................То бива,бива ама това тяхното.....................................

Мила, съжалявам за стреса, който си преживяла 
Имам приятелка, разботеща в Закрила на детето. Тя също сподели горните мнения, че действията на служителките са били напълно неправомерни. Въпреки, че и те на моменти сякаш забравяли, че работят не само с хора, а с деца. 
Съветът беше да търсиш справедливост на по-високо ниво. На местно, по скоро ще потулят жалбата.

Извинявам се, че се намесих в темата. Все още проучвам и форума много ми помага.

въййййййй.
сестро, режи им главата
с теб съм, ако требе наемаме адвокат да им реже малоумните, смотани тикви.
нещо медийка някаква дъл да не се включи...
аз като лаик си мисля, че определено май можеш да ги съдиш. тайни, майни и таканататък.
тресни им едно дело за назидание, пък да видим.

Дар, пиши ми на лични 

Тук съм вече.

Големи умници тези социални, изумих се, представям си ти какво си преживяла.

Дар 
И аз побеснях като изчетох ...

Поредният пример, че не трябва да си правилен гражданин в неправилна държава с неправилни служители.

Те като са се усетили, че са в нарушение са тръгнали да си замазват а...о и са се о....и съвсем т.нар. социални. Щото нищо "социално" няма в действията им  .

Аз се чудех  дали да натопя нашите, че не са дошли да зърнат малкото ни дете, ама няма да се занимавам въпреки че не е правилно. Деца не бива да се раздават без контрол!

На море съм, но видях, че си пуснала тема и прочетох - не съм изумена, нормална ситуация за нашата скапана държава. Не се разправяй с тях вербално - жалби до дупка навсякъде. Има юристи, сигурна съм, че са те посъветвали, къде да се жалваш. От мен прегръдки - затова влезнах 

Дар, ето и от мене една кофа солена вода от морето, да ги удавиш!

Дар, успех!

Голям екшън  и не съм учудена!нареди ги както трябва! Аз докато се грижих за онези деца, полусирачетата, се наслушах и нагледах на какви ли не неща тука...и бях бясна за какво ли не....обаче при тебе нещата са съвсем, съвсем други.....чакам да прочета какво е станало като си ги посетила..

Има какво да се направи по въпроса.

Мираетке, разчисти си пощата 

Съжалявам, че не ви държах в течение, но не ми остава никакво време. Посетих социалните след една седмица.
Те дори не осъзнават с какво занимават, камо ли че са свършили нещо нередно...

За сетен път си давам сметка, че нито социалните борби ще направят децата ни по-щастливи, нито жалбите.
Както някой беше казал: дайте ни по-добри майки и ще станем по-добри!
Така реших. 

OK

Сигурна съм, че си взела най-доброто решение за теб и за децата 

Аист, сгрешила си човека. На мен морални приказки не ми действат, аз живея в реалността и предпочитам действието пред думите. На думи съм се наслушала.

Фокси, мисля че взех правилното решение за всички, не само за нас с децата. И всъщност, имаше по-голям успех от жалбата.

Ох, като чета думите ви си спомням колко нерви покъсахме и ние, докато приключи всичко.
На път бях да се откажа, заради тези гадни недомислици по пътя на осиновяването!!!!!!
То не беше забавяне от съда, понеже не съм пратила копие на платежното за таксата на особения представител.
А от съда казаха, че почти всички като мен забравят да го пратят - явно всички сме МНОООГО тъпи.
После - след един месец чакане на нищото - изпратих платежното по пощата, но се обаждах 5 пъти, докато го издиря къде е стигнало - на горния етаж. От съда ми казаха, да не се обаждам, че съм навъртяла много телефон и да не се притеснявам, защото нещата не се губят, просто се бавях. Ако не беше трагично - направо си е комично.
На делото не се яви директорката на дома на детето - бяхме бясни. След делото служителката от съда й се обадила да подпише, че е запозната с решението на съда с дата по-ранна от тази на която е получила писмото, за да минат по-бързо 14-те дена за обжалване на решението. / Отново парадокс - всички страни са съгласни за осиновяването, но по закон има 14 дневен срок за обжалване?!?!/. Вземам решението на съда - и какво да видя - ми то сбъркано - датата на раждане на детето не е неговата.  Звъня в съда, те ми казват да се върна да го поправят. Отивам, междувременно виждам, че преди РЕШИ пак са сбъркали. Нямам думи. Дадоха ми всички преписи - за РДСП-то на детето, за дома, за нашите социални и за общината. Отивам в общината да дам преписа и да ми извадят акт - служителката ме поглежда изпод вежди и пита - защо аз й го нося, че се пращало по служебен път. Казах й - за да стане по-бързо. А тя каза, че акта ще стане след няколко дена. НА НИКОЙ НЕ МУ ПУКА.Всеки казва - аз съм до тук. Всеки уж си е свършил работата, пък ние ставаме на луди докато приключи всичко. Мислех да напиша писмо за това как става осиновяването - но вече ми мина.

С ръка на сърце мога да кажа, че се борихме СРЕЩУ държавата за да вземем едно дете да го отгледаме.

Julia, по-скоро срещу съда! Аз имах подобни перипетии, след 5 месечно чакане и на мен ми дадоха всички преписи, в които датата на раждане на детето беше сгрешена. Това го установи служителката в общината, когато подавах документите за нов акт за раждане. А СЪДИЯТА БЕШЕ ВЕЧЕ ВЪВ ВАКАНЦИЯ. Е, върнах се в съда и им казах, че докато не си поправят решението не мърдам от там! Още месец и половина да чакам съдията, няма да стане! От дома ми бяха казали, че със сбъркано решение няма да ми дадат детето и бяха в правото си.

Тъй, че всичките проблеми ми ги причини съда. Реших ги, но е адски изнервещо да се занимаваш с хора, които непрекъснато грешат и грешките им са за твоя и на детето сметка. Иначе социалните тук са 6, на моето дело също никой от дома не присъстваше, но това не беше проблем, след като бяха редовно призовани. Но то делата тук в нашия Окръжен съд, едно с едно не си приличат При една и съща фактология, така да се изразя.

Не само срещу съда. Просто попадаш в дупката ОСИНОВЯВАНЕ В БЪЛГАРИЯ.
Добре, че сме българи, ами ако чужденец трябва да се справи - въобще не го виждам.
А според мене всичко трябва да бъде написано някъде - от А до Я, и да знаеш как ще протече.
Аз като взех решението от съда просто го погледнах и се ококорих. Звъня в съда и пита - абе, аз не разбирам много, ама датата на раждане на детето не е тази - какво ще правим. А те - спокойни- ох, съдията е объркал. И за тях въпроса приключва. Само, че всеки по веригата като обърка по нещо - и какво става........
Затова който чете и още не е преминал през нещата - нека да пита - ще отговоря на всеки.
Щото ме е яд, че не съм първата и няма да бъда последната, която ще се справя сама. Веднъж като си минал през нещо - знаеш как е. Така, че давам безплатни съвети.
Успех на чакащите.

уви така си е ....но пък ти стискам ръка   

Мисля че това е най-подходящата тема защото наистина съм бясна. От 20.09 сме на градина за първи път макар че нямаме 3 год.Не стига че първите дни бяхме за по няколко часа само/това го разбирам/.До вчера само 2 дни пробвахме да остане да спи,но вече миго вземат с уговорката да си го вземам на обяд защото плаче и събужда другите деца.Досега беше добре,но от вчера съм на работа.Вчера трябваше да пратя майка ми да го взема.Точно обядвали и тя казала че ще почака докато се нахрани.Лелката обаче го извела веднага и на въпроса дали се е нахранил и отговорила -че той и без друго нищо не яде.Тя поискала да и дадат храната защото видяла че треперел от глад.Това вече се случва 2-3 път.Наистина трепери от глад и се нахвърля на храната като отвързан.Винаги като попитам ми казват че не искал да яде,нито сутрин,нито на обед-да знам че нищо не е ял.Вчера обаче е бил с червено ухо и зачервена бузка.Когато го попитах кой и дали някой го е ударил ми каза' лелята дърпа ухото' Казаха ми че биел другите деца и бил голямо гевезе,да съм го държала по строго.Е-е-е,търпението ми беше до тук .В понеделник ще има луд скандал. Сега поне малко ми олекна като споделих.

Ами... крайно време беше да се ядосаш - детето ти не им е на гости и не са ти направили някаква огромна услуга, че го гледат - записан е там и тяхната работа е да се грижат за него - добър, лош, това е положението - те са там за да контролират нещата, така че в понеделник говори с тях и ако не стане - при директорката - ще му дърпа ухото госпожата, ама ще я застрелям  

Оххх и моята тръгва в понеделник...

По-лесно е да пратиш SMS за 1,20 да помогнеш на дете от дом "Х".
Повечето хора като разбраха, че сме осиновили момиченце, казваха - браво, направили сте едно добро дело,но ние не можем така.
То някой хора не приемат децата на другите хора, та камо ли осиновените.
Пък и дете на почти 3 години си е малко, какво да искаш от него - да стои послушно на столчето, да яде без да се капе???
Нашата дъщеря е на 4,5 години и все още пишка нощем в памперса, задава много въпроси, гушка се в госпожите на градината. Не мога за няма 3 месеца от както сме заедно да преобразя натрупаното в нея за 4-ри години.
Добре е да се разберете на градината, макар че според мен персонала ще отрича каквото и да е насилие.
 

тия от градината трябва да третират с грижа и внимание всички деца, съобразно индивидуалните им особености, но според мен осиновяването е от значение само в известен начален период. както при вас - наистина след само три месеца вкъщи на тази възраст, детето ще се отличава от останалите "домашно гледани" деца, та трябва да се отчита от педагозите, за да не се отдаде на друго, да не го засегнат, за да изберат правилното средство за въздействие.
но в случая на пашокито, както и при мен, мисля, че няма нужда от казване, тъй като детето е от съвсем невръстна вързраст вкъщи.

осиновяването няма общо с казармените подходи в детските градини. определено това е друг проблем, който трябва да бъде преследван и борен до дупка!

аз поне, не мисля, че е необходимо предварителното обясняване на учителите по градини и училища в нашия случай. мен някои ме гледат малко особено, един вид, че си глезя детето, защото то очевидно е силно привързано към мен и сутрин едвам се разделяме. мен това ме радва, защото от нищото сме изградили силна връзка, която за други просто е даденост, но не се извинявам за сутрешните драми с факта на осиновяването и усилията ми да компенсирам и подсиля връзката ни; напротив, не ми пука, такива сме си ние, емоционални, и толкова. в нашия случай, знанието от тяхна страна не би променило нищо в средствата, с които работят с детето.