Малко трудна тема...за болестта - РАК!!!

AnMary, 

velislava, този някой ще умре и без да го чакате. Не мисли така! Вие не убивате човек! Не е зле да помислите за вариант с присаждане А цял дроб ли трябва, не може ли част от жив донор?
Успех!

N_A_N™,радвам се да се засечем отново,макар и в тази тежка тема 
Относно присаждането-не,не може с част от жив донор,понеже е обвхванат целия дроб,но и самата идея с тази процедура е много тромава,чака се с години,а и не се знае колко време ще откопчим с химиотерапиите!Да се надяваме много

Вместо запис искам да ви напиша един хубав стих и знайте, всичко е за наше добро, дори това което ни се струва лошо!
Нищо не е такова каквото изглежда!
Бъдете силни и вярвайте! 

Да живеем без страх,
Бог е в нас
и душите ни знаят,
че смъртта
е прегръдка с безкрая,
че зад хоризонта отвъд
следва друг хоризонт.
Тук сме със мисия ясна-
животът несъкрушим
не е трупане,
а изхвърляне на баласта,
докато полетим!


Обичам ви

Ще се запиша отново,и в тази тема 
Защо на свекър ми не направиха нищо/рак на стомаха с разсейки/ - отвориха го само за да свържат стомаха с тънките черва,за да може поне да се храни  За един месец стана много зле,отново не може да яде,повръща непрекъснато нещо зелено и е ужасно слаб.Струва ли си да търсим друго мнение?В старозагорската онкология са били доста очудени,че въобще са го завели там - за да му изпишат лекарствата не било нужно да ходи 
Знае.И мисля,че това го сломи.Но също така мисля,че и има право да знае.

Кураж и сили на всички   

Да се запиша и аз в тази трудна тема.
По две причини - преживяла съм много смърти на близки , любими човеци от тази неовладяна болест и самата аз се опитвам да се боря с нея.
Благодаря на Бога, засега успешно.
Зная едно от моя опит досега - никога не бива да се отказваме и от нищо, защото винаги има надежда и изход!

Дором, скъпа , има отговор на твоя въпрос и той е ужасен.
Защото е прекалено късно и е въпрос на време...
Преживях го преди години, задавах въпроси, на които също като теб не получих отговор.
По добре е да не получи отговора, който си мислиш, че заслужава.
Оставете го за вас.
Жестоко е.

Много е трудно така - знаеш,че краят е близко...и чакаш,чакаш....
дано само не се мъчи много 

Момичета, съжалявам, че така се намесвам в темата ви, но искам да ви попитам следното - търся спешно Tarceva,  (изписва се при рак на белия дроб), на някоя от вас да й се намират излишни таблетки?

Влез в "Клуб за борба с рака"там може да намериш

И там сме проверили, майка ми има акаунт там. Продължаваме да търсим.

Привет отново на баща ми му започнаха лечение с хормони а другата седмица ще му правят костна сцинтиграфия за да видят до къде са стигнали метастазите от рака на простатата..но попитах лекаря да ми препоръча някакви витамини,имуностимулатори  но каза че не е необходимо.Като чета из форумите всеки с дигноза рак приемат  нещо допълнително,някой ползвали е продукти от  фондация неогенезис какво мислите.

Баща ми пиеше Натанал,освен него някакви водорасли от не знам си кое море,и за капак "Златото на инките".В интерес на истината никой доктор не ни е казвал за тях-поинтересувахме се в аптеките за хранителни добавки,които подпомагат имунната система.
Това е.
Дано лекарите да овладеят положението.
Пиши,мила,какво се случва!

Загубих баща си преди 5 месеца от коварния рак. Разболя се, отказваше да ходи на лекар (беше го страх от диагнозата). След всяко поемане на храна повръщаше. Предаде се след няколко месеца, когато започна да повръща и след като пие вода. Отиде на лекар, мислеха, че е някаква язва. На следващия ден се оказа рак на стомаха. Правиха операция, но имасхе метастази по лимфните възли.Една седмица след операцията (уж успешна) го изписаха. Дойде си в нас, каза, че бил добре, но изведнъж дрена му се разтече, легна, и така и не успя да стане повече. На следващия ден се върна в Пирогов, 2 месеца лежа, беше се надул целия. По цялото тяло отоци. Дробовете почнаха да се пулнят с вода. Не можеше да говори, да диша. Толкова лъчезарен човек.. Наложи се брат ми и майка ми да му сменят памперси. Брат ми каза, че когато баща сменя пампесите на сина си е хубаво, но ако сина трябва да ги сменя на баща си е ....  Една седмица преди да навърши 48 години ни напусна. Не можах да го видя. Тъкмо майка ми се обади да си ходя от училище да мина да го видя, защото се очакваше края. Прибрах се за малко и тръгнахме с брат ми към Пирогов. Свиждането беше от 4.30, а ние бяхме тръгнали по-рано, затова решихме да минем през една църква, запалихме по една свещ и платихме да споменават името му в литургийте за здраве. Като дойде време за свиждането, разбрахме, че е било късно вече за свещите. 2 часа по-рано беше починал. Толкова ми е болно.. искаше ми се поне като абитуриентка да ме види, да празнуваме заедно. Пак съм сигурна, че е дошъл да ме види, но... 

Обичам те, Тате!!!
Поклон!