МАРТенските калпазани обичат да надничат под дивани!

Бухта, айде едно официално ЧЕСТИТО и тук, стискам палци през юни да се радвате на едно малко хубаво здраво братче или сестриче на къдравелка!

В реда на мислите ти по повод с двете деца и агресията , ами случвало ми се е Гого да прояви агресия (физическа) към Ники, но и обратното се случва Как реагирам? Ами според случая - ако примерно е атака, реагирам доста остро, но ако е отбрана, съм по-мека, обяснявам, че това не е решение. Като цяло обаче се опитвам да налагам принципа, че физическата саморазправа е забранена и нямат право да нараняват и причиняват болка на другия. Къде с успех, къде без 

Слънце, честита ти племенница, да ти е жива и здрава!

Бухта, честито и лека бременност!
Слънце, и на теб честито!!

Аз да ви се оплача, моето диване са го хванали бесните и е станал нетърпим. Явно е видял някое дете в яслата да пищи, когато нещо не стане на неговото и той сега го прави същото в къщи  За най-малкото нещо са зверски писъци, чак му посинява лицето, така се напъва. Но това което най- ме изнервя е, че вечер си иска само една пижама и при всеки опит да му облека друга се почват пак истерии. Онзи ден ревях от нерви заедно с него. А тази пижама му е малка и понеже е цял гащеризон му е и неудобна. Побърквам се вече.
Вчера ги оставих с баща му за 2 часа и като се прибрах дребния ми се сърдеше и не искаше да ме гушка

Имам чувството, че в пубертета влезе това дете...

Кажете вие как се справяте в подобни ситуации?

Бухта,  Много се зарадвах!!! Лека бременност и прекрасно бебче през юни! Ей, супер! Оправи ми настроението! 
Слънце, и тук - честита радост в сем. ви!   
Стискайте палци, моля, до следобяд!  Ще пиша после.
Хубав ден!

 Ей, Бухте, страшно много ме зарадва новината  . Честито и леко бременеене!
 По повод агресията между децата, засега не мога да се оплача от Ники. Понякога малко по-бурно си изразява обичта и го стиска силно като го гушка, но дребнотго протестира и само се брани. Случвало се е да го бута отзад, или пък се пробва да го удари, когато му е развалил нещо, но веднага му правим забележка разбира се и до момента никога не е имало нещо по-сериозно. Надявам се и в бъдеще да са им добри отношенията. Аз също имам по-голям брат (6г. ни е разликата) и много се карахме и биехме като деца, но като пораснахме ни дойде акъла в главата.

 Слънце, жива и здрава да е малката бебка. Сега и Симона ще го раздава кака 

 Ние също не излизаме заради вятъра. В нашия квартал почти винаги духа, но сега е кошмар просто. Тео пък много мрази да му духа в лицето и плаче, защото му е трудно да диша. Предпочитам да не го тормозя и си се занимаваме вкъщи.

 SZA, пластелина го оцветявам с боя за яйца (нали уж е безвредна) или със степче. Във втория случай има страхотен аромат, а иначе добавям ванилия понякога. У нас не минава ден без да го използваме, чак на мен взе да ми писва, но на Тео все още не е и сам си го иска. Като "направи" нещо ми го носи и казва "Мамо виж, пави бана(баница), конче, крава и тн..., мамо" Това го е видял от батко си и все идва да показва какво е сътворил. Ние имаме много инструменти и формички и той много се забавлява с тях. Опитва се да прави топче като мачка пластелина между ръчичките си, а също и "саламчета" като разточво топченцата.

 За лигавника се коментираше скоро - Тео го търпи само когато се храни сам. Като му омръзне ми казва да сложа паничката на масата, демек аз да го храня и веднага почва да дърпа и лигавника. Ползваме едни като мушамени на Canpol, имаме и от пластмасовите с джобче, но тях въобще не дава да му ги сложа..

 Nagaina, аз също съм го чела някъде това да купиш подарък на дететокато се върнеш от болница, но не съм го практикувала. За мен подаръка не е начин да изразиш любовта си към някой, предпочитам по друг начин да покажа на детето, че не е минало на заден план. Другото обаче  не ми се струва излишно. Още преди да имам две деца, като ходехме на РД на детенце винаги взимахме подарък и за другото дете в семейството (в случай, че има такова). Става им тъжно на децата, когато едното получи много подаръци, пък за другото никой не се сети. Той Дарко е по-малък и може още да не ги приема така нещата, но по-големите определено ревнуват.
 Аз май никога не съм си задавал въпроса дали ще обичам и второто си дете по същия начин, просто знаех, че ще е така.

 Elwing, стискам с всички сили 

 jivotinche, гледам в интересен период сте и вие, дано премине по-бързо 

 Коко* ме беше питала за зъбите преди, по повод на спането. Тео все още е само с 12 зъба и чакаме кътници и кучешки, но аз вече не мисля, че при него буденето е породено от зъбоникнене. Той откакто се е родил си е все така със спането и много ще се радвам ако след като се озъбе напълно се очовечи, но не храня големи надежди.

 Аз днес ще ходя на кино.... на детски филм естествено, но поне ще се поразсея малко и ще се видя с една приятелка
 

Eeeх, честито, Бухта! Много се радвааам! Просто страхотно! Пожелавм много лека и неусетна бременност и здраво бебче на финала!
Аз от вчера съм вкъщи болна, а днес и Мария трябваше да остане. Със зачервено гърло е и има лека температура и личната казала да не ходи на ясла. Лошото е, че и да не излизаме казала.
Слънце, честито и от мен!

Бухтеее, честито!!! Толкова много се радвам за вас. Лека бременност, бързо да минават неразположенията и живо и здраво бебче през юни. Не е тайна, че втората ми бременност не беше планирана и изобщо не го исках това дете, но нямах и смелост да го махна. Дали го обичам? Обичам ги и двамата повече от всичко на света. За любовта към второто, изобщо няма какво да го мислите, идва си толкова естествена и силна...

Слънце, честита племеница! Да расте здраво и добро дете, и с гордост да носи красивото си име.

Елуинг, стискам палци!

За агресията между двете двете деца мога доста да пиша. Може би ние не сме подхванали нещата както трябва още в началото, но е факт, че по-големият много тормози по-малкия. То не е бутане, събаряне, дърпане на играчки от ръцете, че и хапане понякога. Радослав хем не иска Пресиян, хем не дава никой да го доближи или пипа. Буквално пищи, ако някой иска да го вземе. Но пък в същото време "не го обичам", "не ми е брат"... Обяснявах, молих, шамарих, виках, пак молих, пак виках, наказвах и всеки път по безброй пъти обяснявам, че не се бута по-малкия, не се тормози и пр. Чува, разбира, но единственото, което може да го спре да върши глупости е отнемането на нещо любимо. Е, има някакъв напредък последните седмици, по-често се заиграват и се смеят заедно. Малкият умира от кеф само да го погледне големия, а заиграят ли се, такъв смях и веселба настава...

http://www.bg-mamma.com/index.php?topic=541037.new#new
новата тема