И пак за пляскането...

Много уважавам хора, които не удрят децата си и намират други методи, за да ги възпитат така, че да не се налага чужди хора да им правят забележка. 
Но, ако резултатът е невъзпитано, агресивно и опасно за околните дете, все ми е тая по какъв точно начин са го постигнали родителите му.

Как` Сийка, съгласна съм с това, което си споделила. Искам само да вметна, че за конкретната ситуация с дъщеря ми става въпрос, когато тя решава да показва характер и се тръшва на земята, а аз обяснявам, че ако не започне да се държи прилично, ще бъде наказана. Ето тук отнасях куп коментари как няма да я усмиря без твърда ръка   

Не става въпрос за агресивност спрямо другите. Всъщност със съпруга ми спряхме да шамаросваме точно защото забелязахме, че когато пляскаме Карина, тя става агресивна спрямо околните 

Същото при нас. Когато синът ми беше по-малък, изкара може би най-тежкият бебешки пубертет, който можех да си представя. С ръка на сърцето си признавам, 4е е имало моменти, в които съм си изпускала нервите и ръката Файда нулева. Става още по-лошо. После все сме ревали и двамата и сме се извинявали взаимно. Няма смисъл. Моментно ти олекне на душата, изкараш агресията наяве, после ти стане още по-тежко, а и на детето не знам какво му е Сега, слава Богу, не ми се е налагало да шляпам много отдавна, голям ми се вижда, или може би аз покрай бебето станах по-търпелива, не знам. Мъни4кият пък е още много мъни4ък, за да ме вбеси дотам, 4е да си помисля за плясване. Шоуто там предстои

И аз бая критики отнесох в България
За биберона,шишето,памперса.....
А тогава детето ми нямаше и две.
Трябвало да съм по-строга,нужна е програма,ред,не ме слушал изобщо.
За боя имам чувство,че 90% бяха за.
Многократно ми беше повторено,да съм  биела дупенце,
за да не се налагало в последствие да бия голямо д....ще  
И това и от млади хора,не само възрастни
Просто учтиво помолих,да не ми се бъркат.Става въпрос за моето дете.
До там беше.
След това си позволяваха, само да гледат укорително и да поклащат глава.

Има една стара приказка: "Со кротце, со благо и со малко кютек" - но напоследък се улавям, че последното го прилагам все по рядко - явно слушат повече.

Разбирам.
А ти наказваш ли я или само заплашваш? Защото и наказанието е "твърда ръка", не само боят. Да не говорим, че обикновено е по-страшно - когато лишиш детето от някое любимо занимание, например.

Не бия, не наказвам, не заплашвам /освен на шега/, не обиждам /друго много любимо, което слушам по улиците/. Въпреки това минавам за строго възпитаващ.
Не искам децата да ме слушат, а само да се държат възпитано и да уважават хората покрай тях.

Здравей,
аз лично си признавам, че от време на време, пляскам дъщеря си. Това обаче е защото се чувствам безсилна да и въздействам по друг начин или пък съм много ядосана в момента. Не казвам, че е нормално, но просто аз не мога да се оправя по друг начин. Иначе те поздравявам, че успяваш без шамари. За мен всеки успял да възпитава детето си без шамари е много оправен и щастлив човек. Значи наистина успява да се справи със ситуацията. По принцип независимо дали живееш в чужбина или в България като мен, винаги ще отнесеш критики затова как възпитаваш детето си от по-възрастните, които тук в България си мислят, че техните методи са най-добри. Така че не се шашкай толкова. Много добре се справяш. Самата аз преди да родя дъщеря си си мислех, че на годинка вече ще сме махнали памперса, е успяхме чак на две. Същото така се чудех и вътрешно се възмущавах (без да изказвам на глас и давам съвети) от ходещи деца с биберони в устата и пиещи от шише с биберон до две години, докато не си дадох сметка, че това е така, защото повечето деца за разлика от моето не са кърмени до една година и съответно не са преминали от гърдата към чашата. Но никога не съм правила забележка, критикувала или присмивала се гласно. Мисля, че всеки има право да възпитава децата си както той смята за най-добре. За тръшкането: аз лично практикувам след предупреждението за наказание, оставяне на земята, докато бурята премине. Нищо друго не помага. Винаги съм смятала, че един шамар втози случай е неуместен, защото ще доведе до нов рев и още по-голямо тръшкане.

И как те слушат децата, след като не ползваш нищо от гореизброените?
Наистина ми стана интересно. Казваш на детето да направи/не прави нещо си, а то си прави оглушки или директно ти казва: "Няма!". Ти как постъпваш тогава? 

Как` Сийка, както казах - не искам да ме слушат  искам да се държат възпитано. 
Що се отнася до това как ги карам да правят/не правят разни неща, зависи изключително много от "нещата". Нямам някакъв универсален "модус операнди" ...
Обяснявам, давам примери, казвам, че това са правилата у дома и ако не им харесва, когато пораснат могат да имат други с техните деца, питам ги каква е причината да правят/не правят дадено нещо и го разискваме, обяснявам какви ще са последиците ако направят/не направят нещо/не наказание/... броя до 3 /крайната форма/

Ясно. Въпрос на терминология. Защото аз това:


го наричам заплашване.  
И все пак, ако не изпълнят желанието ти? Няма дете, което да не е пробвало поне веднъж дали родителят ще изпълни заплахите си (хайде, предупрежденията, от мен да мине  ). Тогава какво следва?

Как` Сийка, не съм се изразила правилно. Като казвам какви ще са последиците, нямам предвид, че последицата е заплаха за някакво наказание... Имам предвид "Ако не си вземеш палтото - ще ти е студено на вън. А нямаме време да се върнем" - Такъв вид последица.
Честно казано използвам всеки удобен случай да оставя децата сами да изпитат последиците на гърба си. В случаи като по-късно заспиване и съответно трудно ставане сутрин и умора през деня и прочие "некомфортности".

Замислих се дълго над това със заплахата. Ако кажа нещо - винаги го изпълнявам. Ако нямам намерение да го направя - просто не го казвам. Случвало ми се е да извеждам дете от ресторант за кисел рев, след разговор какво има, защо плаче и прочие... Накрая казах, че ако не спре, ще отидем в колата, докато се успокои - излязохме двете, след 5 мин. се върнахме.

Ами аз и това наричам наказание. Както и да пратиш детето в стаята му, за да се успокои.
Пак повтарям, въпрос на терминология. 

А бе какво ще го наказвате -два зад врата и пак същия резултат