За Panther и мъжкото мнение

Абе жените и мъжете могат да са от майната си, ама трябва да живеят заедно и тогава вече кой откъде е не би трябвало да е важно.
Уважавам много гледната точка на Пантер и се радвам на мъжко присъствие във форума.
Не е проблем между мъже и жени, хората по принцип са различни и имат разногласия. Допускам, че повечето жени тук са много изнервени и изтормозени от живота и затова понякога реагират рязко, но никъде никой няма да се съгласява 100 % с никого.
Абе, дано всичко се оправи за всички Вас и затворят тоя форум. 

Калина, много ме изкефи ти лятото да знаеш

То един ден ще се оправи всичкото за нас, но на нашо място тук ще бъдат други мами... Та един вид този форум винаги ще е отворен.
Туй като ОФФ де...

И още малко ОФФ... гледам сума страници са се събрали в темата Кои сме ние... ама... нещо редовните пишещи тука се броят на пръстите на ръцете ми... На какво се дължи това?

Най-много да си повярваме колко  не ни разбират мъжете.... обаче това с какво ще ни стопли??? Факт, че има  много жени и мъже, които успяват да се разберат... дали е късмет, дали са обстоятелства или характери... един Бог знае...както казах в друга тема, не искам да се товаря с вината за чужда непочтенност или малодушие.... моята се простира само до там да не ги предусетя.... но колкото и да е горчив собствения ми опит с мъжете, разума ми пречи да кажа "всички мъже са еднакви" понеже е очевадещо, че не са....а то иначе погледнато и жените са различни нали така... има жени с много силно майчинско чувство и други лишени от такова.... същото е и с мъжете... просто има мъже, които много силно се привързват към децата и такъв мъж, дори напуснал жената, ще продължва да е чудесен баща, има и такива, които нямат такава силна връзка с децата си. Колкото е виновна една жена, че майчинския й инстикт го няма, толкова е виновен един  мъж. Ако има вина в мъжа, тя е в непризнаването на трудностите при отглеждането и възпитанието на детето. Затова аз лично смятам, че не е толкова страшно, дори и късно  да е осъзнал, че не може или не иска да бъде баща...стига да съзнава, че това не го освобождава от отговорност. Така, че не можейки да бъде адекватен баща, да бъде добър да осигури на майката възможност да бъде адекватен, а не изтормозен до крайна степен родител.

МОФ на тежкия живот. ПОвечето самотни мами се борят с нокти да оцелеят и най-вероятно нямат комп или време да седнат на него.
Аз ако бях самотна мама надали щях да мога да влезна за повече от 30мин на ден и сигурно нямаше и да ми се пише - освен ако открадна някоя минута в службата. Ако ми се наложи самотна с нашите да живея - пак няма да мога щото ще получавам упреци що не си гледам детето, а се ровя в тия "глупости" /както и беше докато бях при нашите/
ЗАтова предполагам част не пишат, а другата част са повторно омъжени /тея дето в началото бяха по-редовни/ и те си имат вече друг живот - напрактика вече не ги вълнува самотата, а  по-скоро семейния живот и децата
а аз си ви харесвам и вие сте си ми дружки - затова пиша /а и по някои други съображения де.../

Знаете ли, стигам до извода, че всеки от три думи ще си извади различно заключение и може да се окаже, че поне двама души са с коренно различно впечатление от тях!
Тоест - за Пантер - той човека казва, че не е нещо за хвалба да си самотен родител щото така се получило, на никой не му дават медал за факта, защото това е част от живота. В резултат ние повечето жени тук визираме нещо дето той НЕ е казал - че не разбираме мъжете, да той го е казвал - но ПРЕДИ това...
САмо че ние му приписваме ТАЙНИ помисли в думите му. Що? Щото ние обичаме да се изказваме завоалирано и защото често зад нашето НЕ стои едно женска ДА!
Аз има ПРОБЛЕМ с мъжа ми от това естество. Говорим миналата седмица, че детето е болно и няма да пътуваме. Аз по женски му казвам "МА ако искаш ще отидем.../демек - сам кажи че няма да ходим, да не взимам аз това решение/". Той казва - "МИ ако искаш ще идем...". Аз се тръшвам - "Теб не те интересува детето.... МИслиша само за себе си, и че искаш да идеш там...". Трябва ли да ви описвам очудването му. Той човека не е предполагал, че аз влагам ДРУГ смисъл в думите си освен искрено предложение да отидем.
Вчера аз пък се тръшках щото заподозрях несъществуващ таен замисъл зад простичко и ясно изречение - ма нали аз бих използвала ТОВА изречение да завоалирам свои тайни мисли...
Говорим на РАЗЛИЧНИ езици. От там идва понякога неразбирането помежду ни! С тренировка нещота си идват на място...

Мен някакси ми се искаше да преместим част от Офф-овете от другите теми тук, и тази да стане ОФФ-тема... ако ме разбирате, затова я пуснах. Та мисълта ми е, че тази тема няма тема и по тази причина в нея няма ОФФ-ове. Така че, МОФ, си извинена. 
Една част от мамите не пишат тук, защото имат познати във форума и не искат личния им живот да става обществено достояние. Да ви кажа и аз отскоро имам подозрения, че може би някой тайничко ме чете, но честно казано не ми дреме. 
Освен това съм съгласна с Catnadeen, че много от тях просто нямат физическата възможност и времевата. Аз още не съм мама та така че имам време, но после надали ще е така. Може би тук една част от мамите които сте редовни не работите в момента... или такива като мен, които бачкат но аз последния месец не бях много натоварена на бачкане, така че се ровех във форума.
Да, абсолютно съм съгласна с това, много добре изказано мнение.  Наистина тези мъже имат някаква вина, но пък в крайна сметка какво да направят като не са годни за семеен живот и за бащи. Да тормозят околните ли. Ми не. Като не става не става. Те да си ходят да си живеят ергенски, пък ние ще си гледаме децата и ще сме щастливи и донякъде "вълкът сит и агнето цяло", по-добре от постоянни караници и скандали: Бе ти защо не си готов за семеен живот??? Ми щото си е такъв. Ако мъжът все пак биде така добър да подпомага майката финансово, мисля че и двете страни ще са доволни - тя, че ще осигурява необходимото на детето си без задължителните за някой много държащи именно на семейство караници и скандали; а мъжът ще има все пак едно дете някъде, за което ще осигурява някаква помощ, но за което няма да е пряко отговорен и няма да се грижи, което именно е нещото, което тежи на въпросните т.нар. татковци. Дай боже всекиму....  аз съм сигурна че и за нас тук е въпрос на време да се присъединим към другия клуб...  обаче съм съгласна с МОФ, че мястата ни ще се заемат от други мами.  Но мисля, че някой преживял това, през което ние минаваме, не би бил никога безразличен. И винаги тайно или явно ще хвърля едно око в нашия форум. А какво ще кажете да скритите потребители. Дали някой от тях не е някоя бивша самотна мама, която не иска да бъде "разкрита", че все още помни тежките дни... или някоя мама, която подозира че може да се присъедини към нашия форум.
Аз да ви кажа честно преди още да се разделя с мъжа ми влизах тук. По причина, която отдавна съм казала - мъжът ми ходеше много нощни смени и бях наистина често самотна... 

А относно казаното от Jaly1 в темата за свекървите. Доколко е късмета, характерите или обстоятелствата. Ще кажа за протокола, че при мен 50% че и повече бяха обстоятелствата, а именно работата на мъжа ми, и тези които са го изпитвали могат да потвърдят, че в много семейства това става повод за караници и накрая раздели. Все едно да си съпруга на машинист на влак.  . Друго обстоятелство е свекървата, в смисъл това дали се налага съжителство с нея или не. Познавам семейства, разделени именно поради прекаленото вмешателство на свекървата в живота им.. макар че това не е само въпрос на обстоятелства, но и на характера на мъжа, той бидейки по-твърд към майка си би могъл да запази семейството. Та дали е въпрос на късмет, характери или обстоятелства - зависи много от КОНКРЕТНИЯ случай. При едни и същи обстоятелства един мъж може с една жена да живее добре, с друга зле - тук зависи от характера на жената. Както и колкото и любов да има при някой обстоятелства мъжа и жената да не могат да са заедно...

лол, ама ЛОЛ с капс!!!
това го кажи на статистиката за брой аборти.
това го кажи и на децата в детските домове - изоставените деца!
кое не е за хвалба, бе, надя?! - това че съм ти баща, ти майка, ти господ, със всички плюсовеи негативи?! това че главата ми пуши от са как да направя детето си неуязвимо за такива не особено горди и твърде лицемерни приказки?!
Аре, нема нужда да ми обясняваш кое е за хвалба и кое не! Смели жени са това - жени не само износли, не само родили, а и гледащи децата си сами!
И не ми казвай и аз така щото с мъж съм като без мъж - това си е твой проблем и вервай ми не е същото!- а като не ти изнася - изхода е само един - мрънкането не помага.
Обстоятелства, ситуации все едно - решението да бъдеш самотна майка, е достойно за уважение! - щото нема да изчислявам колко правят аборт, в момент в който нещата с мъжа отидат на зле - много са.

милк - е смела всеки ден

милко то по тая логика и ромките дето имат 10 деца и са в мизерия са за медал?
това, че някой е взел решение, което е трудно за него - не го прави герой!
ако аз остана самотна майка това не ме прави герой!
не е геройство
и ако някой постъпва правилно в дадена тежка за него ситуация - това пак не го прави герой
а който иска - нека се чувства такъв
Трудното решение не значи непременно геройство - особено ако човек е взел участие в стигането до него!
Това, че си оставила детето не те прави по-герой или по-добра, от жена направила аборт в трудна ситуация! Или може би това я прави боклук, а теб герой?
Не искам да се караме. Аз твърде много те харесвам - точно защото си кщрайна, но и силна жена. Силна си, смела си, но все пак не мисля, че трябва да си повече от мен и коя да е друга майка, само защото си сама с дете. Това не те прави с нищо по-добра. Просто сме равни. Просто си направила тежък избор, но не и геройство.
Успех и нека не се караме заради мъже

Сега... да внеса и аз още една гледна точка....Чета от време на време в дир-а има клуб на разведените( аз пак не съм за там, ама чета, може да науча нещо:))) Та днес като чета какво пишем в тази тема и си мисля, е каква е разликата, в кой точно момент жената е останала сама??? Ако тя си е искала бебето, а другия е " размислил", от 4 месец натататък това няма никакво значение, жената остава с детето и дали детето е още в корема й или е на 1 или на 5 години няма значение, защото от момента на раздялата, майката носи всички тежести по отглеждането на детето. Има много случай, в които мъж, макар и живял със семейството си 2-3-4 или повече години, след раздялата пак не ги поглежда нито си иска детето... бях много шокирана да го установя именно като четях какво пишат жените във въпросния клуб... и тогава се замислих- кой може да каже кога една жена се чувства по предадена??? когато са я зарязали бременна, или след клетвите за вечна любов??? 

Та като се връщам на дискусията "сме ли за уважение или не" си казвам следното.  Като изключим случаите на абсолютно непредвидена бременност и когато мъжа е заявил още в началото, че не желае да става баща (мисля, че той има право да реши това, защото само факта, че спи с една жена не го задължава да иска да е баща на детето й) та във всички други случаи все си мисля, че усилията по отлеждането следва да бъдат оценявани не само от мъжа, но и от самото общество.... както е в повечето ЕU държави, да не говорим за САЩ. Поради, което там въпросите за издръжка на децата не стоят!!! И мъжът е този, които напуска семейния дом!! след като е "размислил". Та това според мен слага точка на спора заслужават ли жените гледащи сами децата си уважение, след като в целия цивилизован свят всички въпроси са решени в тяхна полза, или поне повечето.

Jaly1 това значи ли, че щом сте самотни майки сте повече за уважение от нас, дето си имаме мъже??????
Това, че самотните майки се ТОЛЕРИРАТ е естествено, но не значи, че са ПОВЕЧЕ за уважение от всяка друга жева, която е майка! МАЙКА - това е тайната на уважението, а не епитета "самотна"...
Защото скоро няма да сте самотни - това значи ли, че по-малко трябва да ви уважава обществото?

Така, пак съм аз.
Скоро една приятелка ми разказа за нейна приятелка, която осиновила /по стечение на обстоятелствата/ 3 деца.. от такива майки.../когато нещата с мъжа отидат на зле/. Не циганки. Незнам дали е за хвалба. Знам само, че сега съм си сама вкъщи и вчера тупах едни завивки и чаршафи и ме заболя ... И вече виждам -това е началото. Ма не ме е страх. Може би това е за хвалба. Вече чух оттук оттам - ти трябва да си много силна. Далеч съм от тая мисъл. Хич даже не съм силна, ама явно ставам...  Въпросът е пак там: който не го е преживял, няма как да го разбере, къде е трудното. Но жени, отгледали деца с помощта на съпрузи, родители, свекита и тем подобни знаят... и кво ли си викат: Горките жени, това си викат да ви кажа. И в някой от другите форуми го бях прочела и много ме доядя - по финансовите въпроси - горките самотни майки. Ама същите тия жени, забележете, пишат анонимно по същите тия форуми, и казват че браковете им не вървят.
А за това, че изходът е само един, ... абе един е, ама ако много го обичаш тоя човек. Аз незнам кое е по-добре, не много щастлив, но спокоен без караници сам... или не много щастлив, обичан, но постоянни пререкания и напрежение. Аз не можах да избера, радвам се че докарах нещата до там той да избира... аз ако трябваше щях още да съм с него и да търпя караниците, щото го обичам. Ей това вече не е за гордост.
А за аборта - много пъти му казах на моя: бе ти що не каза че така, да мислим какво ще правим с това дете. Е да ама аз аборт нямаше да направя и да беше казал... от морални съображения. Може да съм демоде, но това е положението. 
С първото съм абсолютно съгласна.
Обаче с второто - НЕ.  Говорим за равни други условия.
И аз напоследък си разсъждавам по тази тема. 2 неща: първото го казва мъжа ми: ПО-ДОБРЕ СЕГА, ОТКОЛКОТО ПО-КЪСНО. Понякога ми е много лесно да го напсувам и да кажа: По-добре за кого? За тебе? А за мен? Обаче нещо там някъде дълбоко в мозъка ми крещи: прав е, прав е, прав е. Може да е много трудно сега, но какво ще бъде по-лесното след години? При мен го има и момента, че съм още много млада, имам време и детето да си поотгледам, и друг да си намеря. А колкото повече време стоиш с един човек, който не е за теб, толкова по-лошо...
Относно втората част на постинга ... наистина нещата биха могли да са доста по-добре уредени за нас. Ма знай ли се, нали сме се засилили към Еврото, може пък да станем Европейци след някоя и друга година. 

Еее, нали се разбрахме, че зависи от мъжа. Щото аз доколкото ми става ясно едно 50% от мъжете освен да носят пари друго не правят дома. Така че жената на такъв мъж може да се приравни към нас.. пък и има още едно дете отгоре...
Пък и аз не мисля, че става дума за Уважение. И за героизъм. Става дума, че самотните майки се справят. Въпросът е да се справят така добре, както и семейните. Ако това е така, вече си е повод за гордост.
Незнам, има май един вид психическо напрежение, че ти и само ти си отговорен и те е грижа за това дете. Това може би тежи и който е успял да го пребори, той е герой. И да продължи напред вече с нови сили.

Да - точно и само факта, че се СПРАВЯШ и то ДОБРЕ е нещо като геройство, но не  и това, че си сам.
Аз когато реших, че на всяка цена ще задържа детето - дори и сама /защото аз исках да съм сама по една или друга причина/ - никога не съм мислила, че това е геройство. Когато бях самотна бременна /защото фактически бях такава/, когато бях самотна майка на дете с проблеми /и тогава фактически бях самотен родител/ - никога не съм считале че е геройство. Не мисля, че съм герой, защото детето ми имаше здравословни проблеми. Това е нещо пред което ме е изправил живота и аз се боря както мога. НИкога не съм възприемала нито факта, че се оправям сама, нито че се оправям с повече проблеми от другите като геройство.
Не мисля, че сега когато имам мъж до себе си съм по-малко или повече герой. Не мисля, че тогава заслужавах повече отколкото сега уважение. Същата съм. И тогава и сега заслужавам еднакво уважение.
Съгласна съм с едно - самотна майка ТРЯБВА да получава много повече държавна ПАРИЧНА подкрепа и евентуално други видове облекчения в трудовия режим - предвид факта, че тя е за двама. Но не мисля, че заслужава повече уважение и че заема по-високо статукво от обикновената майка.
"Самотен родител" не е медал за храброст и заслуги, въпреки, че отделни индивиди от тази часто от обществото го заслужават. Но това не е нещо с което се хвалиш, щото не е постижение, не е заслуга, а е просто етап от живота дето ти се случва заслужено или не. Просто нещо дето ти се случва. Както и "родител на специално дете" също не е почетна грамота, а нещо, което ти се случва и ти го приемаш, без да парадираш, че заслужаваш повече от другите. И не се биеш в гърдите, че другите си зарязват децата или не ги раждат. Твоя избор е твоя съдба и никой няма да те похвали за това. И н е е длъжен.
Аз съм горда, че ви познавам поне виртуално, но основното ви предимство е вашата ДУШЕВНОСТ, а не това, че сте самотни! Аз ще се гордея с вас, дори когато вече няма да сте самотни родители! И тогава няма да заслужавате по-малко уважение!