Забременяване след мъртво раждане

  • 227 445
  • 1 439
# 960
Чета и не вярвам на колко много жени се е случил този ужас Sad Аз също съм от тях.На 02.10 отидох случайно на тонове в 37 седмица и нямаше такива.Още тогава,когато жената усилено ги търсеше по целия корем разбрах,че нещо се случва.След това на ехографа и при изреждане на 3 лекари вече знаех най-лошото,дори да не го бяха казали. Сърчицето му беше спряло Cry Бременноста мо беше префектна,на ехографа не се виждаше отлепена плацента,имах води,пъпната връв нямаше възли.Приеха ме още същия ден и ме включиха на системи с окситоцин да родя нормално.Едва на 4 ден на 05.10 родих след 4 дни на адски болки родих моето момченце.Тези 4 дни бяха ад,болката от системите,болката от непрестанното бъркане на лекарите,да виждам как пред мене другите майки раждат ,и бебенцата им плачат.Вече им се молих да ме оперират понеже не издържах.Нямах смелост да погледна бебето,исках да го запомня както в мислите си.Акушерката каза,че и при него видимо няма причина.Вече близо 3 седмици не спирам да го мисля,не минава ден или нощ да не си поплаквам.Съжалявам и за вас и се надявам да си имате здрави бебенца от сърце :*
Виж целия пост
# 961
Искрено съжалявам мила Пламена, за ужаса и Ада през който си преминала.  На мен поне това ми го спестиха срязаха ме доста бързичко като видяха че има наличие на инфекция в кръвта.
За болката в сърцето от загубата не зная какво да ти кажа. Аз си поревавам всеки ден , дори и сега когато ти пиша отново ми капят очите. Не мога да повярвам че това се случи на нас, на мен и на моето красиво бебе. Постоянно чета тук във форума и като че ли малко ми дава надежда и вяра в бъдещето. Бъди силна мила . Прегръщам те .
Виж целия пост
# 962
Къса ми се сърцето как за няколко дни в темата се включиха още ангелски мами Sad. Много съжалявам за загубите ви момичета. При мен мина година и четири месеца и не съм спряла да плача. Не е както в началото, но има дни в които просто целият ми свят се срутва.
Моят съвет е да говорите и споделяте, пишете, аз получих страхотна подкрепа от момичета във форума, все още си пишем но си направихме групичка в месинджър за по-удобно. Ако искате може да се включите и да пишете всичко по всяко време. #borislavabgmamma е “отговорникът” за това да бъдем по-активни в споделянето. Когато общуваш с хора, които наистина могат да бъдат съпричастни и изживяват същото, наистина е някак си по-лесно. За всички други е или тема табу или тема - друго ще си имате.
Аз лично не мога да се отпусна пред никой друг, освен във форума, да говоря за преживяното и за периода след това. А и в моето семейство всички са лекари и тези неща с живота и смъртта не ги приемат хич навътре, имало да става-станало. Не ми помагат изобщо, дори ме напрягат с непукизма си.
Прегръдки от мен, и просто споделяйте и говорете!
Виж целия пост
# 963
Мила Пламена, толкова много съжалявам, че и ти си преживяла този ужас. Преживявам всяка история като моя... все още минавам през ужаса, търсейки отговори. От болницата още ме размотават с аутопсията. Днес уж ще е готова. Говорих с няколко лекаря, които не са замесени в моя случай и днес получих най-страшния отговор - че детето ми е трябвало да бъде извадено секцио, след като час и 30 минути не е успяла да се роди. Връщам лентата назад и си спомням, че звъняха на анестезиолог, но така и не ме качиха в операционна. Ядосвам се, че избрах държавна болница, където явно до последно те мъчат за нормално раждане... а не е като да нямаме пари да родя в частна... Confounded писна ми от отговори "трябвало е да се случи". Не, не трябва. Никое дете не трябва да умира, щом бременността е била перфектна!
Виж целия пост
# 964
Марго,здравей. Аз също бях в държавната болница в Бургас,да ти кажа много съм доволна.Не са ме оставили и лекарите и сестрите,даже санитарките.Нз дали заради моя случай "фетус мортус" ,но и с другите родилки се държаха добре.Мъжа ми вдигна болницата на главата си от притеснение.Аз му споделях вече,че не издържам 4 дена на болките и всичко това за 1 см разкритие.Той ходил тайно говорил с лекари,стигна се чак до главния на болницата и РЗИ. Лекаря на него му обяснил,че при мъртав плод ако ме оперират се получавал някакъв синдром,при който кръвта на родилката може да не се съсири и да ме изгубят.Това на мен не ми беше казано,да не се притесня още повече.Другата причина е възстановяването- по време на болките и 2 часа след раждането бях на крака,да не забравяме и повторна бременност -става по-бързо при нормалното. Според мен лекаря направи най- доброто за мен.И ние чакаме аутопсията.
Виж целия пост
# 965
Нямам представа какво се е случило.При мен нямаше никакви симптоми,болки ,кървене ,нищо.На ЖК всичко беше наред.В 3 месец ходих на 4Д при Троянчев-всичко Ок,в 6 месец ходих пак на 4д при Мануелян- всичко Ок и в началото на 9 всичко се срина.Чудя се ако е имало нещо на детето как 3 лекари няма да го видят???
Виж целия пост
# 966
За съжаление и при мен така-много ме гледаха-нищо не видяха.Обясниха ми,че имало скрити дефекти-не винаги всичко се виждало.Съжалявам момичета...Всеки ден една от нас умира по малко със загубата си,но не се предавайте...
Виж целия пост
# 967
Къса ми се сърцето как за няколко дни в темата се включиха още ангелски мами Sad. Много съжалявам за загубите ви момичета. При мен мина година и четири месеца и не съм спряла да плача. Не е както в началото, но има дни в които просто целият ми свят се срутва.
Моят съвет е да говорите и споделяте, пишете, аз получих страхотна подкрепа от момичета във форума, все още си пишем но си направихме групичка в месинджър за по-удобно. Ако искате може да се включите и да пишете всичко по всяко време. #borislavabgmamma е “отговорникът” за това да бъдем по-активни в споделянето. Когато общуваш с хора, които наистина могат да бъдат съпричастни и изживяват същото, наистина е някак си по-лесно. За всички други е или тема табу или тема - друго ще си имате.
Аз лично не мога да се отпусна пред никой друг, освен във форума, да говоря за преживяното и за периода след това. А и в моето семейство всички са лекари и тези неща с живота и смъртта не ги приемат хич навътре, имало да става-станало. Не ми помагат изобщо, дори ме напрягат с непукизма си.
Прегръдки от мен, и просто споделяйте и говорете!
Как може да се присъединим към групичката в месинджър?
Моята картинка лека-полека се избистря,след като вчера получих един хвърчат ксерикопиран лист ( твърдят, че документите още не са готови... ) . За мен детенцето ми се е мъчило и починало от прекалено дългото раждане и непредприемането на решение за секцио. Дробчетата, сърцето- всичко е увредено от липса на кислород... Яд ме е толкова много, че се вслушах в хорските думи и реших да раждам в тази болница... Уж само хубави мнения, а най-страшното на мен се случи...
Виж целия пост
# 968
Който желае да се присъедини,може да ми пише на лично фейсбука си и ще го добавя.
Виж целия пост
# 969
Velislava Axel Berg
Надявам се да ме присъедините
Виж целия пост
# 970
Който желае да се присъедини,може да ми пише на лично фейсбука си и ще го добавя.
Ох не зная как да ви пиша на лично тук.
Velislava Axel Berg
Надявам се да ме присъедините моля.
Виж целия пост
# 971
Здравейте.. Моето малко ангелче също си отиде през септември,но сякаш беше вчера.Болката не намалява,даже на моменти се усилва.Боли..
Виж целия пост
# 972
Съжалявам миличка . Може би тая болка никога няма да свърши . Ще си я носим винаги с нас. Но тук в групата ще намериш много съвети и подкрепа от всички страхотни майчета.
Бъди силна . Прегръщам те
Виж целия пост
# 973
Мили мами, всеки ден влизам във форума да търся някоя добра новина, да видя на жените , които са преживели най - голямата болка дали отново им се е усмихнал живота , дали са видяли двете чертички и дали са родили най -накрая живи и здрави бебчета....
Аз загубих моето бебче на 17.10. Тази година, в началото на 27г.с.
Cry
Аз попаднах в графа " лекарска грешка" в Лондон... не бяха видяли че матката ми е започнала да се отваря още в 13г.с. и в 26 получавам пълно разкритие.... влязох с риск за сепсис. Дълга история...
Загубих моето ангелче и всеки ден си блъскам главата , прехвърлям си всичките години през ума за да проверя нещо лошо ли съм направила към какво, кой или кога че да заслужа това нещо... Боли ме сърцето и душата.... коремчето ми е празно , сърцето ми ще спре от болка.... ден след ден все повече ме боли и боли.... няма по - голямо наказание за една жена от това да загуби рожбичката си... пожелавам на всички, не само щастието да видите отново двете чертички, а това да ридим всички живи и здрави дечица и да се приберем от родилното някой ден с пълни ръце и сърца .....
Виж целия пост
# 974
Мили мами, всеки ден влизам във форума да търся някоя добра новина, да видя на жените , които са преживели най - голямата болка дали отново им се е усмихнал живота , дали са видяли двете чертички и дали са родили най -накрая живи и здрави бебчета....
Аз загубих моето бебче на 17.10. Тази година, в началото на 27г.с.
Cry
Аз попаднах в графа " лекарска грешка" в Лондон... не бяха видяли че матката ми е започнала да се отваря още в 13г.с. и в 26 получавам пълно разкритие.... влязох с риск за сепсис. Дълга история...
Загубих моето ангелче и всеки ден си блъскам главата , прехвърлям си всичките години през ума за да проверя нещо лошо ли съм направила към какво, кой или кога че да заслужа това нещо... Боли ме сърцето и душата.... коремчето ми е празно , сърцето ми ще спре от болка.... ден след ден все повече ме боли и боли.... няма по - голямо наказание за една жена от това да загуби рожбичката си... пожелавам на всички, не само щастието да видите отново двете чертички, а това да ридим всички живи и здрави дечица и да се приберем от родилното някой ден с пълни ръце и сърца .....
Николета, много съжалявам за загубата ти! Плачи, споделяй, но най-вече не се отказвай да продължиш. Всяка тук познава тази ужасна, мъчителна болка. Аз все още си плача вечер. Болката не минава. Всеки ден се моля да няма повече майки на ангелчета, но уви... Майчината болка е несъизмерима с никое друго чувство на света Sad Познавам терзанията ти,търсейки нещо, което си направила и смятайки че за това съдбата те наказва. Всеки ден се питам и аз това. Но факт е, че на добрите хора се случват такива тежки изпитания. Защо- не мога да си отговоря. Не търси вина в себе си. Една бременност не е отговорност само на бременната, но и на медицинските лица, от които зависи може би и по-голяма част от бременността....
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия