Защо е неприемливо бабите да отглеждат внуците?

Има баби, които гледат съвсем адекватно внуците си.
Има баби-които не го умеят.
Няма неприемливо за чуждото.

Мога да ти кажа единствено защо Искам Аз да отглеждам децата си.Но защо е редно или нередно за Пенка или Драганка-няма как да се обобщи.

Темата ти ще се превърне във война...предполагам...както винаги става-ще са двата полюса на одобрение и на неодобрение.

Основния проблем е това, че често бабата не разбира, че трябва да е допълнение към грижите на майката, да следва нейните принципи на възпитание, а напротив - възпитава със свои методи, противоречиви на майчините и така пречи на майката вместо да помага.
При мен и моята майка го има този проблем, тя гледа детето ми през деня докато съм на работа -  ами много съжалих, че го гледа тя, а не е на градина  Вярно е, че го наблюдава неотлъчно, обръща му внимание, води го на дълги разходки, но същевременно му дава да яде храни, които аз изрично съм казала, че не искам да му се дават - шоколад, захар, разни готови закуски, боза    купешки сокове евтинийки, вафли, пуканки, чипсове. Опитите ми да й кажа, обясня, заповядам дори, да престане, не дадоха резултат.
Дори след като се обрина малкия, тя пак му е давала шоколад, опита се да скрие, но според нея от толкова малко нищо няма да му стане.
Друго, заради което имаме пререкания са глезенето - всичко му се разрешава, всичко му се дава, всяко негово желание е заповед, прибират се от разходка когато той реши, спи когато той реши и още, и още.
Затова и възможно най - бързо ще го давам на градина, докато не съм му съвсем изтървала края

За първото дете много ми помогна мама. Но пиша помогна. Защото всъщност и аз си го гледах. Второто дете си го отгледахме сами със съпруга ми. Не беше лесно, но не съжалявам. Мисля, че има неща във възпитанието на децата, които само ние можем да им дадем. Бабите са с малко по-други разбирания, те обичат децата ни по някакъв си техен начин и това понякога се отразява негативно върху тяхното възпитание.

Да, обаче животинската майка, не ходи на работа, а като остави отрочето си и отиде на лов, не е ясно дали ще го завари

Майка ми отгледа голямата ми дъщеря, докато тръгне на градина, сега гледа и малката.
Нямам оплаквания, гледа добре детето, не прави нищо което е против моите виждания.
От двамата си родители получавам огромна помощ, за което им благодаря от сърце.
Не мисля че някой друг би могъл да гледа децата ми по-добре докато съм на работа.
А за мен е важно да работя, не само заради финансовия аспект. По-скоро са ми такива разбиранията.

Защото те са си отгледали техните и задълженията за новото поколение не са техни и не би трябвало и да са !

Доста е разпространено в нашата родина схващането, че бабите са почти длъжни да си гледат внуците. Не знам на какво се дължи, може би на по- патриархалното общество. Имам купища примери около себе си. За мен лично не е приемливо, освен заради соц наслояванията в мирогледа на повечето баби, и заради нарушаването на близката емоционална връзка майка- дете (говоря за гледане, не за оставяне за по час на ден). Но пък един познат  казва "за кво ти е емоционална връзка, гледай си живота"  Тъй че хора всякакви.

Коректна забележка, приемам я напълно.
Това исках да попитам по-скоро - защо вие искате да отглеждате децата си.
Давам си сметка, че начина, по който съм си формулирала въпроса го прави провокативен. Съжалявам за което. Не искам да се обобщава за Пенка и Драганка и да бъдат обвинявани.

Ама умрете да ги обобщавате тез баби, бе!  

Хм, защо пък да е неприемливо?  
Лелките в яслата по-приемлив вариант ли са? Да, да социализацията е жизнено важна за двегодишните, все забравям.
Само фактът, че детето се гледа в домашна обстановка поне до третата си година, е първият и най-голям ПЛЮС за бабата, била тя даже и неземен вампир, т.е. свекърва.
Разбира има и ужасни попадения от бабешкия вид, но пък има и ужасни такива от вида на майките.
Какво разбира или не една баба, дали си вре гагата, където не й е работа, не зависи само от преклонната й възраст, а от това що за човек е.
Ето майка ми е ужасна и не желая да гледа децата ми, но свекърва ми за мен е чудесен човек и с трепет очаквам пенсионирането й.

Тук обаче има друг проблем- обикновено те не са си гледали децата, защото Свекървата ги е гледала- месела се е, давала е акъл, изземвала е майчинството. Поне аз такова чувство имам де. Затова и често бабите се опитват да направят същото с децата на децата си. И вместо да помагат, се опитват да изземват ролята на майката. Оттук често идват проблемите според мен и затова бабата не винаги е най-подходящата.

    Споделям това схващане. Моите и двете не са идеални, но наличието им, съчетано с доброто им желание да помагат спестиха на детето ми много неща.
    И да, оказа се, че и двете нямат кой знае какъв полезен опит, защото нас са ни гледали нашите баби, но наваксват с ентусиазъм.

За мен е неприемливо, защото беше свързано с хабене на много нерви от моя страна, на мъжа ми и предполгам и на бабата. Но тъй като решихме, че здравето на 2-3 годишното дете в случая е най-важно, а най-удачния вариант се оказаха грижите на баба, го приехме.

Защото:Едно към едно,само дето бабата е свекървата,но майка ми е далече.

Защо според вас не е приемливо бабите да отглеждат децата на децата си ? ---ооо, много даже е приемливо, около мен все повече забелязвам тенденцията..баба гледа внуче, а майката прави не известно какво   ( не работи или работи с такова работно време, което абсолютно адекватно позволява да си гледа детето, а не само да е целувката на 3-4 дни). Популярен е и лафа при познатите ми - Няма да гледам внуците на бабите.

Според мен не е приемливо, най-малкото защото това са си моите деца.....Не искам да чувам реплики, аз ти отгледах децата, както и непрекъснато да се разправям заради наложени от мен, но не спазени забрани, правила и навици...
Майка ми много ми помага не отричам, за да отида на фризьор, за да се пошматкам малко без бебешки звуци около мен, но не ми е гледала детето, за второто пък да не говорим изобщо, за мен е важно, че когато искам да изляза някъде, знам че ги оставям в сигурни ръце и докато съм навън корема ми не е свит на топка, а главата заета с мисълта " Какво ли става в къщи?"

Добре, може би още нещо трябва да уточня (ей, много сакато съм си пуснала темата ) - значи, под гледане аз не визирам престоя на бабата с детето по няколко часа на ден (тогава я предпочитам даже пред бавачка например), а когато детето бива оставяно в дома й за по цяла седмица, седмица след седмица, за много време, после за по цяло лято и т.н.
Защото това го има и имам чувството, че не е и много рядко срещано.

Примерно сестра ми и брат ми (макар в началото на 70те) са гледани по тоя начин до училищна възраст.
Мъж ми и двете му сестри по същия начин. От 9 месечен е даден на баба си (с идеята, че те живеят наблизо, нищо и никакви си 10 минути, нищо, че детето не знае какво значи това, пък и какво значение има, ако майка му не е там)
Свекърва ми е гледана с брат си и тя така. И за тяхното семейство е толкова естествено, че някак си тя (свекърва ми) винаги е смятала, че е най-естественото нещо тя да гледа по същия начин и внука си.
Не ми се ще да го призная, но и за мъжа ми изглежда е също толкова естествено.

Правят си апартамент в София (защото 66,6% от децата й са тук, а и внука) и тя все ми говореше какво ще му направи в неговата стая, какво ще му позволява, какво това онова, и аз все се пуля, щото се чудя къв е тоя мерак цяла стая да му обзавежда, при положение, че през ум не ми е минавало да го оставям там и за уикенда дори, но по същия начин на нея буквално през ум не й беше минавало, че след като спра да кърмя няма да й го оставя и да го виждам само като им ходя на гости. Беше огромен шок и за двете като разбрахме кой какво има и няма предвид.

Като цяло аз много обичам и уважавам свекърва си. Разбирам се с нея много по-добре, отколкото с майка си и намирам, че може да даде повече на сина ми като възпитание и модел на поведение в сравнение с нея. И все и казвах "искам ти да го гледаш", като имах предвид да идва когато съм заета да ме отменя, да го извежда през уикенда например и някакви такива Но не и да го отглежда вместо мен.

Неприемливо ми е, защото мисля, че първо за едно дете е най-важно непосредственото общуване с родителите му. Да чувства близостта им, сигурността, която това му дава, да му предадат собствените си ценности и т.н. Да получава ако щете ценности от хора с около 25 години по-големи от него, отколкото от хора, с около 50 години по-възрастни.
Когато с мъжа ми сме узрели за идеята да имаме дете, аз бях напълно наясно, че това ще означава скъсване с много неща, които са ми били ежедневие, които са ми били важни и съм обичала. Не съм си мислела, че детето няма да промени живота ми, защото като го отбия ще прехвърля грижите (разбирай отговорността) за него някому, а аз ще си живея ергенски живот. Защото мисля, че е безкрайно нечестно спрямо самото дете да постъпя така с него. То идва на света с някакви си нужди - психически и физически и аз просто не мога да си позволя да го оставя за целоседмично отглеждане другаде, просто за да ми е по-удобно на мен. Понеже съм изморена вечер след работа да речем, а детето видиш ли иска да се занимавам с него и т.н.
Това дебело подчертавам са си лично мои разсъждения, касаят единствено собствения ми избор и не осъждам изборите на другите хора спрямо собствените им деца!

Отделно - като инструктирам свекърва ми как да прави това и онова тя все ми каза "ама ти нямаш ли ми доверие". То не опира до доверие отглеждането на детето, а до ценности, приоритети и дори въпрос е на вкус.
Да, имам и доверие, че ще бди над него с острия поглед на кондор и няма да допусне и косъм да падне от главата му, че ще го разходи добре, че ще е внимателна и грижовна и т.н., обаче до доверие не опира това, че тя не умее да му поставя ни-как-ви граници за нищо, оставя се да и диктува едно едногодишно дете кога какво ще се случва, че макар и добронамерени и позитивни педагогическите и похвати са морално остарели и други разни неща...

П.П. Бързам малко, а и съм попрекалила с кофеина, така че се извинявам ако не ми е добре структурирана мисълта и ако някого настъпвам по мазола.
Ще се връщам в последствие - да се допълвам, да се коригирам и каквото там е нужно

Едит: Още нещо се присетих - мисля, че всеки трябва да си гледа децата, когато биологически, физически и социално му е дошъл момента, а не да ги дава някому, пък после след 30 години да се присети, че времето колко бързо е литнало и ако можех да върна нещата, ех колко повече време щях да прекарвам с децата си, сакън никога нямаше да им се карам и щях да ги целувам от изгрев до залез. (Аз от сега заявявам, че не се натискам да гледам внуци след време).
Щото после като се опитваме да променяме нещата ненавременно и то малко се получава (аз така го чувствам), че се стремим да изземем функциите на майката, а това само до конфликти и нездравословни емоции води.