Темата ми е продиктувана от една инициатива в училището на Изабела - Christmas Child - децата от всеки клас си избират по едно дете (знае се само възрастовата група и пола) и пълнят кутия за обувки с малки подаръчета, които ще изпратят на детето. Нашето "Коледно дете" е момиченце на възраст между 2 и 4 години. Вчера бяхме в мола и заедно избрахме чорапки за детето, както и една от хавлийките на Дисни, които се разгъват във вода, с образа на Пепеляшка. Тази сутрин заедно с Изабела започнахме да приготвяме подаръчето. Аз и обясних, че има деца, които нямат играчки, дрешки и обувки, някои дори няма къде да живеят. Нейната реакция бе "оу, а къде спят?". Казах, че някои спят в кутти под мостовете или на улицата в студ и жега. Реакцията отново бе "оу". Тръгнахме да слагаме чорапките в торбичка и Изабела се разрева, защото и тя искала да има същите! Заведох я да и покажа, че има десетки чорапки във всички цветове на дъгата и точно от тези няма нужда, но тя си остана разстроена. Мисълта ми е, че за нея понятята бедност и немотия дори и обяснени по подходящ начин не означават нищо. Започвам да се чудя как да и обясня, че на света има хора, които страдат поради липса на елементарни условия за живот; дали и е още рано, за да разбере? Тя ще прави подобни жестове и в бъдеще, но поне засега не разбира изобщо за какво става въпрос.
Виж целия пост
Кога и как да научим децата си на съпричастност?
- Публикувана: 9 ноем. 2005, 16:17 ч.
- Последно мнение: 9 ноем. 2005, 22:28 ч.
# 1
9 ноем. 2005, 16:22 ч.
Лауричка, мисля че още й е рано. Дори и филмчета или снимки от нета да й покажеш пак не мисля, че наистина ще разбере за какво иде реч. Няколко пъти съм пробвала със Симона - и те имаха такъв ден, в който трябваше да занесат неща, които отиват за бедните. Беше много ексайтната, че помага, но не вярвам, че наистина разбра за какво става дума).
Виж целия пост
....дали и е още рано, за да разбере? Тя ще прави подобни жестове и в бъдеще, но поне засега не разбира изобщо за какво става въпрос.
# 2
9 ноем. 2005, 16:25 ч.
С риск да прозву4а малко наивно,но не е ли оЩе мъни4ка,Лаури4 
Аз (само хипотети4но) мисля,4е бих запо4нала да обяснявам подобни неЩа някъде към 7_8 годиШна възраст,изхождайки само от наблЮденията върху племенницата ми и нейната способност да "разбира" подобен вид проблеми( тя е на тази възраст)
Виж целия пост
Аз (само хипотети4но) мисля,4е бих запо4нала да обяснявам подобни неЩа някъде към 7_8 годиШна възраст,изхождайки само от наблЮденията върху племенницата ми и нейната способност да "разбира" подобен вид проблеми( тя е на тази възраст)
# 3
9 ноем. 2005, 16:31 ч.
Лаура, и аз мисля че е рано. Но най- доброто обучение е личния пример. Ако правите такива жестове по- често и не само по Коледа, за да знае, че ги има тези хора, тя ще го проумее. Но е много мъничка- най- много да се натъжи. Трудно ще разбере, защо тези хора нямат дом или храна. Но това което правят в училището е страхотна идея и може би напълно достатъчно къто първична информация за тази възраст.
Виж целия пост
# 4
9 ноем. 2005, 16:37 ч.
Сигурно е мъничка, но аз нямам опит, затова се зачудих дали аз не бъркам с обясненията или пък нещо бъркам с възпитанието и създавам един "прекрасен егоист".
Йосарян, ние правим подобни жестове, но най-често не ги афишираме, защото не ни е в характера. Например съпругът ми (под мое влияние) дарява част от заплатата си всеки месец на Юнайтед Уей по сметка, по която парите се даряват за жертвите на наводненията в България.
Виж целия пост
С риск да прозву4а малко наивно,но не е ли оЩе мъни4ка,Лаури4
Аз (само хипотети4но) мисля,4е бих запо4нала да обяснявам подобни неЩа някъде към 7_8 годиШна възраст,изхождайки само от наблЮденията върху племенницата ми и нейната способност да "разбира" подобен вид проблеми( тя е на тази възраст)
Аз (само хипотети4но) мисля,4е бих запо4нала да обяснявам подобни неЩа някъде към 7_8 годиШна възраст,изхождайки само от наблЮденията върху племенницата ми и нейната способност да "разбира" подобен вид проблеми( тя е на тази възраст)
Сигурно е мъничка, но аз нямам опит, затова се зачудих дали аз не бъркам с обясненията или пък нещо бъркам с възпитанието и създавам един "прекрасен егоист".
Йосарян, ние правим подобни жестове, но най-често не ги афишираме, защото не ни е в характера. Например съпругът ми (под мое влияние) дарява част от заплатата си всеки месец на Юнайтед Уей по сметка, по която парите се даряват за жертвите на наводненията в България.
# 5
9 ноем. 2005, 16:40 ч.
Лаура, не знам дали е малка? Моята сама взе да ме пита наскоро за някои неща, още повече че сега при нас в петък се празнува свети Мартин ( за него след малко по подробно)
Ако я заведеш на места където знаеш че живеят по бедни хора и и покажеш къде са разликите, да види сама, дали ще и дойде в повече или виждайки ги, ще разбере доколкото и е възможно.
А сега за свети Мартин - той е бил римски войник (според легендата). Зимата бил пуснат в отпуска на север при роднините си с голяма торба хранителни продукти и голямо и топло червено наметало. Една нощ по пътя спрял и си наклал огън. До него се приближил един беден човек, замръзващ от студ и помолил да се сгрее на огъня. Развълнуван, войникът Мартин срязал наполовина голямото си наметало и загърнал бедния човек с него. След това му дал половината от торбата си и на другия ден си продължил пътя.
Чества се като празник на дарителя, прави се шествие с хартиени фенери (обещавам подробен снимков репортаж), кладе се голям огън и идва св. Мартин на кон и раздава на децата гевреци
Виж целия пост
Ако я заведеш на места където знаеш че живеят по бедни хора и и покажеш къде са разликите, да види сама, дали ще и дойде в повече или виждайки ги, ще разбере доколкото и е възможно.
А сега за свети Мартин - той е бил римски войник (според легендата). Зимата бил пуснат в отпуска на север при роднините си с голяма торба хранителни продукти и голямо и топло червено наметало. Една нощ по пътя спрял и си наклал огън. До него се приближил един беден човек, замръзващ от студ и помолил да се сгрее на огъня. Развълнуван, войникът Мартин срязал наполовина голямото си наметало и загърнал бедния човек с него. След това му дал половината от торбата си и на другия ден си продължил пътя.
Чества се като празник на дарителя, прави се шествие с хартиени фенери (обещавам подробен снимков репортаж), кладе се голям огън и идва св. Мартин на кон и раздава на децата гевреци
# 6
9 ноем. 2005, 16:51 ч.
Какво съвпадение - точно днес колегите ми завихриха дискусия на тази тема. Те се оплакват, че децата им се превръщат в невероятни егоисти. Че не искат да споделеят дори и с родните си братя и сестри, а пък да не говорим за чужди деца. Повечето от моите колеги си дават сметка, че децата им са презадоволени и че нямат представа от цената на парите, нито от това, как живеят хората по света .. Аз все още нямам деца, но мисля, че няма възраст в която да се започне да се възпитава едно дете в дух на благотворителност и състрадание. Колкото по-рано, толкова по-добре. И ние със съпругът ми все по-често участваме в такива акции или правим дарения на различни организации. И мисля, че когато имаме и наше дете, ще започнем да му обясняваме тези неща от рано. Не е задължително да разбере веднага. Ще трябва търпение и постоянство, но мисля, че усилията ще си струват.
Виж целия пост
# 7
9 ноем. 2005, 17:40 ч.
Лаура,
Виждам че Фиди ме е изпреварила, но и аз исках да ти кажа нещо в този дух. Не е нужно да тръгвате директно да спасявате децата в Африка, което за нея сигурно е много далечно и отвлечено като понятие.
Струва ми се, че е по-добре да се започне с по-кокнкретни малки действия, насочени към реално съществуващи в нейната представа хора. Примерно, да направите заедно сладки и да занесете малко от тях на някоя възрастна баба съседка, да подарите някоя избрана от нея играчка, с която вече не играе на някое бебе, да нарисува рисунка за педиатърката си....
Както с околната среда, дори и малките жестове имат значение. ЛИчния пример е отново решеващ
Виж целия пост
Виждам че Фиди ме е изпреварила, но и аз исках да ти кажа нещо в този дух. Не е нужно да тръгвате директно да спасявате децата в Африка, което за нея сигурно е много далечно и отвлечено като понятие.
Струва ми се, че е по-добре да се започне с по-кокнкретни малки действия, насочени към реално съществуващи в нейната представа хора. Примерно, да направите заедно сладки и да занесете малко от тях на някоя възрастна баба съседка, да подарите някоя избрана от нея играчка, с която вече не играе на някое бебе, да нарисува рисунка за педиатърката си....
Както с околната среда, дори и малките жестове имат значение. ЛИчния пример е отново решеващ
# 8
9 ноем. 2005, 17:52 ч.
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
Виж целия пост
Лаура,
Виждам че Фиди ме е изпреварила, но и аз исках да ти кажа нещо в този дух. Не е нужно да тръгвате директно да спасявате децата в Африка, което за нея сигурно е много далечно и отвлечено като понятие.
Струва ми се, че е по-добре да се започне с по-кокнкретни малки действия, насочени към реално съществуващи в нейната представа хора. Примерно, да направите заедно сладки и да занесете малко от тях на някоя възрастна баба съседка, да подарите някоя избрана от нея играчка, с която вече не играе на някое бебе, да нарисува рисунка за педиатърката си....
Както с околната среда, дори и малките жестове имат значение. ЛИчния пример е отново решеващ
Виждам че Фиди ме е изпреварила, но и аз исках да ти кажа нещо в този дух. Не е нужно да тръгвате директно да спасявате децата в Африка, което за нея сигурно е много далечно и отвлечено като понятие.
Струва ми се, че е по-добре да се започне с по-кокнкретни малки действия, насочени към реално съществуващи в нейната представа хора. Примерно, да направите заедно сладки и да занесете малко от тях на някоя възрастна баба съседка, да подарите някоя избрана от нея играчка, с която вече не играе на някое бебе, да нарисува рисунка за педиатърката си....
Както с околната среда, дори и малките жестове имат значение. ЛИчния пример е отново решеващ
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
# 9
9 ноем. 2005, 18:01 ч.
Лаури4ка, ти си доста спокоен 4овек доколкото съм те опознала, както и доста настоятелен. Аз си мисля 4е с времето Изабела, малко по малко, с дадени примери, ще асимилира какво е бедност, немотия, да няма какво да ядеш и т. н. Не бързай да порастне, и без това света става все по лош, запази още малко онова спицифи4но детско ме4тане и 4ист поглед. Ще разбере за вси4ко това с времето. 
Много добри примери и даваш, няма на4ин да не разбере, но по нататък 
Виж целия пост
Много добри примери и даваш, няма на4ин да не разбере, но по нататък
# 10
9 ноем. 2005, 18:20 ч.
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
Струва ми се, че това са прекрасни първи стъпки
, за да не стане един ден възрастен, за когото всичко се измерва само с пари 
Може би, ако ти се занимаваш с някаква благотворителност може да го правите заедно. Струва ми се, че би трябвало да е нещо, което тя реално може да види а не попълването на чек. Примерно ако, занесете заедно в някоя църква или организация вещи за разпродажба, приходите от които ще отидат за организацията.
Тук, в началото на зимата има най-различни кампании за събиране на дълготрайни храни. Наскоро заедно избирахме със сина ми в супермаркета какво да купим, като това беше добър повод да поговорим.
Вчера купихме първите коледни картички ( ще получите част от тях
) на УНИЦЕФ и си говоримхе за това какво е УНИЦЕФ и как по малко от всяка картичка отива за децата по света, които имат нужда от помощ
Та аз си мисля, че това са качества, които се градят с години, малко по малко, като слагаш миниатюрни тухлички съобразени с нивото, на което е детето в момента.
От друга страна, ако разговорите за бедните я разстройват, може би не трябва да настояваш прекалено много. Все пак е мъничко още
Виж целия пост
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
Струва ми се, че това са прекрасни първи стъпки
, за да не стане един ден възрастен, за когото всичко се измерва само с пари Може би, ако ти се занимаваш с някаква благотворителност може да го правите заедно. Струва ми се, че би трябвало да е нещо, което тя реално може да види а не попълването на чек. Примерно ако, занесете заедно в някоя църква или организация вещи за разпродажба, приходите от които ще отидат за организацията.
Тук, в началото на зимата има най-различни кампании за събиране на дълготрайни храни. Наскоро заедно избирахме със сина ми в супермаркета какво да купим, като това беше добър повод да поговорим.
Вчера купихме първите коледни картички ( ще получите част от тях
) на УНИЦЕФ и си говоримхе за това какво е УНИЦЕФ и как по малко от всяка картичка отива за децата по света, които имат нужда от помощТа аз си мисля, че това са качества, които се градят с години, малко по малко, като слагаш миниатюрни тухлички съобразени с нивото, на което е детето в момента.
От друга страна, ако разговорите за бедните я разстройват, може би не трябва да настояваш прекалено много. Все пак е мъничко още
# 11
9 ноем. 2005, 19:44 ч.
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
Струва ми се, че това са прекрасни първи стъпки, за да не стане един ден възрастен, за когото всичко се измерва само с пари
Може би, ако ти се занимаваш с някаква благотворителност може да го правите заедно. Струва ми се, че би трябвало да е нещо, което тя реално може да види а не попълването на чек. Примерно ако, занесете заедно в някоя църква или организация вещи за разпродажба, приходите от които ще отидат за организацията.
Тук, в началото на зимата има най-различни кампании за събиране на дълготрайни храни. Наскоро заедно избирахме със сина ми в супермаркета какво да купим, като това беше добър повод да поговорим.
Вчера купихме първите коледни картички ( ще получите част от тях) на УНИЦЕФ и си говоримхе за това какво е УНИЦЕФ и как по малко от всяка картичка отива за децата по света, които имат нужда от помощ
Та аз си мисля, че това са качества, които се градят с години, малко по малко, като слагаш миниатюрни тухлички съобразени с нивото, на което е детето в момента.
От друга страна, ако разговорите за бедните я разстройват, може би не трябва да настояваш прекалено много. Все пак е мъничко още
Не я разстройват. То не разбира въобще за какво става въпрос; сигурно е малко още. За Коледното тържество в работата на съпруга ми искат да занесем храна или играчка за Дядо Коледа, за да ги занесе пък той на деца в неравностойно положение. Тогава пак ще се пробвам да и обясня. както казваш, започваме строителството, пък дано стане нещо.
Виж целия пост
Тя рисува рисунки на учителката си и дава дрешки на познати бебета; миналата година градината им беше в старчески дом и там всяка сряда общуваха с възрастните хора - заедно правеха апликации, различни други активности. Въпросът е конкретно за благотворителността. Явно ще трябва да изчакам с обясненията...
Струва ми се, че това са прекрасни първи стъпки
, за да не стане един ден възрастен, за когото всичко се измерва само с пари Може би, ако ти се занимаваш с някаква благотворителност може да го правите заедно. Струва ми се, че би трябвало да е нещо, което тя реално може да види а не попълването на чек. Примерно ако, занесете заедно в някоя църква или организация вещи за разпродажба, приходите от които ще отидат за организацията.
Тук, в началото на зимата има най-различни кампании за събиране на дълготрайни храни. Наскоро заедно избирахме със сина ми в супермаркета какво да купим, като това беше добър повод да поговорим.
Вчера купихме първите коледни картички ( ще получите част от тях
) на УНИЦЕФ и си говоримхе за това какво е УНИЦЕФ и как по малко от всяка картичка отива за децата по света, които имат нужда от помощТа аз си мисля, че това са качества, които се градят с години, малко по малко, като слагаш миниатюрни тухлички съобразени с нивото, на което е детето в момента.
От друга страна, ако разговорите за бедните я разстройват, може би не трябва да настояваш прекалено много. Все пак е мъничко още
Не я разстройват. То не разбира въобще за какво става въпрос; сигурно е малко още. За Коледното тържество в работата на съпруга ми искат да занесем храна или играчка за Дядо Коледа, за да ги занесе пък той на деца в неравностойно положение. Тогава пак ще се пробвам да и обясня. както казваш, започваме строителството, пък дано стане нещо.
# 12
9 ноем. 2005, 21:46 ч.
Йосарян, ние правим подобни жестове, но най-често не ги афишираме, защото не ни е в характера. Например съпругът ми (под мое влияние) дарява част от заплатата си всеки месец на Юнайтед Уей по сметка, по която парите се даряват за жертвите на наводненията в България.
Оле Лаурааа, така съм го написала ,че сигурно си ме разбрала погрешно. Имах предвид не за афиширане, а детето да е съпричастно към това и да знае, че правите такива жестове или да ги правите заедно. Може би точно такава е и идеята в училището. Това е само предположение мое, защото аз лично за себе си също не знам отговора на този въпрос- децата ми са по- малки от Изабела.
Сори за недоразумението.
Виж целия пост
Йосарян, ние правим подобни жестове, но най-често не ги афишираме, защото не ни е в характера. Например съпругът ми (под мое влияние) дарява част от заплатата си всеки месец на Юнайтед Уей по сметка, по която парите се даряват за жертвите на наводненията в България.
Сори за недоразумението.
# 13
9 ноем. 2005, 22:21 ч.
ЛАура, и аз си мисля, 4е с времето 6те стане...
Новинарските програми, които гледам тук са 4есто по ББС. Винаги има по някой репортаж от бедни райони, или пък непрекъснатите от Wоrld Food Program...Та по този повод (малко офф, а може би не
) Гого ме пита: аабе, мамо, вси4ки ли негър4ета на света са бедни?? За6тото по твоите новини болните и гладните де4ица са все тъмнокожи...И по този повод се запо4ват обяснения...А миналата седмица събирахме пакет за 4ервения кръст и той се ли6и от лубими не6та (малко под мое влияние, но поне този път не се пазаре6е, аз 6те дам това, ама нали ти утре 6те ми купи6 друго/по хубаво, и т.н., както праве6е миналата година ).
В Бг даваме монети на просяци, и той се интересува какво то4но 6те си купят за ядене (мен пита де, не тях)...
А следва6тото лято съм замислила да го заведа в един детски дом близо до родния ми град. То4но по повод нормалния егоизъм, думи4ките 6том еди кой си в детската градина го има, трябва да го имам и аз...Може би съм малко хард...не знам
И аз се опитвам до полагам основи, да видим до къде 6те стигнем...
И о6те един офф: все интересни теми4ки пуска6, Лаура
Виж целия пост
Новинарските програми, които гледам тук са 4есто по ББС. Винаги има по някой репортаж от бедни райони, или пък непрекъснатите от Wоrld Food Program...Та по този повод (малко офф, а може би не
) Гого ме пита: аабе, мамо, вси4ки ли негър4ета на света са бедни?? За6тото по твоите новини болните и гладните де4ица са все тъмнокожи...И по този повод се запо4ват обяснения...А миналата седмица събирахме пакет за 4ервения кръст и той се ли6и от лубими не6та (малко под мое влияние, но поне този път не се пазаре6е, аз 6те дам това, ама нали ти утре 6те ми купи6 друго/по хубаво, и т.н., както праве6е миналата година ).В Бг даваме монети на просяци, и той се интересува какво то4но 6те си купят за ядене (мен пита де, не тях)...
А следва6тото лято съм замислила да го заведа в един детски дом близо до родния ми град. То4но по повод нормалния егоизъм, думи4ките 6том еди кой си в детската градина го има, трябва да го имам и аз...Може би съм малко хард...не знам
И аз се опитвам до полагам основи, да видим до къде 6те стигнем...
И о6те един офф: все интересни теми4ки пуска6, Лаура
# 14
9 ноем. 2005, 22:28 ч.
Ами "интересен" ми е напоследък живота със започването на училище и всички промени, които настъпват с детето ми.
По повод това, което казваш за дома - аз пък си мислех да погледна списъка им (ще даряват на деца от 90 държави) и ако има някой дом в България да говоря с учителките да дадем подаръчетата на детенце оттам. Вярно, много сме далеч, но си мисля, че ще е интересно и на другите деца.
Виж целия пост
И о6те един офф: все интересни теми4ки пуска6, Лаура
Ами "интересен" ми е напоследък живота
със започването на училище и всички промени, които настъпват с детето ми. По повод това, което казваш за дома - аз пък си мислех да погледна списъка им (ще даряват на деца от 90 държави) и ако има някой дом в България да говоря с учителките да дадем подаръчетата на детенце оттам. Вярно, много сме далеч, но си мисля, че ще е интересно и на другите деца.
Препоръчани теми