Генно модифицирани храни: Какво трябва да знаете
От Джоан Роб
• Какво означава, когато кажат, че храна е била модифицирана генно?
• Може ли яденето на генно модифицирани храни да навреди на детето ми?
• Как да разбера кои храни са генно модифицирани?
Какво означава, когато кажат, че храна е била модифицирана генно?
Когато модифицират генно храна, учените се надяват да променят генетичните отличителни белези на ДНК-то на растението, за да го накарат да прави нещо, което искат. Например, учените могат да вземат ген, устойчив на студ, от камбала и да го добавят на ягода, за да се опитат да направят плода по-плодороден при по-студен климат. Това може да звучи плашещо, но този пример е съвсем теоретичен засега. Генното инженерство се използва основно при царевицата и соята в тази страна (САЩ): натурален инсектициден токсин често се добавя, за да направи растенията по-устойчиви на насекоми. По този начин фермерите могат да пръскат с по-малко пестициди по полетета, когато отглеждат тези посеви, като така намалят количеството токсини, които отиват в почвата, въздуха и водата.
Може ли яденето на генно модифицирани храни да навреди на детето ми?
Отговорът, който ще получите, зависи от това, кого питате. Макар че има много противоречия в пресата относно риска от генно модофицирани (ГМ) храни, повечето експерти вярват, че няма за какво да се тревожим. “От гледна точка на човешкото здраве е много трудно да се види как това би могло да вреди,” казва Джордж Грей, токсиколог, който ръководи хранителната безопасност и агрикултурната програма в Харвардския Център за Анализ на Риска.
И все пак, много учени са загрижени, основно за възможността нови и непознати алергени да са въведени в ГМ храни. Вземете например ягодата, устойчива на измръзване: ако сте алергични към риба и изядете ягода, съдържаща ген от риба, очевидно е, че може да проявите алергична реакция към ягодата. Проблемът е, че няма добър начин да се тестват тези храни, за да се подсигури, че това няма да се случи, казват критиците. “Тестването за алергени е трудно,” казва Джейн Ризлър, растителен патолог и старши служител в Съюза на Загрижените Учени, несвързана с печалба група за публичен интерес. Всъщност, казва тя, няма закон, който да изисква тестване за сигурност на повечето ГМ храни. Компаниите, които ги произвеждат, могат да направят доброволен тест, и много от тях го правят, но Ризлър и останалите спорят, че от компаниите не се изисква достатъчно висок стандарт, особено когато рискът от генните модификации като цяло е неизвестен.
Опонентите им спорят, че не бива да мислите за генната модификация като добавяне на част от риба към ягода. Гените функционират като организъм, като произвеждат протеини. “Новият протеин, който е въведен в храната е също като останалата храна, която ядете,” казва Грей. Това е особено вярно за модифицирани царевични и соеви продукти, които се продават на пазара днес, казва той; генът, с който са модифицирани, произвежда протеин, който често се използва в индустрията, дори от фермери, които произвеждат органична храна; и годините опит са демонстрирали безопасността му. Още повече, казват те, че производителите тестват протеините, произведени от прехвърлени гени, за да видят колко бързо се разпадат в стомаха и доколко са еднакви с познатите ни алергени, за да оценят техният потенциал да причиняват алергични реакции.
Как да разбера кои храни са генно модифицирани?
Най-сигурният начин да се избегнат модифицираните храни е, да се купуват и ядат само органични храни, но и етикетът за органична храна не е гаранция. Ризлър посочва, че няма гаранция, че някой полен, който е бил генетично изменен, няма да стигне до органична нива, и да приключи като органична продукция, която се прибира и продава. Но Грей възразява, че тъй като много фермери на органични храни пръскат посевите със същите протеини против насекоми, които са създадени от прехвърлените гени в генно модифицираните посеви, продуктът, който се получава, би могъл да е съвсем същият, така или иначе.
Консуматорски групи искат всички генно модифицирани храни да носят етикети, но Администрацията по Лекарства и Храни (FDA)все още не е убедена, че такива етикети са необходими. По същество Администрацията по Лекарства и Храни смята, че генно модифицираните храни не са по-различни от техните немодифицирани съответствия, така че няма нужда да се съобщава нищо. Грей казва: “За всички намерения и цели – по който и начин да го кажете – тези храни са същите.”
Други учени не са съгласни. Те смятат, че в етикетите е отговорът. “По този начин хората, които са чувствителни, поне ще могат да избягват храни, които биха могли да предизвикат реакция,” казва Ризлър. И без етикети това е невъзможно. Тъй като царевицата и соята са толкова широко разпространени в преработените храни, някои приблизителни данни показват, че 60 до 80 процента от всички преработени храни съдържат генно модифицирани съставки. Дори производителите на тези храни не знаят дали техните продукти имат генно модифицирани съставки.
превод от www.babycenter.com
Виж целия пост
От Джоан Роб
• Какво означава, когато кажат, че храна е била модифицирана генно?
• Може ли яденето на генно модифицирани храни да навреди на детето ми?
• Как да разбера кои храни са генно модифицирани?
Какво означава, когато кажат, че храна е била модифицирана генно?
Когато модифицират генно храна, учените се надяват да променят генетичните отличителни белези на ДНК-то на растението, за да го накарат да прави нещо, което искат. Например, учените могат да вземат ген, устойчив на студ, от камбала и да го добавят на ягода, за да се опитат да направят плода по-плодороден при по-студен климат. Това може да звучи плашещо, но този пример е съвсем теоретичен засега. Генното инженерство се използва основно при царевицата и соята в тази страна (САЩ): натурален инсектициден токсин често се добавя, за да направи растенията по-устойчиви на насекоми. По този начин фермерите могат да пръскат с по-малко пестициди по полетета, когато отглеждат тези посеви, като така намалят количеството токсини, които отиват в почвата, въздуха и водата.
Може ли яденето на генно модифицирани храни да навреди на детето ми?
Отговорът, който ще получите, зависи от това, кого питате. Макар че има много противоречия в пресата относно риска от генно модофицирани (ГМ) храни, повечето експерти вярват, че няма за какво да се тревожим. “От гледна точка на човешкото здраве е много трудно да се види как това би могло да вреди,” казва Джордж Грей, токсиколог, който ръководи хранителната безопасност и агрикултурната програма в Харвардския Център за Анализ на Риска.
И все пак, много учени са загрижени, основно за възможността нови и непознати алергени да са въведени в ГМ храни. Вземете например ягодата, устойчива на измръзване: ако сте алергични към риба и изядете ягода, съдържаща ген от риба, очевидно е, че може да проявите алергична реакция към ягодата. Проблемът е, че няма добър начин да се тестват тези храни, за да се подсигури, че това няма да се случи, казват критиците. “Тестването за алергени е трудно,” казва Джейн Ризлър, растителен патолог и старши служител в Съюза на Загрижените Учени, несвързана с печалба група за публичен интерес. Всъщност, казва тя, няма закон, който да изисква тестване за сигурност на повечето ГМ храни. Компаниите, които ги произвеждат, могат да направят доброволен тест, и много от тях го правят, но Ризлър и останалите спорят, че от компаниите не се изисква достатъчно висок стандарт, особено когато рискът от генните модификации като цяло е неизвестен.
Опонентите им спорят, че не бива да мислите за генната модификация като добавяне на част от риба към ягода. Гените функционират като организъм, като произвеждат протеини. “Новият протеин, който е въведен в храната е също като останалата храна, която ядете,” казва Грей. Това е особено вярно за модифицирани царевични и соеви продукти, които се продават на пазара днес, казва той; генът, с който са модифицирани, произвежда протеин, който често се използва в индустрията, дори от фермери, които произвеждат органична храна; и годините опит са демонстрирали безопасността му. Още повече, казват те, че производителите тестват протеините, произведени от прехвърлени гени, за да видят колко бързо се разпадат в стомаха и доколко са еднакви с познатите ни алергени, за да оценят техният потенциал да причиняват алергични реакции.
Как да разбера кои храни са генно модифицирани?
Най-сигурният начин да се избегнат модифицираните храни е, да се купуват и ядат само органични храни, но и етикетът за органична храна не е гаранция. Ризлър посочва, че няма гаранция, че някой полен, който е бил генетично изменен, няма да стигне до органична нива, и да приключи като органична продукция, която се прибира и продава. Но Грей възразява, че тъй като много фермери на органични храни пръскат посевите със същите протеини против насекоми, които са създадени от прехвърлените гени в генно модифицираните посеви, продуктът, който се получава, би могъл да е съвсем същият, така или иначе.
Консуматорски групи искат всички генно модифицирани храни да носят етикети, но Администрацията по Лекарства и Храни (FDA)все още не е убедена, че такива етикети са необходими. По същество Администрацията по Лекарства и Храни смята, че генно модифицираните храни не са по-различни от техните немодифицирани съответствия, така че няма нужда да се съобщава нищо. Грей казва: “За всички намерения и цели – по който и начин да го кажете – тези храни са същите.”
Други учени не са съгласни. Те смятат, че в етикетите е отговорът. “По този начин хората, които са чувствителни, поне ще могат да избягват храни, които биха могли да предизвикат реакция,” казва Ризлър. И без етикети това е невъзможно. Тъй като царевицата и соята са толкова широко разпространени в преработените храни, някои приблизителни данни показват, че 60 до 80 процента от всички преработени храни съдържат генно модифицирани съставки. Дори производителите на тези храни не знаят дали техните продукти имат генно модифицирани съставки.
превод от www.babycenter.com
... 
(( )