Размисли на кръстопът на един учител по литература

Интересен и различен подход.
С подобен учител определено може да харесат литературата.Малцина от последните поколения разбират литературата, защото нямат страст.

Подкрепям Ви!     

Литературата е изкуство, а не наука и това го разбрах от учителката си по БЕЛ /тогава нямаше такова съкращение, имаше си Български език, имаше си Литература/ в основното училище.
Пишехме отговори на литературни въпроси тогава /не им казвахме есета/- който както желае и каквато истина желае да подкрепи, така пише. Важно бе да е грамотно, ясно и подредено изложено и тезата- добре защитена.
Страхотна жена!
В средното училище, в ХІ клас, учителката отново бе такава.
Първата бе на възраст, втората- съвсем млада.
Точно подобно на посоченото занимание сме имали- от произведението Х да опишем кой е любимият ни герой и защо. Писал бе всеки за онзи, когото харесва, дори героите да са в конфликт, дори за отрицателен герой да пишеш- щом си изградиш качествено съчинението- отлично.
Не ми е хрумвало да наизустявам чужди мнения от и за чужди автори. Когато писах кое не ми допада в "Под игото" /което никога не съм харесвала като произведение/ пак имах оценка, която отчиташе не "правилността" в насоката на мислите ми, а гореизложеното.
А колко сме говорили в тези часове...
Други такива са ми били часовете по Философия, Етика и Социология. Също с прекрасен учител.
Когато кандидатствах с БЕЛ в университета на частен урок не съм стъпила. Но основата ми дадоха тези жени.

Обаче не смея да им кажа "Останете", не че за децата ми ще е зле, напротив, някак гузно ми става. Все едно да го кажа на жената от магазина, която работи при кофти условия за 400.00 лв. Има нужда от тези жени, огромна. Само от тях има нужда.

Същото.

Точно казано!
   Учителката ми до 7 клас(още я помня,а беше отдавна)изискваше от нас същите неща.Но се пенсионира и на следващата уч.година назначиха нова учителка.Цяла година преписвахме мнения от различни учебни помагала.

толкова обичах да чета книгите, които ни даваха в училище. а оценки се изкарват не с прочетени книги и обсъждането им, а с дрънкане на общи глупости и преписване на критика от еди кой си за конкретното произведение. имах съученици които една книга не прочетоха и имаха шестици - просто вдигаха ръка и говореха общи неща, предимно глупости. аз мълчах потресена и имах по ниски оценки...никога не успях да  кажа, че това е абсурд, само слушах и не вярвах на ушите си дето има лаф.  както всеки път съм казвала системата ни е ужасна. който може да си спаси децата в чужбина ще е късметлия. не само заради подхода в литературата, а заради цялостния стрес, който причинява БГ училище на децата.
а за твоите размисли лилибон.........незнам. аз не познавам човек, който да е влязъл в Софийски университет без курсове по литература, т.е. да са му дали темите и човека да ги е назубрил. та в този смисъл нямаш ли свобода в училище да преподаваш както смяташ ти за добре? тези които ще кандидатстват с литература и без това ще ходят на уроци и ще зубрят темите. това май не се е променило , нали? а в другите университети се влиза с някакво тестче. всъщност вече всички са студенти някъде. така че...размисли за по голяма волност в час.

Размислите не са мои. Но ми харесват.

е щом не са твои........е все това за темата, какво ще се пише.

На това мнение сме не само ние, родителите, ето откъс и от ученическо есе. 

"Аз не съм от тези, които много много обичат литературата, но в
 часовете на тази учителка определено ми е интересно. Докато не дойде обаче недолюбваният от всички ученици момент на писане на интерпретативно съчинение върху изучавано произведение. Не обвинявам нея за тези  изисквания, най-вероятно те са заложени в програмата.Но наистина не разбирам смисъла и ползата от тези анализи.Да, произведенията трябва да се учат, това е безспорно. Може би трябва и да се анализират, но не по начин, при който всички ученици преписват готови фрази от интернет или от някой сборник с разработки.Преди време в един  тинейджърски форум ученик беше изразил недоволството си от тези съчинения - раздъждения и някои родители, а и учители, го бяха нападнали вкупом, че това е начин да се ограмотиш и да се научиш да боравиш умело със словото.Не съм обаче съгласна с подобно твърдение.Ужасно скучното преписване и четене на чужди тези и мисли не само , че не развива собствената мисъл на ученика, а и го отблъсва от предмета. Писането и дискутирането в час по литература може да бъде наистина интересно, ако зададените теми са близки до проблемите на ученика. Хем той самият ще иска да изрази своята позиция по даден въпрос, хем вероятността да намери в нета готови и надути като звучене фразички е далеч по-малка. Лично аз с удоволствие бих слушала написани от моите съученици разсъждения по такива теми, докато чистосърдечно си признавам, че онези с анализите върху произведенията ги слушам с половин ухо или ако съм съвсем честна, въобще не ги слушам.Това ми напомня, че съвсем скоро попаднах на интересен блог на възпитаник на моята гимназия. Не съм вярвала, че мога да прочета на един дъх толкова много написани от един десетокласник неща.Бяха ми интересни разсъжденията му, понеже бяха на актуални за учениците теми и най-важното - не бяха подчинени на нечия чужда теза.На места бяха странни, разминаваха се с моето виждане по конкретния въпрос, но  прозираше онова, което самият той чувства. "

Поне сто пъти сме спорили с учители на тема учебна програма, учебни планове и начин на преподаване. Някои просто са като коне с капаци - каквото пише в "дукиментите", дето им ги спускат, това ще е, грам творчество или различен подход няма. Напълно подкрепям тази учителка, резултатът от другото е само постигане на трайно отвращение от литературата у учениците, водещо, за съжаление, до отказ от четене на книги, което е най-страшното.

Учителка по литература в гимназията ми беше Рене Къдрева. Остави ярки спомени у мен от часовете ни. Така е и с повечето ми съученици, от випуска ми и от съседните випуски. Виждах как бивши нейни ученици идваха на рождения й ден в училище с огромни букети с цветя за нея и си обещавах, че и аз ще правя така.

Канех се да напиша, че чак в десети клас попаднах на учителка като авторката на монолога, споделен от Lilibon, и това е точно Рене Къдрева. Всеки има нужда от такъв учител.

Жалко е, че литературата се преподава от хора, които сякаш никога не са разбрали защо в училище се изучават литературни произведения и съответно превръщат часовете в папагалско повтаряне на шаблонизирани тези, обяснени с още по-шаблонизирани словосъчетания.

Тази година отворих учебника по литература на сина ми за 8-и клас и от написаното за "Да се завършнеш в бащината къща" толкова ми се догади, че няма и да понеча да пипна този духовен боклук втори път. Много е тъжно, че предметът, който трябва да покаже на децата различни  гледни точки към човешките ценности и пороци, се преподава по изключително нелеп начин. Приносът на учителите по БЕЛ, които свиват рамене или пък кършат пръсти като ученички в девически пансион, е още по-втрещяващ. Неадекватните учебните програми и изисквания на МОМН всъщност прикриват безхаберието или безсилието им и това идеално ги устройва. Те не само не искат промяна - тя е огромна заплаха за тях, защото работата в час ще стане много по-сложна. За мнозина учители заплахата е и финансова - кой ще ходи на уроци по литература, ако не е необходимо да пише с безмислени, но привидно красиви фрази и вместо това просто изрази своето отношение към литературно произведение.

Всички, които категорично не споделят мнението ми в предишните изречения, искам да попитам, а кой очаквате да поиска промяната на тези учебни програми - родителите, учениците или учителите? Според мен най-лесно се чува мнението на специалистите и с всички условности - това са учителите.

Публична тайна е, че часовете по литература водят до трайно отвращение към литераурата, или поне към класиката. Вярно, има учители, които надскачат шаблона, но повечето нямат нито качествата, нито мотивацията да го правят. А и да не забравяме, че на изпитите за ВУЗ, в които се влиза с изпит по литература, пак високата оценка върви ръка за ръка с назубрени "художествени изрази".

Крайно време е да се смени самата система. Сегашната е наследена от времето на социализма, когато първостепенна задача на образованието беше да възпитава мироглед и едва след това да дава знания. А специално литературата трябва да учи децата да разбират произведенията, да мислят и да успяват да изложат логично и обосновано измисленото. Каква идея ще защитят няма значение и не трябва да се отразява на оценката, стига наистина да е защитена и аргументирана. Не трябва да се толерира и зубренето на клишета. Все пак в живота след училище клишетата не вършат работа.

Абсолютно съгласна! Впрочем, самата учебна програма примерно за 7-ми клас уж има за основна цел "подготовка на личности, които възприемат художествената литература като ценност, като достижение на човешката мисъл и изпитват стремеж и потребност да общуват с нея", а като погледнем какво става в учебните часове, сякаш целта е да научиш децата, че не е важно как те са възприели произведението, а какво едикоиси критици са казали, че трябва да се възприеме.