Мисля, че имам още какво да внеса по темата.
Само да ви попитам - как ли се оправят децата в смесени бракове и в двуезична среда, напр. етнически малцинства или имигранти...
Аз например съм родена и съм живяла в Чехия и на 3 г. съм разбирала чудесно български, но съм говорила чешки (въобще не съм давала вид да съм по-интелигентна от средното, дори съм изоставала във физическо отношение). Не знам на какво се дължи, но сега най-силната ми област е вербалната.
В неврологично отношение детето се развива най-бурно между 1 и 3 г. и за мен лично това е добър момент да се въведе втори език. Между другото, съществува схващане, че детето започва да научава майчиния език и езика, говорим в средата, в която живее майката, още преди да се роди ("Всичко е език", Франсоаз Долто).
Голяма заблуда е схващането, че мъчим, тормозим, ограбваме детето и детството... Все пак методиката е за това - ученето да става чрез игра, неусетно и без натиск. Затова не съм много сигурна, че аз съм подходяща да уча детето на английски (в смисъл аз да съм учителката) - първо, получава се ролеви конфликт (мама си е мама, не очакваме детето като се удари да се гушне в учителката по английски; майката обича и обсипва с любов безусловно, а учителката стимулира според "постиженията", напредъка), второ - ново "лице" в ролята на учителката по английски може да помогне и за повишаване на социалната интелигентност на детето...