И аз родих със секцио и я видях като излизах от упойка.Очаквах едно червено сбръчкано бебче и бях много учудена като ми я донесаха сладичка,чистичка и беличка.Беше ме страх да я докосна.Почувствах се щастлива и горда 
Виж целия пост
когато за първи път видите своето бебче
- Публикувана: 7 дек. 2005, 21:21 ч.
- Последно мнение: 9 дек. 2005, 11:38 ч.
# 16
7 дек. 2005, 23:10 ч.
Раждах секцио със спинална, видях й гърба като я извадиха и я чух, че реве. След като я изкъпаха и повиха ми показаха едно жълто вързопче с големи червени устни и бузи. Първото, което си помислих като я видях беше: Как може толкова много да прилича на баща си? И не спрях да повтарям на екипа: Нали е много красива, нали е много красива???
Виж целия пост
# 17
8 дек. 2005, 00:08 ч.
Родих със секцио, но бях в съзнание. Като ми я показаха, не можах да повярвам,че това е моето бебе. Очаквах да видя червеникаво, набръчкано бебе, а тя беше толкова хубава. 
Така исках да я гушна.
Виж целия пост
Така исках да я гушна.
# 18
8 дек. 2005, 01:02 ч.
Изпитах облекчение, че се е появил най-сетне
Дадоха ми го да го гушна за малко, като че ли веднага го заобичах
Виж целия пост
Дадоха ми го да го гушна за малко, като че ли веднага го заобичах
# 19
8 дек. 2005, 09:12 ч.
Не можах да повярвам,че всичко мина така бързо. Сутринта имах корем, а на обяд вече бях станала мама! Бързах да звънна на всички познати и се чудех на себе си, че вместо да се наслаждавам на дъщеря си, съм взела да си говоря по телефона. Майчинското чувство ме обзе по-късно.
Виж целия пост
# 20
8 дек. 2005, 09:22 ч.
Беше неповторимо 
,като родих видях най-прекрасното и красиво бебче на света,толкова сладко и нежно създание 
Виж целия пост
,като родих видях най-прекрасното и красиво бебче на света,толкова сладко и нежно създание
# 21
8 дек. 2005, 09:26 ч.
Облекчение, че изплака. После ми я показаха и видях огромни бузи и сини ръчички. И после вече можеха да правят с мен каквото си поискат 
Родих секцио между другото.
И една нощ в реанимация изпълнена от безкрайно любопитство - каква е и на кого прилича
После като я взех за първи път питах мама дали е страшно и лошо, че не я обичам, а само искам да я оглеждам и гушкам. И постепенно, с всеки изминал час се превръщах в майка
Виж целия пост
Родих секцио между другото. И една нощ в реанимация изпълнена от безкрайно любопитство - каква е и на кого прилича
После като я взех за първи път питах мама дали е страшно и лошо, че не я обичам, а само искам да я оглеждам и гушкам. И постепенно, с всеки изминал час се превръщах в майка
# 22
8 дек. 2005, 09:43 ч.
На мен като ми го показаха и ми го дадоха да го гушна за 2 мин. - и аз го ударих на рев . Сестрите почнаха да ме питат : " Ти сега за кво ревеш? "
А аз : " Ми от радост ..." А те : " Ееех , какво нещо са щастливите майки ..."
Беше много прочувствен момент ...
Виж целия пост
А аз : " Ми от радост ..." А те : " Ееех , какво нещо са щастливите майки ..."
Беше много прочувствен момент ...
# 23
8 дек. 2005, 10:23 ч.
Ренци все едно описва моя случай,абсолютно същото,само дето аз си имам юнак
Виж целия пост
Аз родих със секцио и не видях бебето веднага. Помня, че като излизах от упойка постоянно питах дали е добре детето, а те ми казаха, че е една прекрасна 4 килограмова дунда. Качиха ме в интензивното и чак след 5-6 часа ми я донесоха. През това време ми беше много странно, че вече нищо не мърда в корема ми, но изобщо нямах чувството, че съм станала майка. И като ми я донесоха......о Боже.....това беше най-прекрасния момент в живота ми. Очите ми се напълниха със сълзи. Тя беше толкова красива и с такива големи бузи. Невероятно е чувството. Но майчинския инстникт дойде след няколко дни когато я оставиха при мен в стаята сама да си я обгрижвам.
Ренци все едно описва моя случай,абсолютно същото,само дето аз си имам юнак
# 24
8 дек. 2005, 10:29 ч.
Изненада, радост, умиление, ОБИЧ, ЩАСТИЕ! Буря от положителни чувства!
Виж целия пост
майчета много ми е странно изкам да ви питам какво е усещането(реакцията ви) когато за първи път видите своето бебче
# 25
8 дек. 2005, 10:29 ч.
На мен, като ми го сложиха на гърдите веднага след раждането - не можех да реагирам, дори не го докоснах, не можех да повярвам, не знаех на кой свят съм - просто пълен БЛОКАЖ!!!
През нощта, се вмъканх в стаята с бебетата (докато ги нямаше акушерките), за да го видя и дори се чудех дали ще го позная ... - Е, нямаше как да го объркам, и не можех да откъсна очи от него - тогава разбрах, че съм МАМА!!!
Виж целия пост
През нощта, се вмъканх в стаята с бебетата (докато ги нямаше акушерките), за да го видя и дори се чудех дали ще го позная ... - Е, нямаше как да го объркам, и не можех да откъсна очи от него - тогава разбрах, че съм МАМА!!!
# 26
8 дек. 2005, 10:31 ч.
Аз я видях чак на третия ден.Родих секцио ,а тя беше под кислородна палатка/роди се 1 месец по-рано/.
И като я видях започнах да и говоря и се разплаках.........
Виж целия пост
И като я видях започнах да и говоря и се разплаках.........
# 27
8 дек. 2005, 10:32 ч.
Усещането ми беше различно първият и вторият път.
Първото ми бебе беше толкова красиво!... Спеше в кувиоза като я видях. Една мъничка (2 кг.) принцеса!
Вторият път ми я донесоха. Беше ми странно, че и това бебе сега трябва да го обичам. А като го погледнах- едно грозно и криво... Направо съжалих, че поисках второ. Но много скоро я обикнах страшно силно. А грозното патенце се превърна в красив лебед
Виж целия пост
Първото ми бебе беше толкова красиво!... Спеше в кувиоза като я видях. Една мъничка (2 кг.) принцеса!
Вторият път ми я донесоха. Беше ми странно, че и това бебе сега трябва да го обичам. А като го погледнах- едно грозно и криво... Направо съжалих, че поисках второ. Но много скоро я обикнах страшно силно. А грозното патенце се превърна в красив лебед
# 28
8 дек. 2005, 10:38 ч.
Родих секцио,не бях с пълна упойка и ми я показаха веднага,но аз нищо не видях,защото нося очила,които ми бяха взели 
Когато я чух как проплака,се разплаках и аз ,но май беше повече от облекчение.Видях я на същия ден,след операцията на камерата ни,защото мъжът ми я беше снимал - тогава плаках от щастие,че я има.А майчинското чувство дойде доооста по-късно,в къщи,когато започнах да се грижа за нея 
И я обичам все повече и повече,и повече...
Виж целия пост
Когато я чух как проплака,се разплаках и аз ,но май беше повече от облекчение.Видях я на същия ден,след операцията на камерата ни,защото мъжът ми я беше снимал - тогава плаках от щастие,че я има.А майчинското чувство дойде доооста по-късно,в къщи,когато започнах да се грижа за нея И я обичам все повече и повече,и повече...
# 29
8 дек. 2005, 10:39 ч.
Мога да отговоря само с 1 дума, НЕЗАБРАВИМО. Никога няма да забравя момента в който усетих и в последствие видях малкото човече свито на топка на корема ми. Не го изпуснах от очи, къпане, теглене, мерене, повиване и отново при мама. Тази физиономия така ми се наби в акъла, че и сред 100 000 бебета пак щях да го позная. Въпреки, че го видях само за 1 секунда. Беше невероятно и все още си казвам, че си струваха тези 13 часа зверски мъка, само за този миг в който го зърнах. Беше хубаво бебе, леко зачервен от раждането но в сравнение с другите бебоци беше много красив. Или защото си е моето бебе, не знам, така ми се стори, очаквах да е по грозно и сбръчкано. 
Виж целия пост
Препоръчани теми