Не ми се отдава позитивното мислене...

Подписът ти ми говори друго, предполагам, че е някаква дупка. С риск да съм груба начина по който описваш живота си е нормално да не те удовлетворява, но всичко си зависи от теб. Хората сами коват съдбата си, клише в което определено вярвам, защото никой не е излязъл със стабилни доводи, че не е така. Можеш да промениш живота си, всеки може. Ако знаеш какво искаш, трябва да си гониш целите. За позитивното мислене...много хора не могат. Аз мога и ми помага. Понякога съм прекалено оптимистична и наивна, но по-добре това от колкото вечно недоволна и намръщена. Чудя се на хората, които се изнервят от глупости, като тези в градския транспорт например. Жал ми е за тях. Пропиляват живота си в негодувание, аз не искам това за себе си. Целите и нещата, които искам да постигна ме карат да се усмихвам. Позитивизмът е заразен понякога. Дори знам, че можеш и да си го откраднеш. Ето например в темата "Кюретаж и забременяване". Там има жени, които са минали буквално през ада и точно когато са на ръба на поредния психо провал се появява някоя потребителка, пише едни иначе толкова клиширани и тривиални неща като "момичета стига сте мрънкали, я малко кураж, всичко ще се нареди" и ти се хващаш за тези думи, като за спасителен пояс. По-лесно е да вярваш, че утре може да е по-хубаво от днес, отколкото да се оплакваш от незадоволителното си ежедневие. И да, всеки си има проблеми. Някои сериозни, други по-малко, както знаем за всеки неговите проблеми са най. Помисли какво искаш, после помисли как да го постигнеш, а след това помечтай за чувството на удовлетвореност и удоволствие, когато успееш. На мен ми помага...

Перуника, това, което ти липсва е мъж, та да ти покаже и позитивната страна на нещата, ама някой страстен, с хубаво чуство за хумор и фантазия как би разнообразил ежедневието на една скучаеща дама, не някой льольо.
Депресивните моменти на човек са нещо нормално, но при хората, които са обвързани, те са в някакво друго "измерение" и са по-малко.

Според мен не е до позитивното мислене.Аз също не съм от тези дето четат книгите на Джон Кехоу или пък си повтарям разни неща , които искам да ми се случат , нито пък си правя карти на желанията или други подобни неща.Напротив много често си мисля за по - лошия вариант на нещата отколото за по - добрия и въпреки това до сега в живота ми са се случвали само хубави неща и то без да полагам дори и минимални усилия.Често си мисля , че съм родена под щастлива звезда.Остави се по течението и изобщо не мисли.Положителното мислене може и да увеличава шанса да ти се случи нещо хубаво , но в никакъв случай не го гарантира на 100%.

Защо не пробваш да си смениш работата, по-високо платена и по-разнообразна. По цял ден сама в офиса не е лесно...

и на мен не ми се отдава, ама изобщо.

не се притеснявай, сега ще дойдат форумните психоанализатори и ще ти кажат как вместо да се оплакваш, да намериш начин да си увеличиш доходите , да си купиш секси гащи и да тръшнеш някой мъж , или да излизаш по-често, нищо, че може да нямаш с кого и къде да ходиш. а ако случайно почнеш да се оправдаваш, да знаеш, че всичко това е вярно, но ти все още не си го разбрала.

КЛОНКА и Ази са ти нужни. Надявам се да се включат и да ти помогнат. Те са по дълбините психоанализи.
Успех ти желая .  (на твое място и аз щях да се сдухам)

Скучен ти е животът, няма спор. Но и някак безидеен, съществуваш си просто.
Защо не си поставиш някаква цел (може и нещо съвсем дребно да е) и да започнеш да търсиш начини и пътища да си я постигнеш. Така поне умът ти ще е ангажиран с нещо творческо. Оставила си се на течението и е нормално да имаш такива мисли.

Благодаря за смислените отговори 
Може би проблемът ми е, че съм изключително деен и творчески настроен човек, но не съумявам някак си да съм непукист. Работата си няма как да сменя /тя по принцип е супер, но има цели месеци във финансова дупка - та тогава се скапвам направо/. Нямам работодател - независима съм - за това съм много благодарна, даже много от пишещите тук биха ми завидяли за това. Но, когато всичко заивиси само от теб, няма миг почивка. Всичко е на твоите плещи и се чувстваш много по-отговорен...

Ох, че дупка си намерила.
Защо не опиташ да спортуваш сама? Едно бягане сутрин, сама, с музика може пък да ти хареса.
Някак еднообразен изглежда деня ти. Бих ти казала да намериш начин да се разнообразиш, но знам, че когато човек се чувства така хич не е лесно.
Интересно нещо виждам в редовете за семейството и децата. Но ми се струва, че ще запазя за себе си заключението.
Пожелавам ти скоро да излезеш от това състояние и да виждаш нещата по друг начин.
Веднъж в едно детско филмче (ах как звучи само), една къдрава животина каза: " Има два вида проблеми. Едните са решими, а другите не. За първите няма смисъл да мислим, защото ще ги решим, за вторите също. Дори и да ги мислим няма да можем да ги решим." Умно нарисувано същество.

Е тук вече нещата допират до мироглед. Предпочитам гадния шеф да ми пили на главата, да бачкам по график и да знам, че трябва, но да взимам добри пари, с които да мога да живея нормално. От колкото да съм независима, но за 200 лева месечно. Дано не ми се разсърдиш. Всеки си има гледна точка, но аз това не го разбирам. 

И аз бих те посъветвала да си поставиш някаква цел. Насочи усилия към нещо, което е само за теб - нещо приятно, някаква малка глупост ако ще да е. Гадничко е без подходяща компания, но пък тя по поръчка не се намира, така че няма смисъл да се насилваш да излизаш с хора, с които не ти е приятно, само за да си навън. Предполагам искаш да създадеш семейство и деца, но и това не е подходяща цел в живота, не го мисли, подходящ човек също не се намира по поръчка. На твое място щях да се огледам за някакво хоби, свързано с нови запознанства. Спортът е подходящо начинание, стига да има къде. Не ти трябва да е с някого - хем ще работиш върху себе си, хем ще срещнеш нови хора със сходни интереси. Погледнато от страни (от моята камбанария), ти на практика нямаш сериозни проблеми, просто си зациклила, защото няма какво да те зарадва. И бъди малко по-безотговорна - здравословно е, пък и няма да се свърши света  .

Щом финансовата дупка не е постоянна, и като цяло си доволна от работата си и не би я сменила, защо тогава не си позволиш една дълга почивка. По време на финансовия застой. Така или имаче, не ти носи доходи и си депресирана. Една почивка някъде на приятно място ще те разсее. Ако не ти пречи да идеш сама. И ако можеш да си го позволиш. Доста скучно си го обрисувала. Направи нещо за да се почувстваш по-добре. Погрижи се за себе си. Иди да поспортуваш сама, никой няма да ти каже нищо. Аз напоследък се престраших. Не гледай тв и бг мама вечер, намери си интересна книга, например. Започни някакъв курс...Иди на спа за 1 ден... Направи си нова прическа. Аз и това направих.
На мен също ми е много тъпо напоследък и моя живот е малко на никъде. И аз така дупка,дупка, но трябва да се извадим от дупката някак си. Кой ще се погрижи за теб, ако не ти самата.
Това са няколко идеи от мен.
Успех!

Няма ли възможност да запишеш на някакви курсове-език, танци, спорт?

Перуника, даваш ли си сметка, че тъй като нямаш много неща, ти имаш всички възможности?
Нищо не те ограничава, нищо не те задължава. Имаш свободата да живееш където и както ти се иска.
Само че ти си решила, че щом някому се е получило, без да се помръдне от място и на теб се полага. Съжалявам, но при повечето не става. Налага им се да променят местоживеенето, да загубят временно сигурността си... Тогава дори и да не успеят, поне знаят, че са опитали.
Това, че си създала собствен бизнес е хубаво, но след като ти е тъпо, скучно и отгоре на всичко - недоходоносно, за каква свобода говорим? Вързал те е да си гледаш двете програми, когато има стотици, да общуваш с хора, които не те удовлетворяват, да се чудиш защо живееш. И това със спорта си си го измислила като спасителна сламка, сякаш той може да осмисли живота ти. Ако наистина ти се спортуваше, нямаше да ти пречи липсата на партньори.
Щом си деен и творчески човек, раздвижи се, мила. Затвори за лошия период, смени прическата, облечи се по-дръзко, започни да учиш нещо, или поработи временно на друго място, усмихни се на хората и те ще ти се усмихнат.
Това, че имаш нещо, не те прави автоматично удовлетворена и щастлива, ключът е в собственото ни светоусещане, не става само с позитивно мислене.