"Смешно" ли е раждането? - 3

Не съм писала в тази тема, но ги изчетох и трите на един дъх докато бях бременна. За съжаление, няма с какво да се разпиша, защото имах тежко раждане, но пожелавам леко и безпроблемно на всички бъдещи мами!

За съжаление и при мен нямаше нищо смешно преди пет месеца, макар четейки да се бях фокусирала върху тези моменти, за да мога да се разпиша и аз. За съжаление аз бях от „късметлийките”, които раждаха и по двата начина и приключихме с успешен финал под ножа! Но се сещам за момент, незнам от упойката ли или от шока, че ще ме режат, та обещавах на всички в операционната домашната баница с дърпани кори на свеки за почерпка като ни изпишат, само и само да се свършва по-бързо   ..Луда работа Но такива като мен са рядкост, та дерзайте момичета, дори вече забравих

По време на моето раждане нямаше някакви конкретни смешни изцепки, но определено се класифицира към готините раждания През цялото време на контракциите с таткото си стояхме в стаята, слушахме музика, четохме вицове (много е гадно да се смееш по време на контракция ) Акушерката и неонатоложката минаваха от време на време на проверка и оставаха да си говорим. Бъзиках ги, че само ни трябва една масичка и по едно кафенце. Все едно на седянка бяхме седнали. Разказаха ми за себе си, за своите раждания, за разни куриозни случаи в практиката им. Понеже раждах без упойки и системи, раждането се проточи дълго - 15 часа, но въобще не усетих кога минаха. През цялото време бях въодушевена, превъзбудена и нетърпелива. Смяха ми се колко се молих на водите ми да си изтекат самички В крайна сметка се наложи да ми и спукат и тогава вече дойде големия зор и въобще не ми беше смешно но за 1 час вече бях родила Дадоха ми бебчето както беше мазно и слузесто и акушерката ни направи снимка на тримата с таткото. Наистина много е важна нагласата, с която отиваш да раждаш. Аз тази тема съм я чела два пъти - още преди да забременея, и после преди раждането. И за момент не съм си помисляла да се страхувам. Прочетох страшно много информация за това, което предстои и отидох подготвена за всякакви варианти. Знаех как да напъвам, слушах какво ми говорят и дори накрая се разминах само с 2 козметични шева

Ще разкажа и за моето раждане – може да не ви е много смешно, но за мен беше едно страхотно преживяване и може да подейства успокояващо на някой, който се притеснява. А да уточня, че аз съм един от най-притеснителните хора на планетата. Можех да припадна само при мисълта, че ще ми взимат кръв. Лекарите ме питаха: „Добре де, ти как ще раждаш като те е страх от една игла?“, а аз :“Тогава ще се мобилизирам“. На 30-ти април станах сутринта, измерих си кръвното /пак високо/, преносвах 4 дни и си викам: „Абе я да отивам в родилното, следват 4 почивни дни кой ще се разправя с мен тогава, може да няма лекари“. Приеха ме веднага, доктора ме прегледа и каза: „Утре ще родиш, по един или друг начин. Не си английската принцеса, че да те чакаме още“. Включиха ме на тонове и сестрата каза: „Бреййй, какви хубави контракции, че ти още днес ще родиш, не ги ли усещаш?“ Ми нищо не усещах. Настаниха ме в стаята, седнах на леглото и извадих: телефон, лаптоп, книга 450 страници и електронна книга, заредена с над 100 книги. Бях се запасила, в случай, че се наложи да чакам с дни. Докато това-онова и стана обед. Донесоха един огретен със спанак, който разби всичките ми митове за недостатъчната и безвкусна болнична храна. Така ми хареса, въпреки, че не обичам спанак,  че за нула време го ометох целия. И тъкмо полегнах с книжката чувам глас: „Ти да не обядва? „ „Да, защо? Не трябваше ли?“. „Ами не трябваше, днес ще те работим“. Аз:“Към секцио ли клонят нещата?“ „Мдааа“ „А с пълна упойка ли?“ „Мдаааа“. После дойде анестезиолога и внимателно започна да записва точно кога, точно какво и точно колко съм яла. Показа ми голямата си ръка и каза:“Я ми очертай на дланта колко точно изяде“ . Срам не срам си признах: „Ами колкото цялата ръка“. Само преглътна, прибра си тетрадките и излезе. Една сестра ме подбра и се започна: клизма /нищо страшно/, катетър /лек дискомфорт/ и аха да тръгнем към операционната всички се затичаха в приемната. Една мама пристигна с 10 см. разкритие, настана някаква суматоха, извика няколко пъти и роди.  След което се върнаха на мен. Качихме се в асансьора аз, доктора и акушерката и доктора: „Я да видим сега този асансьор ще ни издържи ли трима бременни“Облещих се аз, а той „ Ние с акушерката като ни гледаш – 9-ти месец, пък ти си направо в 11-ти“. Засмях се и той:“Посмей се сега, че после ще ти е трудно“. Влизайки в операционната се почувствах като във филм. Легнах на масата и там най-големия ми страх беше,че няма да ме хване упойката. С плах гласец попитах: „Случвало ли ви се е някой да не го хване упойката?“ . Анестезиолога: „Не, всички много успешно ги приспиваме. Сега ще ти дам да подишаш кислород, докато лекарите изпушат по една цигара.“ Дишам аз, слушам музика, спи ми се, ама то по принцип все ми се спеше и пак питам: „Ама сигурни ли сте, че дишам кислород? Да не би това да е упойката? Щото ако е упойката, да знаете, че всичко си усещам“…и след това вече съм отлетяла. Следващото което чух беше: „Искаше да те приспим – приспахме те. Сега те събуждаме, имаш момченце“. „Добре ли е?“попитах „ Добре е, 3980г.“. После в просъница усетих как ме преместиха на носилка, асансьора, размазаните лица на майка ми и мъжа ми и стаята, в която вече ме чакаше бебето. Освестих се вече напълно, щастлива от резултата, който спеше до мен и от това, че излязох от упойката не само жива, но и без главоболия, замайвания и други реакции.  В следващите дни бебето ми беше толкова ревливо, че за 5 денонощия дали ми се събраха 8 часа сън. Имаше един млад, готин доктор, който отваряше вратата и казваше: „Я да видим защо плаче това бебе“. Залюлее два пъти креватчето и бебето млъкне. Как успяваше??? И защо не беше постоянно на смяна да ми го успокоява???И накрая да отбележа поведението на моя мъж. Чета как вашите се вълнуват, шашкат, притесняват…моят след като разбрал, че ще раждам се прибрал вкъщи и заспал. Бебето се родило, майка ми му звъни да му каже – не може да го събуди. Накрая вдигнал, казал „Знам“ и затворил телефона. Но после се осеферил, скочил и долетял в болницата. Изпуснал да види бебето, когато са го сваляли, но успял мен да види. Имаше и още забавни неща като моите чехли с хипопотами, които докторите много харесаха, циганката, която приеха с диабет и на въпроса „Какво вечеря снощи?“  отговори  „Ами някакви пасти“ „Какви пасти?“ „Сочни“.

Страхотни разкази! Подействаха ми много успокояващо, когато раждането все още предстоеше. При мен имаше само един по-забавен момент: от постоянните контракции бях вир вода, като спираха пък ми ставаше студено. А в залата бяха оставили само един лек чаршаф за завиване. Като бях права и вървях болеше по-малко, та по едно време се увих с чаршафа и така си ходех. Отидох да питам една акушерка нещо, а тя ме погледна супер очудено и попита : Ама Вие защо сте се увили така с този чаршаф? Ами защото ми е студено! Какво друго може да е... или трябваше да кажа, че съм Батман и искам така да ми се вее чаршафа отзад, белким спре да боли. Помня също и как към 8 сутринта се усети движение по коридора и замириса супер приятно на кафе, а и радиото беше пуснато  постоянно, та си мислех как за персонала това е просто поредната работна сутрин, а за мен е деня, в който моя син е избрал да се появи на белия свят.

Толкова е хубаво да има подобна тема. И аз също изчетох всичко преди раждането.

Сега е мой ред да разкажа.
Настаниха ме в предродилна зала и там заварвам жена, която не само спи, а и хърка. По-късно се оказа, че е ромка. Дойде една акушерка и обясни, че няма индикации скоро да започне раждане и ще трябва да я преместят в Патологията, където обаче ще трябва да си плати. Тази героиня се напъна и роди преди мен. А и роди сама на леглото в предродилна, но тя си имаше опит /5то дете/ и не беше драма около нея.

А на анистезиолога му обяснявах колко много го обичам и винаги ще го помня. Той беше много готин, но си призна, че често му се обясняват в любов 😆

Първо да изкажа специални благодарности на човека измислил темата и на всички писали тук, чийто разкази не само разсмиват, но и вдъхновяват да подходиш към един такъв важен и “страшен” момент с усмивка!
И да се разпиша и аз за бъдещото поколение мами
Първо да кажа, че не раждах в Бг и го уточнявам просто защото тук най-нормалното нещо е таткото да присъства на раждането. Та такъв беше и нашият случай- първо той самият имаше желание, второ и аз мн държах на това, за да види през какво минава една жена, за да стане майка. А не да чака просто в коридора и после все едно щъркел му е донесъл бебето!
Както и да е- след 10 дневно закъснение след термина великият момент дойде (бях го очаквала от поне 2 месеца всеки ден и се подготвях вс ден за него, точно този ден обаче ме беше обзело отчаянието, че нашата госпожица никога няма да се появи доброволно на този свят. И като в Законите на Мърфи това бе единственият ден в който не се бях наспала, бях преяла и въобще......)
Но когато започнах да кървя разбрах, че заветния момент е днес и ме обзе невероятна еуфория и щастие. Отиваме ние в болницата, а аз с една балеринска стъпка и ухилена до уши- никой не ми повярва, че ще раждам....след преглед се установи, че имам САМО 1 см разкритие и че трябва да станат 4см, за да се приеме че е започнал родилния процес. Та прибрахме се ние вкъщи уж на по-уютно и спокойно да си изчакам другите 3см....след два часа пак се върнахме в болницата....този път с друга походка )) усмивката пак беше там, но и кръвнишкия поглед готов да смрази всеки, който ми каже, че разкритието ми е под 4-5 см.......Та ще прескоча още мнооооого, но да стигна до смешната част все пак- половинката ми се справи блестящо, наистина беше ми огромна подкрепа и нито веднъж не се оплака колко силно му стискам ръката когато дойдеше контракция. Незнайно поради какви причини, като станаха хмммм по-силни контракциите не ми стигаше само ръката му, а като граблива птица всеки път посягах към гръкляна му 😂 Добре, че той има добри рефлекси и успяваше да избегне атаките ми. По време на напъването пък ясно усещах как хмммммм съм меко казано пълна отвътре и бях убедена, че акушерката си е навряла ръката в дупето ми и се опитва от там да избута бебка 😂😂😂 Знам, че е идиотска идея, ама в тоя момент си го вярвах абсолютно и само крещях на половинката да каже на акушерката да си махне ръката от задника ми! Той само повтаряше “ ръцете са и отвън бе” , а аз продължавах да си крещя моето вече и със заплахи, че така ще я сритам, че ще отлети в другата родилна зала....
Края на разказа ми ще е такъв- бебка вече е на този свят и е най-прекрасното нещо.....болките се забравят на мига- дори още като си на родилния стол разчекнат.....просто в секундата в която гушнеш своето бебче! Имаше моменти в които не вярвах, че ще успея....исках да се откажа (не че можех де😁), НО бих преминала през това още 100 пъти ако трябва само за да имам това малко съкровище гушнато в мен.

Ай честито! Те акушерките, да ти кажа, са свикнали. Имам позната, която е отнесла няколко къча от бъдещи мами

Имам 2 безумно забавни раждания и утре се връщам да се редактирам и да разказвам 😂


Прекрасна тема!!!

Чакаме с нетърпение! И без прокации, провокаторе:grinning:

Моето беше нормално, дълго, но като за първо знам, че е нормално. Накрая когато се роди, изстреля се като коркова тапа, а лекаря до мен ми вика “ честито, мамче, роди първокласник” така се захилихме всичко, че лекакрата ми вика, “няма да напъваш за плацентата, и тя от смях излезе.”
Вярно голям шишко излезе 3850 и 53 см.
Преди да ме зашият исках да помоля анестезиолога да ми пусне упойка, но толкова бях изтощена, че само казах “давай, деогирай ме” и всички пак леш от смях. Като цяло си спомням едно много хубаво раждане с мн забавен екип.

Аз!?! Никога!

Ta така - първородната... чудото се случи преди точно 11 години и 6 часа! Имах си чудна АГ с прилично чувство за хумор, чиято коса направо се къдреше при безумните ми изказвания - аз хем първескиня, хем доста нова в страната (хАмериката), мъчи ме и носталгията и културният шок и съм абсолютно потресена и погнусена от начина, по който третират бременните - няма болнични, няма майчинство (3 мес неплатени по мое време), няма специално отношение - та не и спестявах нищо! Сядаш си в колата, слагаш си колана, независимо от месеца и от това, че Форум БГ Мама не одобрява таз практика и се закарваш на преглед, където те питат "как си"...е, как да бъда - след като съм била в състояние да се самодокарам на преглед значи съм добре, защо ме дразните с такива въпроси, бре, хора!

Терминът ми беше на 22 Януари, на 25 аз преносвах и още работех и на лекции ходех (2-ра магистратура), щото нали се чувствах добре. Бях с размерите на хипопотам (от 53 на 77++ кг), но по стара БГ традиция продължавах да ходя с ток и елегантна на работа, където коментари от рода на "за първи път виждам бременна на ток" си бяха норма. В един момент след 20 Януари на въпроса "кога го чакаме" почнах да отговарям със "вчера го чакахме, но имаме дедлайн и ще почака още!" Колегите ме гледаха с тих ужас, а аз ги кодошех, че ако тръгна да раждам в средата на работния ден да отключат трезора, че поне да родя сред пари (голяма банка)!

Насрочват ден за индукция (28), а на 27 вечерта почва да ми се втвърдява корема много странно, но не много болезнено. Заподозирам аз, че момата няма да чака индукцията и почвам ритуалите - душ, сешоар, маникюр, (педикюрът ми беше направен преди термин), грим, бръснач, клизма... тук клизми не правят, но как ще ида аз, най-лична българка, да раждам пред "чужденците" без да съм в цялата си убост, прелест и девствена чистота!?! Сакън! Мажа, бръсна на сляпо, псувам тихо и страстно и пиша контракции. Инструкцията беше като станат на 1-2 мин да се появя при тях и да не ги притеснявам по-рано, че то болничното време е скъпо, това е Американски капитализъм, не ви е Евро социализъм!

Милото гледа телевизия със слушалки и изобщо не е в час. Аз, готова за раждане, опаковам и фотопарата и сядам да гледам по ютюб домашни раждания от Скандинавието, че да се подготвя психически. Даже в БГ Мамма се отчетох...
Родителски групи
Родители в Америка
Re: 43та Американска чакаща поредното бебче-давай Индиана
27 ян. 08
"... защо не казахте, че толкова боли..."
В един момент около 1.30 сутринта милият поглежда какво гледам и позеленява, скоква, шашардисва се и се почва купона. Напъхва ме в колата и газ... кара на аварийки, минава на червено и мърмори "коте, внимавай с водите, че седалките не са кожени" , а аз съскам "ако не спреш да ми мърмориш ще я родя на седалките ти и следващият път като кажа да вземеш кожен салон по-добре ме слушай" ))

Следват едни сестри, дето не можеха да ми намерят вените и лафове от типа "мъж ми дайте, доктор искам!" след като ми посиниха и двете ръце от длан до лакът. Анестезиологът влезе в спешна операция, извикаха дежурният, той се забави, аз им обещавам да ги съдя, ако не ми дадат упойка - те от майтап не разбират и гледат кисело )) Дойде анестезиолог, когото уведомих, че никога не съм жадувала мъж по-силно, той се смее и ми подава визитка Милото по едно време се сеща, че е зарязал колата директно пред входа на болницата и тръгва да я премести, а аз излъгах сестрата, че отива да пие, защото го е страх и тя почна да го дърпа обратно, пак смях и абсолютно потресеният и невярващ поглед на сестрата, че съществуват мъже, които не присъстват на раждането да ти държат ръката, та и обогатих общата култура!

В крайна сметка на другия ден по обяд още раждах, милото вече не беше зелен, дори кафе пиеше и заговаряше само по-засуканите сестри Сложиха ми питоцин, напъни, гърч, нищо... почнаха да губят тонове, тиха паника и почва моята АГ да ми говори за форцепс, аз  се тръшкам (аз съм раждана с форцепс и главата ми е деформирана), в един момент се стигна до секцио. Огромно облегчение, проверих дали ММ е успал да заснеме момента (много важно!) и докато ме шиеха рекох "сега ми дайте суши, че 8 месеца се мъчих без!"

3 дни смешни и забавни моменти, като аз заключила вратата, че да поспя на спокойствие и я разбиват отвън (много ме дразнеха, че нон стоп влизаха при нас (за ММ - кушетка)); аз се гримирам часове след секцио, сестрата се шокира; добре, че милото схвана какво се прави с памперсите и къпането, че малката ми беше изяла гърдите 48 часа по-късно, консултантката по кърмене ме гледаше странно, докато и превеждах ключови моменти от подфорум "кърмене" (бях си направила домашното, имах разпечатка и важното беше подчертано с хайлайтер! ) и разбира се, инструкциите по Скайп от БГ не съвпадаха с инструкциите на ам. педиатърка как се гледа новородено (даването на вода, разходките на февруарски студ).
Хубаво беше, досадните моменти беше лесно да ги обърнеш на майтап и след 3 години пак през Януари се върнах да родя и сина си там!

Отчетът ми във вездесъщия форум:
"Родителски групи
Родители в Америка
Re: 43та Американска чакаща поредното бебче-давай Индиана
30 ян. 08
Родих преди края на темата! Рапорт даден!!!  bowuu
Разтопихте ми душата с тези мили пожелания, както Ангелината - гърдите ми с тази здрава захапка  Hug

Все още всичко е твърде невероятно и нереалистично за да ми се случва на мен...болезнено, смешно, перверзно, изнервено и НЕДОСПАЛО!

Моята малка пираня /красавица - според баща и/ се роди в 13.50, 28.01.2008 след 11 ч в болницата, 4 ч пушване и 25 мин секцио. Таткото и детето са много добре, майката - на ръба на нервна криза, което е нормално... Shocked

Очаквайте нови епизоди на вопли от болка, ако не ме изритат с лаптоп, камера и дете накуп  Crazy"

PS Ха, още един пост във форума от това време:
"Simple Smile О, и аз сега се смея с глас, но когато в 2 сутринта при мен нахлу сестра да ме вдига на крака след секциото ми идеше да я гръмна с патрони за глиган  #2gunfire А най-забавното настана като дотича и втора сестра с бебето, на което му било време за цокане и двете тръгнаха да ме делят  Mr. Green"
и още )))
"ГРИМ ползвам, за потрес на всички...особено смешна беше една сестра в болницата, която ми махна системата и се мотаеше още из стаята, когато аз попревита на 2-3 се домъкнах до банята и размаах пудрите  Mr. Green Е, няма такава физиономия  Joy а ми се радваше ирландката, дори не става въпрос за осъждане... обаче аз съм с рядко гадна кожа и не намажа ли камуфлажа плаша хората, та си имам оправдание  Rolling Eyes"

Момичета, вписвам се и аз, тъй като моето раждане тепърва предстои и започвам да психясвам!!!
Тъй че чакам нови завладяващи епизоди и поучителни разкази, които да вдъхват кураж на още неминалите през това!

И моето предстои Април и много обичам да чета тук 😊

Настройте се, че това ще е най-готиното, забавно и шантаво нещо, което ще ви се случи тази година. Че близки и далечни, познати и непознати ще ви изненадат позитивно Че сами себе си ще изненадате също!
Положителният настрой е много важен! Дайте шанс на всички - лекари, екип, близки!