Майките и техните съвети

Ама тя знае, че изпитваш вина и на това разчита. Не си виновна за това, че искаш нормални неща. Така че мисля първо трябва да преодолееш това чувство.

Ти си приела ролята на жертвата и нея това я устройва.
Така ще те върти на шиш, докато не се промениш, не се отърсиш от зависимостта си и не я " прескочиш" дори и да реве.
Бях в такава зависимост и с такова отношение 13 години, а реакциите на детето ти все едно че за моето се отнасят.
Имахме късмет, че се сдобихме със собствено жилище и се изнесохме, но пораженията в отношенията с детето ми, влачихме куп години.

Знаеш, че нея не можеш да промениш и знаеш, че ако останете заедно, ще си изтървеш детето и ще луднеш.
Да не говорим, че ще си останеш сама цял живот.........

Моята майка е същата като на авторката, за разлика от това, че с ММ и бебето живеем при нея, докато направим основен ремонт на новия ни апартамент.... последната 1,5г е най- ужасната, да знам че бремеността и раждането трябва да са най- уникалните преживявания, но моите бяха съпроводени с непрестанно мрънкане.... Гадното е че пред ММ се държи уникално добре, а като го няма си изкарва всичко на мен. Да, много ми помага с малкия, гледа го.... но само ако ММ я е помолил....
Отдавна се отказах да чистя, защото тя е манячка- чистофайница и винаги нещо не и харесва, предпочитам да мрънка 5мин, че не чистя и тя да си изчисти, отколкото да чистя цял ден, а тя най- неблагодарно да ми каже “и това за теб чисто ли е”
Сигурна съм, че в новото жилище ще идва постоянно ( много е близо до сегашното) и все ще ми намира кусури, като и казах ме ще викам жена за почистване, щеше да припадне.....
Малкия започна да щъка вече и да прави бели и постоянно има коментари от сорта “кога ще се махнете, съсипахте ми къщата”
Брат ми е тиийнейджър и има проблеми с училището, като и дам съвет и тя “ ще те видим и тебе с тоя твой син” или “да ти се връща тъпкано”
Извинете за дългия пост, но имах нужда да си излея душата 😊

pate 06,
дори майка ти да идва постоянно в новия апартамент, можеш преспокойно да не  и отваряш вратата, като не искаш да я виждаш и в никакъв случай не и давай ключ. Намери кой друг да помага с детето и по-добре съвети за брат ти не давай. Както виждаш, няма смисъл, все ти си виновна.

ПП Бременността и раждането на дете са нормални човешки събития, които могат да се случат на всяка жена. Не е нужно да са уникални. Уникалните са свързани най-често с неприятни събития.

Колелото на живота се върти. Днес майките ви дразнят, утре вие ще дразните децата си. А майките когато вече няма да ги има на този свят, въобще и няма да си спомняте причините за раздразненията си. Ще я има само тъгата, че няма кого да попитате за искрен съвет и да помолите за подкрепа. Така че не съдете строго- напътстват ви и ви помагат само защото ви обичат. И защото в повечето случаи знаят по-добре и просто искат да ви предпазят от грешки.

това е и моето мнение.
Спрете с дразненията, животът е твърде кратък. Неусетно Вие ще сте майки със съвети...

СаРаНия, драго ми е да те засека   

Баба ми е що-годе така: изхарчила съм много, как съм спестила толкова, защо не съм купила розово вместо черно, защо съм приготвила това, защо не съм изчистила онова, защо съм накарала брата да отиде до магазина и т.н. Тя не беше чааак дразнеща, но просто повтаря и иска все по нейното да е, защото тя е главата на къщата. Дядо ми почина преди почти 14 години, та самичка си гледаше мен и брат ми, докато баща ми работеше по 12 часа всеки ден. Много ми липсва, тя си ми е мама, която ме отгледа. Винаги ми е давала съвети и т.н., но само като съм искала. То мрънкането е друга история, и да искам не мога да изкореня навика на човек на 80+ години.

Майка ми_{(биологичната}) обаче е различна. След 13 години и малко отгоре, се събрахме на едно място. _{Ами, аз си пуснах тема за нея, това вече може и да говори за някои потребители прочели я.} Когато бях сама с нея, ние не се виждахме, но редовно си личеше, че се буташе в моята стая. Изобщо не обичам, който и да е, даже да докосва принадлежностите ми, както и аз не бутам без позволение. Но, тя все някакъв кусур ми намираше. Било в чистене, готвене, пране и т.н. Съвети без да съм искала ми дава, макар и да няма кой знае какъв опит в това да бъде "майка". За нищо не съм разчитала на нея. По-скоро аз и бях майка последните 2 години, а тя като малко дете все иска и командори. Сърди се като не е на нейната.
Дойде приятеля ми и тя се спря за малко, после пак, каквото се мръдне в къщата имах подробен репорт - я по месинджър, я очи в очи вечерта, него да го няма само и почва. Изместихме се тази неделя, след 4 ^1/2 месеца ужас и разправии, а като и давах ключовете онази вечер, я попитах "Как си, майко?", _{тъй като беше болна}, отговора беше "Офф, сега заради вас ми увеличиха наема и трябва и аз да се местя", с добавени пъшкания, оф-кания, остана само и припадък да инсценира, и щях АЗ да падна. Поне вечното мрънкане за битовизмите го няма. Нямам желание да поддържам контакт с нея след тези кошмарни 4 месеца. Тя не зачита и приятеля ми, пожела ми да се разделим, дни преди да се изнесем. За мен това не е човек, които да пазя до себе си. Ще си взема вентилатора и дивана, и "чао" от мен. 

Сори, но за мен тия сълзливи изявления за безкористните майчици са ми в повече. Нима за вас е адекватно поведението на майката на ositza?
За мен това е емоционален тормоз и действане, чрез вменяване на вина. Хайде няма нужда. Приемете, че има и "майки", които не стават за такива и могат да ти скапят живота от проклетия.

В много отношения ще стана и аз като майка си, в други - ще съм пълна противоположност ( не казвам по-добра).
Майка ми обаче, докато съм била дете не е правила нито едно от нещата, които непрекъснато повтаря ( в присъствието на дъщеря ми) че аз не правя за детето.
И не , не всяка майка обича детето си и му мисли само най доброто- това е клише. Има стотици егоисти майки, които се прехвърлят от родителите си, през мъжа си към децата си и все са горките ....В това съм категорична, достатъчно е да се огледаш около теб, примери много.

Познавам една, която забременя, роди с голямо нежелание, метна детето на майка си, а тя си развява задника по света. Гмуркания, ресторанти, екскурзии, компании, снимки, фейсбук...

Ужас, ужас, опазил ни Бог от грешна подредба на мебелите.
Човек трябва да си избира битките и да реагира адекватно, защото Вселената/Съдбата/Бог намира начин да ти покаже колко по-зле може да е.

Едит: Да напомня за темата с дивана!

Еми да. И тази същата след години ще се тропне на детето си, което не е гледала и ще му вменява чувство на дълг към нея. Наистина има много такива - и майки, и бащи.

Голяма драма са някакви мебели... Не мисля, че това е неразрешим проблем, просто още един повод да покажеш на майка си, че вече си голяма и не ти трябват съветите й. Не знам, не съм чела темата, но някак детинско ми се вижда да се дразниш от подобни неща... Ама взех да се чудя как тия некадърни майки са отгледали такива прекрасни дъщери.
Исках само да кажа да не приемате толкова навътре някоя и друга забележка. Защото може да се очаква вашите деца да се държат с вас така, както вие се държите с майките си.


Шани, и мен ми е драго, не те бях засичала от много време

+1. Особено като почне да мисли че "ще се мре".
Темата се очертава весела, все пак. Мислиш си, че твоята майка е зле, ама изведнъж се оказва, че има и по-зле.

О, да. Когато си мислиш, че си затворила Скайп, тя натиска от Уатсап.
И като не вдигам се почват едни съобщения "ти мен не ме имаш за нищо... това ли заслужавам... Един ден майка ти като я няма... Не забравяй, колелото се върти!"
Да се чудиш, да се смееш ли, да плачеш ли...

Ето това решение ми харесва.

Това е много, много грозно! Дори и аз, дето ме водят рязка, не бих оставила майка си пред вратата. ...Срам и позор!

ositza, в много кофти положение си. Детенцето трябва да го спасиш на всяка цена. И то сега! Ако трябва, изработи някой сценарий за да се върне в апартамента си майка ти. Трябва да намериш някакъв достатъчно добър повод. Емигрирането не знам колко ще е добра идея за тийнейджърката, ако наистина имаш кураж за това. Хем нещо временно трябва да е, хем тя да си мисли, че не е временно и да няма друг избор, освен да се върне в апартамента си. Ако си намериш мъж за пред нея, дали няма да поиска сама да не присъства? Или да нагласиш всичко уж за емигриране и в деня в който сте емигрирали да не сте емигрирали, ами да сте заминали на почивка с дъщеря ти, пък тя да си е изнесла багажа от вас, примерно си си намерила наематели и ти... Нещо такова ако пробваш?