Как да се каже истината?

И аз това се чудя . На същата възраст е дъщеря ми .  Мислех си да я заведа в дома от който я осиновихме на посещение , пък после по пътя от Враца до София да се обясняваме и говорим. Много е трудно да го отпочнеш това. Виждам , че няколко мами вече гледат темата , ако те споделят своя опит може и нещо по - подходящо да се предложи.  Моя вариант / които съм измислила с посещението на дома не ми изглежда най-добрия /  , та го отлагам с всяка седмица за следващата.

Нелла, те миналата година за рождения й ден ходиха в дома да видят децата. Познала е двете мед. сестри, но пък като я попитала сестра ми дали е била там е отрекла. Но пък после като са си тръгвали направила заключението, че децата все още спят на затворени врати /тя не обича да спи на затворена врата и винаги проверява дали майка й ще я чуе ако викне/.
Веднъж минали покрай някакъв дом за деца. Попитала каква е тази сграда и сестра ми й обяснила, след което тя попитала - нали за мен няма легло там. Т.е. според мен тя знае много повече отколкото ние предполагаме, но трябва да се стигне и до разговор очи в очи.

Деската, само не разбрах госпожицата ще я осиновяват сестра ти и зет ти ли? Да знам какво точно трябва да обясняват на малката.

Моята душегубка е на 4 год и почти 9 месеца. Тази година е водих в дома, казала съм й отдавна. Даже си говорим за подробности от типа: "Мамо, как се казваше чуждата жена дето ме е родила, че й забравих името?".
За после не знам, но до сега съм късметлийка. Имам дете с изключително здрава психика. Разговорите на темата не я тревожат. Сега съм на етап да мисля как да кажа за произхода. Оня ден си говорихме нещо за Софи Маринова и тя знае, че Софито е циганка. Гледам да и създам разбирането, че хората се оценят по това което са, а не по произхода си. Тя няма негативни нагласи спрямо циганите, но темата е деликатна. Обаче като си знам детето, ще намеря начит и за това.

sislie, правата на майката още не са отнети. В момента върви процедура и след като прикючи всичко ще я осиновят със сигурност.

Вие откога сте заедно с твоето детенце? Казваш, че е със здрава психика, браво на нея. Да ти е жива и здрава и все така силна.

Т.е. те ще осиновят детето, така да разбирам. Ами най-добре е да започнат според мен да обясняват на малката, че те са истинското й семейство и истинските й родители, при все че друга "чужда жена", както казва моята госпожица я е родила. И че не е въпрос от чий корем си излязъл, а в чие сърце си бил (това тук го научих от мамите, свържи ми перфектна работа). Сърцето е най-важния орган на човека и най-важното е за кого имаш място там, а не кой е излязъл от корема ти. И че ронякога става така - едни жени раджат децата на други майки. Аз това съм го обяснила много спокойно, ей тъй както й казвам "Иди си измий ръцете" и то доста отдавна. Тя е на ясно за възрастта си. В домчето нищо не помнеше, защото го е напуснара на 1 год. и 9 месеца. Аз и разказвах там на място за това къде сме се разхождали из двора, за колибката с две кученца, която имаше там (тя от там още е луда по животните и все висеше пред колибката), разказвах й как са минали срещите. Там ни вкараха в една група, не нейната, с деца с увреждания, като предварително ме питаха дали ще се стресира. Не се стресира изобщо, аз си знам детето, просто беше изключително ангажирана в това да пита и разпитва, кога ще ги излекуват децата, лекуват ли ги, как и т.н. Още малко и сметка щеше да им държи на лелките...Ма тя си е такава. Винаги има мнетие и отношение (като майка си).

Сега в началото на автуст правим 3 години заедно. Винаги си честваме датат с нещо.
За мен най-важното е родителя да е уверен и спокоен когато води тези разговори. Така и детето приема нещата спокойно. И да ги води периодично, ей така лекичко, между другото. Това дава добър резултат.
Е, какво ще става в пуберитета не знам, още е рано да се каже.

Много ти благодаря. Дори сега ще дам на сестра ми да прочете това, но ако има и други идеи са добре дошли.
Единствено може би ще срещне трудност с раждането, че както писах сестра ми миналата година роди, аз родих тази година и тя е много добре запозната с всичко около появата на децата. Да не изникне въпрос защо брат й е роден от майка им, а тя не?

Ми защото едното дете на сестра ти е от нейния корем , а другото от друг. Така става понякога - имаш две деца, едно си родил, другото - не. Аз се оправдавам с дядо боже в такива случай, така е преценил дядо боже, така е станало. Ние щото сме кръстени и сме много впечатлени от нашия дядо поп и нашата църква.

Ей да бе, дядо Боже може да свърши работя. Тя сесра ми й е говорила за него, но не е кръстена още, след като я осиновят ще ги кръстят двамата с брат й доколкото знам.

Аз наистина не разбирам каква истина трябва да се съобщава на детето - то истината я знае, вероятно има откъслечни но ясни спомени от живота си преди приемното си семейство. Ако умишлено не е лъгана, когато е завала въпроси и така да е заместила с фантазии реалните си спомени, няма какво толкова да и се съобщава, а по-скоро да и се припомня. Като например семейството освен рожденния и ден празнува и деня в който е дошла за първи път у дома им. Има албумче със снимки, който включва и снимки от дома в който е израсла или снимки от първите срещи на семейството с детето. Мисля че всеки който разглежда албум с детето си коментира коя снимка кога е направена, откъде е... Да и се разказват истории от първата среща, първите и дни и месеци в приемното семейство, да и се отговаря на въпроси за миналото и, дотолкова доколкото е известно то за приемните и родители...
Коментира се с детето защо ги посещава социален работник и каква е връзката му с него и семейството.

Те въпросите за раждането и откъде идват бебетата започват да интересуват децата преди петата им година, така че дори да не са обсъждани в къщи, вероятно са обсъждани в детската градина. Просто трябва да поговорят за това, че тя има две майки - рожденна и тази която се грижи за нея. Не че тя не го знае, но сигурно страда за това, че тя не е родена от приемната си майка.

Линд, те със сестра ми на тази тема никога не са говорили. Психоложката й е дала задача до вторник да си помисли, как да подведе разговор, в който открито да говорят за това, че тя е от дом и че друга жена я е родила.
Малката до сега единствено е проявявала интерес към трите си имена и трите имена на брат си - предполагам за да направи разликата. Никога не разпитвала нищо. Определено не е лъгана, но и не е питала нищо. Тя дори и да си я знае истината, все някога с майка си трябва да си поговорят за нея очи в очи.
Въпросите за раждането по принцип не са интересни, защото е наясно с това. Може би ще е по-интересно, че тя и брат й имат една и съща майка, но пък са родени от различни жени - брат й от сестра ми, а тя от друга, която не познаваме.

Странно е че не са говорили досега. Сигурно детето се страхува от темата. А и изказването му "нали тям няма легло за мен?" подсказва този страх. Не знам психожката защо дреме и вместо да подсже на сестра ти как да въведе темата, така че детето да се почувства свободно да пита, тя възлага задачи.
Сестра ти най-добре познава детето и ще намери начин деликатно и без страх да въведе темата.
Един допълнителен разговор с малката на тема перспектива - че ще остане със семейството което обича, че няма да се разделят и няма да се връща в дома ще намали значително страховете с които очевидно живее.

Успех!

Ами възможно е да изпитва страх. Тази година ще тръгва на занималня. Госпожата им ги викаше една седмица да ходят, да се опознаят. Първия ден беше голямо разпитване да не я забравим, да я чакаме и т.н. Ние отидохме със сестра ми и и мъжа ми я чакахме в двора на училището, че да е спокойна.

deskatta, аз адекватен съвет не мога да дам, защото и на мен ми предстои този разговор. Просто чакам моят съпруг да се върне от път след няколко месеца и тогава смятам да поговорим с детето ни. Между другото, аз от доста време по някакъв начин се опитвам да го подготвя за това. Алекс сега е на 4 и половина и сме заедно от неговата двегодишнина. Гледаме често едно предаване за бездомни животни и как хората им помагат. Аз му обяснявам някой неща, а той се радва от сърце, че еди кое си кученце сега си имало майка и татко и вече било много щастливо. Разглеждаме албум със снимки които правих, докато той беше още в дома и си говорим, как сме си играли заедно там, как съм го хранела и т.н. Не знам доколко е подходящо всичко това, но мисля че това са малките стъпка за нас, към онзи разговор. И аз мисля, че той има някакви спомени от онези времена, защото понякога ми казва неща, които ме учудват. Например помни вторият си рожден ден, който беше точно две седмици след като го осинових. Като кажа помни имам предвид, че помни как е духал свещички и кой е бил в нас. Каза ми:"Аз като дошъл тук, имал ден ден и имал торта и имал гости...и те стояли еди къде си..." Все неща, които бяха точно така.  Постоянно го гушкам и му казвам, че е моето момченце и го обичам много и се радвам, че точно той е моето дете. Ето това правя сега и мисля, че постепенно ще стигнем и до другата част от този разговор, но искам преди това съм "положила" някаква основа, ако мога така да кажа. Мисля, че най-важното е детето да се чувства обичано и да знае това и тогава нещата ще се наредят постепенно. Няма да е лесно нито за детето, нито за родителите, но трябва да се направи и по-добре да е по-рано. Както е казала  Lindt относно въпросите на децата, ако те имат някакви спомени, то ние ги припомняме. Пожелавам успех на сестра ти и малкото човече и нека всичко се нареди по-скоро за тях!

Сега виждам, че съм повторила доста от нещата написани от Сисли. Сисли