ДЕТСКА приказка без край...:)

  • 946
  • 13
Simple Smile По идея на Ренци, решихме да направим опит за една такава приказка, написана от всички ни:)
Ако стане готина, може и на книжка да си я направим:)

Та така....

Палавите слънчеви лъчи погъделичкаха първо нослето, поразходиха се по едната бузка...после едното оче...после другото....и изведнъж ХОП ...
Виж целия пост
# 1
....Ането се събуди и видя, че навън се е съмнало. Погледна през прозореца и ....о, каква изненада, всичко навън беше побеляло от сняг. Снегът беше трупал цяла нощ и беше сложил бял калпак на дърветата и комините. Сега слънцето огряваше белите кристалчета и всичко изглеждаше като в приказка. Започваше един прекрасен ден.......
Виж целия пост
# 2
Ането погледна през прозореца ,усмихна се на слънцето,помаха на кученцето в двора ,обу крачетата в пантофки и тръгна да потърси своята майка.От кухнята се носеше аромат на пресни кифлички-любимите и.Искаше и се да я прегърне и да и каже колко много я обича.Защото днес бе специален ден.Днес бе Коледа.А на Коледа стават чудеса.
Виж целия пост
# 3
Търкайки си очите, докато минаваше по коридора...сякаш и се стори, че видя едно мъъъничко човече как едвам успя да срие дъъългият си нос зад вратата на килера.  Очите и сами се ококориха, а крачетата съвсем, ама СЪВСЕМ сами тръгнаха в тази посока...
Виж целия пост
# 4
Бавно и плахо тя стъпваше от крак на крак и се опитваше да отгатне къде изчезна онова нещо.
"Сигурно ми се е сторило" - помисли си тя и тръгна обратно по посока на кифличките.
И точно тогава  в другия край на къщата нещо проблясна, започна да мига не особено уверено, излетя и след него остана шепа сребрист прах...
Виж целия пост
# 5
Ането се затича към другия край на къщата и точно там, където нещото беше изчезнало видя един голям златист пакет с червена панделка.Грабна го радостно и тръгна към кухнята.
-Мамо, мамо,виж какво намерих!....
Виж целия пост
# 6
Ането едва крепеше в ръчичките си голямата кутия- накланяха се ту на едната, ту на другата страна. Така момиченцето влетя при майка си в кухнята и стовари пакета в краката й. От удара капакът му изхвърча, а отвътре се разнесоха приглушените звуци на някакво живо същество- хъркане, пърхане, мъркане...
Виж целия пост
# 7
и от нея изкочи едно приказно същество-по красиво от
елф с две очи като звезди и малки прозрачни крилца
със сребрист отенък.
-Боже, какво е това!?-уплашено извика майката.
-Коледният дух,коледният дух!-веднага се сети Ането.
-Да така е -каза съществото-Дошъл съм при вас защото
въпреки че не го знаете имате нужда от помоща ми,а на
Коледа стават чудеса!
Виж целия пост
# 8
Веждите на майката се сбърчиха недоверчиво- сякаш сама не вярваше на очите си. За разлика от нея, Ането пърхаше около кутия с приказното същество и пляскаше възхитено с ръчички.
- Помощ? Помощ за какво?- попита майката с треперещ глас.
Виж целия пост
# 9
Духчето погледна сериозно двете с малките си добри очи и отговори:
 -В дома ви е влязъл злия дух на раздорите. Той е този който кара татко да ядосва мама, който крие чорапките ти Ане, който те кара да не слушаш въпреки, че знаеш, че не трябва. Този дух се вмъква незабелязан в домовете на хората и започва да ги кара да правят разни неразумни неща, да се карат и да не си говорят. Ако не бъде спрян навреме той руши домове, семейства и мечти.
Виж целия пост
# 10
 Прекрасните сини очички на Ането се разшириха от страх, но тя много държеше никой да не разбере, че се е изплашила! В крайна сметка тя бе едно много смело момиченце и всички трябваше да го знаят. Колко пъти татко и беше казвал, че е неговата малка разбойничка. Като онези от нейните книжки, където имаше картинки на пирати и разни страшилища. Ами да! В края на краищата не напразно и бяха дали това име. Тя често се прибираше с раздърпани плитки и кална рокля, защото обичаше да играе на пирати със съседските деца...
Виж целия пост
# 11
 Май нашата приказка без край стана наистина без край? А? Май се забихме в кривата круша!  smile3532 Хора с идеи?
Виж целия пост
# 12
Ето, моментално се включвам пак:)))))


-Но аз съм тук, защото този път нещата са по-специални...- продължи духчето.- Духът на раздорите досега не е дръзвал да се появява на Святата Коледа. Вълшебството на празника бе по-силно от неговите мрачни сили. Но нещата се объркаха- вярата намаля и вълшебството започна да отслабва. Точно заради това той успя да се измъкне от Мечтаната страна дори и в Святата нощ!
-Мечтаната страна?- Ането бе чувала за нея и тайно подозираше, че тя съществува, но досега никой не й го бе казвал толкова ясно.
-Да, миличка- каза духчето- Мечтаната страна- полето на вечната борба между доброто и злото. Най-важното е, че тя е свързана с вашия свят. Ако надделее злото, на земята ще настанат тежки времена.
- Не вярвам на очите и ушите си- промълви същисаната майка и тежко седна в креслото до прозореца.
Тогава духчето се обърна към нея:
- Трябва ми помощта и на двете ви! Искам да дойдете с мен в Мечтаната страна, за да не разрешим на лошия Дух на раздора да разруши хармонията между световете.
 Още не приключило думите си, духчето махна с ръка. Празното пространство пред него се пречупи, размърда се като вода от камъче и се отвори. Майка и дъщеря видяха една чудна поляна, на която пасяха еднорози, а вълците пиеха чай със зайците на отрупана от всякакви лакомства маса.
- Хайде да вървим!- каза духчето и протегна ръката си към Ането. Тя скочи и го хвана за ръката, а майка й тръгна невярваща след тях.

Е, това е. Надявам се да съм помогнала. Давайте нататък Laughing
Виж целия пост
# 13
Когато стигнаха до поляната, Ането забеляза, че всъщност не всичко е толкова прекрасно, колкото изглеждаше отначало. Тревата беше започнала леко да пожълтява, в погледа на еднорозите имаше тъга, а в очите на вълците пробягваха зли червени искри.
Духчето забеляза погледа на Ането и тъжно въздъхна.
- Откакто злия Дух на Раздорите пак се измъкна, той вилнее във вашият свят и силата му се увеличава с всеки изминал ден. Вече е станал толкова силен, че даже и тук злата му сила се опитва да се прояви. Все още я удържаме, но страхувам се, че няма да е задълго.
И духчето тежко въздъхна още веднъж...
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия