А как ВИЕ приехте промяната, че тръгвате на работа?

Преди месец аз пуснах тема - Как детето прие промяната, че тръгвате на работа , така че първо ти желая да нямаш такива проблеми каквито имах аз. Сега с времето нещата се поуспокоиха и понарадеха .А аз промяната я приех трудно - много ми е мъчно за детето, е вече посвикнах ама... отделно на работа докато вляза в ритъм, защото работя в сферата на техниката където нещата доста са се променили докато ме е нямало . Иначе аз да ти кажа от режим "работа" изключвам още докато изляза от офиса , обаче се чувствам уморена и нямам много енергия за игри с детенце . Защото както не ме е виждало цял ден и като се видим ходим като залепени(като вляза в тоалетна и се сърди ).Моя мъж за да ми направи услуга да мога да си почина веднага като се върна, го извежда навън - разходка, люлки, да ама то ми липсва цял ден не съм го виждала .  И общо взето съм в постоянна дилема - хем искам да сме заедно, хем искам и малко почивка. Вечерта пък се превъзбужда, явно не му стига времето в което сме заедно, преди заспиваше най-късно в 22ч, сега стои буден и ми бърбори и се гушим до 23ч

Чисто професионално - нямах проблеми, за броени дни се настроих на пълни обороти, въпреки дългото стоене вкъщи.
Но ми беше много, много мъчно за детето... три години не я бях оставяла на никого, като изключим няколко гостувания на майка ми, когато  излизахме предимно вечер и детето вече спеше. И изведнъж - разделени по цял ден и то с трудно и мъчително адаптиране към градината. Иначе в повечето случаи без проблеми оставям "работните" проблеми още по пътя към градината. Но ми липсваше дългото време с детето, все имах усещането, че пропускам важни за нея моменти - усвояване на нови думички, умения и всичко останало. Опитвах се да наваксваме вечер - повече разходки, игри и т.н, но не е същото. Умората също си казва думата и ми трябваше доста време да "преглътна" тръгването си на работа 

Бях на седмото небе 
Но първоначално дъщеря ми ходеше на половин ден, така че просто се радвах на разнообразието, без да губя особено от контактите ни.
После, когато тръгна на градина, нещата пак не станаха така, както звучат - разделени по цял ден. Все още не мога да сметна дали е посещавала градината в 30% или в 40% от времето  Но със сигурност е под 50%. И май нито веднъж не се е разболяла в самата градина, причините за отсъствията са други.
Така че не съм преживяла голямата раздяла все още.

Радвах се на разнообразието. 
Много бързо се пренастроих и нямах проблеми с "превключването" между работен режим и детето.
Изненадващо и за самата мен, докато бях на работа почти не мислех за детето. В момента, в който излизах от офиса, забравях всичко, свързано с работата. Определено ми подейства добре.

Аз се върнах когато малкия беше на 1,3г,не ми беше трудно защото не съм го гледала сама,оставал е за по цели дни с леля си или баба си.В работата бързо се приспособих отново,въпреки всички промени.Иначе поне работното ми време беше добро,8-20ч на следващия ден 20-8ч и после два дни вкъщи.А и на малкия не му се отрази зле,все едно му беше,защото беше свикнал да ме няма за по-дълго.

В началото ми беше много трудно. Мъчно ми беше за детето, то трудно се адаптираше към промяната. Не спеше нощем, а аз работех на 12-часови смени през деня. Появиха ми се и здравословни проблеми от нерви и напрежение. Постепенно това премина, но дори към настоящия момент не мога да съм така отдадена на детето, както по време на майчинството. Служебните проблеми, умората, по-малкото време за домакинска работа си казват думата. Е, моят син вече е по-голям и не иска постоянно внимание- в градината му харесва, вечер излизаме вън и той си играе с приятелчетата, а аз спокойно ги наблюдавам и си почивам. Съчетаването на по-малко дете и пълен работен ден след двегодишно майчинство си беше голямо изпитание за мен.

Хм, след 4 години и половина майчинство се чувствах като пълен профан...Все едно работя за първи път в живота. Това чувство трая точно 2 седмици. Вече съм си ОК и дори бих казала, че си почивам психически на работа

Отрази ми се страшно положително. Даже може да се каже, че вече две години съм човека в офиса, който ходи с най-голямо желание на работа 
И детето тръгна на ясла с желание и аз на работа. При мен проблема през майчинството беше, че ме измъчваше чувството, че не се занимавам достатъчно с детето - до го уча да рисува, да апликира, пластелини, песнички и т.н. /тъй като не съм по тези неща/.
Сега някак на работа съм си починала от детето и като се приберем му обръщам много повече внимание.

Много добре ми подейства тръгването/ връщането на работа в офиса. Не ми беше нужна настройка, защото работех от вкъщи, докато бях в майчинство, но срещата с колегите ми вля сили и много ме зарежда и до ден днешен.
Не мога да кажа, че не съм мислила за сина си, напротив, в началото много го мислех, защото тръгна на ясла и много трудно свикна там, но около 1 година и повече бях с намалено работно време, за да си го взимам аз от ясла/ градина по-рано.
Ако трябва да бъде напълно откровена, много повече ме изморяваше домакинската работа, след като се върнех от работа, отколкото работата в офиса. Така че проблемите от офиса за мен не са били изтощителни толкова колкото другото след това. Детето ми по никакъв начин не е усещало и следа от умора у мен след работен ден.

Когато се върнах на работа, детето беше на година и 3 месеца. Бързо свикнах, само първите няколко дни ми беше чоглаво, притеснявах се, но малкия го гледаше майка ми и се оказа учудващо лесно той да свикне с нея.
Бързо влязох в релси и досега без проблем комбинирам нещата. Но моята работа не е особено стресова, спокойна е, има натоварване само на периоди, а и фирмата, в която работя е малка, все млади хора с деца сме, всеки знае проблемите на другия относно ясли, болести, бързане след работа да не закъснееш да вземеш детето, та си правим услуги един другиму, а и шефът е разбран.
Претърпях неуспех със тръгването на детето в яслена група обаче, предстои ми /и на него де /нов опит през септември и отсега се тревожа дали ще се получи  
Докато си на работа, детенцето ти на градина ли ще бъде ? Или някой ще се грижи за него ? И вече свикна ли да сте разделени или сега тепърва ще е ?
Ако ти е спокойно, че то е добре, и ти ще си спокойна, лошо се получава ако  при него има проблеми със свикването  


Относно затрудненията в общуването и игрите, не се тревожи, вечер ще имаш достатъчно време. Ние като се приберем обикновено е около 6ч. първо си говорим как му е минал деня, обикновено му се подмазвам с нещо за хапване или играчка  Играем си и си приказваме докъм 7ч. и като си дойде баща му, той моментално се прехвърля при него, те се гонят и играят, тогава готвя, обикновено нещо, което е за 2 вечери т.е. на следващия ден и в 8ч. да се приберем след игра в парка, направо можем да вечеряме. Ще си подредиш нещата и ти, не се притеснявай 

И след двете майчинства тръгнах на работа, когато децата бяха на 1 год и 2-3 месеца. Те веднага тръгнаха на ясла. За мен промяната беше невероятно положителна - някакси се почувствах по-пълноценна. А и децата ми свикнаха много бързо с яслите. Относно времето посветено на тях - вечер има достатъчно, защото е важно как изкарваш часовете с децата, а не колко часа имаш с тях.

С работата свикнах за 1 седмица, колегите ми са прекрасни хора, разбираме се, повечето от тях са майки и емоциите ми не им бяха чужди. Аз се шегувам, че не отивам на работа, а на санаториум, защото си имам обедна почивка, време за кафе и клюки, мога да ровя в нета и т.н. 

Никак.Не съм се вживявала да мисля и анализирам.Не съм изразходвала невероятно количество енергия по време на майчинството, за да усещам разлика след това.Всъщност, аз с второто дете и майчинство не съм ползвала.През цялото това време-И майчинство И работа с деца съм имала Други проблеми от тоша да се замислям над такива неща.За мен те са естествен ход, следвам ги, нищо повече-без драми, катаклизми и анализи.Направи ми темата впечатление, защото е част от поредицата напоследък, където се лутам как да се впиша-за забременяване, за едно, за друго, та....се замислих, че Никак не съм анализирал подобни неща и още повече, не изпитвам потребност да се връщам към тях сега и сега да ги анализирам.реално-не си спомням как съм се чувствала при забременяване, при тръгване на работа и т.н.Нормално съм се чувствала предполагам.
Относно подреждане на приоритети при работеща майка-темата е дъъълга , с много условности и собствени камбанарии.
Относно последното изречение:"Нещо се плаша напоследък от промяната и от вероятността тръгването на работа да ми отнеме многото време само за нас си, и че може да внесе някакво затруднение в общуването и игрите "-никога не съм посвещавала цялото си време за Нас, така или иначе, а съм го разпределяла по равно, та тръгването на работа нищо не ми е отнело в този дух, пък за затуднения в общуването-съвсем.

Не съм спирала да работя - нито преди, нито след раждането.
В първата вечер у дома имахме работна среща. Разликата бе-
ше, че поради състоянието ми беше вкъщи, а не в офиса. Ка-
то си спомня какво беше. Първо, от шев и кройка ми беше ле-
ко болезнено да седя. Второ, забравих, че имам бебе да кър-
мя. То, милото, ревало, ама не съм го и чувала, баба му го ус-
покоявала. И така, докато приключи срещата. И в следващи-
те дни и седмици.

Много ми е интересно да ви чета Нямам какво да добавя, исках само да кажа, че благодаря за различните гледни точки, и че си вадя някои изводи и психически настройки