Последно време все по често си задавам този въпрос. При мен тази несигурност може би се поражда от факта, че съм сравнително млад родител, но истината е, че все повече се питам дали постъпвам правилно в дадена ситуация, с оглед на това как би се отразило на изграждането на детето ми като личност. Знам, че първите 7 години наистина са важни за формиране основата на характера на детето и все повече се притеснявам дали ще се справя.
Виж целия пост
Смятате ли се за добър родител?
- Публикувана: 4 авг. 2011, 13:33 ч.
- Последно мнение: 25 авг. 2011, 18:14 ч.
# 1
4 авг. 2011, 13:43 ч.
Аз не се смятам за добър родител. Давам всичко от себе си, но това не е достатъчно. Като пораснат децата ми ще ми кажат къде съм сбъркала, точно както аз го казвам на моите родители. Но вероятно не съм лош човек, щом Господ ми даде такива деца.
Виж целия пост
# 3
4 авг. 2011, 13:44 ч.
Аз пък се смятам за много добър родител 
Дори когато имам колебания дали постъпвам правилно, знам, че ги имам точно защото съм добър родител
Виж целия пост
Дори когато имам колебания дали постъпвам правилно, знам, че ги имам точно защото съм добър родител
# 4
4 авг. 2011, 13:45 ч.
Аз съм чудесен родител
Все пак, хайде малко по-реално. От един родител не се очаква нищо свръхестествено. Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Виж целия пост
Все пак, хайде малко по-реално. От един родител не се очаква нищо свръхестествено. Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
# 7
4 авг. 2011, 13:53 ч.
Аз съм далеч от мисълта, че грешки няма да има, въпроса е да не са съдбоносни . Мен всъщност май най-много ме притеснява емоционално да не му навредя. В смисъл да не стане - плахо, затворено, подтиснато, страхливо и от този род негативни емоционални състояния.
Виж целия пост
. Мен всъщност май най-много ме притеснява емоционално да не му навредя. В смисъл да не стане - плахо, затворено, подтиснато, страхливо и от този род негативни емоционални състояния.
# 8
4 авг. 2011, 13:59 ч.
bobibb, едва ли можеш драматично да повлияеш
на темперамента на детето си И изобщо не
можеш да знаеш кое е съдбоносно - кое твое или
нечие чуждо поведение ще очертае завой няка-
къв. Бъди спокойна!
Виж целия пост
на темперамента на детето си
И изобщо не можеш да знаеш кое е съдбоносно - кое твое или
нечие чуждо поведение ще очертае завой няка-
къв. Бъди спокойна!
# 9
4 авг. 2011, 14:00 ч.
Днес прочетох определение в една статия, което много ми хареса:
"Кой е най-големият проблем при отглеждането на деца?
Най-важното е да преодолеем дупката в комуникацията с тях. Колкото повече знаем като родители, толкова повече ще можем да предадем и на тях. Важно е да ги образоваме за начина на живот: как да са здрави, да имат самочувствие, да знаят, че спортът е важен...
За родителите с новородени деца е важно да свикнат да живеят по нов начин, който често няма нищо общо с този отпреди появата на бебето. При най-малките е важно да изградим правилен режим на сън. Трябва да им даваме и свободата да изследват околния свят. За децата между 8 и 11-годишна възраст проблемът е свързан с комуникацията и с баланса между свободата и правилата. Проблем е и че родителите все по-трудно намират време да седнат с тях и да им помогнат с домашните. Тийнейджърите често не знаят как да говорят за секса, наркотиците, алкохола, видео игрите. Трябва да ги научим да поемат отговорност за собственото си поведение като излизане с приятели или това да се прибират в определено време. "
Източник
Иначе отговора на въпроса ми е, че няма идеални хора, но се старая, заради доброто на детето ми.
Виж целия пост
"Кой е най-големият проблем при отглеждането на деца?
Най-важното е да преодолеем дупката в комуникацията с тях. Колкото повече знаем като родители, толкова повече ще можем да предадем и на тях. Важно е да ги образоваме за начина на живот: как да са здрави, да имат самочувствие, да знаят, че спортът е важен...
За родителите с новородени деца е важно да свикнат да живеят по нов начин, който често няма нищо общо с този отпреди появата на бебето. При най-малките е важно да изградим правилен режим на сън. Трябва да им даваме и свободата да изследват околния свят. За децата между 8 и 11-годишна възраст проблемът е свързан с комуникацията и с баланса между свободата и правилата. Проблем е и че родителите все по-трудно намират време да седнат с тях и да им помогнат с домашните. Тийнейджърите често не знаят как да говорят за секса, наркотиците, алкохола, видео игрите. Трябва да ги научим да поемат отговорност за собственото си поведение като излизане с приятели или това да се прибират в определено време. "
Източник
Иначе отговора на въпроса ми е, че няма идеални хора, но се старая, заради доброто на детето ми.
# 10
4 авг. 2011, 14:00 ч.
Ба, ама че въпрос 
Смятам се за добър родител - защото давам всичко от себе си, на което съм способна.
Намирам си грешки често и то доста, но пък и в сравнение с други родители - намирам и много плюсове. Не че сравнявам, но да - случва се.
Несигурност винаги има. Дори да си най-перфектният родител, като по книга - пак гаранция, че ще отгледаш идеалното дете - няма.
Виж целия пост
Смятам се за добър родител - защото давам всичко от себе си, на което съм способна.
Намирам си грешки често и то доста, но пък и в сравнение с други родители - намирам и много плюсове. Не че сравнявам, но да - случва се.
Несигурност винаги има. Дори да си най-перфектният родител, като по книга - пак гаранция, че ще отгледаш идеалното дете - няма.
# 11
4 авг. 2011, 14:04 ч.
Не знам. Старая се много, пък какъв родител съм била, то ще каже след време.
Виж целия пост
# 12
4 авг. 2011, 14:05 ч.
Не знам дали съм добър или лош родител, само времето ще покаже.
Допускала съм доста грешки, а и продължавам, с големия ми син. С малкия съм по-търпелива и спокойна, уча се от досегашните си грешки и определено се чувствам по-сигурна в ситуации, които ми се повтарят.
Виж целия пост
Допускала съм доста грешки, а и продължавам, с големия ми син. С малкия съм по-търпелива и спокойна, уча се от досегашните си грешки и определено се чувствам по-сигурна в ситуации, които ми се повтарят.
# 13
4 авг. 2011, 14:13 ч.
Старая се поне, понякога ми се получава. Грешките са неизбежни, а тревогите - излишни.
Гледам да не забравям, че и аз съм била дете и се опитвам да видя нещата през детските очи, на мен лично, това много ми помага засега...
Обичам детето си.
А то е усмихнато и спокойно. Значи всичко е наред.
Как съм се справила като цяло времето ще покаже един ден.
Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Това мнение ми хареса
Виж целия пост
Гледам да не забравям, че и аз съм била дете и се опитвам да видя нещата през детските очи, на мен лично, това много ми помага засега...
Обичам детето си.
А то е усмихнато и спокойно. Значи всичко е наред.
Как съм се справила като цяло времето ще покаже един ден.
Нужно е да е грижовен, интелигентен, загрижен и ангажиран. Едновременно с това толерантен. Както и да не си позволи да се превърне в сянка или отенък на детето си. Да го обича.
Добави и пари и за мен картинката е завършена.
Това мнение ми хареса
# 14
4 авг. 2011, 14:14 ч.
Винаги когато детето ми каже-ех мамо,че си лошааааааа....значи съм добър родител 
Виж целия пост
Препоръчани теми