Здравейте дами! От известно време посещавам този сайт за да се образовам и просвещавам за да посрещна най-новия член на семейството ни. Хареса ми колко много информация има тук, хареса ми приятелството и съпричастността един към друг. Отзовават се да помогнат, да дадат съвет без да те осъждат. Това е мъдро. Тогава ми хрумна идеята и ние приемните родители, да си имаме тук тема. Тук можем да се представяме, да споделяме за себе си, за семейството си и за проблемите които срещаме в този път. Тук предлагам да се насърчаваме една друга, да търсим отговори на въпроси, да търсим помощ и подкрепа, както и да споделяте за нередности и злоупотреби.Нека бъдем едно задружно семейство. И сега е времето да представя себе си.
Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
Приветствам всички приемни родители в голямото ни семейство и очаквам вашите истории.Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!
Виж целия пост
Казвам се Гинка Илиева. Омъжена съм от 23 години и имам трима прекрасни сина. Преди три години, решихме със съпруга ми да станем приемни родители и да споделим домът си и живота си с едно изоставено дете. Двамата със съпруга ми сме прекарали по няколко кошмарни години в дом за сираци и това е едно от причините да искаме да дадем любов и внимание на тези деца и да се опитаме да изведем колкото се може по-вече деца от тези детски затвори. В момента се грижим за една 5 годишна принцеса и правим напасване с друго слънчице на 1 годинка. Когато настаниха в семейството ни първото дете, беше на 3 годинки и не можеше да стои на крачетата си, знаеше много малко думи, не можеше да дъвче и дори я беше страх от храната. Страховете бяха безброй. Беше в лошо здравословно състояние, срината имунна система.Беше най-намръщеното и тъжно дете, което бях виждала. Хвърляше се в леглото по цели нощи и плачеше, не можеше да играе с играчки, не искаше да гледа ТВ дори и още и още проблеми и битки вътре в нея. Днес няма и помен от всичко това. Днес е едно усмихнато и щастливо дете, променена във всяка сфера на живота си. Трудно ни беше, особено в началото, но когато виждаш промяната, когато виждаш как очичките започват за блестят и на личицето се появява усмивка, лошите навици отстъпват на доброто което ти с постоянство си учил си казваш: "Да, има смисъл усилията ми, успях да помогна на това детенце." Сега с нетърпение очакваме една малка кукличка на годинка.Детето отговаря на 6 - 9 месечно бебе в ръст, тегло, реакции, движения и др. Цялото ни голямо семейство ни подкрепят активно в това дело, за което съм много благодарна.Искам да посветя живота си на това - да бъда приемен родител, да изведа колкото се може по-вече деца от тази тъмнина, да ги науча какво е да бъдеш обичан , да си някой , да ги науча да се усмихват, да се радват на живота, да се научат да прощават на съдбата си , да мечтаят и да напиша нова история на живота им. Това осмисля моя живот. Да бъдеш приемен родител е мисия!!!
Приветствам всички приемни родители в голямото ни семейство и очаквам вашите истории.Приемете моите адмирации към вас. Вие сте хора с големи сърца, достойни за уважение!
