Здравейте, момичета! 
Започвам с уговоркаата, че разбирам, че нямам право да обобщаавам! Предварително обаче е нужно да се извиня на тези от вас, на които моите лични впечатления ще прозвучат като обобщение!
Ще започна от далече и ще кажа, че тези размисли и страсти, които ще споделя, ме вълнуват от известно време и най-вече след гостуването ми в БГ през пролетта.
30 години от живота си съм живяла в България. 10 години от които съм работила с деца на различна възраст като учител по английски, логопед и психолог.
От 4 години живея в Канада. Тук работих в началото с деца в норма в детска градина, а към момента работя с деца с аутизъм. Майка съм на 20 месечно момиченце и имам много лични контакти тук с деца на тази възраст и техните родители.
През пролетта гостувахме в БГ с детето и се срещнахме с около 40 дечица на средна възраст 5-6 г. Все на приятели и познати. На някои даже гостувахме с преспиване и само на едно място се почувствахме удобно във връзка с отношението на децата (все по-големи от моето, на около 5-6г. средна възраст). То не бяха сръдни, караници между децата в семействата, между дете и родители, то не бяха дърпане на играчки. Аз лично много пъти се чувствах неудобно, че децата на приятели не дават и една играчка на моето дете. Удряха се помежду си, а също и моето получи по някой удър я с играчка, я с ръка, я ритник. Даже веднъж се принудих да разреша на дъщеря ми да си играе с фотоапарата ми при наличие на стая с играчки, защото детето, на което гостувахме, не си даваше нито една играчка и нямаше сила (нито майка му, ни баща му), която да го накара да си даде играчките. Като дадох апарата на дъщеря ми понеже беше много натъжена, приятелчето, което не си даваше играчките, пристигна и й взе апарата от ръцете и каза: "Прибери го, защото тя е бебе и ще го счупи. Остави я да се разреве!"
На някои от родителите даже не им правеше впечатление и не вземаха отношение, а най-странна ми беше репликата: " Остави ги, те ще се оправят сами!" Освен да си издерат очите аз не виждам как ще се оправят сами!
Едно единствено дете, което е отглеждано в Англия, когато идваше да иска играчката си от моето дете, винаги носеше нещо в замяна. Веднъж се случи да няма нищо подходящо, но си искаше една количка и намери едно камъче и с най-милия си тон дойде да предложи камъчето на дъщеря ми в замяна на количката си! И това дете на 3 години!
По мои наблюдения децата тук, където живея, са коренно различни от тези в БГ. Няма караници, блъсканици, ревове и не съм видяла дете да противоречи на родителите си на публично място, нито да се тръшка или да своенравничи. Тук от много малки ги учат, да не навлизат в личното пространство на другия и реплики като: Keep your hands to yourself, We do not hurt other people's feelings, Share your toys, Wait for your turn, Say sorry, May I have that toy?, Thank you for playing with me! и т.н. звучат смешно на БГ майки. Поне на колкото приятелки и познати споделих за тукашния начин на възпитание, долавях насмешка и неверие, че подобна методика работи!
Тук от много малки им се обясняват правилата на общуване с околните. Още от бебешка възраст се водят на плейгрупи всеки ден и прекарват по 2 часа най малко в детска среда. Аз водя дъщеря ми от 4 месечна и никога никой не й е посегнал да я удари или тя него.
В Бг със стъпването ни там бяхме поканени на РД в парти клуб. Имаше пързалка и моето тогава 17 месечно дете се готви да се спусне, а аз я чакам да я снимам. Самата аз не видях с каква бързина един 3 годишан приятел я изрита в гърба, че му пречела да мине. Майка му, която беше до него и пред самия него каза към мен: "Ами той много бърза да се пързаля и не може да чака вашето да се намести" И тази жена е лекар.
Друг случай имахме с едно момиченце на 3-4 г. В едно тунелче минава моята дъщеря и аз гледам и чакам да излезе и какво виждам. Една девойка я влачи за бузата и дърпа, а моето дори не може да ревне, щото са го защипали здраво за бузката, та даже и в устата му беше бръкнала. Излиза момиченцето и ми казва. "Тука не е за бебета. Пречи ни на играта" Аз дори още не можех да реагирам! Майка й се случи да е наблизо и се оказа, че не разбрала причината дъщеря й да влачи моята за бузата, но казва: " Тя много обича бебета и искаше да я погали, но вашата се дърпа" (Явно до този извод стигнала жената, гледайки от далече). След като успокоих детето опитах да обясня на госпожицата, че това тунелче е именно за бебета, но майка й ми каза, че по-добре да си пазя детео, че те големите не знаели как да играят с бебета. Ами чудя се аз има ли изобщо кой да ги научи?!
Десетки такива неприятни случки имахме и даже аз самата се улавях, че вече не се наслаждавах на разходката ами се превърнах в падар на детето си!
В БГ никога не съм отглеждала дете и имах съвсем други впечатления от работата ми с деца там. Дали нещата са се променили или преди аз просто не съм ги виждала, но това за мен не е нормално! Посетихме 7 различни градове. Ходихме на много различни площадки и аз лично за себе си вярвам, че натрупах много впечатления, които мога да взема за представителна извадка и да си направя изводи по темата.
Много ми се иска да пиша и за дацата тук и колко леснички и прости правила се спазват от всички родители и колко е лесно да си гледаш детето сред други деца, но много стана дълъг поста ми!
Имам и интересни разсъждения във връзка с правилата на движения по пътищата, как те се спазват в едно общество и нивото на агресия при деца и родители в това общество, но ще споделя в следващ момент!
Темата ми няма конкретен въпрос, но ми е болна тема от известно време и реших да споделя! Отново се извинявам, ако звучи обобщително!
А също и че нямам как да избегна да правя сравнения с децата тук, където живея и тези в БГ! Всъщност имам и един много пресен пример на дете, което скоро дойде от БГ. Там беше все нарочван за хулиган, а тук си се представя съвсем прилично детето!
Вярвам, че децата са добри сами по себе си! Родителите са тези, които ги учат на поведение!
Виж целия пост
Започвам с уговоркаата, че разбирам, че нямам право да обобщаавам! Предварително обаче е нужно да се извиня на тези от вас, на които моите лични впечатления ще прозвучат като обобщение!
Ще започна от далече и ще кажа, че тези размисли и страсти, които ще споделя, ме вълнуват от известно време и най-вече след гостуването ми в БГ през пролетта.
30 години от живота си съм живяла в България. 10 години от които съм работила с деца на различна възраст като учител по английски, логопед и психолог.
От 4 години живея в Канада. Тук работих в началото с деца в норма в детска градина, а към момента работя с деца с аутизъм. Майка съм на 20 месечно момиченце и имам много лични контакти тук с деца на тази възраст и техните родители.
През пролетта гостувахме в БГ с детето и се срещнахме с около 40 дечица на средна възраст 5-6 г. Все на приятели и познати. На някои даже гостувахме с преспиване и само на едно място се почувствахме удобно във връзка с отношението на децата (все по-големи от моето, на около 5-6г. средна възраст). То не бяха сръдни, караници между децата в семействата, между дете и родители, то не бяха дърпане на играчки. Аз лично много пъти се чувствах неудобно, че децата на приятели не дават и една играчка на моето дете. Удряха се помежду си, а също и моето получи по някой удър я с играчка, я с ръка, я ритник. Даже веднъж се принудих да разреша на дъщеря ми да си играе с фотоапарата ми при наличие на стая с играчки, защото детето, на което гостувахме, не си даваше нито една играчка и нямаше сила (нито майка му, ни баща му), която да го накара да си даде играчките. Като дадох апарата на дъщеря ми понеже беше много натъжена, приятелчето, което не си даваше играчките, пристигна и й взе апарата от ръцете и каза: "Прибери го, защото тя е бебе и ще го счупи. Остави я да се разреве!"
На някои от родителите даже не им правеше впечатление и не вземаха отношение, а най-странна ми беше репликата: " Остави ги, те ще се оправят сами!" Освен да си издерат очите аз не виждам как ще се оправят сами!
Едно единствено дете, което е отглеждано в Англия, когато идваше да иска играчката си от моето дете, винаги носеше нещо в замяна. Веднъж се случи да няма нищо подходящо, но си искаше една количка и намери едно камъче и с най-милия си тон дойде да предложи камъчето на дъщеря ми в замяна на количката си! И това дете на 3 години!
По мои наблюдения децата тук, където живея, са коренно различни от тези в БГ. Няма караници, блъсканици, ревове и не съм видяла дете да противоречи на родителите си на публично място, нито да се тръшка или да своенравничи. Тук от много малки ги учат, да не навлизат в личното пространство на другия и реплики като: Keep your hands to yourself, We do not hurt other people's feelings, Share your toys, Wait for your turn, Say sorry, May I have that toy?, Thank you for playing with me! и т.н. звучат смешно на БГ майки. Поне на колкото приятелки и познати споделих за тукашния начин на възпитание, долавях насмешка и неверие, че подобна методика работи!
Тук от много малки им се обясняват правилата на общуване с околните. Още от бебешка възраст се водят на плейгрупи всеки ден и прекарват по 2 часа най малко в детска среда. Аз водя дъщеря ми от 4 месечна и никога никой не й е посегнал да я удари или тя него.
В Бг със стъпването ни там бяхме поканени на РД в парти клуб. Имаше пързалка и моето тогава 17 месечно дете се готви да се спусне, а аз я чакам да я снимам. Самата аз не видях с каква бързина един 3 годишан приятел я изрита в гърба, че му пречела да мине. Майка му, която беше до него и пред самия него каза към мен: "Ами той много бърза да се пързаля и не може да чака вашето да се намести"
И тази жена е лекар.Друг случай имахме с едно момиченце на 3-4 г. В едно тунелче минава моята дъщеря и аз гледам и чакам да излезе и какво виждам. Една девойка я влачи за бузата и дърпа, а моето дори не може да ревне, щото са го защипали здраво за бузката, та даже и в устата му беше бръкнала. Излиза момиченцето и ми казва. "Тука не е за бебета. Пречи ни на играта" Аз дори още не можех да реагирам! Майка й се случи да е наблизо и се оказа, че не разбрала причината дъщеря й да влачи моята за бузата, но казва: " Тя много обича бебета и искаше да я погали, но вашата се дърпа" (Явно до този извод стигнала жената, гледайки от далече). След като успокоих детето опитах да обясня на госпожицата, че това тунелче е именно за бебета, но майка й ми каза, че по-добре да си пазя детео, че те големите не знаели как да играят с бебета. Ами чудя се аз има ли изобщо кой да ги научи?!
Десетки такива неприятни случки имахме и даже аз самата се улавях, че вече не се наслаждавах на разходката ами се превърнах в падар на детето си!
В БГ никога не съм отглеждала дете и имах съвсем други впечатления от работата ми с деца там. Дали нещата са се променили или преди аз просто не съм ги виждала, но това за мен не е нормално! Посетихме 7 различни градове. Ходихме на много различни площадки и аз лично за себе си вярвам, че натрупах много впечатления, които мога да взема за представителна извадка и да си направя изводи по темата.
Много ми се иска да пиша и за дацата тук и колко леснички и прости правила се спазват от всички родители и колко е лесно да си гледаш детето сред други деца, но много стана дълъг поста ми!
Имам и интересни разсъждения във връзка с правилата на движения по пътищата, как те се спазват в едно общество и нивото на агресия при деца и родители в това общество, но ще споделя в следващ момент!
Темата ми няма конкретен въпрос, но ми е болна тема от известно време и реших да споделя! Отново се извинявам, ако звучи обобщително!
А също и че нямам как да избегна да правя сравнения с децата тук, където живея и тези в БГ! Всъщност имам и един много пресен пример на дете, което скоро дойде от БГ. Там беше все нарочван за хулиган, а тук си се представя съвсем прилично детето!
Вярвам, че децата са добри сами по себе си! Родителите са тези, които ги учат на поведение!
